М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 26.04.2013 Г. ПО НОХД № 759/2013 Г. ПО ОПИСА НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла
в съда обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу А.Г.А. за това, че
за времето от 09.02.2011 г. до 11.02.2011 г. в гр. С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. * ап. **,
използвал данни от платежен инстР.т, а именно – от кредитна карта №
4273726216415135, издадена от „У.Б.“ АД на името на Л.К.З., без съгласието на
титуляра Л.К.З., като извършвал залагания на сайта „Bet-at-Home.com” /“Заложи от къщи“/, чрез интернет, като
деянието не осъществява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 249, ал.1, пр.
2 от НК.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник съдът допусна предварително изслушване на страните по реда на глава XXVII от НПК.
В хода на проведеното пред първоинстанционния съд съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият А.А. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласието си за
същите да не бъдат събирани доказателства. След преценка, че направеното
самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
съдът постанови определение по чл. 372, ал. 4 НПК, с което обяви, че при
постановяване на присъдата си ще ползва направеното самопризнание, тъй като
същото се явява подкрепено от събраните на досъдебното производство
доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът от СГП поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Прокурорът моли съда да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от С.“ за срок
от три години, а също и наказание „глоба“ в размер на получената сума. По
отношение наказанието „лишаване от С.“ предлага същото да се отложи за
изпитателен срок от пет години.
Защитникът на подсъдимия моли за наказание в по-нисък размер.
Подсъдимият заявява, че картата била
изхвърлена и не знаел, че ще се получи така. Преди бил залагал със своя карта и
мислел, че парите остават в сметката. Сумите само били прехвърлени на сайта,
без да са използвани. Изразява съжаление за стореното. Моли за минимално
наказание. Заявява, че има деца и семейство.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и
съобрази становищата на страните по делото, при спазване изискванията на чл. 13
и чл. 14 НПК, при условията на чл. 372, ал. 4 и чл. 374, ал. 3 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подс. А.Г.А.
/с предишна фамилия „Н.“/ е роден на *** ***, български гражданин, с основно
образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.
***.
Подсъдимият
имал уговорка със свидетелите И. Г. и Р. Г., които живеели в съседния на
неговия вход – „Д“, заедно да ползват Интернет към един договор с доставчика „П.“
ЕООД.
На 05.10.2010 г.
свидетелят Р. Г. сключил Договор № 16643 от същата дата за интернет свързаност
с въпросния доставчик. Интернет достъпът бил осигурен до адрес гр. С., ж.к. „С.“,
бл.**, вх. *, ет. *, ап. ** с IP адрес
78.128.114.34.
След това св. И.
Г. и подсъдимият А.А. прокарали кабел към жилището на последния, като по този
начин той се включил към интернет мрежата, посредством инсталирането на
необходимото устройство – рутер, който позволявал извеждането на друг кабел за
връзка с Интернет.
Имейлът на
подс. А. бил a.n.75@abv.bg, като същият
останал включен към интернет мрежата до месец май 2011 година.
Свидетелката Л.К.З.
притежавала фирмена кредитна карта „ВИСА“ /VISA/ с № 4273726216415135, издадена от „У.Б.“ АД на името на СД
„Ш.**С.“. Свидетелката рядко използвала кредитната си карта, като за последно
това била сторила на 13.01.2011 г.
Един месец
по-късно в дома си З. установила, че от дамската й чанта липсват въпросната
кредитна карта, а също и личната й карта.
Незабавно З.
подала декларация в 09 РУП-СДВР за обявяване на личната й карта за невалидна.
Уведомила „У.Б.“ АД, от където блокирали кредитната карта в 08,41 часа на
14.02.2011 г.
По неустановен
начин и в неустановено време данните /номер на картата, валидност и CVV2-код и др./ от кредитната карта на св. З.
попаднали у подс. А.. Използвайки тези данни, на 09.02.2011 г. подс. А.
извършил две, а на 11.02.2011 г. още осем, електронни транзакции по Интернет, в
резултат на което от кредитната карта на З. били изтеглени общо 1640,00 лева,
които по-късно са й възстановени от банката. Въпросната сума била използвана от
подс. А. за залагания в сайта „Bet-at-Home.com”
/“Заложи от къщи“/. От разменената кореспонденция с
търговеца „Bet-at-Home.com” /“Заложи от къщи“/ и обслужващата го банка е установено, че описаните десет
транзакции, осъществени чрез използване на данните от кредитната карта на св. З.,
са направени по Интернет от подс. А.А., с дата на раждане *** г., имейл адрес -
a.nikolov75@abv.bg.
Видно от
заключението на извършената техническа експертиза, тази електронна поща
съществува на иззетия от дома на А. компютър.
При направата
на регистрацията си в сайта „Bet-at-Home.com”
/“Заложи от къщи“/, подс. А.А. /тогава с фамилия „Н.“/ е
предоставил на търговеца „Bet-at-Home.com”
/“Заложи от къщи“/ сканирано копие от личната си карта.
След като е
направил регистрацията си във въпросния сайт и е избрал конкретен залог, сумата
за залога А. е заплащал чрез използване на данните от кредитната карта на св. З.,
а именно – номер на картата, валидност и CVV2-код, които са изписани и са налични върху пластиката на
картата.
Действията на А.
са били възможни и са улеснени от обстоятелството, че при случайно попадане на
данни от чужда кредитна карта в трето лице, последното може да осъществи
електронни интернет транзакции посредством използване на данните от картата,
ако картата не е блокирана.
Като начин на
получаване на евентуалните печалби от сайта„Bet-at-Home.com” /“Заложи от къщи“/, в случай, че
залозите са успешни, подс. А.А. е посочил собствената си банкова сметка ***: ***, открита в “А.Б.“.
Извършената проверка е установила, че сметката е активна и се води на името на
подсъдимия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимия А.А. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
както и на подкрепящите го доказателства, събрани на досъдебното производство,
а именно – показанията на свидетелите Л.З., А.М., Е.Ф., Д.Д., С.В., Р. Г., И. Г.,
молба /жалба/ до Началника на 09 РУП-СДВР, заявление до 09 РУП-СДВР,
удостоверени от 09 РУП-СДВР, Договор № 49/01.12.09 г. за кредитна карта за
бизнес клиенти, Анекс № 1 към Договор № 49/01.12.09 г. за кредитна карта за
бизнес клиенти, Искане за активиране на карта, писмо /e-mail/ от търговеца „Bet-at-Home.com” /“Заложи от къщи“/, извлечение от
кредитна карта, копие от лична карта на подсъдимия, писмо от „У.Б.“ АД изх. №
24/0336/09.03.11 г., писмо от „А.Б.“ АД, договор за интернет-услуга, писмо от „П.“
ЕООД, писмо от „Н.И. БГ“ АД, протокол за претърсване и изземване, определение
на СГС за разрешаване на претърсването, протокол за изземване на кореспонденция
с разрешение на съдия от СГС, справка за съдимост, декларация от подс. А. за
разкриване на банкова тайна, банково извлечение от „А.Б.“, Договор за банкова
сметка ***.08.2010 г., формуляр – „проследяване на IP-адрес“, заключение на СТЕ.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия А. самопризнание изцяло се
подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както и от заключението на СТЕ.
Извършването на общо десетте транзакции се потвърждава от приложеното извлечение
от „У.Б.“ АД за извършени картови операции /л. 29 ДП/, от показанията на св. Д.
и В., а също и от писмото от „У.Б.“ АД изх. № 24/0336/09.03.11 г., приложено на
л. 38 от ДП.
От писмо от „А.Б.“ АД /на л. 39 от ДП/ е видно, че посочената в сайта „Bet-at-Home.com” /“Заложи от
къщи“/ банкова сметка ***туляр подс. А.Г.А. /с предишна фамилия „Н./, ЕГН **********.
Това обстоятелство се потвърждава и от приложените Договор за банкова сметка ***.08.10
г. и извлечение от банкова сметка ***: ***.
От писмо от „Н.И. БГ“ АД се установява, че имейл адресът, използван при
регистрацията в сайта „Bet-at-Home.com”
/“Заложи от къщи“/ - a.n.75@abv.bg, се ползва от лицето А. Н., роден на ***
***. от подсъдимия А..
Използването и начинът на присъединяване на подс. А. към Интернет се
потвърждават от показанията на св. Р. Г. и И. Г., както и от предоставените
писмо и договор с „П.“ ЕООД. От последните два документа е видно, че титуляр по
договора е съседът на подс. А. – св. Р. Г..
В подкрепа на направеното самопризнание и възприетата фактическа обстановка
са и всички останали доказателства, вкл. показанията на св. З. и заключението на СТЕ.
Налице е еднопосочна съвкупност от преки доказателства – признанието на
подсъдимия, писмените и веществени доказателства, които по несъмнен начин
установяват именно описаната по-горе фактическа обстановка, извършването на
престъплението и съпричастността на подс. А. с него.
Не са налице каквито и да било противоречия между събраните доказателства и
направеното от подсъдимия самопризнание, които да налагат отделното им
обсъждане от съда, на осн. чл. 305, ал. 3 НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетите факти съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.Г.А. е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпление по чл.
249, ал. 1, пр. 2 от НК, за което е обвинен.
Съгласно въпросния чл. 249, ал. 1 от НК - „Който използва платежен инстР.т или данни от платежен инстР.т без
съгласието на титуляря ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се
наказва с лишаване от С. от две до осем години и с глоба до двойния размер на
получената сума“.
Същевременно,
съгласно дефиницията на чл. 93, т. 24 от НК - "Платежен
инстР.т" е веществено средство, което позволява самостоятелно или
във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.
В
процесния случай, от обективна страна, за времето от 09.02.2011 г. до
11.02.2011 г. в гр. С., ж.к. „С.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. *, подс. А.
е използвал данни от платежен инстР.т - кредитна карта № 4273726216415135,
издадена от „У.Б.“ АД на името на Л.К.З., без съгласието на титуляра Л.К.З.,
като извършвал залагания на сайта „Bet-at-Home.com”
/“Заложи
от къщи“/, чрез интернет, като деянието не осъществява по-тежко престъпление.
Извършването
и авторството на престъплението съдът намира за безспорно доказани от
направеното от подс. А. самопризнание, а също и от подкрепящите го
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Приложените банкови
извлечения от „А.Б.“ АД и „У.Б.“ АД, данните от извършената регистрация в сайта
„Bet-at-Home.com” /“Заложи от къщи“/, обстоятелството,
че достъпът до Интернет е осъществен от компютъра на подсъдимия и IP-адреса, ползван съвместно от него и неговите съседи, са все
обстоятелства, които потвърждават самопризнанието на подсъдимия и същевременно
изключват вероятността някое друго лице да е автор на извършеното престъпление.
Кредитната
карта, използвана от подсъдимия представлява платежен инстР.т по смисъла на
цитирания чл. 93, т. 24 от НК. Същата е веществено средство /пластика с
отпечатани върху нея данни/, което дава възможност самостоятелно или във
връзка с друго средство /компютър, ПОС-терминал, банкомат/ да се прехвърлят
пари или парични стойности.
Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние на състава на престъплението, визирано в чл.
249, ал. 1 от НК, а именно – „ползване“, като това действие той е извършил по
отношение на данните от кредитната карта на св. З. - номер на картата,
валидност и CVV2-код, които на изписани и са
налични върху пластиката на картата. Касае се следователно за „данни от
платежен инстР.т“ по смисъла на чл. 249, ал. 1, пр.2 от НК. Тези данни са
използвани за извършването на общо десет транзакции в Интернет, за извършването
на които се изисква въвеждане на номера
на картата, валидността и CVV2-кода,
отпечатани върху нея. Така дадената от прокурора квалификация на обикновено престъпление,
вместо на продължавано, е в полза на подсъдимия, тъй като в този случай не се
прилага разпоредбата на чл.26, ал.2 НК.
Установеното
ползване на данните от кредитната карта е извършено от подс. А. без наличие на
съгласието на св. Л.З.. Този извод категорично се потвърждава от факта, че З.
изобщо не е знаела, че кредитната й карта липсва, като в момента, в който е
установила това, незабавно е уведомила банката-издател, за да бъде блокирана
картата.
Липсва обвинение за това деянието да
осъществява състав на по-тежко престъпление. С оглед на това, налице е и
последният признак, предвиден в състава на чл. 249, ал. 1 от НК.
За наличието на престъпление по чл.
249, ал. 1 НК законът в действащата си редакция не изисква непременно
настъпването на имуществена вреда. Такава вреда обаче е възможно да е налице,
но тя не е елемент от обективната страна на престъплението.
От субективна страна подсъдимият е
действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че деянието му е
общественоопасно и съпроводено с настъпване на общественоопасни последици, като
е желаел настъпването на последните.
Предвид гореизложено, СГС прие, че
подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението, за което е обвинен.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:
За
извършеното от подс. А. престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК законът предвижда
кумулативното налагане на наказания „лишаване от С.“ от две до осем години и
„глоба“ до двукратния размер на получената сума.
Смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са: чистото му съдебно минало и
изразеното съжаление за стореното. Тези обстоятелства според съда не са
многобройни и/или изключителни, като същевременно, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и дееца, предвиденото в закона наказание
„лишаване от С.“ не се явява несъразмерно тежко. Ето защо, съдът прие, че не са
налице предпоставките на чл. 55 НК и чл. 58а, ал. 4 НК и наказанието бе
определено при условията на чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 54 НК.
Отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са: проявената упоритост при
извършване на престъплението, доколкото същото е осъществено посредством десет
транзакции, сравнително високата сума, изтеглена от картата – 1640,00 лева.
Като
съобрази горните обстоятелства, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия
наказание „лишаване от С.“ в минималния предвиден в закона размер, а именно 2 /две/
години. След задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК съдът с присъдата си
наложи на подсъдимия А. наказание от 1 /една/ година и 4/четири/ месеца „лишаване
от С.“. Чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното съжаление, което
съдът прецени като искрено, мотивираха съдебния състав да прояви подобна
снизходителност и да отмери основното наказание в минимален размер.
На
подсъдимия бе наложено и задължителното кумулативно наказание „глоба“. За
компенсиране на по-лекото основно наказание, съдът прецени, че кумулативното
наказание следва да се определи в двойния размер на изтеглената от кредитната
карта сума, а именно – 3280,00 лева. На основание чл. 58а, ал. 5 НК наказанието
„глоба“ не подлежи на редуциране. Чрез налагането на това кумулативно
предвидено в закона наказание, съдът счита, че в пълнота ще бъдат изпълнени
целите по чл. 36 НК.
Подс.
А. не е осъждан до настоящия момент. Настоящият съдебен състав счита, че за
постигане целите на наказанието не е наложително той да изтърпи ефективно
наложеното му наказание „лишаване от С.“. Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи изпълнението на това наказание за изпитателен срок от 4 /четири/
години, считано от влизане на присъдата в сила. По-продължителният изпитателен
срок от една страна компенсира минималното наказание „лишаване от С.“, а от
друга страна ще спомогне за по-продължителен период върху подс. А. да се
въздейства предупредително и възпиращо, за да може процесното престъпление да
остане изолирана проява в живота на подсъдимия.
ПО
РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед
изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия да
заплати сторените по делото разноски в общ размер на 140,00 лв., както и 5,00
лв. – ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените
разноски и наложената глоба.
Иззетият като веществено доказателство настолен компютър, асемблиран, бял
на цвят, с лепенки отпред, с хард диск № K20GR9N, иззет с протокол за претърсване от
17.05.2011 г. е собственост на подсъдимия и е послужил за осъществяване на
престъплението, за което той беше признат за виновен. Именно чрез въпросния
компютър, видно от заключението на СТЕ, е осъществен достъпът до Интернет и са
извършени десетте залози в сайта „Bet-at-Home.com”
/“Заложи от къщи“/. Ето защо и на осн. чл. 53, ал. 1, б.
„а“ от НК, съдът постанови отнемане на компютъра в полза на Държавата.
Мотивиран от горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: