О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… ноември 2020 година
Софийски градски съд,
То, 6-6 състав, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№327 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът излага следното:
Че между ищеца „О.М.“ АД, ЕИК ******** и ответника
„Б. – СОФИЯ“ АД, ЕИК********, е сключен договор № CNT – 106991 от 01.01.2016г. за
разпределение и сканбдяване с природен газ, за за неуредените отношения се
прилагат ОУ.
Ищецът е краен снабдител с природен газ по смисъла
на т.28 от ДР на ЗЕ, лицензиран от КЕВРV
Ищецът е извършвал разпределение и доставка и
снабдяване с природен газ, съобразно ОУ, които купувачът е приел и подписал.
Твърди, че по този договор е изправна страна и в
изпълнението му са издадени месечни актове в съответствие със заявената от
ответника спецификация за доставка на природен газ към договора и реалното
потребление на база показанията на измервателния уред и съответно фактури за
разпределение, доставка, снабдяване и акциз на природен газ, както следва:
фактура №№**********/01.01.2017г.; фактура №**********/01.02.2017г.; фактура
№**********/01.03.2017г.; фактура №**********/30.04.2017г.; фактура
№**********/31.05.2017г.;, по които ответникът не е извършил плащане на
вземането на ищеца, което е в общ размер на 83 530,26лева, за газоснабден
имот, находящ се в гр.Монтана, ул.“Индустриална“, абонатен № ********.
Съобразно действащите ОУ – чл.7.1- при неплащане в
срок купувачът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня
на забава, следващ деня на падежа по всяка фактура до окончателното и
заплащане. Плащането следва да се извърши, съгласно чл.7 от договора, до 7-мо
число на месеца, следващ доставката на база месечния акт по чл.6.1 от ОУ.
За посочените периоди на забава, касателно всяка
фактура, ищецът претендира неустойки в посочения размер.
Ищецът твърди, че плащане на тези вземания от
страна на ответника не е извършено.
Ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№39339/2017г. на СРС, 155-ти
състав. След подадено възражение от ответника е предявил настоящите
установителни искове, като моли съда да признание по отношение на ответника, че
има вземане към него, както следва7 главница в размер на 83 530,26лева;
лихва за забава в общ размер на 1 760,63лева и законната лихва върху
главницата, считано от 16.06.2017 година. Претендира разноските по това
производство, както и направените в заповедното.
В срока за отговор ответникът оспорва претенциите
по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства за реално извършени
доставки от страна на ищеца. Твърди, че фактурите не са подписани от ответника,
поради което не може да се приеме, че са били приети от него за плащане.
Твърди, че следните фактури са изцяло платени, а именно: №№**********/01.01.2017г.;
фактура №**********/01.02.2017г.; фактура №**********/01.03.2017г.
Моли съда да отхвърли исковете.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че с
ответника са постигнали споразумение, извънсъдебно, с нот. заверка на подписите,
с което са уговорили погасяванията на ищеца, предмет на това дело-главница,
лихви, разноски.
В изпълнение на това споразумение ответникът е
заплатил сумата от 100 500лева, като са погасени вземания, съобразно реда
на чл.76 ЗЗД.
Твърди, че към датата на подаване на тази молба
има остатък от вземане в размер на 14 790,19лева главница за периода от 01.01.2017г. – 31.05.2017г., ведно със
законната лихва от 20.10.2018г., на която дата ответникът отново е спрял
плащанията.
Моли съда да допусне изменение на предявения иск,
като се приеме, че за ищеца е налице интерес от установителния положителен иск
по чл.422 ГПК за сумата от 14 790,19лева, ведно със законната лихва от
20.10.2018 година до окончателното плащане.
Страните са направили своите доказателствени
искания.
По делото не се спори, че въз основа на подадено
от ищеца заявление с вх.№3045542/16.06.2017г. на основание чл.410 ГПК е
образувано ч.гр.д.№39339/2017г. по описа на СРС, 155-ти състав, по което
заповедният съд, на 28.06.2017г. е издал заповед за изпълнение на парично
задължение от страна на длъжника „Б.- СОФИЯ“ АД, ЕИК ********, в полза на ищеца
„О.М.“ АД, ЕИК ********, за сумата от 83 530,26лева главница за периода от
01.01.2017г. до 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 16.06.2017година до
окончателното плащане на сумата и лихва за периода от 28.03.2017г. до
15.06.2017г. в размер на 1 760,63лева и разноски по делото в общ размер на
3 515,82лева.
Заповедта е връчена на длъжника на 13.07.2017
година и на 26.07.2017г. е постило възражение по чл.414 ГПК, в действащият
тогава 2-седмичен срок от преклузивен характер.
На 01.08.2017 година заповедният съд постановява
разпореждане, с което указва на заявителя необходимостта от предявяване на
положителни установителни искове касателно своите вземания.
Съобщението до страната са достигнали на
30.08.2017 година и на 29.09.2017 година по делото постъпва молба от заявителя,
придружена от препис от исковата молба- в срока по чл.415 ГПК.
При така развилата се процесуална връзка съдът
намира следното:
С допълнителната искова молба ищецът е направил
изменение на иска. Явно се касае за намаляване на размера на претенцията за
главница, а това предполага десезиране на съда(чл.232, ГПК; чл.233 ГПК).
В тази връзка, съдът е дал указание на страната да
предприеме съответните процесуални действия по десезиране на съда за горницата
на вземането над сумата от 14
790,19лева.
С молба от 29.09.2020 година под вх.№*****, ищецът
„О.М.“ АД, ЕИК ********, е направил отказ от иска в частта надвишаваща главната
му претенция над 14 790,19лева.
Препис от молбата е връчена на ответника за
становище, каквото по делото не е постъпило.
При това развитие на процесуалната връзка съдът
намира, че следва да прекрати производството по делото, касаещо
претенция-главница над 14 790,19лева, поради отказ от иска, направено
надлежно от процесуалния представител на ищеца, при наличие на изрично
упълномощаване по чл.34, ал.2 и 3 ГПК.
След частичното прекратяване на делото всяко от
претендираните вземания е с цена на иска под 25 000лева.
Съгласно разпоредбата на чл.104,
ал.1, т.4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над
25 000лв са подсъдни на ОС, по правилата на родовата подсъдност и по
аргумент на противното, всички дела, които на се подсъдни на ОС, като първа
инстанция, следва да бъдат разгледани от районния съд, тъй като всеки от
предявените искове е с цена на иска под 25 000лв.
При изложеното съдът намира, че
производството пред СГС по т.д.№327/2020г., касателно установителни искове с
правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ГПК, във вр.с чл.327 ТЗ
във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, следва да се
прекрати и делото да се изпрати на РС – София, по правилата на родовата
подсъдност.
При изложеното
О П
Р Е Д
Е Л И
:
На основание чл.233 ГПК,
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№327/2020г. в частта на главницата – иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ГПК, във вр.с чл.327 ТЗ
във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, поради отказ от иска от страна на ищеца, за
сумата надвишаваща 14 790,19лева.
На основание чл.118, във
връзка с чл.103 и чл.104 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело №327/2020
година по описа на СГС и изпраща същото на Районен съд – София.
Определението може да се
обжалва пред САС в 1-седмичен срок от съобщението, че е изготвено.
След влизането му в сила – делото да се
изпрати на СРС.
СЪДИЯ: