№ 253
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20231100901859 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „М.” ООД, твърди, че с ответника -„Е.-*” ЕООД, имат трайни търговски
отношения по сключвани договори за продажба на стоки и продукти в областта на
електроенергетиката и електротехниката. Посочва, че по поръчка на ответника му доставил
стоки, представляващи бетонов комплексен трансформаторен пост за монтаж на два броя
херметичен трансформатор с мощност 800 kVA, апаратура средно и ниско напрежение за
захранване с ел. ток на сграда, както и електромерно разпределително табло. Уговорената
покупна цена за бетоновия комплексен трансформаторен пост за монтаж е 62 940 лв., за
която сума е издадена фактура № 11968/ 29.11.2019 г. Уговорената покупна цена за
електромерно разпределително табло е 22 128 лв., за която сума е издадена фактура №
12539/ 22.07.2020 г. Част от задължението по фактура № 11968/ 29.11.2019 г. е погасено от
ответника с извършено плащане на сума в размер на 33 000 лв., като неплатената част от
него възлиза на 29 340 лв. Ответникът не е заплатил изцяло дължимата сума по другата от
описаните две фактури. Той е изпаднал в забава изпълнението на задължението за
заплащане на покупната цена, поради което дължи и обезщетение в размер на законната
лихва. Поради изложеното ищецът моли „Е.-*” ЕООД да бъде осъдено да му заплати
следните суми: - сумата от 29 340 лв., представляваща неплатената част от покупната цена за
доставка на бетонов комплексен трансформаторен пост за монтаж на два броя херметичен
трансформатор с мощност 800 kVA, апаратура средно и ниско напрежение за захранване с
ел. ток на сграда, за която е издадена фактура № 11968/ 29.11.2019 г.; - сумата от 11 475 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на неплатената част от задължението по
фактура № 11968/ 29.11.2019 г., начислено за периода от 30.11.2019 г. до 07.10.2023 г.; -
1
сумата от 22 128 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на електромерно
разпределително табло, за която е издадена фактура № 12539/ 22.07.2020 г.; - сумата от
7 203, 89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по
фактура № 12539/ 22.07.2020 г., начислено за периода от 23.07.2020 г. до 07.10.2023 г.
Претендира разноски. В първото заседание по делото ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК.
Ответникът - „Е.-*” ЕООД, не е подал отговор на исковата молба в
законоустановения за това срок по чл. 367 ГПК.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение
на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239
ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
На първо място в производството се установява, че препис от исковата молба е
надлежно връчен на ответника „Е.-*” ЕООД по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 25.10.2023 г. От
25.10.2023 г. започва да тече срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 367
ГПК, който изтича на 08.11.2023 г. и до който момент такъв не е постъпил в
производството. Наред с това ответникът не е изпратил представител в първото по делото
заседание, за което е бил редовно призован отново по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като не е
направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по
делото призовка от 12.10.2023 г., както и от определението на съда от 10.01.2024 г., на
ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и от
неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът счита също, че предвид заявените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея и приети по делото доказателства предявените искове се явяват
вероятно основателни.
С оглед на изложеното и при съобразяване на това, че ищецът е направил изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички
законови предпоставки за това.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Предвид крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски такива му се следват. В
производството се доказаха реално заплатени разходи в общ размер от 11 157, 88 лв., от
които сумата от 2 805, 88 лв. – платена държавна такса, и сумата от 8 352 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. Не следва да се
присъждат разноски за заплатена от ищеца държавна такса за подаване на искане за
допускане на обезпечение на висящ иск, защото такава такса не се дължи при разглеждане
на такова искане във висящ исков процес.
2
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.-*” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, м. „Манастирски ливади – изток“, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „М.” ООД, с ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. ****, на основание чл. 327, ал. 1
ТЗ сума в размер на 51 468 лв. /петдесет и една хиляди четиристотин шестдесет и осем
лева/, представляваща неплатена част от покупната цена в размер на 29 340 лв. за доставка
на бетонов комплексен трансформаторен пост за монтаж на два броя херметичен
трансформатор с мощност 800 kVA, апаратура средно и ниско напрежение за захранване с
ел. ток на сграда, за която е издадена фактура № 11968/ 29.11.2019 г., както и неплатена
покупна цена в размер на 22 128 лв. за доставка на електромерно разпределително табло, за
която е издадена фактура № 12539/ 22.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 10.10.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 11 475 лв.
/единадесет хиляди четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на неплатената част от задължението по фактура № 11968/ 29.11.2019 г.,
начислено за периода от 30.11.2019 г. до 07.10.2023 г. и сума в размер на 7 203, 89 лв.
/седем хиляди двеста и три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура № 12539/ 22.07.2020 г.,
начислено за периода от 23.07.2020 г. до 07.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.-*” ЕООД да заплати на „М.” ООД
сума в размер на 11 157, 88 лв. /единадесет хиляди сто петдесет и седем лева и осемдесет
и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3