Присъда по дело №203/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 51
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 14 май 2022 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20224520200203
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 51
гр. Русе, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
СъдебниВася Станчева Шаповалова
заседатели:МИРОСЛАВ КРАСИМИРОВ
РУСЕВ
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
и прокурора Ир. Ст. К.
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Наказателно дело от общ
характер № 20224520200203 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. СТ. Б., роден на 27.08.2001г. в гр.Русе,
български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан,
ЕГН ********** за

ВИНОВЕН в това, че на 02/03.01.2020г. в гр.Русе, по хулигански
подбуди, причинил средна телесна повреда на Й. М. В. от гр.Русе, изразяваща
се в трайно затрудняване движението на снагата, за повече от тридесет дни, в
резултат от счупвания на десето и единадесето ребра двустранно, поради
което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.36 и
чл.54 от НК му

ОПРЕДЕЛЯ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от
1
2/ГОДИНИ/ и 6/ШЕСТ/МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК,
вр. чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА, поради което

НАЛАГА на подсъдимия СТ. СТ. Б.

Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
1/ЕДНА/ГОДИНА и 8/ОСЕМ/МЕСЕЦА.

На осн. чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на това наказание за
срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия СТ. СТ. Б., със снета по-горе самоличност, да
заплати на Й. М. В. от гр.Русе, ЕГН-********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 7000.00 /СЕДЕМ ХИЛЯДИ/ лева, ведно
със законната лихва, считано от 02/03.01.2020г. до датата на окончателното
му изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. М. В. от гр.Русе граждански иск срещу
подсъдимия СТ. СТ. Б., за сумата над 7000.00лв. до 20 000.00лв.
претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението.

ОСЪЖДА подсъдимия СТ. СТ. Б., със снета по-горе самоличност, да
заплати държавна такса в размер на 280.00лева, съобразно уважената част от
гражданския иск.

ОСЪЖДА подсъдимият СТ. СТ. Б., със снета по-горе самоличност, да
заплати на Й. М. В. от гр.Русе, ЕГН-********** сумата от 1200.00 /хиляда и
двеста/лв. за направени разноски по делото - за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА подсъдимият СТ. СТ. Б., със снета по-горе самоличност да
заплати в полза Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 238.39лв. за разноски
2
на досъдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес
пред Русенския Окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Русенска районна прокуратура е обвинила:

Подс. С.С.Б., от гр. Русе в това, че:
На 02.01.2020 г. в гр.Русе, по хулигански подбуди, причинил на
Й.М.В. от гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания
на десето и единадесето ребра двустранно, което затруднява
движенията на снагата, за срок повече от тридесет дни -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, като му
наложи предвиденото за него наказание.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск и е
конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Гражданският ищец и частен обвинител, и повереникът му
поддържат обвинението и молят Съда да признае подсъдимия за
виновен, да му наложи наказание ориентирано около средата на
предвиденото от закона, да бъде уважен изцяло гражданският иск,
както и да бъдат присъдени на частния обвинител, направените от
него разноски по делото.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2
от НПК. Той и защитникът му молят Съда наказанието да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият С.С.Б. е роден на 27.08.2001 г. в гр. Русе,
български гражданин, с основно образование, неженен, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
На 02.01.2020 г. подс. С.Б. и неговият приятел свид. С.С. се
намирали в игрална зала „Атлантик", на бул. "Липник" № 113 в гр.
Русе. Двамата играли на ротативките и консумирали алкохол. По-
късно същата вечер, в залата пристигнал и свид. Й.В., който също
играл на автоматите за залагане. Около 23,30ч. подсъдимият и С.
отишли до работното бюро на крупиетата, където по това време бил
1
на смяна свид. В.Б. и се заприказвали с него. Около полунощ свид. В.
решил да си тръгва, като се насочил към изхода на залата. Когато
вървял по пътеката към изхода, той минал покрай подс. Б. и без да
иска, леко закачил с рамото си тялото на подсъдимия. Б. се подразнил,
обърнал се към свид.В., напсувал го, нарекъл го „мангал“ и му се
заканил, че ще го пребие. В. му се извинил и напуснал залата, като се
насочил към кръстовище „Олимп". Веднага след това подс. Б. също
излязъл от залата и последвал пострадалия. Настигнал го на тротоара в
близост до бл.“Иван Кръстев-1“ и му нанесъл силен удар с ръка във
врата. В резултат от удара В. паднала на земята, а подсъдимия
започнал да го рита с крака по тялото и главата. Свид. В.Б. чул
разменените реплики между подсъдимия и пострадалия, при
излизането на последния от залата, както и видял, че подсъдимият
излязъл веднага след него. Усъмнил се в намеренията на С.Б. и казал
на свид.С.С. да последва приятеля си, за да не стане инцидент. С.
веднага напуснал залата и видял как подсъдимият нанася удари на
свид.В.. Отишъл бързо до мястото, издърпал приятеля си настрани,
след което бързо се отдалечили. Свид. В. изпитал силни болки от
ударите и викал за помощ. Очевидци на случилото се били
свидетелите П.Т. и Б.М., които били на терасите на жилищата си в
бл.“Иван Кръстев-1“. Т. бързо слязъл пред блока и заварил свид.В. да
лежи на земята и да диша тежко, във видимо увредено състояние.
Веднага се обадил на ЕЕН 112 и подал сигнал за случилото се. На
място пристигнал дежурен полицейски екип при Второ РУ при ОД
МВР-Русе, в състав – свид. Д.Г. и Н.Е., а малко по-късно и екип на
Спешна медицинска помощ. В. бил откаран в УМБАЛ"Канев"Русе,
където по спешност бил приет за лечение. След престой от четири дни
в хирургично отделение, В. бил изписан за домашно лечение. В
продължение на около два месеца, поради изпитваните болки в
областта на счупените ребра, той трудно се движел и обслужвал сам и
не можел да изпълнява трудовите си функции в областта на
строителството.
Проверката по случая била възложена на свид. П.П. – младши
полицейски инспектор във Второ РУ-Русе. След като снел обяснения
от пострадалия, свид. П. иззел видеозаписи от охранителните камери
на игралната зала „Атлантик“, при прегледа на които установил
самоличността на лицата, участващи в конфликта. При проведената с
подс. С.Б. беседа, последният признал, че е нанесъл побой над В., като
заявил, че причината за това било, че когато се блъснали в игралната
зала, пострадалият го напсувал на майка и го нарекъл наркоман.
2
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че в резултат от нанесеният му побой Й.В. е получил
охлузване на главата; охлузвания и кръвонасядания на лицето;
счупвания на десето и единадесето ребро двустранно; колекция от
въздух в ляво плеврално пространство; подкожен емфизем; охлузване
на лява предмишница; охлузване на десния лакет; кръвонасядане, оток
и охлузвания на дясна предкитка и охлузвания в дясна седалищна
област. Вещото лице дало заключение, че тези увреждания са резултат
от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да
бъдат получени при инцидента на 02.01.2020 г. по начина, описан в
представените свидетелски показания. Уврежданията причинили на В.
трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от
тридесет дни.
Назначена била и техническа експертиза, която изследвала
записите от охранителните камери в игрална зала „Атлантик" от
вечерта на инцидента, като вещото лице извело фотокадрите, имащи
отношение към предмета на делото.
Така изложената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. В тази
насока са признаването изцяло от страна на подсъдимия С.Б. на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните
гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели Й.В., С.С., В.Б., П.Т., Д.Г., П.П.,
К.Б. и Б.М., показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие
свид.Д.Н., както и от приетите и приобщени писмени доказателства и
доказателствени средства – протоколи от „ЕнЕрДжи Софт“ ЕООД,
протокол за полицейско предупреждение, заключенията по
назначените съдебномедицинска и техническа експертизи, декларация,
биографична справка, справка за съдимост.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Подс. С.С.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, като на 02/03.01.2020 г. в гр. Русе, по хулигански
подбуди, причинил средна телесна повреда на Й.М.В. от гр.Русе,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата, за повече
от тридесет дни, в резултат от счупвания на десето и единадесето
3
ребра двустранно.
От обективна страна:
Безспорно бе установено по делото, че около полунощ на 02
срещу 03.01.2020 г., в гр. Русе, в района на кръстовище „Олимп“,
подс.С.Б., с непредизвикано нанасяне на удари с крак в областта на
главата и тялото на пострадалия, му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата, за повече
от тридесет дни, в резултат от счупвания на десето и единадесето
ребра двустранно. В резултат от нанесените на пострадалия удари и
падането му на земята, на В. били причинени и други – по-леки
телесни увреждания, погълнати от по-тежкият престъпен резултат.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия по отношение на Й.В. и причинените му телесни
увреждания.
Горните изводи, Съда формира, въз основа показанията на
свидетелите Й.В., С.С., В.Б., П.Т., К.Б. и Б.М., които кредитира
изцяло, тъй като се характеризират с последователност и
изчерпателност относно основните факти, предмет на доказване.
Взаимно се допълват и очертават една логична и житейски приемлива
фактическа обстановка. Тези показания, в съчетание с неоспореното
заключение на съдебномедицинската експертиза на В., обективно
потвърждаваща наличието на посочените телесни увреждания на
пострадалия и достоверността те да бъдат получени по този именно
начин и време, формират у Съда убеждението за безспорна доказаност
на тези обстоятелства.
Несъмнено, подс. С.Б. нанесъл побоя над пострадалия Й.В. с
личен мотив, възникнал внезапно, инцидентно и породен от
сблъскването между тях на изхода на игралната зала, което очевидно
разгневило подсъдимия. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин
не изключва и наличието на хулигански подбуди у Б. за извършеното
от него. В този смисъл е и тълкувателната съдебна практика, която е
задължителна за съдилищата, и в частност ТР № 2/1974 г. на Пленума
на ВС относно престъплението хулиганство. Съобразно това
тълкувателно решение, обект на престъплението хулиганство са
редът, установен в страната и общественото спокойствие, под които
следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот. Субективната страна на това
престъпление е възможно да се осъществи при пряк или евентуален
умисъл. При втората форма на умисъла е възможно мотивът за
4
извършването му да е чисто личен, например при нанасяне на обида
или телесна повреда, ако са съпроводени с грубо нарушаване на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото,
поради което и субективната страна на това деяние се определя не
само от мотива или целта на дееца, а и от съдържанието на неговия
умисъл.
По мнение на Съда, в конкретният случай умисълът на
подсъдимия Б. значително надхвърля представата за личен конфликт и
съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към
обществото. Начинът на извършване на физическото насилие над В. -
с първоначален силен удар отзад, в тила, а след падането на
пострадалия и нанасяне на поредица от ритници по главата и тялото
му, мястото и времето на извършване на тези действия – в оживена
част на гр.Русе, с множество жилищни сгради, макар и в тъмната част
на денонощието, определят еднозначно поведението на подс. С.Б. като
грубо нарушение на обществения ред, обхванато от съзнателните му
представи. Освен това, предхождащите действия на подс. Б. още в
игралната зала, изразяващи се в отправяне на обида към В. на
етническа основа, псуване и закана за саморазправа, също указват на
невъздържаност и неглижиране на правноустановения ред. Чрез това
си поведение, подсъдимият, непредизвикан и неповлиян от
противоправно поведение на пострадалия, извън желанието си да го
накаже, несъмнено искал да изяви себе си като погази установения
ред и искал да демонстрира, че може да върши каквото си пожелае,
независимо от нормите на обществото.
Това от своя страна, дава основание на Съда да приеме за
установено по несъмнен начин, че е налице и квалифициращия
признак на чл.131, ал.1, т.12 от НК.
От субективна страна:
Деянието е извършено от подс. С.Б. виновно, при евентуален
умисъл. Той съзнавала, че извършва действия /нанасяне на удари с
крака в тялото и главата/, годни да причинят на пострадалия Й.В.
телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Допускал
общественоопасните последици от деянието си, без пряко да целял
причиняването конкретно на такова телесно увреждане както и, че е
възможно с действията си да наруши обществения ред, но се съгласил
с настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната
си цел, а именно да се саморазправи и накаже пострадалия.

5
От изложеното е видно, че с действията си подс. Б. е осъществил
всички елементи от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде
признат за виновен и му бъде наложено съответното наказание.

При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подс. Б., признанието на
вината, още във фазата на предварителната полицейска проверка,
имащо съществено значение за разкриване обективната истина по
делото, изразеното от подсъдимия искрено съжаление за стореното,
трудовата му ангажираност, поднесеното в съдебно заседание
извинение към пострадалия В..
Отегчаващо отговорността обстоятелство са съпътстващите
деянието по-леки телесни увреждания, причинени на пострадалия В..
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице съществен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание в границите между минималния и средния размер, и
ориентирано към минимума на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца. Съобразявайки, съгласно чл.373,
ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът
намалява така определеното наказание с една трета, като налага на
подс. С.Б. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1
/ЕДНА/ГОДИНА и 8 /ОСЕМ/МЕСЕЦА.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и
изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”
следва да се отложи за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Този
срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо
подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое
противоправно поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

По отношение на гражданския иск:
Безспорно се установи в хода на съдебното следствие, че
6
причинената на свид. Й.В. средна телесна повреда и усложненията в
здравословното му състояние за продължителен период от време, са в
причинно-следствена връзка с деянието, извършено от подсъдимия
С.Б.. Поради това съдът намира, че искът е основателен и доказан и
следва да се уважи, като се присъди обезщетение за причинените от
подс. Б. неимуществени вреди на Й.В..
При определяне размера на това обезщетение за
неимуществените вреди - претърпените болки и страдания, Съдът взе
предвид приобщеното заключение на съдебно-медицинската
експертиза, както и показанията на свид. Д.Н., която макар и
пристрастна, като съжителстваща на съпружески начела с
пострадалия, добросъвестно и в съответствие с приложените към
делото писмени доказателства, изяснява здравословното състояние на
В., лечението му, периода на възстановяване, както и последиците от
това възстановяване. Установява се от тези доказателства, че свид.В.
около два месеца след изписването му е имал затруднения в
самостоятелното придвижване и обслужване, за продължителен
период от време страдал от болки в ребрата, имал ограничения в
движението на тялото. От така установеното става ясно, че в резултат
на получените увреждания пострадалият В. бил обективно затруднен
да се движи и обслужва, както и да полага труд в продължение на
около два месеца. Всичко това предопределя една средно висока
степен на увреденост, претърпени болки и страдания от пострадалия.
При така изложеното Съдът намира, че справедливо и адекватно
на причинените неимуществени вреди обезщетение е такова в размер
на 7000 лв. Тази сума следва да се присъди със законната лихва от
деня на увреждането – 02/03.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Иска за разликата над тази сума, до претендирания размер от 20
000лв., следва да се отхвърли, като по мнение на Съда, в тази част
претенцията е завишена и не съответства на причинените болки и
страдания.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, на подс. С.Б. следва да бъдат
възложени и разноските направени от Й.В. в размер на 1200.00
/хиляда и двеста/ лв. за адвокатски хонорар. Подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати в полза Държавата – ОД на МВР-Русе сумата
от 238.39 лв. за разноски на досъдебното производство, а в полза на
Районен съд Русе сумата от 280.00 лв., представляваща държавна
такса върху размера на уваженият граждански иск.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
7
Съобщи за изтекли лични данни