№ 1293
гр. В., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ю.Р.Б.
Членове:Н.Р.Ш.
мл.с. А. В. Ц.
при участието на секретаря Е.Н.И.
като разгледа докладваното от Н.Р.Ш. Въззивно гражданско дело №
20223100501870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на А. Р. В. срещу Решение № 2325 от
13.07.2022г. по гр.д. № 14324/2021г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД по предявен от С. М.
С. с ЕГН ********** срещу А. Р. В. с ЕГН ********** е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът дължи на С. М. С. с ЕГН ********** сумата
от 1500 евро, представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало основание –
развален договор от 17.03.2021г. за транспортиране на починало лице от Р.Ф. до Р.Б. поради
виновно неизпълнение на ответника с едностранно изявление, отправено на 25.03.2021г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3098 от 01.07.2021г. по ч.гр.д. №
6841/2021г. по описа на ВРС, 50-ти състав.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение и постановяване при съществено нарушение на
процесуални правила. Изложени са доводи, че по делото е установено наличие на сключен
между страните неформален договор за поръчка, по който въззивникът поел задължение за
превоз на починало лице от Р.Ф. по възлагане на сина му, който се е обадил по телефона от
Б.. По договора въззивникът не е поел задължение за освобождаване на починалото лице от
моргата, тъй като оформлението на документацията е задължение на роднини и близки на
починалия. Посоченото лице „П.“, която щяла да чака превозвача пред моргата, не е било
роднина на починалия и не е могло да го освободи. Задължение на поръчващия е да оказва
пълно съдействие за изпълнение на възложената работа, като освобождаване на трупа не е
било осигурено от ищеца, като поръчката не е изпълнена по негова вина. Не е налице
разваляне на договора поради неизпълнение, доколкото въззивникът е изпълнил
задължението си да отиде с транспортно средство до моргата. Ето защо и доколкото
поръчката не е изпълнена по вина на поръчващия, то е налице забава на кредитора, при
1
която длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава /чл. 96, ал. 1 от
ЗЗД/. Съгласно съдебната практика страната, която твърди, че е упражнила правото си да
развали без предупреждение договора, следва да докаже, че е настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът отговаря. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че е настъпила невъзможност за изпълнение на транспортната услуга, именно по
вина на ищеца, който не е осигурил роднина или друг близък, който да освободи починалия
от моргата. Ето защо отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от
въззиваемата страна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, всяка от страните поддържа
заявената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от С. М. С. срещу А. Р. В.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от
ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1500 евро, представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало
основание – развален договор от 17.03.2021г. за услуга по транспортиране на починало лице
от Р.Ф. до Р.Б. поради виновно неизпълнение на ответника с едностранно изявление,
отправено на 25.03.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3098 от
01.07.2021г. по ч.гр.д. № 6841/2021г. по описа на ВРС, 50-ми състав.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: на
17.03.2021г. след кончината на М.С.С. – баща на ищеца на територията на Р.Ф., провокиран
от нетърпящата отлагане ситуация и емоционалното си състояние, ищецът осъществил
контакт с ответника, занимаващ се с осъществяване на дейност по транспортиране на
починали лица от друга държава към пределите на страната. В телефонен разговор
ответникът потвърдил, че предоставя изпълнение по специфични услуги по транспортиране
на лица, починали извън територията на Р.Б., като го уверил, че организира погребения.
Поел задължение да организира и транспортира тялото на починалия роднина на ищеца от
Р.Ф. до Р.Б., включително като се снабди с нужната за целта документация, необходима за
погребението в страната. Договореното между страните възнаграждение за услугата била в
размер а 6000 лева, от която 1500 евро се уговорили ищецът да преведе по Б. път към
момента на проведения разговор, а остатъкът – на по-късен етап. В същия ден ищецът
превел исковата сума от личната си Б.а сметка по сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД,
като впоследствие ответникът потвърдил получаването й. На 18.03.2021г. при телефонен
разговор, ответникът обяснил на ищеца, че е изпратил негови служители в Р.Ф., за да
започнат подготовката по транспортиране на починалото лице. Непосредствено след това
уведомил ищеца, че не може да изпълни услугата по транспортиране и прекратява всякакво
съдействие. Принуден от създалата се ситуация, ищецът се свързал с посолството на Р.Б. във
Ф., където му било обяснено, че ответникът А. В. няма съответните разрешителни и
документи за осъществяване на такъв вид дейност на територията на Ф.. От посолството го
свързали с компетентно лице, което извършило поръчката. С едностранно изявление
отправено до ответника, ищецът поканил същия доброволно да върне платената сума,
получена за работа, която не е изпълнена по негова вина. Въпреки това връщане на
платеното не е последвало. Ето защо отправил искане за положително произнасяне по иска.
В отговор ответникът оспорил иска по основание. Признал, че с ищеца са имали
уговорка да организира и извърши транспорт на починалия му баща в Р.Ф., за което
2
авансово получил исковата сума. Посочил, че извършва услуги през две фирми, една от
които е на баща му Р.К. В. – „Сълзи от рая – 457“ ЕООД. При изпълнение на услугите –
превоз на починали в други държави, не е имал никакъв проблем. Не се е изисквало
специален лиценз за транспортиране на починали от други държави. Изисква се акт за смърт
или съобщение, декларация на близък за отказ от аутопсия или за изписване на тялото и др.
В изпълнение на поетото в случая задължение изпратил специализирано транспортно
средство – катафалка ***** експерт с ДК № **** и командировал двама шофьори – К. В. и
А.М., за да транспортират бързо починалия. При пристигането им във Ф., в болница в
предградията на П. шофьорите били уведомени, че ще бъдат посрещнати от роднина на
починалия, който ще съдейства за цялата документация по изписване на тялото от
болницата. Пред болницата ги чакало лицето П., което се установило, че не е роднина на
починалия и по тази причина болницата не е дала съгласие за изписване на покойния.
Обяснили, че според правилата на болницата следва да се изчакат 24 часа с оглед
възможността да се яви роднина, но лицето П. ги изгонила. Изписването на тялото на
починалия става само от близък роднина. Това наложило връщането на автомобила и
невъзможността за изпълнение на транспорта на тялото. Оформянето на документите за
вземането на починалия се извършва от близките на починалия в какъвто смисъл е бил
уверен от ищеца, че ще бъдат посрещнати шофьорите от близък, който ще окаже
изискуемото съдействие. За последното ответникът не е бил упълномощен. Ето защо
отправил искане за отхвърляне на иска като неоснователен.
В писмено изявление преди първо съдебно заседание ищецът оспорил твърденията в
отговора на исковата молба. Навел твърдения, че е съдействал по всякакъв начин поръчката
да бъде изпълнена, вкл. и като изпратил лице, което да помага при превода между
служителите на ответника и болничните власти. Освен това е посочил, че след като
ответникът знаел за изискуемите документи при изписване на тяло, негово е било
задължението да се снабди предварително с тях, преди въобще да предприеме пътуване до
Ф.. На него, както и на агенцията, която впоследствие е извършила транспортирането са
представени документи, като физическо присъствие на близък не е било необходимо.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 6841/2021г. по описа на
ВРС, 50-ти състав, образувано по заявление на С. С. от 14.05.2021г. в полза на заявителя е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3098 от
01.07.2021г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни със съдебно
предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство. Искът по чл. 422, ал. 1 е
предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е процесуално допустим.
От Препис – извлечение от акт за смърт, издаден на 25.03.2021г. от община ***** се
установява, че М.С.С. е починал на 16.03.2021г. във Ф., като ищецът С. М. С. се легитимира
като наследник по закон на починалия, в качеството му на низходящ.
С преводно нареждане от 18.03.2021г., представено в превод от нидерландски на
български език, С. С. наредил на „*****“ AG, ****, Б. превод на сумата от 1500 евро по
сметка на А. Р. В..
С Телепоща № 59 от 25.03.2021г. С. С. поканил А. В. да върне преведената му сума в
размер на 1500 евро поради неизпълнение на услугата по транспортиране и прекратяване на
всякакво съдействие по подготовка на документите и фактическо транспортиране на
починалия им роднина. Няма данни за момента, начина и лицето, чрез което е връчена
същата на адресата.
В качеството на свидетел по делото е разпитан А.М. – шофьор на специализирано
транспортно средство – катафалка *****, на който ответникът е възложил пътуването до Ф.
3
и транспортирането на починалия. В показанията си свидетелят установява, че през м. март
2021г. тръгнали на път с колега, за да вземат починал човек от П.. Когато пристигнали в
Кметството в предградието на П. се срещнали с жена, на име П., която говорела френски
език и била изпратена от ищеца, за да превежда. След това отишли в болницата, където
съхранявали трупа на покойния, но поради липса на документи от роднини, трупа не им бил
предаден. П. не е разполагала с пълномощно от близки на починалия, нито с други
документи, с които да докажат, че са легитимирани да получат тялото и да го транспортират
до Б.. Ето защо се наложило да се върнат в Б., което и направили.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Въведеното от ищеца правопораждащо основание на оспореното вземане, сочи на иск
за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно която разпоредба който е получил нещо с оглед на отпаднало основание – развален
с едностранно изявление, респ. с предявяване на исковата молба договор поради виновно
неизпълнение на длъжника – е длъжен да го върне. В хипотезата на третия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД /разяснена в т. 1 от ПП на ВС № 1 от 28.05.1979г./ -
основанието е съществувало при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. От момента на отпадане на основанието – ответникът дължи връщане на
всичко, което е получил.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието поради
разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да установи при условие на
пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното
действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите,
когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87
от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил
изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата
престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление, респ. с исковата молба само при
наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за
разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен
/подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще
се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени
хипотези, при които кредиторът може да развали договора с отправяне на безусловно
изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението,
настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в
точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то
трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за
безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин
отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на
длъжника.
Кредиторът не може обаче да упражни правото да развали договора в случай, че
длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата
забава. В случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение
задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение съгласно
договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл.
96, ал. 1 от ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава.
В случая, за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е прието
4
обстоятелството, че между страните е сключен неформален договор за пренасяне на тленни
останки, по силата на който ищецът възложил, а ответникът приел да изпълни услуга по
транспортиране на починалия родител на ищеца от Р.Ф. до Р.Б. срещу уговорено
възнаграждение в размер на 6000 лева, от което ищецът превел по Б. път сумата от 1500
евро на 17.03.2021г.
Установено е също от събраните по делото гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля ****, че в изпълнение на договора ответникът натоварил двама
негови служители, които отпътували за П., Ф. със специализирано превозно средство –
катафалка с цел транспортиране на тялото на покойника. Причината, поради която
транспортирането не е било осъществено е била отказ на болницата да освободи трупа,
поради липса на документи, изхождащи от роднини на починалия и необходими за
изписване и предаване на тялото от болницата на свидетеля и колегата му. Показанията на
свидетеля ****, подкрепени и от писмените доказателства, като единствени събрани по
делото доказателства по релевантни факти относно обстоятелствата при изпълнение на
задължението по транспортиране, съдът кредитира като обективни изхождайки от тяхната
непосредственост, последователност, категоричност и логичност. Същите се подкрепят от
твърденията на страните, както и от останалите събрани по делото доказателства и в същото
време не се опровергават от доказателства в обратен смисъл. От друга страна, по делото не
се твърди нито се установява уговорка между страните с конкретни параметри и по силата
на която ответникът да е поел задължение да организира изпълнение на административните
изисквания на болничното лечебно заведение по освобождаване на починалото лице. От
гласните доказателства е установено, че изискването за целта е било присъствие на роднина,
декларация или пълномощно от роднина на починалия, който да оформи необходимата за
целта документация. Такова присъствие, респ. изявление ищецът не е осигурил на място.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 98, ал. 1 от българския Закон за здравето на
лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след
уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра. Т.е. у нас е възприета
системата на задължителната аутопсия, ако лицето е починало в болнично лечебно
заведение. Изключение се допуска само със заповед на ръководителя на лечебното
заведение, издадена по изрично искане на близки – чл. 98, ал. 4 от ЗЗ. В световен мащаб са
известни две системи на допустимост на обдукцията. Според първата, след смъртта не се
извършва аутопсия, освен ако закон предвижда нейната задължителност – при някои
инфекциозни болести или при данни за извършено престъпление против личността
/убийство, изнасилване/. Допуска се аутопсията да се извърши и по искане на близки и по
силата на издаден акт на ръководителя на медицинското заведение. Втората система урежда
аутопсията като задължителна, освен ако приживе починалото лице е дало своето изрично
несъгласие тя да бъде извършена или ако е налице искане на неговите близки тя да бъде
изключена. По твърдение на ищеца, баща му е починал от Covid инфекция в болнично
заведение във Ф., поради което независимо от възприетата в тази страна система за
допустимост на обдукцията, изявление на роднина е било необходимо за освобождаване на
тленните останки. Това изявление обективно не е могло да бъде направено от ангажираните
от ответника за транспортирането на тялото шофьори, както и от всеки друг изпълнител, а е
било необходимо съдействие на ищеца – наследник по закон на починалия.
Следователно по делото не е проведено пълно главно доказване ищецът да е оказал
необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация; за настъпила
невъзможност за изпълнение, по причина, която може да се вмени във вина на длъжника или
че безполезността на изпълнението е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника. С
неоказване на дължимото съдействие за реализиране на договореното транспортиране на
тленни останки, следва да се приеме за основателен доводът на въззивника за наличие на
кредиторова забава по чл. 95 от ЗЗД, освобождаваща длъжника от отговорност и съответно
за невъзможност за кредитора да упражни правото да развали договора. Липсата на
5
предпоставките за разваляне на договора от своя страна осуетява правното действие на
изявлението на ищеца и не може да се счете, че са настъпили последиците от развалянето и
съответно, че е налице основание за реституция на даденото. Ето защо в полза на ищеца не е
възникнало вземането на соченото основание и чието установяване е предмет на
разглеждане по делото.
В заключение по делото не са установени елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД поради което
предявените на това основание искове като недоказани по основание следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2325 от 13.07.2022г. по гр.д. № 14324/2021г. по описа на ВРС,
50-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр. III от ЗЗД по предявен от С. М. С. с ЕГН ********** срещу А. Р. В. с ЕГН ********** е
прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на С. М. С. с
ЕГН ********** сумата от 1500 евро, представляваща подлежаща на връщане сума на
отпаднало основание – развален договор от 17.03.2021г. за услуга по транспортиране на
починало лице от Р.Ф. до Р.Б. поради виновно неизпълнение на ответника с едностранно
изявление, отправено на 25.03.2021г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
3098 от 01.07.2021г. по ч.гр.д. № 6841/2021г. по описа на ВРС, 50-ти състав И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр. III от ЗЗД предявения от С. М. С. с ЕГН ********** срещу А. Р. В. с ЕГН **********
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че А. Р. В. дължи на С. М. С.
сумата от 1500 евро, дължима на отпаднало основание – развален договор от 17.03.2021г. за
транспортиране на починало лице от Р.Ф. до Р.Б. поради виновно неизпълнение на
ответника с едностранно изявление, отправено на 25.03.2021г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 3098 от 01.07.2021г. по ч.гр.д. № 6841/2021г. по описа на ВРС, 50-
ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6