№ 92
гр. Ямбол, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело №
20212300100086 по описа за 2021 година
Делото е образувано по ИМ от ищците А.М.А. с ЕГН ********** и
Ц.М.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: с.Б., общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул.
„Бузлуджа" № 7, адрес за връчване: гр. София, ул. „Три уши" № 8, ет. 4, чрез
адв. К.К. С. - САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши" № 8, ет. 4,
срещу ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управение: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - изп.директори. Твърди се, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.04.2018 г., реализирано от
водача Р. М. С. при управление на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В
1027 ВС, е причинена смъртта на Е.М.А.а, ЕГН **********, вследствие на
което неимуществени вреди търпят ищците А.М.А. и Ц.М.А. - братя на
пострадалата. Твърди се, че гражданската отговорност на водача С. е
сключена в ответното ЗД „Бул Инс" АД. Твърди се, че на 12.04.2018 г.
водачът на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС Р. М. С. като
управлявал превозното средство по АМ „Тракия", в посока от гр.Бургас към
гр.София при км 267 водачът нарушил правилата за движение по пътищата
като напуснал активната лента за движение и навлязъл в аварийната лента на
магистралата, където реализирал удар в л.а. марка „Рено", модел „Клио" с
д.к.н. В 7292 BP, който бил спрял в същата с включени аварийни светлини и
вследствие настъпилото ПТП била причинена смъртта на пътниците в л.а.
1
марка „Рено", модел „Клио" с д.к.н. В 7292 BP: Е.М.А.а и нейната дъщеря
Е.Е.А..а. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача Р.
М. С., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал.
1, т. 1, ал. 2, т. 4, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 58, т. 3 и чл. 59
от ЗДвП. Образувано било досъдебно производство № 476/2018 г. по описа на
РУП Сливен и пр.пр. № 1072/2018 г. по описа на ОП Сливен, завършило с
внесен обвинителен акт и образувано наказателно производство, приключило
с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно влязла в законна сила на 07.01.2021 г.
Присъда №9 от 22.04.2019 г., постановена по НОХД №134/19 г. на ОС -
Сливен, НО, ведно с мотивите към нея, изменена с Решение №151/9.10.2019
г. на Апелативен съд - Бургас и потвърдено с Решение №59/07.01.2021 г. по
НОХД №39/20 г., на 2-ро НО, ВКС, водачът Р. М. С. е признат за виновен в
това, че на 12.04.2019 г., при движение по АМ Тракия е нарушил правилата за
движение по пътищата с управлявания от него л.а. „Пежо", модел „406" с д.к.
№ В 1027 ВС е реализирал ПТП, при което е причинена смъртта на Е.М.А.а
(сестра на ищците) и Е.Е.А..а.
Ищците описват, че са живели заедно, в един дом и имали прекрасни и
топли отношения със сестра им, че А. имал със сестра си общи среда и
приятели и винаги били заедно, че за Ц. Е. била като втора майка. Внезапната
загуба им донесла непреодолима болка и мъка - толкова силни, че
преобърнали целия им живот. Болката и мъката, която изпитват двамата
ищци прераснала в депресивно състояние, което довело до развитие на остра
стресова реакция и душевно разстройство. Твърди се, че починалата и ищците
са били изключително близки и са разчитали едни на други. Предвид степента
и интензитета на причинените неимуществени вреди - душевните сътресения,
дълбоката болка и мъка - както и обстоятелството, че същите ще бъдат
търпени продължително време, считат, че обезщетение в размер на по 200 000
лв. за всеки един от ищците би било справедливо.
Твърди се наличие на валидна застраховка „ГО" за л.а. марка „Пежо",
модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, при управлението на който виновно е
причинено ПТП, има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗАД „Бул Инс" АД, по полица № BG/02/117002876921
валидна от 30.12.2017 г. до 29.12.2018 г.
Твърди се, че ищците са предявили пред застрахователя извънсъдебна
2
претенция за заплащане на обезщетение с вх. № ОК-140842/10.03.2021г., но
ответникът ги информирал с писма, че няма основание да изплати
обезщетение на пострадалите, тъй като събитието и размерът на вредите, за
които претендират, не са напълно установени. На ЗД „БулИнс" АД
своевременно били представени констативен протокол за ПТП,
удостоверение за родствени връзки, препис-извлечение от акт за смърт,
удостоверение за номера на банковата сметка на ищеца, пълномощно за
процесуално представителство и преписи от влязлата в сила присъда.
Застрахователят не изпълнил задължението си да уреди по доброволен ред
претенцията им и искат да понесе отговорността за забавеното плащане.
Молят съда да осъди ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД да заплати на
всеки от ищците обезщетение в размер на по 26 000 лева (двадесет и шест
хиляди лева), като част от общо претендираните от всеки по 200 000 (двеста
хиляди) лева за претърпените неимуществени вреди вследствие
причиняването на смъртта на сестра им Е.М.А.а при ПТП на 12.04.2018 г. от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите водач Р. М. С., както и законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД,
във връзка с чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ с изтичането на 15 дни от предявяването
на претенцията от 25.03.2021 г. Молят да им бъдат присъдени и направени
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
С ОИМ ЗД „БУЛ ИНС"АД с ЕИК *********, чрез пълномощника им
адв.Г.П. Д. от АК-Ямбол, оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесният автомобил марка „Пежо", модел „406", с per.
№В 1027 ВС. Не оспорва, че на 12.04.2018г. е настъпило ПТП с участието на
посочения автомобил. Не оспорва да е налице осъществен деликтен
фактически състав от лицето, управлявало застрахованият автомобил.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни, тъй като ищците не
са от кръга на наследниците по закон, както и не са от кръга лица имащи
право на обезщетение съгласно Постановление №4/61год. и Постановление
№5/1969г. на Пленума на ВС. Оспорва по отношение на ищците да е налице
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, по смисъла на TP
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва в конкретния случай да са налице
3
изключително близки отношения, трайна и дълбока емоционална връзка
между ищците и починалата им сестра като твърди, че отношенията между
ищците и починалата не са изключителни, а обичайни, съответно, независимо
от загубата на техния близък, която безспорно предизвиква негативни емоции
и преживявания, неимуществени вреди не подлежат на обезщетение. Оспорва
се всяко едно фактическо твърдение, касаещо взаимоотношенията между
братята-ищци и загиналата им сестра, в това число местоживеене, грижи,
възпитание и т.н.. Оспорва и наличието на описаните болки и страдания.
Оспорва претендираният размер на исковете като прекомерен. Заявява, че
застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърлите исковите претенции на ищците
А.М.А. и Ц.М.А., като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално моли
да бъде намален размера на претендираното обезщетение с оглед
възраженията. Претендира направените в производството разноски. В случай,
че претендираното от ищците възнаграждение за процесуален представител е
в размер над минималния, прави възражение за прекомерност и моли на
основание чл.78, ал.5 ГПК съда да го намали.
В с.з. от ищците, редовно призовани, се явява А.М.А., за двамата се
явява адв. Г. от САК, която моли съда да уважи така предявените от името на
ищците искове, представям списък за разноски по чл. 80 ГПК и прави
възражение относно претендирания размер на адвокатското възнаграждение
на ответната страна.
За ответното застрахователно дружество ЗД "Бул Инс" АД, редовно
призовано, се явява адв. Г.Д. от АК Ямбол, който поддържа ОИМ и моли да
бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, моли
за присъждане на разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие - 12.04.2018г., водачът на л.а. марка „Пежо",
модел „406", с peг. № В 1027 ВС е притежавал задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника ЗД"БУЛ
ИНС"АД, валидна за датата на ПТП, и наличието на валидно застрахователно
4
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника
и виновния водач на лекия автомобил марка „Пежо", модел „406", с peг. № В
1027 ВС към момента на процесното ПТП. Съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 12.04.2018г. е настъпило
ПТП с участието на посочения автомобил и че лицето, управлявало
застрахованият автомобил е осъществило деликтен фактически състав.
Видно от Присъда № 9 от 22.04.2019 г., постановена по НОХД
№134/10 г. на ОС-Сливен, НО, ведно с мотивите към нея, изменена с Решение
№151/9.10.2019 г. на Апелативен съд - Бургас и потвърдено с Решение
№59/07.01.2021 г. по НОХД №39/20 г., на 2-ро НО, ВКС, влязла в законна
сила на 07.01.2021 г., Р. М. С. е признат за виновен за това, че на 12.04.2018 г.
на АМ Тракия, км.267, при управление на л.а. марка „Пежо", с peг. № В 1027
ВС е нарушил разпоредбите на ЗДвП - чл.20, ал.1, чл.58 от ЗДвП, и поради
непрадпазливост е причинил смъртта на Е.М.А.а и Е.Е.А..а, поради което и на
основание чл.343, ал.3, предл.4, б."б" предл.1 вр.чл.343, ал.1, б"в" вр.чл.342,
ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от пет години
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Съгласно
чл.300 от ГПК присъдата/решението има задължителна сила относно
извършителството на деянието, неговата противоправност и виновността на
Р. М. С..
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица(заверен препис), видно от който на 12.04.2018г. около 2.30ч. на АМ
"Тракия" на км 267 е настъпило ПТП с трима убити.
Представен е препис-извлечение от акт за смърт на Е.М.А.а, видно от
който тя е починала на 12.04.2018г. в 2.30ч.. От удостоверение за родствени
връзки се установява, че ищците са братя на загиналата Е.М.А.а, която е
починала на 12.04.2018г.
Видно от молба-претенция с вх. № ОК-140842/10.03.2021 г. (заверен
препис) ищците съгласно изискванията на чл.380 от КЗ са заявили
извънсъдебна претенция пред ЗД „Бул Инс" АД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета №**********,
по която ответното дружество с писма от „ЗД Бул Инс" АД с изх. №НЩ-
2036/19.03.2021г. и изх. №НЩ-2037/19.03.2021 г. (заверени преписи) е
изразило становище, че няма законно основание за изплащане на
5
обезщетение, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с
починалата. Няма данни за платени обезщетения.
По делото са разпитани двама свидетели на ищците. Свидетелката
В.М. - втора братовчедка с ищците, желае да свидетелства, посочва, че
бащите им са първи братовчеди, че се познават от деца, че са много близки,
че ищците нямат други братя и сестри. Свидетелката сочи, че А., Ц. и Е.
живеели в бащината си къща в село Б. и отношенията им помежду им били
добри, разбирали се, слушали се. Е. била най-голямата и тя гледала двамата
си братя, защото родителите им ходели на работа. Други братя и сестри
нямат. Е. и А. се движели в една компания, Е. давала съвети на брат си А. и
той много я слушал. Спяли в една стая, учели заедно в едно училище. Три-
четири месеца преди катастрофата Е. напуснала бащиния си дом, когато се
омъжила за Здравко и отишла с него в Англия. През този период Е.
продължила да има връзка с братята си, гледали се на видео чат. Между тях не
е имало пререкания, разбирали се много добре, не се карали. Свидетелката
сочи, че катастрофата е станала през м.април 2018 г., че Ц. бил съсипан след
катастрофата - не можел да влезе в къщата си, плачел постоянно. След като А.
видял сестра си с мъртвата й дъщеря в ковчега, почнал да плаче, да блъска, да
чупи. Обвинявал майка си за това, че я пуснала да замине в Англия ("защо я
пусна да замине с него, защо"). След погребението в първите месеци след
случката се наблюдавала промяна на Ц. - преди той си споделял с приятелите,
но сега вече не споделял, станал затворен в себе си. А. станал много избухлив
- когато му се каже нещо веднага избухва, не приема нищо, кара се.
Свидетелката сочи, че загубата на сестра им много зле им се отразява, много
им липсва. Две години след смъртта на Е. А. кръстил своето дете на сестра си,
в нейна памет. Към настоящия момент и двамата братя не могат да
превъзмогнат смъртта на сестра си, която са обичали много. Постоянно
говорят за нея, гледат снимки. А. спрял да се движи с тази компания, с която
се срещали преди със сестра си. Свидетелката посочва, че в къщата, в която
живеели А., Ц. и Е., живеели и родителите им, и баба им и дядо им. Винаги
така са живели в една и съща къща всички. Е. не е имала съпруг, тя имала
дете. Е. нямала мъж, с когото да живее. Свидетелката сочи, че знае от кого е
детето и че Е. не е живяла с този мъж. Те ходили, Е. забременяла и той повече
не я потърсил като разбрал, че тя е бременна. Свидетелката живее в с. К.. С А.
и Ц. се виждат в седмицата два-три пъти - или тя отива там, или те идват при
6
мен. А., Ц. и Е. учели заедно в едно училище в с.Б., а тя - в с. К.. Е. през
лятото работела, а когато била бременна и когато си гледала детето, тогава тя
не работела. През това време Е. продължила да живее в дома на родители си,
не се отделяла от тях, винаги там е живяла. Свидетелката сочи, че с мъжа, с
който са били по време на катастрофата се запознали през м.декември 2017 г.
и Е. живяла няколко месеца при него в Англия, след Нова година. Брат и А.
работел в Холандия от няколко месеца, когато сестра му загинала.
Свидетелката сочи, че често си ходели на гости и били много близки.
От показанията на свидетелката М.М. се установява, че живее в с. Б.,
където е израстнала, близо до ищците и се познават, че те са добро семейство.
Децата (ищците А. и Ц. и починалата им сестра - Е.) се родили там и
израстнали пред очите и. А., Ц. и Е. преди катастрофата живеели в с. Б., Е. си
родила момиченце. В къщата живеели Е., брат и А., малкия брат Ц.,
родителите им, баба, дядо, всички в една къща. Отношенията между Е. и
братята й били много добри. А. и Е. били неразделни, те имали по-малка
разлика, излизали заедно и се имали много. Учели в едно училище с
племенника на свидетелката. Идвали в дома на свидетелката да пишат
домашните си. Е. била добро дете. С брат й Ц. разликата им е по-малка. Е.
гледала малкия си брат и се грижела и за двамата си братя. Тя готвела на
братята си, защото родителите им били на работа. Свидетелката сочи, че не е
чувала да има неразбирателства между Е. и братята й. Свидетелката помни
кога е станала катастрофата с Е. - 12.04.2018 г. - помни датата, защото на
11.04.2018 г. напуснала работа. Ищецът А. тогава бил в друга държава, а Ц.
бил на училище. След като чула новината за катастрофата отишла до дома им
и видяла Ц., който стоял пред къщата на пътя, не искал да влезе вкъщи, не
можел да приеме случилото се, бил шокиран. А. бил в чужбина, като му
съобщили не можал да повярва. След като си дошъл вкъщи започнал да
крещи, да вика, да си удря главата, да се кара на майка си защо оставила
сестра му да тръгне. Паднал на колене, късал си дрехите, голяма трагедия.
След смъртта на Е. свидетелката често вижда А. и Ц. - те тежко преживяват
смъртта на сестра си, има промяна на А. - той е станал по-изнервен, избухлив,
реагира нервно. Другият брат Ц. (който с говора не е добре) само мълчи и
реве, тежко приема, че Е. я няма. Братята не споделят много, но се вижда, че
тежко преживяват случилото се. Братята били неразделни с Е., която много ги
обичала. Свидетелката сочи, че към настоящия момент А. и Ц. не са
7
превъзмогнали смъртта на сестра си, всяка седмица те ходят на гробищата, на
гроба на сестра си и нейното дете. Те не са предишните, няма радост по
лицата им. Свидетелката посочва, че А., Ц. и Е. са живели винаги в една и
съща къща, и родителите им, баба им и дядо им също живеят в тази къща.
Ходели на училище в с. Б. до осми клас, после в Ямбол. След това Е.
започнала да работи, помагала и се грижела за братята си. Е. имала дете, но не
е живяла с бащата на детето. По време на бременността си и след като родила
детето Е. живеела в къщата при родителите си с братята си. Имали добри
отношения с родителите си, общували по "месинджъра", докато Е. била в
Англия. Е. се запознала с друго момче и заминала с него в Англия да работят
там. Е. се върнала за около седмица да си вземе детето от нейните родители и
станала катастрофата. А. през това време бил в Холандия за около четири-пет
месеца. А. се върнал за погребението на Е. и останал. Свидетелката сочи, че
Ц. учи в с. С. след осми клас до 12-ти клас, че с.Б. и с.С. са близки села.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са частични осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД. Ищецът А.М.А. и ищецът Ц.М.А. молят съда да осъди
ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД да заплати на всеки от тях обезщетение в
размер на по 26 000 лева (двадесет и шест хиляди лева), като част от общо
претендираните от всеки по 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените
неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на сестра им
Е.М.А.а при ПТП на 12.04.2018 г., реализирано от застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач Р. М. С.,
ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 497, ал.1, т.1 от
КЗ с изтичането на 15 дни от предявяването на претенцията от 25.03.2021 г.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Според чл.380 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция и е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
8
застрахователя.
По делото безспорно са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, причинено от лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, а именно - извършеното от водача
на л.а."Пежо 409" виновно противоправно деяние, причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат - смъртта на сестрата на ищците, в резултат
на ПТП, настъпило на 12.04.2018 г. по вина на водача Р. М. С. при управление
на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.№ В 1027 ВС. Тези обстоятелства са
установени с влязла в сила присъда по НОХД № 134/2019 г. по описа на ОС -
Сливен, изменена с Решение №151/9.10.2019 г. на Апелативен съд -Бургас,
което е потвърдено с Решение №59/07.01.2021 г. по НОХД №39/20 г., на 2-ро
НО, ВКС, и съобразно чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието. Безспорно е, че на
12.04.2018г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил и че
водачът С., управлявал застрахованият автомобил е осъществил деликтен
фактически състав.
Безспорно е, че към датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие -12.04.2018г., водачът на л.а. марка „Пежо",
с peг.№ В 1027 ВС е притежавал задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" при ответника ЗД"БУЛ ИНС"АД, валидна
за датата на ПТП, и е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и водача на лекия
автомобил към момента на процесното ПТП.
Спорен между страните е въпросът материално легитимирани ли са
ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
тяхната сестра. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961 г.
и Постановление № 5/24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
9
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното
решение е казано: Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг;
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
изискуемата по т.1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т.д.№
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС особено близка връзка на ищците с починалата
им сестра, което е предпоставка за уважаване на предявените искове.
Установено е по делото, че починалата Е.М.А.а е сестра на ищците и те нямат
други брат или сестра. Към датата на смъртта си в резултат на ПТП тя е била
на 22 години, брат й А. - на 19-годишна възраст, а брат й Ц. - на 15 години.
Установи се, че между ищците и починалата им сестра е имало трайна и
дълбока емоционална връзка. През цялото време от раждането си до
внезапната смърт на сестра им при ПТП тримата са живели заедно в една
къща с родителите си в с.Б.. Тримата са имали много сърдечни и топли
отношения помежду си. Е. и А. поради малката разлика във възрастта били
винаги заедно, ходели в едно училище, имали обща компания, общи приятели
и среда. Е. давала съвети на брат си и той я слушал. Е. е била седем години
по-голяма от малкия брат Ц. и тя се е грижила за него като майка, когато
родителите им са били на работа. След като завършила училище Е. започнала
10
работа и се грижила за братята си. И когато забременяла и родила Е.
продължила да живее в бащината къща заедно с братята си. Тримата били
изградили особено близка привързаност, споделяли си и си помагали. Те не са
се делили до 3-4 месеца до смъртта на Е., когато тя отишла в Англия със своя
приятел да работят. Е. се върнала за около седмица да си вземе детето от
нейните родители, взела го и по пътя станала катастрофата. Внезапната смърт
на сестра им при ПТП на 12.04.2018г. разрушила целият свят за братята й. А.
тогава бил в Холандия и като му съобщили не можал да повярва. Веднага се
върнал за погребението на Е. и останал след това. Ц. бил на училище и бил
шокиран като му казали за смъртта на сестра му. Той стоял пред къщата на
пътя, не искал да влезе вкъщи, не можел да приеме случилото се, бил
шокиран. Като си дошъл вкъщи А. започнал да крещи, да вика, да си удря
главата, да се кара на майка си, да я обвинява, че оставила сестра му да
тръгне. Паднал на колене, късал си дрехите. А. и Ц. тежко преживяват
смъртта на сестра си. А. е станал много по-изнервен, избухлив. Другият брат
- Ц. (който с говора не е добре) изключително тежко приема, че сестра му Е. я
няма - той само мълчи и плаче. След смъртта на Е. братята са се затворили, не
споделят, много им е тежко. Братята били неразделни с Е., която много ги
обичала. А. и Ц. не са превъзмогнали смъртта на сестра си, всяка седмица те
ходят на гробищата, на гроба на сестра си и нейното дете. Те не са
предишните, няма радост по лицата им. След смъртта на Е. ищците много
тежко понасят загубата, вече три години след нейната смърт силната болка от
загубата не била отминала. В памет на сестра си А. е кръстил дъщеря си на
нейното име - Е..
Съдът приема, че по делото е доказано съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка между ищците и починалата, както и че ищците
понасят сериозни морални болки и страдания от нейната смърт.
Следователно, предявените искове се явяват установени по основание.
Според чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер
са възрастта на пострадалата, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. Обезщетението на всеки ищец за неимуществени
11
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици от претърпените страдания, в каквато насока е съдебната практика
на съдилищата и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Определяйки размера на
обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на Е. А.а, съдът съобрази
възрастта на починалата към датата на настъпване на ПТП – 22 години,
всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси към
момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния
период, лимитите, вменени на застрахователните дружества. Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищеца А.М.А.
неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от
25 000 лева, претърпените от ищеца Ц.М.А. неимуществени вреди ще бъдат
възмездени също чрез парично обезщетение от 25 000 лева.
ЯОС намира предявените частични искове по чл.432, ал.1 от КЗ за
основателни и доказани до размер на по 25 000лв., в която част следва да
бъдат уважени, а в останалата част следва да се отхвърлят.
По отношение исковете за законна лихва за забава върху определеното
обезщетение: Ищците са предявили извънсъдебната си претенция по реда на
чл.380 от КЗ пред застрахователя-ответник на 10.03.2021 г. и са представили
влязлата в сила присъда по НОХД № 134/2019г. на СлОС, Решение
№151/9.10.2019 г. на Апелативен съд - Бургас, Решение №59/07.01.2021 г. по
НОХД №39/20 г., на 2-ро НО, ВКС, удостоверение за родствени връзки. В
срока по чл.496, ал.1 КЗ ответникът е дал отговор, че отказва плащане по
предявените претенции като не е изискал други доказателства. Съгласно
чл.497 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати:1.изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2.изтичането на
срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,
ал.3. Следователно, претенцията по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ за обезщетение за
забавено изпълнение по отношение на задължението за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателна от 31.03.2021 г., а за
периода от 25.03.2021г. до 30.03.2021г. вкл. е неоснователна.
12
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът
има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, но няма данни по
делото за направени такива. Ищците са представлявани от адв.Г. от САК по
договори за правна помощ безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.К.С. Г. от САК като
упълномощена от ищеца А.М.А., адвокатско възнаграждение в размер на
1280 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лв. като
упълномощена от ищеца Ц.М.А., или общо следва да заплати на адв.Г. 2560
лв..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника
направените от него разноски, съобразно отхвърлената част от исковете им.
Направено е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на
адвокатския хонорар на ответника, което е основателно, тъй като същият е с
размер 10800лв., който надвишава в пъти минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. В случая,
съобразно цената на предявените искове, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 1572 лв. за всеки иск, предвид което ЯОС смята за
основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение и
същото следва да бъде намалено до посочения размер и на ответника да бъдат
присъдени съобразно отхвърлената част от исковете по 60.46 лв., които
ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, поради освобождаването на ищците
от задължението за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС държавна такса от 2000 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Осъжда ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище
13
и адрес на управение: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер"
№ 87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.М.А. с ЕГН
**********, от с.Б., община "Тунджа", Ямболска област, ул."Бузлуджа" № 7,
сумата от 25000 лв. (двадесет и пет хиляди лв.), представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му
Е.М.А.а в резултат на ПТП, станало на 12.04.2018г., и виновно причинено от
водача на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от 31.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, като иска за горницата над 25000 лв. до
претендирания размер от 26 000 лв. - частичен иск от 200000лв., и за законна
лихва върху обезщетението за периода от 25.03.2021г. до 30.03.2021г. като
неоснователни – отхвърля.
Осъжда ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управение: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер"
№ 87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ц.М.А. с ЕГН
**********, от с.Б., община "Тунджа", Ямболска област, ул."Бузлуджа" № 7,
сумата от 25000 лв. (двадесет и пет хиляди лв.), представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му
Е.М.А.а в резултат на ПТП, станало на 12.04.2018г., и виновно причинено от
водача на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от 31.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, като иска за горницата над 25000 лв. до
претендирания размер от 26 000 лв. - частичен иск от 200000лв., и за законна
лихва върху обезщетението за периода от 25.03.2021г. до 30.03.2021г. като
неоснователни – отхвърля.
Осъжда "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управение: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87, да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв.К.С. Г. с ЕГН ********** от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 2560 лв..
Осъжда ищеца А.М.А. с ЕГН **********, от с.Б., община "Тунджа",
14
Ямболска област, ул."Бузлуджа" № 7, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати
на "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* сумата 60.46лв. разноски по делото
съобразно отхвърлените части от исковете.
Осъжда ищеца Ц.М.А. с ЕГН **********, от с.Б., община "Тунджа",
Ямболска област, ул."Бузлуджа" № 7, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати
на "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* сумата 60.46лв. разноски по делото
съобразно отхвърлените части от исковете.
Осъжда ответника ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управение: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" №
87, на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд – Ямбол сумата 2000 лв., представляваща дължима държавна
такса съразмерно уважената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
15