Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 397 01.10.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно
дело № 474 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.72, ал.4, изр. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган при Второ РУ Стара Загора към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора – Г.Д.Г., против Решение № 245 от
05.06.2020г., постановено по ЧНД № 3254/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед рег. № 369/
12.07.2019г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган при Второ РУ –
Стара Загора.
В
касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209,
т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано съдът е
приел, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта
на закона. Твърди, че изводите на съда почиват по-скоро на предположения, отколкото
на събраните по делото доказателства. Оспорва се приетото от съда, че е било
нарушено правото на защита на задържаното лице и че продължителността на
приложената принудителна административна мярка не е съответна на целта на
закона. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постановено друго, с което да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна Заповед рег. № 369/ 12.07.2019г. за задържане на лице,
издадена от Полицейски орган при Второ РУ Стара Загора към ОД на МВР – Стара
Загора.
Ответникът по
касационната жалба – К.Р.Н., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е
постановил отмяна на оспорената Заповед рег. № 369/
12.07.2019г. за задържане на лице, поради допуснати съществени нарушения на
законово регламентираните изисквания досежно нейното съдържание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и надлежна
процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
Производството по ЧНД №
3254/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба, подадена от К.Р.Н., против Заповед рег. №
369/ 12.07.2019г. за задържане на лице, издадена от Г.Д.Г. - полицейски орган
при Второ РУ Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С
оспорената заповед е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето К.Р.Н. в помещение за задържане № 4 на Второ РУ – Стара Загора, считано от 00.30
часа на 12.07.2019г. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.2 във
вр. с 64, ал.4 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната
административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с неизпълнение на
полицейско разпореждане.
С обжалваното решение
Старозагорският районен съд е отменил Заповед рег. №
369/ 12.07.2019г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган при Второ
РУ Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, по съображения за нейната
формална и процесуална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. За да постанови
отмяната на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта не
съответства на императивните законови изисквания досежно нейното съдържание,
тъй като не са посочени конкретните фактически основания, обусловили
задържането на лицето при упражняване на административното правомощие в
хипотезата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. В мотивите на решението са изложени и
съображения за непредоставена възможност задържаното лице да упражни
процесуалните си права и за несъразмерност на периода на задържането от гл.т на
причините, довели да налагането на ограничителната мярка, с което съдът е
обосновал и наличието на отменителните основания по чл.146, т.3 и т.5 от АПК по
отношение на обжалваната заповед.
Решението на
Старозагорски районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на оперативна
самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени,
дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки, да наложи
или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда
проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР,
обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.
Изцяло
се споделя извода на Старозагорския районен съд, че оспорената Заповед рег. №
369/ 12.07.2019г. за задържане на лице, е издадена в нарушение на нормативно
регламентираните императивни изисквания за съдържанието на акта, доколкото не
са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок от 24 час“ в хипотезата на чл.72,
ал.1, т.2 от ЗМВР. Съгласно посочената като правно основание за постановяване на задържането разпоредба - чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Съответно
от фактическа страна обжалваният акт е обоснован с неизпълнение на полицейско
разпореждане. „Неизпълнението на полицейско разпореждане“ само по себе си обаче
не представлява законово регламентирано
материалноправно основание за налагането на принудителната административна
мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР. Обосноваването на упражненото административно
правомощие с фактическо основание, което не се субсумира в хипотезата на чл.72,
ал.1, т.2 от ЗМВР /в която хипотеза е постановено задържането/, нито се свързва
с друго нормативно предвидено правно основание за постановяване на задържане за
срок от 24 часа по чл.72, ал.1 от ЗМВР, следва да бъде приравнено на липса на
посочени, съгласно изискването по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР фактически основания
за издаването на заповедта за задържане и за прилагането на принудителната
административна мярка. Константна е и съдебната практика, че излагането на
несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо
основание за издаването на административния акт, следва да бъде приравнено на липса
на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на материалноправни
предпоставки за упражняване на предоставена от закона компетентност и съответно
води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК. Както правилно е приел
Старозагорският районен съд, в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ,
формалното посочване на законовата хипотеза за постановяване на задържането по
чл.72, ал.1 от ЗМВР, не е достатъчно за
да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване на
основанието за задържането. Изцяло се споделя и извода на съда, че за обосноваване
на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на
неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да
защити правата си, е следвало в заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства /подробно посочени в
обжалваното решение/, обуславящи издаването на заповед за задържане за срок от
24 часа в приложената от полицейския орган законова хипотеза. В този смисъл не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване
на специфични обстоятелства или действия/ бездействия на задържаното лице, релевиращи
наличието на фактически основания за задържането, като трайно ЕСПЧ приема, че
при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането,
задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В
случая в заповедта липсват обективирани каквито и да е било факти и
обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи че лицето, спрямо което е постановено
задържането по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, след надлежно предупреждение
съзнателно е пречило на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.
С оглед на гореизложеното при правилно приложение на закона
Старозагорският районен съд е приел, че не е изпълнено законовото изискване по
чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване в заповедта по чл.72, ал.1 от ЗМВР на
основанието за прилагането на принудителната административна мярка „задържане
за срок от 24 часа”. Това представлява абсолютно основание по см. на чл.146,
т.2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен.
Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР
представлява принудителна
административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай,
би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая приложената
ПАМ освен фактически необоснована от гл.т наличието на материалноправното
основание по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, се явява и несъответна на целта на
закона, както правилно е приел Старозагорският районен съд. Нарушен е един от
основните принципи на административния процес, регламентиран в чл.6 от АПК, а
именно принципът за съразмерност при упражняването на административните
правомощия. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1 от ЗМВР следва
да е оправдано от гл. т. на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е
обосновано, нито е доказано, че за изпълнение на конкретни полицейски
правомощия реално е било необходимо и оправдано налагането на принудителната административна мярка „задържане за
срок от 24 часа” в хипотезата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. На следващо място
разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. От доказателствата по делото, вкл. от изготвената справка
относно извършена от ОД на МВР проверка по случая със задържането на К.Н., е
очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от
закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на
тази цел.
С оглед на гореизложеното обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е
приел, че обжалваната Заповед рег. № 369/ 12.07.2019г. за задържане на лице,
като издадена в нарушение на нормативно предвидените изисквания досежно
съдържанието на акта за прилагане на принудителната административна мярка по
чл.72, ал.1 от ЗМВР; постановена в несъответствие с целта на закона и при
неспазване на регламентираните като основни принципи изисквания за законност и
съразмерност по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК, е незаконосъобразна и е постановил
нейната отмяна.
Останалите изложени в обжалваното решение съображения за
непредоставена възможност задържаното лице да упражни процесуалните си права и
за несъразмерност на периода на задържането от гл.т на причините, довели да
налагането на ограничителната мярка, са относими не към законосъобразността на
оспорената заповед, а към законосъобразността на нейното изпълнение. Ето защо
правилността на формираните от първоинстанционния съд изводи в посочения
по-горе смисъл, няма отношение към правилността направения краен извод за
незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради което
изложените в касационната жалба възражения в тази връзка не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани. Противно на твърденията на касационния жалбоподател,
нито съдът е приел, че „издадената заповед в по-голямата си част е издадена
съобразно изискванията на ЗМВР“, нито че единственият констатиран от съда „порок,
заради който е отменен акта, е че задържаната Н. е била лишена от право на
защита“.
Не се констатираха допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Старозагорският районен съд е
извършил цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, като при формиране на
вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни
действия на съда, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
Предвид горното съдът намира че не е налице
твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането на пълномощника на ответника
за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като
Областна Дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на К.Н.
сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
касационното производство.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245 от 05.06.2020г., постановено по ЧНД № 3254/ 2019г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, с което е отменена като незаконосъобразна
Заповед рег. № 369/ 12.07.2019г. за задържане на лице, издадена от Г.Д.Г. - полицейски
орган при Второ РУ Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на К. Р. Н. ***, ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски в съдебното
производство пред касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.