Решение по дело №215/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, подадена чрез пълномощник, против Решение № 55 от 25.02.2025 г., постановено по АНД № 1454/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Краси“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. К. М. М., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати в полза на „Краси“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразно. Посочва, че при издаване на ЕФ правилно е квалифицирано нарушението, както и нормативните основания за налагане на имуществена санкция. Счита, че чл. 189ж от ЗДвП препраща единствено към чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но при систематичното му тълкуване следва, че препращането включва и към чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Приема, че от това е видна волята на законодателя административнонаказващият орган да може да издава ЕФ и на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като процедурата по издаване на АУАН и НП вместо ЕФ е правна възможност, а не задължение, чието неизпълнение да води до съществено процесуално нарушение и незаконосъобразност на ЕФ. Като алтернатива, счита, че дори съдът да приема, че АНО не е разполагал с процесуална възможност да издава ЕФ по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е могъл да приложи общата норма на чл. 185 от ЗДвП, но не и да оставя едно безспорно установено и доказано нарушение ненаказано, отменяйки процесния ЕФ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Сливен и потвърди издадения Електронен фиш като законосъобразен. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Моли, при наличие на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и в случай, че съдът отсъди в полза на ответната страна, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, да се намали адвокатското възнаграждение, което е допустимо, съгласно Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по дела С-427/16 и С-428/16 и Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

По делото от ответника по касационната жалба, чрез пълномощник, е представен отговор, в който се оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва се, че към момента на извършване на нарушението не е била налице изрична регламентация сочеща възможност да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Посочва, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на ЕФ е бил изтекъл, като само на това основание обжалваният ЕФ е незаконосъобразен. Счита обжалваното решение за правилно като краен резултат, като моли съда същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юриск. К. С., която поддържа касационната жалба и оспорва отговора на касационна жалба. Счита, че в първоинстанционното производство е проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение от фактическа страна, като по категоричен и несъмнен начин е доказано деянието, неговото авторство, а самото деяние покрива всички признаци от обективна и субективна страна в състав на административно нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Излага съображения във връзка с размера на наложеното административно наказание. В случай, че настоящата инстанция формира извод за несъразмерност на законно определената в абсолютен размер санкция счита, че има предпоставки да бъде приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП или да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, във връзка с Решение № 4/30.04.2025 г. на КС по конституционно дело 29/2024 г. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да потвърди процесния ЕФ като правилен и законосъобразен. В условия на евентуалност, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд - Сливен за прилагане на чл. 185 от ЗДвП, алтернативно чл. 28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условия на евентуалност, моли съда в случай, че има и е надлежно предявено искане за разноски, да приеме и уважи възражението за прекомерност, предвид липсата на особена правна и фактическа сложност, пълна идентичност на обема и вида оказана адвокатска помощ.

В с.з. ответникът по касационната жалба – „Краси“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от пълномощник, който заявява, че оспорва изцяло касационната жалба и поддържа представения отговор на касационната жалба. Акцентира върху това, че в случая срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл, като не е съгласен с мотивите на съда, че нормите на ЗАНН са неприложими в процедурата по издаване на ЕФ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност, в случай, че насрещната страна претендира разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че решението на първоинстанционния съд следва бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.03.2022 г., в 21:48 ч. било установено нарушение № DA94D631C00F2AFEE053021F160A621B, с ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС АРОКС, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 68000, в община Сливен, за движение по път I-6 км 381+622, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал, 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10312, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-6 км 381+622.

За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, бил издаден процесният ЕФ, с който на „Краси“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. В електронния фиш е посочено, че независимо от налагането на това административно наказание, „Краси“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на ползваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 119 лева.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в случаите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което при констатиране на нарушението е трябвало да се състави АУАН, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш. Приел е, че в процедурата по издаване на електронни фишове са неприложими нормите на ЗАНН, относно формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронни фишове, в т.ч. и срокове по чл. 34 ЗАНН. С оглед констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, Районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според посочената в ЕФ правна норма, послужила като основание за издаването му - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш в случаите по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за тези по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на ответника по касация за извършено административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Настъпилата законодателната промяна на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (с ДВ, бр. 13 от 2024 г.), е в сила от 13.02.2024 г. и не е била част от действащото право към момента на извършване на административното нарушение - 08.03.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Споделят се и мотивите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 34 от ЗАНН по отношение на електронния фиш. Погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН (т. нар. преследвателска давност) е уредена като приложима само в производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният фиш е отделна категория властнически акт, съвместяващ едновременно установителни и санкционни функции и е приравнен на наказателно постановление само по правният му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и в този смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи съставяне на АУАН и издаване на НП, защото той не е нито едно от двете.

Правната уредба по издаване на електронния фиш се съдържа в ЗДвП, като за неуредените в него въпроси нормата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП препраща към разпоредбите на ЗАНН. След като и ЗАНН не съдържа уредба, касаеща приложение на института на погасителната давност по отношение на електронния фиш, то на основание чл. 11 от ЗДвП приложение следва да намери разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Според правилото на чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва да тече от довършването на престъплението, в случая – нарушението. Съобразно предвиденото в чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Такова действие е връчването на ЕФ извършено на 18.11.2024 г., предвид което давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекла. В разглеждания случай абсолютната давност е 4 години и половина от извършване на нарушението и към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение, и към настоящата дата, абсолютна давност също все още не е изтекла.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесния ЕФ, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът намира направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на оказана правна помощ от страна на процесуалния представител, и през призмата на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г., по дело С-438/22, съдът приема, че на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, които да се възложат в тежест на касационния жалбоподател.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 25.02.2025 г., постановено по АНД № 1454/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Краси“ ЕООД, ЕИК *********, разноски за касационното производство в размер на 300 /триста/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.