№ 45258
гр. С., 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. А.
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Гражданско дело №
20231110102373 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С. В. С., ЕГН **********,
В. А. К., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., р-н “В.”, ул.
/АДРЕС/, чрез адв. С. М., вписан в САК със съдебен адрес – град С., ****, ул. /АДРЕС/
против Столична община, с адрес: гр. С., ул. „Московска“ № 33.
Съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от
ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
В указания на ответниците срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който заявения иск се оспорва.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
По отношение на заявените искови претенции и с оглед горното, съдът като приема, че
исковите претенции са допустими, като заявени от лице, което описва и твърди факти, на
които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците твърдят, че с нотариално заверен писмен предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот от 26.03.1946 г., наследодателят им В. С. РА. и А. Г. Д. са
закупили от С. П. М. дворно място, в землището на с. В., местността „П.”, с площ от
300кв.м. при съседи: път, П. В. М., Д. Г. и Л. И..
Твърди се, че съгласно действаща кадастрална карта на района, имотът на ищците
съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. С., р-н “В.”, ж.к. “М. П.”, ул. /АДРЕС/ с
идентификатор № 68134.2822.705, целият с площ от 241 кв.м, с трайно предназначение на
територията „урбанизирана”, начин на трайно ползване „ниско застрояване” до 10 м., ведно
с построените в него: еднофамилна жилищна сграда с идент. № 68134.2822.705.l, със
застроена площ от 102 кв.м., бр.етажи: 1 и постройка на допълващо застрояване с идент. №
68134.2822.705.2, със застроена площ от 38 кв.м., бр.етажи: 1, при съседи: поземлени имоти
с идентификатори № 68134.2822.2998, № 68134.2822.706 и улица.
Твърди се, че наследодателят на ищците В. С. РА. и А. Г. Д., купувачи по договора от
26.03.1946 г. са извършили устна делба през 1947 г. на закупения имот и към настоящия
1
момент А. Г. Д. притежава право на собственост върху имот с идентификатор №
68134.2822.706.
Твърди се още, че наследодателя на ищците е построил жилищна сграда в процесния
имот, в която семейството живее и до днес.
Ищецът в исковата молба твърди, че през 2022 г. решили да се снабдят с констативен
нотариален акт, на основание давностно владение за земята и сградите, но ответникът
отбелязал в същата, че собственият му недвижим имот има общински характер, съгласно
АЧОС № 198 от 17.02.1997 г. и АОС от 1775/16.01.2004 г. като “стар общински имот”,
издадени от Кмета на СО р-н “В.”.
Твърди се, че гореописаният недвижим имот никога не е имал характер на общинска
собственост и същият е бил винаги частна собственост, от 19947 г. до днес, като е владян,
ползван и своен като собствен от семейството на ищците необезпокоявано.
Сочи се, че недвижимият имот е бил ползван винаги като семейно жилище.
При горното се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да признае за
установено на основание чл. 124, ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, ЗС по отношение на
Столична община, че ищецът е собственик на:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.2822.757, находящ се в гр. С., ул. “А.
К.”, № 35, с площ от 345 кв. м., вид на територията урбанизирана, НТП: ниско
застрояване/до 10 м./, стар номер на имота 757, кв.69, парцел VII, при съседи на имота:
имоти с идентификатори № 68134.2822.2515, № 68134.2822.2610, № 68134.2822.2971, №
68134.2822.756 и № 68134.2822.758. ведно със застроената в него едноетажна масивна
жилищна сграда със застроен площ от 58кв.м. с идентификатор 68134.2822.757.1, гараж
със застроена площ от 25 кв.м. с идентификатор № № 68134.2822.757.2 и стопанска сграда
със застроена площ от 20 кв.м. с идентификатор № 68134.2822.757.3.
Моли се съда да присъди на ищеца разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Ответникът твърди, че твърденията залегнали в исковата молба са напълно неверни,
неоснователни, необосновани и недоказани и не отговарят на действително фактическото
положение.
Ответникът сочи, че от извършената справки в служебно достъпните база данни и
графични материали е установено, че ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с идентификатор №
68134.2822.705 по КККР, с площ 241 кв. м., попада в УПИ VI - 705,706 кв. м. 46 и в улица
между О. Т. 174 - 175, НПЗ “М. П.”, кв. М. П., с площ от 645 кв. м. и за него има съставени
АЧОС № 1775/16.01.2004 г. на Кмета на Район “В.”, АЧОС № 198/17.02.1997 г. и АДС №
811/04.02.1997 г. Твърди се, че към момента имотът представлява общинска собственост.
Твърди се, че е в тежест на ищците да докажат, че са станали собственици на
процесния имот на твърдяното от тях правно основание.
Ответникът твърди, че в гореописаният акт АЧОС № 1775/16.01.2004 г. на втора
страница в графа предоставени права върху имота е записано, че е отстъпено право на
строеж на А. Г. Д., съгласно удостоверение № 2081/18.05.1962 г. на ДРНС — за 1/2 (една
втора) ид. ч. и на В. С. РА., съгласно удостоверение № 178/13.04.1962 г. на ДРНС — за 1/2
(една втора) ид. ч. Твърди се още, че за процесния имот има съставен по-рано АЧОС №
198/17.02.1997 г. на основание чл. 5, ал. а, т. 5 като стар общински имот, като е съставен въз
основа на АДС № 811/1970 г.
Твърди се, че е видно от АДС № 811/04.02.1970 г., че е актуван стар общински имот —
Връбнишка мера, представляващ място от 460 кв.м., парцел V. Кв. 68, м. П. — М. П., завзет
от В. С. РА.. Твърди се, че имотът е придобит от държавата на основание чл. б от Закона за
2
собствеността /редакцията му към 1951 г./ и чл. 21 от Правилника за държавните имоти.
Ответникът твърди, че с удостоверение № 178/13.04.1962 г. на В. С. РА. е признато
правото на строеж върху държавно дворно място и правото на собственост върху
1
построените сгради и подобрения, представляващо /2 (една втора) от парцел V, от кв.
1
68/394, кв. М. П. по плана на гр. С., м. „П.”, /2 (една втора) от парцел V, имот 399,394 от
420 кв.м. целия, за една едноетажна жилищна сграда, на един етаж, от З стаи, с площ от 80
кв.м.
Твърди се още, че с удостоверение № 2081/18.05.1962 г. на А. Г. Д. е признато правото
на строеж върху държавно дворно място и правото на собственост върху построените
сгради и подобрения, представляващо 1/2 от парцел V, от кв. 68, кв. М. П. по плана на гр. С.,
м. „П.”, 1/2 ид.ч. от парцел V, имот 399,394 от 420 кв.м. целия, за една едноетажна жилищна
сграда, на един етаж, от 2 стаи, с площ от 52 кв.м.
Твърди се, че с протоколно решение № 25/60 год. на ИК на СГНС е отстъпено
възмездно правото на строеж на В. С. РА., и А. Г. Д., живущи на ул. „/АДРЕС/. Твърди се, че
на наследодателите на ищите в настоящото производство им е било известно върху чия
собственост са построили жилищните си сгради, като държавата, респективно общината
недвусмислено е манифестирала властта си върху имота и е упражнила собственическите си
права.
Твърди се още, че през 1996 г. с разделянето на собствеността на държавна и
общинска, с влизането в сила на Закона за общинската собственост, собствеността върху
имота преминава в патримониума на общината и за него има съставен АЧОС 198/17.02.1997
г.
Ответникът, с оглед на изложеното, счита, че не е осъществен фактическият състав на
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.
Твърди се, че в исковата молба не е уточнен периода, за който се притендира
придобивната давност.
Твърди се още, че разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността е била действаща
от приемането на ЗС от 16.11.1951 г. до изменението на закона с ДВ, бр. 31 от 1990 г.,
респект. до 1996 г. Твърди се, че впоследствие забрана е ограничена досежно публичната
държавна или общинска собственост. Ответникът твърди, че придобиване по давност на
имоти частна държавна или общинска собственост, които са владени в периода 01.06.1996 г.
до 31.05.2006 г. не е възможно, тъй като преди изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС
десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата на S 1 от
Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, БР.
46 ОТ 06.06.2006 Г. /, в сила от 01.06.2006 г., е прието, че давността за придобиване на
такива имоти спира да тече до 31.12.2017 г. /понастоящем срокът е удължен до 31.12.2022
г./. Твърди се, че в мотивите на ТР №3/17 г. на ОСГК на ВКС също е посочено, че
десетгодишния срок започнал да тече от 01.06.1996 г., изтича на 01.06.2006 г., от когато е в
сила мораториумът, установен с §1 ДР ЗС (Решение №62 от 27.06.2018 г. по гр. дело №
4314/2016 г., II ГО на ВКС).
При заявените възражения и предоставените доказателства с отговора на исковата
молба се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 79 от ЗС като напълно неоснователен и недоказан.
Моли се съда да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8, ГПК.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящото производство е заявен положителен установителен иск за собственост с
3
правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, който е предявен като обективно и субективно
съединен от лица, които твърдят, че за тях е налице правен интерес и описват спор за
материално право.
Заявеното твърдение и възражение за придобивна давност е такова по смисъла на
чл.79, ал.1 от Закона за собствеността във връзка с чл.82 от същия закон.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
Ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване по смисъла на
чл.154 от ГПК и да докажат в хода на съдебното с оглед заявеното в исковата молба:
1. претендираното право на собственост върху имота и неговия обем;
2. твърдяните придобивни способи;
3. с оглед давностното владение – да докажат трайното, явно и необезпокоявано
владение спрямо ответниците по иска.
За ответниците по положителния установителен иск, които заявяват собствени права е
доказателствената тежест да установят в условията на пълно главно доказване твърдяното
основание за придобиване на собствеността и нейния обем.
По доказателствените искания
И ищецът и ответникът са представили писмени доказателства и са заявили
доказателствено искане за допускане на представените с искова молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства. Съдът като приема, че същите са относими,
допустими и необходими - следва да уважи искането.
По заявеното от страните искане за допускане и назначаване на съдебно – техническа
експертиза, доколкото съдът няма специални знания и умения и такава е необходима за
изясняване на правния спор – съдът следва да уважи това доказателствено искане и назначи
вещо лице, което да отговори на въпроси поставени от страните, като им даде възможност
да ги конкретизират с писмена молба в съдебно заседание.
По искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, във връзка с твърденията
му – съдът приема искането за отноС. и допустимо и следва да допусне до разпит по двама
души свидетели на страната на ищеца.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА като доказателствата по делото представените писмени
такива с исковата молба и отговора на исковата молба.
Допуска до разпит в режим при довеждане на страната на ищците двама души
свидетели в режим на довеждане.
Обявява на страните, че по искането за допускане и назначаване на съдебно –
техническа експертиза, съдът ще се произнесе в съдебно заседание, като дава възможност на
страните да формулират в писмена молба въпроси към вещото лице – не по-късно от
първото по делото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК – ответната община да представи в
4
цялост намиращите се у нея преписки във връзка с издаването на спорните Акт за
държавна собственост и Акт за частна общинска собственост.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3,
параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L
257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. системата
за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.
5
Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на
електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. Съгласието за връчване по
ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече
извършените действия. Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 – 3, съобщението се
връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв – на постоянния.
Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл. 41 от ГПК: Страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението по ал. 1,
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде
предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2 от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че следва да посочат електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения
електронен адрес.
6
В ЕИСС да се отбележи ел.адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел.адреси по
реда на чл.38 и чл.38а от ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.4.2024 година от
10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7