№ 2859
гр. С., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203368 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. Н. А., чрез адв. П. Б. срещу наказателно
постановление (НП) №22-4332-028755/13.01.2023 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.174, ал.3, пр.II-ро от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП
В жалбата се твърди нарушено право на защита, поради невладение на
български език на жалбоподателя, а именно не е разбрал за какво е бил спрян,
както и не е разбрал съдържанието на нито един от съставените му
документи, както и се твърди тенденциозност на проверката, липса на
съставен протокол по чл.5, ал.2 от Наредба №1/2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Моли се за отмяна на
НП. Претендират се сторени разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира
1
за допуснати процесуални нарушения в хода на производството, а именно:
липса на преводач на гражданин, който не владее български език, на следващо
място се позовава на посочени различни часове в талона за изследване и акта,
твърди се противоречие в обстоятелствената част на НП, което създавало
неяснота, като излизало, че е обвинен за нарушение по чл.5 от ЗДвП, а е
наказан за такова по чл.174 от ЗДвП. Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 27.12.2022 г. около 21:15 ч. жалбоподателят бил спрян в гр. С. до зала
„********“ на бул. „***********“ от служители на 07 РУ-СДВР докато
управлявал лек автомобил марка „*******“, модел „*******“, с ДК
№******* по бул. „*********“ до №1, с посока на движение от бул.
„***********“ към бул. „***********“. При проверката жалбоподателят
заявил, че употребява наркотични вещества. Това наложило служителите на
полицията да се обърнат чрез ОДЧ за съдействие от органите на КАТ. На
място пристигнали служители на О „ПП“-СДВР, сред които и свидетелят Б. за
оказване на съдействие за проверка за употреба на наркотични вещества на
спрения водач – жалбоподател. След като екипа на 07 РУ-СДВР предали
документите, които лицето е представило при проверката, осъществена от тях
и служителите от КАТ се убедили в самоличността му, те поканили
жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества и техните аналози. Жалбоподателя, който като цяло
възпроизвеждал български език и споделил, че е студент в България или
нещо такова, им заявил, че е употребил медицинска марихуана, с цел лечение
на определено заболяване. Същият отказал да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества.
На 27.12.2022 г. в 22:10 часа е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата
дата в 22:00 часа след като е надлежно поканен е отказал да бъде изпробван
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен № ARMF 0097, който е бил
спрян преди това, докато е управлявал в гр. С. по бул. „********“, с посока от
2
бул. „***********“ към бул. „***********“, лек автомобил „*******
*******“, с ДК № ********* и по време на проверката е установено, че по
данни на водача употребява медицинска марихуана.
Съставен му бил талон за изследване с фабричен №113912, в който е
посочено, че при начало на проверката в 21:15 часа водачът на „*******
*******“, с ДК № *******, е отказал проверка за наркотични вещества, като
талона му е връчен в 22:45 часа на 27.12.2022 г. и е уведомен, че трябва да се
яви във ВМА в гр. С. до 45 минути.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Б. излага показания
изцяло в подкрепа констатациите, които са изложени в акта.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице К. С. Б. – мл.
автоконтрольор при СДВР, О „ПП“-СДВР, оправомощен въз основа на
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да
осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя фишове и актове по
този закон. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3,
пр. II от ЗДвП. Препис от акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис. В
същия не е отразил възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е
заповед №8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
както и акт за встъпване, с които Г. В. Б. временно е преназначена на
длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на
03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР и като
такава е встъпила на 29.10.2019 г.
От справка картон на водача се установява, че на жалбоподателя е
издадено СУМПС на 11.02.2022 г. от СДВР, като същият е издържал изпит
категория „В“ на 07.05.2012 г. в регион СДВР.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и
непротиворечиви. Кредитират се и писмените доказателства, а именно
заповеди за компетентност, акт за встъпване, талон за изследване, два броя
докладни записки, талон на водач.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление,
3
което е станало на 03.02.2023 г., а жалбата е подадена на 16.02.2023 г. в съда/
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира че същите не страдат от
пороци, както и че НП е издадено от съответния компетентен орган,
оправомощен по силата на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от
събраните в административнонаказателното производство доказателства,
както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Обстоятелствено и
пълно е описано нарушението, както и е налице идентичност в неговото
словесно описание и правната му квалификация в АУАН и в НП. Съдът не
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административното производство, с оглед непосочване хипотезата на
нарушената правна норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като както в АУАН,
така и в НП е налице подробно словесно описание на така визираното
нарушение.
Липсва противоречие в обстоятелствената част на НП, както се твърди по
същество в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя. В
НП изрично е посочено, че „по данни на водача, същия употребява с
наркотични вещества – медицинска марихуана“, но се сочи, че това, с оглед
посоченото глаголно време в изречението не е станало в момента, а че по
принцип употребява, което е и довело до необходимост да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества. Това изречение видно от контекста на
изложеното в НП не влияе на правната квалификация на административното
нарушение, което е предвид отказ да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества с посочено техническо средство и негов
фабричен номер.
Не е налице и нарушение, каквото се визира по чл.5, ал.1 от Наредбата,
която норма има следното съдържание: „При наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
4
изпращат за медицинско изследване.“ Това е така, доколкото задължение за
попълване на протокол относно поведението на водача е залегнало в чл.5, ал.2
от Наредбата, след като му е направен тест. В случая е налице отказ да се
направи тест от водача-жалбоподател и протокол за поведение и състояние не
се изготвя.
Не на последно място не се установи, че водачът не е разбирал български
език и това е налагало да му бъде назначен преводач. От разпита на свидетеля
Б. се установи, че същия се намира в страната ни поради обучение или нещо
подобно. Това се подкрепя и от талона на водача, от който се установява, че
пребиваването му в страната е продължително, същият се води на
регистрация в СДВР и нещо повече още през 2012 г. е издържал изпит за
правоспособност за водач с посочен регион СДВР. Последното му СУМПС е
издадено от СДВР. Ето защо не може да се претендира, че се касае за лице,
което не владее български език и не е разбрал каква проверка му се извършва
и за какво. Ноторно известен факт е, че за да придобие правоспособност
следва да издържи изпити – теоретични и практически, които се провеждат на
български език. Нещо повече, с оглед показанията на свидетеля Б. и
отразеното в акта и НП жалбоподателят е посочил, че употребява медицинска
марихуана, т.е. същият е бил разбран от служителите на КАТ в разговор с тях,
както и в разговор със служителите, които са го спрели от 7 РУ-СДВР, с оглед
същият факт, който е отразен в изготвената от тях докладна записка по
случая.
Относно твърдяното разминаване в посоченото време в талона за
изследване и в АУАН, следва да се посочи следното:
От всички доказателства по несъмнен начин се установява, че водачът е
бил спрян и проверката му е започнала на 27.12.2022 г. около 21:15 часа (в
този смисъл е докладната записка на служителите от 7 РУ-СДВР и талона за
изследване). В последствие след проведения разговор с водача служителите
на 07 РУ-СДВР са поискали съдействие от КАТ, за да бъде изпробван водача
с техническо средство за употребата на наркотици. Изрично в АУАН и в НП
се сочи, че поканата да бъде изпробван водача-жалбоподател е станала в
22:00 часа, в 22:10 часа е съставен АУАН, а в 22:45 часа му е връчен талона за
изследване. Хронологията е с оглед да не му се наруши правото да се яви в
посоченото медицинско заведение, където може да даде проби за медицинско
5
изследване, който срок е кратък, поради което и последно му е връчен талона.
В хода на проверката е явно, че след отказа са извършени и други действия, а
именно съставен е АУАН, иззети са регистрационните табели на автомобила
му и СРМПС, контролен талон, съставен е талона.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост,
както въз основа на изложените в жалбата основания, така и след извършена
проверка на административно-наказателната преписка, окомплектована и
изпратена в съда.
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.174, ал.3, пр.II-ро от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като
водач на лек автомобил марка „*******“, модел „*******“, с ДК №*******,
което е моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП)
от обективна страна е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дръг
тест 5000 с фабричен № ARMF 0097. Впоследствие жалбоподателят не е бил
изпробван за наличие на наркотични вещества в кръвта и въз основа на
издадения му и връчен талон за медицинска проверка, тъй като не се явил в
насочено с талона, който му е бил връчен от органите на КАТ, медицинско
заведение. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си с изискванията на закона, като при поискване бъде изпробван
с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Това е изискване
независимо от това дали водача е управлявал след употреба на такива
вещества и се осъществява по преценка на контролните органи, като в случая
проверката не е била тенденциозна, а с оглед споделеното от водача. В случая
се установи, че исканата проверка за тестване е с техническо средство.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., която разпоредба е действала към момента на деянието:
27.12.2022 г. на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
6
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
На жалбоподателя са наложени предвидените в закона наказания, чийто
размер е фиксиран, а именно глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В случая
административно-наказващия орган е наложил съответните, предвидени в
закона санкции за този вид нарушение, като са спазени разпоредбите на чл.27,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
С така наложените наказания по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
От наказващият орган, с оглед факта на потвърждаване на наказателното
постановление, не се претендират разноски до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №22-4332-
028755/13.01.2023 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
законосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7