РЕШЕНИЕ
№……
Гр. София, 02.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ т. дело
№ 402/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл.ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. № 2008989/05.04.2020 г., подадена от „М.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** срещу З. „А.Б.” АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, с която е предявен за разглеждане частичен иск при
квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер от
1 250,00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 24 000
лв., представляващо вземане за застрахователно обезщетение по застрахователен
договор сключен във формата на застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01 по
имуществена застраховка „КАСКО“ от 05.04.2019 г. за товарен автомобил с марка
„ИНФИНИТИ“, модел „QX70”, с ДК № *******,
във връзка със застрахователно събитие /ПТП/, което е настъпило на 07.07.2018
г. в пределите на община – Мъглиж по път ПП I-5, км. 214 в
посока север – юг, ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска (05.04.2019 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че дружеството ищец е сключило с ответника застрахователен договор под формата на
застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01, с който е застрахован
притежавания от „М.“ ООД товарен автомобил марка „ИНФИНИТИ“, модел „QX70”, с ДК
№ ******* по имуществена застраховка „КАСКО“ при уговорена застрахователна
стойност от 33 000 евро. Като правна последица от този договор ищецът се
задължил да заплати определената в него застрахователна премия, като плащането
било уговорено да стане на 4 вноски, първата от които платена към момента на
подписване на полицата. Сочи се, че към датата на твърдяното застрахователно
събитие и останалите вноски по премията били платени на ответника. На следващо
място се поддържа, че в следобедните часове на
07.07.2018 г., докато застрахования товарен автомобил марка „ИНФИНИТИ“,
модел „QX70”, с ДК № ******* бил управляван от М.К.в района на община – Мъглиж по
път ПП I-5, км. 214 в посока север – юг, същия изгубил управление върху
превозното средство, вследствие на което същото излязло от периметъра на
пътното платно и се блъснало в намиращата се в ляво на посоката на движение
предпазна ограда. Предвид така настъпилото застрахователно събитие
застрахованият-ищец се обърнал към ответното дружество, като го уведомил с
писмено, вследствие на което била образувана преписка по щета № 17-0300/18/777/504866. За да бъдат
установени вида и размера на щетите настъпили по застрахования автомобил,
представители на ответното застрахователно дружество извършили три огледа, като
резултатите от тях били закрепени в три броя съставени описи. Подчертава се, че
ищецът е трябвало да получи следващото му се застрахователно обезщетение в срок
от 15 дни, считано от снабдяването на ответника с всички необходими документи.
С две писма от 14.08.2018 г. и 25.10.2018 г. З. „А.Б.” АД известил ищеца, че отказва да му
заплати застрахователно обезщетение по образуваната преписка за застрахователното
събитие очертано по-горе. Този отказ ищецът квалифицира, като напълно
неоснователен, като поддържайки да е носител на вземане за застрахователно
обезщетение иска от съда да му го присъди в рамките на настоящото исково
производство. Наред с това желае ответника да бъде осъден да му заплати и
сторените по делото разноски.
В срок от
ответника - З. „А.Б.” АД е упражнен писмен отговор, с който предявения за
разглеждане осъдителен иск се оспорва по основание и размер. Отрича се от
настъпилото произшествие за ответника да е настъпила отговорност по покрит риск
във връзка със сключения с ищеца договор за имуществена застраховка „КАСКО“ с период на валидност от 25.11.2017 г. до
24.11.2018 г. и това било така, защото била налична предпоставката на
7.3.1.2.1. от Специалните изключения установени с ОУ за застраховане на
сухопътни превозни средства действащи от 11.07.2017 г. Причината за това била,
че съгласно съставения протокол за ПТП на мястото на произшествието ставало ясно,
че ПТП-то е реализирано след употреба на алкохол от страна на водача на
застрахования лек автомобил притежаван от ищеца. Концентрацията на алкохол
установена с техническо средство на място била в рамките на до 0,5 промила,
като съгласно императивното правило на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДв.П на водачите на ППС
е забранено да управляват такива под въздействието на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества, като количеството на констатирания алкохол има правно
значение само към вида на отговорността и размера на санкцията. В този контекст
се поддържа, че от водача К.било извършено нарушение на правило установено в
Закона за движението по пътищата, което обстоятелство изключвало отговорността
на застрахователя по реда на КЗ и ОУ към застрахователния договор. Следващ
пункт на защита на ответника е концентриран върху възражението му за липса на
причинна връзка между заявените за репариране вреди от ищеца и механизмът на
ПТП-то поддържано като застрахователно събитие, което е ясно описано в
уведомлението по щета и в съставения протокол за ПТП. Били налице декларирани
за обезщетяване повреди, които не биха могли да произтекат от реализираното ПТП.
За размера на обезщетението се изтъква, че сумата е прекомерна, респективно
несъответна на действителното претърпените по превозното средство вследствие на
събитието щети, респективно към запазените компоненти от автомобила. В този
контекст назованите във фактура от 28.11.2018 г. отделни части и детайли най-напред
не кореспондират на щетите от ПТП-то, и освен това единичната им цена била
завишена. Обръща се внимание на факта, че фактурата е съставена приблизително 4
месеца след декларираното застрахователно събитие, което създавало възможност
автомобилът в този период да е претъпял нови повреди от различни събития. Отбелязва
се и това, че от ищеца няма представени доказателства в подкрепа на факта, че
автомобилът е бил действително ремонтиран.
На основание
чл. 214 ГПК в рамките на образуваното производство от ищеца е инициирано
увеличение на предявения осъдителен иск, като същия вместо първоначалния
предявен размер е заявен за сумата от 45 602,51 лв., като това изменение
на иска е санкционирано от съда на 17.02.2020 г., като производството по
разглеждане на спора е продължило пред Софийски градски съд, след препращането
му по подсъдност от Софийски районен съд, където първоначално е започнало.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Видно от
приложеното към ИМ свидетелство за регистрация – Част I се
установява, че „М.“ ООД, считано от 04.04.2018 г. е регистрирано в КАТ в
качеството му на собственик на товарен автомобил с марка „ИНФИНИТИ“, модел
„QX70”, с ДК № *******.
На
05.04.2018 г., е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„КАСКО“, чрез застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01, с покритие в
периода от 25.11.2017 г. до 24.11.2018 г., като страни по това съглашение са
ищеца в качеството му на застрахован и ответника в качеството му на
застраховател. Имуществото, което е предмет на застраховката е товарен
автомобил с марка „ИНФИНИТИ“, модел „QX70”, с ДК № ******* при определена обща
застрахователна сума в размер до 33 000 евро. Уговорено е, че дължимата от
застрахования премия възлиза на сумата от 1 934,79 евро, като плащането й
е разсрочено на 4 вноски през времето на действие на полицата. Между страните
не съществува спор за това, че застрахованата страна надлежно е изпълнила
договорното си задължение да заплати уговорената застрахователна премия
придържайки се към установените дати за заплащане на всяка вноска. Неразделна
част от съдържанието на застрахователния договор съставляват правилата
установени за страните в изготвените, одобрени и действащи към сключването му
Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства. Съгласно т. 7.3. са въведени редица специални изключения за
рискове, по отношение на които изрично е предвидено, че застрахователят не носи
отговорност за изплащане на обезщетения, като в т. 7.3.1.2.1. сред тези
изключени рискове е хипотезата, в която водачът на застрахованото превозното
средство е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични
вещества и техни аналози.
Видно от
протокол за ПТП № 1672250, съставен на 07.07.2018 г., в 15:55 ч., на 07.07.2018
г. на територията на Община – Мъглиж по време
на движение по път ПП I-5, км. 214 в посока север – юг със скорост
несъобразена с пътните и климатични условия се стига до ПТП, в което водачът - М.
М. К.при управление на товарен автомобил с марка „ИНФИНИТИ“, модел „QX70”, с
ДК № ******* се удря в мантинела разположена в ляво на посоката му на движение.
В графа „Алкохол“ е отбелязано, че водачът е бил установен на място да се
намира под въздействието на алкохол при концентрация в граници под 0,5 промила
и не е пожелал тестване чрез кръвна проба. Протоколът е подписан от участника в
ПТП-то М. М. К., като от него не са
направени възражения, нито по отразения механизъм, нито по констатираното
управление под въздействието на алкохол.
На
25.07.2018 г., при ответника е заведена претенция по щета с № 0300/18/777/504866,
в която е упоменато, че притежавания от ищеца товарен автомобил с марка
„ИНФИНИТИ“, модел „QX70”, с ДК № ******* при управление на същия на дата
07.07.2018 г. в посока гр. Стара Загора е самокатастрофирал, след като се е
завъртял на пътя и се е ударил в мантинелата. Изброени са увредените детайли по
застрахованото МПС.
Съгласно три
броя Списъци за констатирани увреждания изготвени в процедурата по оглед и
констатиране на щети са упоменати отделните детайли по увредения застрахован товарен
автомобил, в т.ч. степен на засягане, както и необходими часове труд за ремонта
им.
Съгласно
съставен от ответника Опис на щета № 0300/18/777/504866 от 25.07.2018 г. се
установява, че при огледа на товарен автомобил с марка „ИНФИНИТИ“, модел
„QX70”, с ДК № ******* са одобрени, като увредени детайли по същия такива
индивидуализирани в 44 пункта, респективно не са признати детайли в 2 пункта.
Ангажирана е
Фактура за извършен ремонт, която е издадена на 28.11.2018 г. от
дружество-доставчик „Н.С.“ ЕООД, като
получател на отразените във фактурата услуги по смяна на детайли и вложен труд
по ремонт на МПС е дружеството-ищец. Общата стойност на фактурираните услуги
възлиза на сумата от 26 040,00 лв. с вкл. ДДС.
За целите на
доказването в исковия процес са допуснати основна и допълнителна САТЕ.
Съобразно приетото заключение по основната експертиза от вещото лице е даден
отговор, че представители на ответния застраховател са осъществили огледи на
пострадалото МПС, като от съставените описи при тези огледи ставало ясно кои са
частите подлежащи на подменят с нови, тези които могат да бъдат възстановени,
респективно да се боядисат. Посочено е, че към датата на произшествието
застрахованият автомобил е бил на възраст от 3 години и 9 месеца. Определена е
стойност на щетите, които са описани в ликвидационната процедура по щетата,
като е ползвана методиката за съобразяване на средни пазарни цени и формираната
на тази бази на изчисление обща сума е равна 45 602,51 лв. Въз основа на
проведените изследвания от вещото лице на събраните по делото писмени
доказателства същото е дало предложение за механизма на настъпване на ПТП, а
именно : При движението на застрахования автомобил на 07.07..2018 г. по път I-5 в община –
Мъглиж пътната настилка е била мокра вследствие на проливен дъжд, като на км
214 водачът губи управление над автомобила, отклонява се наляво и се удря с
лявата си част в предпазната мантинела. Този механизъм на настъпване на
произшествието допуска хипотеза, в която при последвало отделяне на автомобила
/след първоначалния сблъсък/ същият да има съприкосновение и със задната си
лява част в предпазната ограда, което да доведе до настъпване на щети и в тази
област на превозното средство. Позицията на експерта е, че повредите по т.а. с
марка „ИНФИНИТИ“, модел „QX70”, с ДК № ******* отговарят и са в
причинно-следствена връзка на описания механизъм на настъпване на ПТП-то. От
изготвеното и прието допълнително заключение се разкрива това, че при направена
съпоставка между вписаните в описите части и възстановителни дейности нужни за
ремонта на автомобила почти изцяло кореспондират на тези очертани в приложената
от ищеца фактура от 28.11.2018 г. Определена е стойност на описаните щети по
застрахования автомобил към датата на настъпване на ПТП, съгласно представената
фактура към материалите по делото и остойностяване на щетите по същия
ограничени само в предната му лява част. Тази стойност е 19 608 лв. с вкл.
ДДС.
І. Относно
иска по чл. 405, ал. 1 КЗ :
Основателността
на исковата претенция предполага осъществяването на фактически състав, включващ
следните елементи: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество;
2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3) наличието на щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4)
изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане
на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за
установяването му документи.
От събраните
по делото доказателства еднопосочно се установява, че между страните по делото валидно
е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на сключен
застрахователен договор с предмет имуществена застраховка „КАСКО“, като същото
е имало период на валидност до 24.11.2018 г. Няма спор, че застрахованото лице
/праводателя на ищеца/ и самия ищец са били изрядни в изпълнение на
задължението си да заплащат в рамките на уговорените срокове разсрочените
вноски по застрахователната премия, което означава, че за
ответника-застраховател се е породило задължението да носи риска от евентуално
настъпване на застрахователни събития по застрахования товарен автомобил,
респективно да репарира вредите от тези събития, чрез изплащането на
съответното застрахователно обезщетение в полза на застрахования.
Чрез
средствата на доказването в състоялия се исков процес еднозначно е установен и
факта, че т.а. с марка „ИНФИНИТИ“, модел „QX70”, с ДК № ******* при
управлението му на датата – 07.07.2018 г. от водача М. М. К.по път разположен
на територията на община – Мъглиж е претърпял ПТП, като е самокатастрофирал
удряйки се в изградената покрай пътното платно за движение преградна мантинела.
От това събитие по предната и задна лява част на превозното средство са
настъпили щети, които са били обект на оглед, локализация и оценка от страна на
представители на ответното дружество. Тоест в периода на застрахователно
покритие по имуществената застраховка е настъпило събитие, в резултат на което
по застрахования автомобил са реализирани материални щети.
Сред
доказаните обстоятелства е и това, че при осъщественото непосредствено на
мястото на произшествието тестване за наличие на алкохол при водача на т.а. с
марка „ИНФИНИТИ“, модел „QX70”, с ДК № ******* компетентното длъжностно лице е
установило и отразило по надлежния ред в изготвения протокол за ПТП, че при М. М.
К.е констатирана концентрация на алкохол в граници под 0,5 промила. Участника в
произшествието е признал този факт, като се е подписал в съставения АУАН,
респективно не е пожелал извършването на кръвен тест. Коментираното
обстоятелство не е отричано от ищеца, нито в ИМ, нито при участието му в
проведените съдебни заседания. Наред с това застрахованият не е представил и
никакви доказателства пред застрахователя в рамките на производството по
разглеждане на застрахователната претенция, с които да опровергае
съществуването на изложения факт свързан с управлението на автомобила след
употреба на алкохол. Следователно настоящия състав приема, че към момента на
настъпване на произшествието - М. М. К.е шофирал увредения застрахован
автомобил след като е употребил алкохол.
За да
възникне в правната сфера на застрахования –ищец имущественото право да получи
плащане на застрахователно обезщетение от ответния застраховател, от съществено
значение е реализиралото се застрахователно събитие да попада в обхвата на
покрития от застрахователя риск. Тоест да не се касае за събитие, при което
според клаузите на застрахователния договор е предвиден изключен риск.
Основното възражение на ответната страна упражнено в отговора на исковата молба
е, че уврежданията, за които се иска репарация от ищеца са резултат именно от
събитие, което попада в хипотезата на изключен риск и в този контекст застрахователя
не би следвало да се държи отговорен. Както вече се изтъкна съгласно ОУ, които
съставляват неразделна част от съдържанието на застрахователния договор, на
който ищеца основава правото си да получи плащане на застрахователно
обезщетение и по-конкретно клаузата на т. 7.3.1.2.1. предвижда, че сред
изключените рискове е хипотезата, в която водачът на застрахованото превозното
средство е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични
вещества и техни аналози. Тази клауза е ясно и недвусмислено формулирана,
поради което и не се нуждае от тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД, но все пак с
цел внасянето на пределна яснота какво е договорното значение вложено в нейното
съдържание в частта й отнасяща се до алкохола, настоящия състав смята за нужно
да упомене, че термина „след употреба на алкохол“ е употребен в насока, че ако
застрахованото имущество е било увредено при управление на МПС от водач по този
именно начин, то тогава е налице приета от страните необорима презумпция за
пряка причинна връзка между управлението на МПС „след употреба на алкохол“ и
събитието, което е причинило вредата. Следователно не може да се изисква от
ответника да доказва, че именно употребата на алкохол от водача на
катастрофиралия и увредил се автомобил е допринесла за настъпването на
произшествието, а оттам и за щетите по застрахованото имущество. Това дали
наред с тази причина са съществували и други причини способствали за
настъпването на събитието /мокър пътен участък, несъобразена скорост и пр./ няма
никакво релевантно значение по отношение на уговорената хипотеза на изключен
риск, защото самото поставяне в положение да се управлява автомобил след
консумация на алкохол е въздигнато от страните във факт, който сам по себе си
изключва ангажирането на договорна отговорност за заплащане на застрахователно
обезщетение. При коментара на тази клауза е необходимо да се добави и това, че в
нея не е установена допустима норма на концентрация на алкохол. Тоест
обстоятелството, че автомобилът е бил управляван при концентрация на алкохол в
границите под 0,5 промила не създава никаква промяна в договорената презумпция,
а напротив същата продължава да обвързва страните по застрахователното
правоотношение. В рамките на договорната свобода страните са се съгласили, че
всяка употреба на алкохол, макар и в минимална/незначителна концентрация,
представлява неправомерно поведение на водача на застрахованото МПС, което
изключва отговорността на ответника-застраховател за заплащане на
застрахователно обезщетение. Основанията за възникване и обема на правата и задълженията
на страните по конкретния договор се определят от него и от закона- КЗ, като
договорната отговорност следва да се отличи от административно-наказателната и
наказателната, тъй като последните по дефиниция изискват проявление на
поведение, представляващо обществена опасност в различна степен /концентрация
на алкохол в количество над 0,5 промила/, каквато не се изисква при договорната
отговорност.
При
отсъствието на един от елементите на фактическия състав очертан в чл. 405, ал.
1 КЗ, а именно - наличието на покрит по имуществената застраховка
застрахователен риск, съдът намира, че в полза на ищеца не се е породило
имущественото право на вземане за застрахователно обезщетение, каквото същия
претендира по делото, което обуславя отхвърляне на претенцията, поради
недоказаност в нейното основание.
По
изложените съображения не се налага обсъждането на останалите предпоставки по
спорното материално право и в частност обхватът на подлежащите на репариране
вреди, както и техния размер, съответно метод за определянето му.
Предвид
това, че решението по настоящия спор има негативен краен резултат за ищеца, а
именно предявения от него иск подлежи на отхвърляне, поради недоказаност на
заявеното с него материално право, то за ищеца не може да се породи и последица
свързана с присъждане на законна лихва, тъй като така очертаното право би било
възможен резултат само при позитивен изход по предявения иск, какъвто не се
наблюдава с случая.
По
разноските:
При този
изход на спора право на разноски се поражда единствено в правната сфера на
ответната страна. От същата се доказва извършването на разходи за защитата по
делото в общ размер на сумата от 2 680 лв., от които 400 лв. – заплатени
депозити за възнаграждение на вещо лице по допусната САТЕ, както и 2 280
лв. – уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за представляване
интересите на ответника в реализиралото се пред първата инстанция исково
производство. В подкрепа на уговарянето и плащането на адвокатския хонорар са
ангажирани своевременно договор за правна защита й съдействие, фактури за
начислено възнаграждение за оказани адвокатски услуги, както и извлечения от
електронното банкиране на АД
„Димоларова, Градинарова и съдружници“. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК тези разноски следва да се
възложат в тежест за плащане на ищеца.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу З. „А.Б.” АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, иск при квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ
за заплащане на сумата в размер от 45 602,51 лв., представляваща вземане
за застрахователно обезщетение по застрахователен договор сключен във формата
на застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01 по имуществена застраховка
„КАСКО“ от 05.04.2019 г. за товарен автомобил с марка „ИНФИНИТИ“, модел „QX70”,
с ДК № *******, във връзка със застрахователно събитие /ПТП/, което е настъпило
на 07.07.2018 г. в пределите на община – Мъглиж по път ПП I-5, км. 214 в посока
север – юг, вследствие на което върху автомобила са настъпили материални щети,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (05.04.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
в полза на З. „А.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 2 680,00 лв. – направени
от ответника разноски в исковото производство развило се пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: