Разпореждане по дело №438/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 499
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211700500438
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 499
гр. Перник , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Съдия:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20211700500438
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, вр. чл.317 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЮЛ. АЛ. М. чрез адв. С.Д. срещу решение №
260310 от 17.03.2021 г. по гр.д. № 1228/2020 г. по описа на РС- Перник, с което е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете АЛ. ЮЛ. М. чрез неговата майка С. С. С.
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Със същото
решение Ю.М. е осъден да заплати на непълнолетното си дете АЛ. ЮЛ. М. чрез
неговата майка С. С. С. и сумата от 1200 лева, представляваща издръжка за периода от
21.02.2019 г. до 31.03.2019 г. и периода от 01.10.2019 г. до 21.02.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 21.02.2020 г. до окончателното и
изплащане, както и сумата от 477.70 лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на
решението първоинстанционния съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства по
делото, и не е взел предвид, че в периодите, в които бащата не е в затвора, детето
живеело при него, а не при майката. Оспорва извода на районния съд, че
приоритетното парично участие на бащата било обусловено от факта, че в тежест на
майката било самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждане и
възпитаване на детето и осигуряване на елементарните му жилищно – битови
потребности, за който твърди, че е в противоречие със събраните по делото
доказателства, като не бил взет предвид факта, че жилищно - битовите потребности на
детето се осигурявали от бащата, а не от майката. Поддържа, че при постановяване на
решението не са взети предвид и настъпилите в хода на производството обстоятелства,
а именно, че детето отново живее при бащата, а при определяне размера на месечната
издръжка, поддържа, че съдът не е взел предвид имущественото състояние и социалния
статус на бащата, както и липсата на средства, поради излежаване от него на наказание
„лишаване от свобода“, както и, че се грижел за други деца в своето домакинство – две
деца, на жената, с която той живее съвместно. Сочи, че районният съд не е взел
1
предвид при определяне размера на издръжката и получаваните от майката месечни
помощи в размер на 1029 лева. Поддържа, че при постановяване на съдебното
решение, съдът се е съобразил единствено с нуждите на детето, но не и с
възможностите на бащата за нейното заплащане, като е осъдил бащата да заплаща по-
голяма част от издръжката, без той да има възможност да я заплаща в определения от
съда размер. В тази връзка твърди, че обжалваното решение е необосновано и
постановено в противоречие със закона.
По отношение на иска за заплащане на издръжка за една година назад,
поддържа, че решението в тази му част е необосновано. Поддържа, че в тази част не е
ясно как съдът е преценил каква част от сумата следва да бъде присъдена, поради
липса на мотиви защо точно 1200 лева са дължими от страна М.. Сочи, че с оглед
периода, за който е осъден да заплати същата, анализа на периодите сочел, че през това
време детето е живяло при бащата в продължение на шест месеца, а останалите шест
месеца, ищцата е живяла при нейната майка, тъй като въззивният жалбоподател е бил в
затвора. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид събраните по делото
доказателства за суми, които М. е изпращал от затвора на своята дъщеря, за която
счита, че следва да бъде приспадната от размера на дължимата издръжка за минало
време.
По подробно изложените във въззивната жалба доводи и аргументи моли
въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да
бъдат оставени без уважение, а в условията на евентуалност моли да бъде намален
размера на иска за издръжка до сума равна на минималната такава по чл.142, ал.2 от
СК, а по отношение на иска за издръжка за минало време - до минималния възможен с
оглед работната заплата за периода, като се намали и размера на разноските, присъдени
от първата инстанция. Моли с оглед изхода от въззивното производство, да бъде
приложена разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, доколкото не е налице промяна в
обстоятелствата, декларирани от въззивния жалбоподател.
С въззивната жалба не се представят писмени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна АЛ. ЮЛ. М., действаща със
съгласието на своята майка С. С. С. не е подалата писмен отговор и не е взела
становище по въззивната жалба.
При извършената по реда на чл.267, ал.1, изр. първо вр. чл.317 от ГПК служебна
проверка, съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в
срока по чл.259 от ГПК против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 вр. чл.317 от ГПК, поради
което образуваното въз основа на нея дело следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като на страните бъде дадена възможност да изразят
становище по доклада и им бъде указана възможността за доброволно уреждане на
спора.
Предвид изложеното, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото
определение.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на доклад на жалбата, по реда на чл.268, ал.1 вр. чл.312, ал.1 и чл.317 от ГПК.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.08.2021
г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните, включително и по телефона, като им
се връчи и препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3