№ 20018
гр. София, 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско дело
№ 20251110100579 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
По постъпилото заявление, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Длъжникът Н. Г. В. е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
писмено възражение, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо
С разпореждане от 30.01.2025 г. е указано на заявителя А ЕАД, ЕИК: ****, че може, в
едномесечен срок от съобщението, да предяви иск за установяване на вземането си по
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.01.2025 г. по ч.гр.д. № 579/2025 г. на СРС
срещу Н. Г. В. с ЕГН: **********, като доплати дължимата държавна такса в размер на 25
лева и в същия срок представи по настоящото дело доказателства за предявяване на иска. В
указания му едномесечен срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на
установителен иск срещу длъжника за вземанията си по заповедта.
С Определение №12093/13.03.2025 г. е обезсилена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.01.2025г. по ч.гр.д. №579/2025 г. на СРС и е прекратено
производството по частно гражданско дело № 579/2025 г. по описа на Софийския районен
съд.
С молба с вх.№ 99742/20.03.2025, подадена от адв. М. Л. Л. с ЕГН **********,
процесуален представител на Н. Г. В. е поискал допълване на Определение: №
12093/13.03.2025г. по ч.гр.д. №579/2025 г. на СРС в частта за разноските. Иска се да бъде
осъден заявителят да заплати на адвоката възнаграждение за заповедното производство в
размер на 400 лева.
Препис от молбата е изпратен за отговор на заявителя, като в дадения срок е
изложено становище, че искането е неоснователно., като в случай, че се определи
възнаграждение, то следва да е в размер на 50 лева.
С Определение № 14545/27.03.2025 г. е намерено искането за искането за частично
основателно и е допълнено Определение № 12093/13.03.2025г. по ч.гр.д. №579/2025 г. на
СРС, като съдът е осъдил А ЕАД с ЕИК: ****, да заплати на адв. М. Л. Л. с ЕГН
**********, адвокатски хонорар в размер на 50 лева.
С Определение № 8186 от 24.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4394/2025 г. по
1
описа на СГС, ЧЖ-III-В, съдът е прекратил производството и делото е върнато на настоящия
съдебен състав за осъществяване на процедура по поправка на очевидна фактическа грешка
в диспозитива на Определение № 14545/27.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4394/2025 г.
по описа на СРС, 46 състав, като е поставено след това делото ведно с частната жалба да
бъдат изпратени по компетентност на СГС. Въззивният съд е приел, че в мотивите на
обжалваното определение първоинстанционният съд е формирал воля за частично
отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК, но е допуснал очевидна фактическа грешка в
диспозитива на същото, тъй като в него липсва отражение на така формираната воля, т. е.
отхвърлителен диспозитив, който би следвало да бъде и предмет на обжалването пред СГС.
По изложените съображения въззивният съд е приел, че преди разглеждане на частната
жалба по същество делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за поправка
на допусната ОФГ.
Съдът намира, че не е налице очевидна фактическа грешка.
По отговорността за разноски съдът се произнася при постановяване на всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция. В разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ГПК са
посочени задължителните реквизити на съдебното решение, като сред тях са това, което
постановява съдът по съществото на спора /т. 5/, както и в тежест на кого се възлагат
разноските. От изложеното следва, че процесуалният закон вменява задължение за съда да
посочи единствено в тежест на кого се възлагат разноските, съответно техния размер– чл.
236, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че произнасяне в
диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за
разноски. При неоснователност на искането за разноски, включително частична такава,
съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт. В случая съдът се е
произнесъл по направеното искане за изменение на определенито в частта за разноските,
като е постановил осъдителен диспозитив само за частта от претендирания общ размер,
която е приел в мотивите си за доказана по основание и размер.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 250, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №
12093/13.03.2025г. по ч.гр.д. №579/2025 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2