РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1178
гр. Пловдив, 22 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, и прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 1392 за 2021 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.А.К., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Г.М. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за
присъждане на обезщетение в общ размер на 20 000 лв., за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на администрацията в затвора гр. Пловдив и
ЗООТ „Хеброс“ за периода 09.09.2017г.-15.09.2020г. ведно със законната
лихва върху тази сума.
В исковата молба е посочено, че във всички затворнически килии, в които е пребивавал при престоя си в
Затвора-гр. Пловдив нетната площ предоставяна му от затворническата
администрация не е надвишавала 3 кв. м., липсвала каквато и да е вентилация, чрез която
да се пречиства въздуха. Тоалетната към
килията е била в много лошо състояние. Твърди се и, че банята е била в лошо
състояние, в стаите, в които е пребивавал за посочения период е имало само по
един прозорец, с големина с големина 1кв. м на 0,50 кв. м., Според ищеца изолация на външните и вътрешни
стени на Затвора напълно е липсвала, поради което отоплението през зимата е много трудно. На
следващо място се сочи, че спалното му и постелъчно бельо се сменя изключително
рядко и не се раздават препарати за почистване на тоалетните и спалните
помещения.
Според ищеца спрямо него не се е водила никаква индивидуална и корекционна
работа от страна на отговорните лица в затвора. Относно мебелировката в килията
му, ищецът твърди, че в посочения период са липсвали достатъчно шкафове за затворниците
в килиите.
Относно пребиваването му в ЗОЗТ „Хеброс" твърдението е, че в този
период ищецът е бил настанен в общежитието при условията на пренаселеност,
както и че в килията му не е имало санитарен възел. Твърди също, че не са му
осигурени достатъчно мебели в килията, както и че същата е имало мухъл,
дървеници и хлебарки.
Претендира присъждане на разноски по делото в размер
на 10 лв. за внесена по делото ДТ., както и присъждане на възнаграждение за
адвокат за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, т.2 от ЗАдв.
В съдебно заседание. процесуалният представител на
ищецът адв. Стоянов моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", чрез процесуалния си представител юриск. Ч., оспорва
предявената искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и
неоснователна. В отговора на исковата молба претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
По делото е прието Становище на ИСДВР в което е
отразено следното:
В затвор гр. Пловдив и в системата на
ГДИН единствения меродавен документ, от които може да се направи справка за
броя на л. св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на
лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със
срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“ - ТС-НО-5,
утвърдено със заповед № Л-42/02.01,2020г. на Главния директор на ГДИН и
утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години.
Наличната информация за настаняването
на ищеца е от 01.01.2018г. до 20.11.2020г.. За периода от 11.09.2017г. до
31.12.2017г. няма подробна информация.
Ищецът е постъпил в затвора на 11.09.2017г. и е бил
настанен в приемно отделение, стая ОП 2. Размерите на спално помещение ОП 2 е
26.28 кв.м. без санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 0.44x1.18 м. и 0.98х1.18м..
Санитарният възел е 2.70 кв.м. с един отваряем прозорец 0.35x1.18м. С протокол №
1440/15.09.2017г. е настанен в трета група, стая № 23.
Размерите спално помещение № 23 е
27.45 кв.м. без санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 1.20x1.20 м. и 1.20х1.20м.
Санитарният възел е 2.63 кв.м. с един отваряем прозорец 0.15х1.20м..
В справката е отразен капацитетът и населеността на помещенията.
Лишеният от свобода С.А.К.
е включван в трудовия процес както следва:
Със Заповед № 1474 / 26.09.2017г. е
назначен на работа в строителна
група.
Със Заповед № 8/03.01.2018г. е назначен на работа като чистач на СА.
Със Заповед № 2047/22.12.2017г. за показана добра работа и примерно
поведение е награден с извънредна хранителна пратка.
Със Заповед № 998/25.06.2018г. режима
му е заменен от строг на общ. Със Заповед № 1520/30.08.2018г. е прекатегоризиран
от закрит в открит тип и преметен в 3ООТ „Хеброс“.
На всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а като
работящ е имал достъп /баня/ всеки работен ден.
Във всеки санитарен
възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява
също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат
да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от
близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си.
С ищеца К. са
провеждани беседи и разговори по различни поводи - при планиране на присъдата,
за участие в групова работа, при мотивиране за започване на работа, при смяна
на режима, при извеждане в 3ООТ, при желание от негова страна.
По делото е прието становище от Н. Д. – техник строителство
и архитектура в което е посочено, че през времето в което ищецът е пребивавал в
затвора в гр. Пловдив не са правени основни ремонти в килиите на лишените от
свобода. В затвора се извършва своевременна смяна на течащите кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителни тела. Не се допуска да има счупени
прозорци. През 2017г. е извършено боядисване на общите помещения, като
дограмата е сменена с нова. Поставен е гранитогрес в общите умивални. Със
собствени сили се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние.
Банята е обща, като подът е с мозайка, а стените са с
фаянсови плочки. Всеки ден по график се полага баня за л. св., като е осигурена
топла вода от котел, който работи на въглища.
Видно
от становище на от П. И. Х. - н-к сектор ФЛКР е, че в затвора разполагат с
постелен инвентар и спално бельо, достатъчни за да бъдат обезпечени всички
лишени от свобода. При изхабяване на бельота лишеният от свобода има право
бельото му да бъде заменено, като за целта следва той да подаде молба до
началника на затвора, а няма данни такава молба да е била подавана.
За
поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит свободен обект, като
при извършени проверки е било установено, че хигиената е задоволителна.
Във
всяка стая в затвора има достъп до течаща вода, а времето за достъп до топла
вода е посочено в утвърден от началника на затвора график.
В
Докладна записка от И. Т. И“СДВР“ в ЗООТ „Хеброс“ е отразено следно:
лицето С.А.К., Ви докладвам следното:
С.К. *** на 05.09.2017г. за изтърпяване на наказание по чл. 354А НК в
размер на 4г. л.св. при първоначално строг режим. Начало на наказанието
11.09.2017г.
Наказанието му е наложено затова, че
на 05.09.2017г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение ВРНВ (марихуана, амфетамин, кокаин)
на обща стойност 1791лв.
В периода на изпълнение на наказанието
е демонстрирал добро поведение и режимът му е заменен в следващия по - лек -
ОБЩ режим със заповед № 998/25.06.2018г. Прекатегоризиран е от ЗТ в ОТ е със
Заповед № 1520/30.08.2018г. От 31.08.2018г. е преместен в ЗООТ „Хеброс“ .
За периода на изпълнение на
наказанието в ЗООТ „Хеброс“ е бил назначаван на 11 външни работни обекти. Като
последно е бил назначен като общ работник на външен неохраняем работен обект
фирма "Инжинеринг" ЕАД , на 6-дневна работна седмица.
Участва в есенния конкурс „Цветна
есен“, изработка на пано от естествени материали, печели първо място.
Със Заповед № Л-871/04.04.2019г. на
началника на затвора Пловдив е заменен режимът му в следващ по- лек, а именно
от ОБЩ режим на ЛЕК режим.
Първоначалната оценка на риска от
рецидив е среден -49т., при последващо оценяване е отново в средните стойности
- 49т. при извършената последна актуална оценка на риска от рецидив същият е
нисък - 38т.
При разпределението му в ЗООТ „Хеброс“
е настанен в стая № 15, заедно с още 8 лишени от свобода. За периода на
пребиваването му в ст. № 15 общият брой на лишените от свобода в стаята не е
надвишавал 10 човека. Не са постъпвали сигнали от лишените от свобода от стая №
15 за наличие на гризачи и дървеници. Стая № 15 е със следните характеристики:
10.00 метра на 4м. и 70
см. - месец октомври
2018г. е преместен в стая № 6, където с него са общо 4 л. св. Стаята е с
размери 4,70 на 2,90 м. или 13,63 кв. м. Във всяка стая има поставени легла,
шкафчета, столове и маса. Височината на стаите е 2.50м. Във всяка стая има
луминисцентно осветление, като в големите стаи има по две или 3 лампи. Всяка
стая има два прозореца /размери 110/130см/, а големите стаи имат по 3
прозореца. Отоплението на стаите е с локално парно.
Тоалетната и
умивалнята е обща за сградата. Тоалетната е с размери 4.50/3.30м., а умивалнята
е с размери 3.20/2.90м..
Достъп до баня имат
три пъти седмично по предварително утвърден график, а именно всеки понеделник,
сряда и петък. В банята са разположени 6 душа. Към мокрото помещение има
предверие, за преобличане.
Съгласно списък на
разрешените вещи лишените от свобода могат да държат при себе си спално бельо
до 2 комплекта , одеала до 2 броя. На лишените от свобода се предоставя
ежемесечно индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на личната си
хигиена. Смяната на спалното бельо е личен ангажимент и отговорност на
осъдения. Това е част от превъзпитателния процес с цел изграждане на лични
хигиенни навици, изграждане на умения и навици за зачитане на моралните и
етични норми в обществото, изграждане на адекватна самооценка и отговорност към
собственото им здраве.
Не са постъпвали
молби от л. св. С.К. против условията в ЗООТ“Хеброс“.
По делото бе разпитан свидетеля Т.Е.. Свидетелят потвърди, че с ищеца заедно
са изтърпявали наказанието лишаване от свобода. Той не е бил заедно с него в
една килия, но е влизал в тази в която е пребивавал ищеца – 23 стая. Санитарно-битовите
условия в стая 23 са били такива, каквито са навсякъде. Не е имало топла вода,
като в стаята е имало два прозореца на големината на тези прозорци - 1,20 см на
80 см. Според него ищецът е пребивавал в стаята с още 9-10 човека. Маси и
столове е нямало в стаята. Подът е бил застлан с балатум. Отоплението се е
осъществявало с радиатор., който е работел два часа сутрин и три часа вечер и не е
осигурявал достатъчно топлина. Всеки месец не са раздавали препарати за почистване на спалното.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно
събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална
отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал.1 от ЗИНЗ въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални служби
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки:
1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на
противното и 3) пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на началната дата на периода за които се
претендират неимуществени вреди за престоя
му на територията на затвора Пловдив, а именно от 09.09.2017г. видно от горецитираните справки ищецът е
постъпил в затвора на 11.09.2017г. т.е искът
следва да бъде разгледан по същество само за периода в който се установи, че лицето е пребивавало на
територията на затвора Пловдив .
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с
дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията
в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с
дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ произтичащи от условията в местата за лишаване от
свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за
преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3
от ЕКПЧ основно право.
Критериите от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по
делото "Н. и други срещу България" е посочено, че вече постановените
решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се
въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и
въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство
при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции
срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС,
"безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на
посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
В случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия в затвора гр. Пловдив за посочените по-горе
периоди.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени вреди, които са
последица от: липса на достатъчно жилищна площ, неосигуряване на необходимото
му лечение, лекарства и съобразена със заболяването му храна.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.,
както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. А според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Размерите на спалните помещения в които е пребивавал ищеца през
процесния период са посочени по-горе в настоящето решение.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът констатира, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив от
11.09.2017г.- 31.12..2017г., който период попада в посочения в петитума на
исковата молба.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях, т.е
съдът намира, че за периода от 11.09.2017г.- 31.12..2017г. ищецът е пребивавал
в помещения, които не отговарят на минималната жилищна площ за един лишен от
свобода.
Предвид представеното от ответната страна становище /л.28-29/, и Докладна записка /л.34/ съдът намира за
доказано, че ищецът е пребивавал в помещения, които не
отговарят на минималната жилищна площ за един лишен от свобода и през следните периоди: 03.04.2018г. – 03.05.2018г.; 07.05.2018г. –
10.05.2018г.; 18.05.2018г.-29.08.2018г.; 01.10.2018г.-15.09.2020г.
За тези периоди съгласно практиката на Съда по правата на човека е
налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има гризачи и дървеници, в
каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели. От
страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти
и гризачи.
Видно от събраните писмени доказателства по делото, няма нарушение на чл.
20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е осигурен достъп до
санитарен възел и течаща студена вода.
По отношение на топлата вода пък, по делото се установи, че времето за
достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив
график, за разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл
оплакванията на ищецът относно липсата на топла и студена вода и санитарен
възел са неоснователни и недоказани.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на
наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото:
относно пренаселеността на помещенията в затвора гр. Пловдив, които водят до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1
(държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде
определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1
от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Понятието
"справедливост" е морално - етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Справедливостта е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има в предвид,
че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер.
Размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице.
Настоящия съдебен
състав се съобразява с постановените три осъдителни решения срещу България на
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч. и К.,
Й. и Д. и и други, образувани по
единадесет жалби на лишени от свобода, относно размерът на присъдените
обезщетения за претърпените вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления
на незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция
- времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив в пренаселени
помещения, което е 674 дни. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди
на ищеца, за неимуществените вреди настъпили за периодите от 03.04.2018г. –
03.05.2018г.; 07.05.2018г. – 10.05.2018г.; 18.05.2018г.-29.08.2018г.;
01.10.2018г.-15.09.2020г. или общо 967 дни вкл. в затвора Пловдив което възлиза
на 3870 лева,
За останалата част - за разликата над 3870 лева до пълния предявен
размер от 20 000 лева исковата претенция, като неоснователна, следва да се
отхвърли.
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди възнаграждение за адвокат съгласно
чл. 38, т.2 от ЗАдв., съобразно уважената част от иска, което следва да
е в размер на 218, 57 лв.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите начл.
286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС които се явяват специални по отношение на чл. 78,
ал.3 от ГПК и чл. 143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова,
извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на С.А.К., ЕГН **********, сумата в размер на 3870
/три хиляди осемстотин и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив за
периодите от : 03.04.2018г. –
03.05.2018г.; 07.05.2018г. – 10.05.2018г.; 18.05.2018г.-29.08.2018г.;
01.10.2018г.-15.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на входиране на исковата молба, а именно 27.05.2021 г. до
окончателното и изплащане
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на С.А.К., ЕГН **********, сумата
в размер на 10 /десет/ лева представляваща внесена по делото ДТ.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати на
адв. Г.Г.М., ЕГН ********** сумата в размер на 218, 57 лв. /двеста и
осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ
иска за останалите периоди и в
останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 20 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуален представител на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесетиа
от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски
административен съд, съгласно чл. 285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: