Определение по дело №3686/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 219
Дата: 18 януари 2021 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100503686
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219
гр. Варна , 15.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503686 по описа за 2020 година
и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело № 4853/2019 год. по
описа на РС-Варна е уважен частично предявен от П. В. П. от гр. София против „Булем
логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Генерал Киселов” № 12 иск с правно основание чл. 200 КТ и ответникът „Булем логистик"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал
Киселов” № 12 е осъден да заплати на П. В. П. от гр. София сумата от 6500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на увреждането /19.01.2017 год. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над 6500 лева до претендираните
20 000 лева е отхвърлен. Решението е постановено при участието на Ц. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин. ул. "Владикина" № 48 и на „Дженерали застраховане” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 68, в качеството им на трети – лица помагачи на страната на ответника „Булем
логистик" ООД, със седалище гр. Варна.
Срещу горното решение са постъпили две въззивни жалби, съответно:
І. Въззивна жалба от ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна
срещу горното решение в частта му, с която е уважен за разликата над 2500 лева до
присъдените от първоинстанционния съд 6500 лева (т. е., в частта за сумата от 4000 лева),
предявения от ищеца срещу дружеството иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 19.01.2017 год.;
ІІ. Насрещна въззивна жалба от ищеца П. В. П. от гр. София срещу горното
решение в частта му, с която предявеният от него иск по чл. 200 КТ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год., е
1
отхвърлен за разликата над присъдените 6500 лева до размера на сумата от 10 000 лева.
В жалбата на ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна са наведени
оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че неправилно е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй
като по делото не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания,
които да обосноват размер на обезщетението за неимуществени вреди от 6500 лева.
Неправилен е и изводът на съда, че липсвали доказателства за наведеното от третото лице –
помагач на страната на ответника – „Дженерали застраховане” АД, със седалище гр. София
възражение за съпричиняване от страна на ищеца на ПТП, в резултат на което е причинено
и увреждането. От изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа
експертиза е установено, че ищецът е възприел от достатъчно разстояние маневриращия
снегорин, установено е също, че управляваният от ищеца товарен автомобил се е движил с
превишена скорост, която скорост освен това е била и несъобразена с пътните условия
непосредствено преди настъпване на пътно-транспортната злополука. При тези установени
факти нормално и житейски оправдано е да се предположи, че при движение със скорост,
съобразена с пътните условия или поне със законово ограничената скорост от 50 км/час,
ищецът би понесъл значително по – несъществени увреждания, респ. би търпял по-слаби
като сила и интензитет болки и страдания, а също и за по – кратък период от време.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за
постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 200 КТ да бъде отхвърлен за
разликата над 2500 лева до присъдените 6500 лева и като последица от това да бъде
коригиран и размера на дължимите от жалбоподателя съдебни разноски съобразно уважения
размер на иска.
В писмен отговор, подадена в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна (ищец
по предявения иск) П. В. П. от гр. София, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а
решението в обжалваната от ответника част – правилно и настоява да бъде потвърдено в
тази част. Излага съображения. Претендира присъждане на сторените разноски.
В насрещната въззивна жалба на ищеца П. В. П. от гр. София са наведени оплаквания,
че решението в атакуваната от него част е неправилно. Твърди, че съдът неправилно е
приложил нормата на чл. 52 ЗЗД и не е определил справедлива имуществена оценка на
търпените от ищеца неимуществени вреди, като определеното обезщетение е ниско и не
съответства на тежестта на резултата и на отражението му върху личността на пострадалия.
Не са отчетени характерът и тежестта на получените травми, продължителният
възстановителен период, не е отчетено също, че липсата на адекватно отношение на
работодателя към ищеца и към здравословното му състояния са причинили на ищеца обида
и огорчение, които вреди също подлежат на обезщетяване на основание чл. 200 КТ, тъй като
са в пряка причинна връзка с трудовата злополука.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца част и за
постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 200 КТ да бъде уважен до размера на
сумата от 10 000 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на жалбата, третите лица-
помагачи на страната на ответника също не са подали отговор на насрещната въззивна
жалба.
В жалбите и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в
открито съдебно заседание.
2
Водим от горното съдът





ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, подадената от „Булем логистик" ООД, със седалище гр.
Варна, въззивна жалба срещу Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело №
4853/2019 год. по описа на РС-Варна;
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от П. В. П. от гр. София, насрещна въззивна
жалба срещу Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело № 4853/2019 год. по
описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 15.03.2021 год.
от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително и третите лица –
помагачи на страната на ответника, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3