Решение по дело №1113/2018 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 154
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20184440101113
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр.ч.б. 17.06.2020  година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд ч.б., в публично заседание  на  осемнадесети май през две хиляди и двадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№1113 по описа за 2018 година на Червенобрежкия Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от с вх.№ 5585/20.11.2018г. , доуточнена с молба с вх.№320/18.01.2019г., от  П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********,***  против Т.Г.Т., адрес: ***.   Посочва се в исковата молба, че от 12 години ищците ползват западното избено помещение  на имот,            находящ се в град ... Твърди се, че във владение на имота ищците били въведени от ответника  на 22.10.2006г. , както и че по повод избените помещения между страните се водели редица граждански дела за период от седем години. Твърди се, че по гр.д. на ВКС ищците доказали, че са собственици на източното избено помещение. Твърди се, че със завеждането на гражданско дело № 368/2012г. и гр.д.№ 683/16г., и двете по описа на Районен съд ч.б. ответника причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и негативни реакции при посещение в държавни и обществени институции за снабдяване с различни документи, хабене на време и енергия, психическо натоварване, тормоз. Твърди се, че в причинените неимуществени вреди са в пряка връзка със завеждането на делата. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 5000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди.

На основание чл.131 ГПК исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законовия месечен срок е постъпил отговор  от ответника по делото с вх.№ 481/28.01.2019г., в който пълномощника на страната взема становище за неоснователност на предявения иск.

 В съдебно заседание ищците П.З.С. и П.С.С., редовно призовани не се явяват, представлява се от пълномощник адв.И. ***. Процесуалния представител на ищците моли съда да уважи изцяло предявените искове

Ответникът Т.Г.Т., редовно призован се явява лично и с пълномощник адв.Ф.И.-***. Страната и пълномощника й молят съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е и се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №62, том ІV, рег.№4687, дело №662/2006г., на 27.10.2006 г. Т.Г.Т. лично и като пълномощник на с.д.и., продал на „т. .” ООД- гр.ч.б., представлявана от И. Георгиев И. следния свой съсобствен недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен имот с площ от 607кв.м., находящ се в гр. ч.б., ул. „..с идентификатор 80501.802.243, която идеална част следвало да се ползва реално в източната половина на дворното място, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м. с идентификатор 80501.802.243.1 и стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 23 кв.м. с идентификатор №80501.802.243.5, като описанието на имота е съгласно скица №219 от 18.10.2006 на Служба по кадастъра-  гр. Плевен. Описанието на имота в нотариалния акт съгласно скица №514 от 18.10.2006г. на техническа служба Община ч.б. било следното: ½ част от УПИ с площ 605 кв.м.,  съставляващ парцел ХІ-909 в стр.кв.41,  която идеална част ще се ползва реално в източната половина на дворното място заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и цялата стопанска сграда в източната половина на дворното място.

Установява се от представеното заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №75, том 2, рег.№1450, дело №229/2011г., че на 02.06.2011г.т. . ООД – гр.ч.б. продало на П.З.С. „ ½ ид.ч. от поземлен имот с площ от 607кв.м., находящ се в гр. ч.б., ул. „..с идентификатор 80501.802.243, която идеална част следвало да се ползва реално в източната половина на дворното място, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда еднофамилна със застроена площ от 86 кв.м. с идентификатор 80501.802.243.1 и стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 23 кв.м. с идентификатор №80501.802.243.5 като описанието на имота е съгласно скици №5249, 5250 и 5251 от 17.05.2011г.  на служба по кадастъра гр. Плевен. Описанието на имота в нотариалния акт съгласно скица №192 от 25.05.2011г. на техническа служба Община ч.б. било следното: ½ част от УПИ с площ 605 кв.м.,  съставляващ парцел ХІ-909 в стр.кв.41, която идеална част ще се ползва реално в източната половина на дворното място заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и цялата стопанска сграда в източната половина на дворното място.

Служебно известно на съда  от гр.д.№683/16г. по описа на РС-ч.б., по което е бил съдия докладчик, преобразувано от гр.д.№50/2015г. по описа на РС ч.б., че производството  е образувано по искова молба  от 2.02.2015г.  на П.З.С. и П.С.С. срещу Т.Г.Т. с искане „ответника да бъде осъден да освободи и предаде за ползване източното избено помещение и да осигури свободен достъп на ищците до северния вход на жилищната сграда, като премахне съществуващата външна стена на незаконно построен коридор от източната страна на лятната кухня, както и да възстанови входа за западното избено помещение както е бил по проект“. Производството приключило с решение №322/21.12.2016г. по гр.д.№683/2016г., потвърдено по в.гр.д.№26/2017г. на ПОС с решение №118/24.03.2017г. С решение №61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС, решение №118/24.03.2017г. на ОС Плевен по в.гр.д.№26/17г. и потвърденото с него решение №322/21.12.2016г. по гр.д.№683/2016г. са отменени в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на източното избено помещение от жилищната сграда, находяща се в гр. ч.б., ул. ..№53 и предявеният по реда на чл.109 от ЗС иск за премахване съществуваща външна стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и за преместване входа на западното избено помещение от южната на западната фасада на жилищната сграда,като вместо тях съдът постановил: „Признава за установено по отношение на Т.Г.Т., че П.З.С. и П.С.С. ***, притежават правото на собственост върху източното избено помещение в жилищната сграда, находяща се в гр. ч.б., ул. ***, принадлежащо към притежаваното от тях жилище на първия етаж от сградата,като придобито по силата на договор за покупко- продажба, сключен на 2.06.2011г.,/нотариален акт 75, том 2, рег.№1450, дело №229/2011г./ и осъжда на основание чл.108 от ЗС Т.Г.Т. да предаде на П.З.С. и П.С.С. владението върху това избено помещение. Осъжда Т.Г.Т. на основание чл.109 от ЗС да премахне съществуващата външна сграда, успоредна на източната фасада на лятната кухня и да възстанови старото положение в хода на западното избено помещение в жилищната сграда, като премести входа на това избено помещение от южната на западната фасада на сградата, находяща се в гр. ч.б., ул. ..№53 с идентификатор 80501.802.242 по предявения от П.З.С. и П.С.С. иск.  Осъжда Т.Г.Т. на основание чл.78а ал.1 от ГПК да заплати на П.С.С. сумата от 5960 лв. и на П.З.С. сумата от 2738.95 лв. представляващи направени по делото разноски.“.          

 Не се спори и се установява от представеното от ищците и неоспорено от ответника заверено копие на споразумение / л.8 от делото/, че между Т.Г.Т. и „т..“ ООД било сключено споразумение за разпределението на правото на ползване на парцела от съсобствениците.

Спори се  между страните причинени ли са неимуществени вреди на ищците от ответника, с кое негово деяние / действие или бездействие/, противоправно ли е деянието, както и има ли причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Установява се от материалите по гр.д.№ 390/2013г. на ЧРС, гр.д.№ 649/2011г. на ПлОС, в. гр.д.745/2017г. на ОС-Плевен, гр.д.№ 1175/2015г.  на ВКС, че производството е образувано по искова молба на П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т. с предмет делба на недвижим имот.  С влязло в сила Решение № 609/08.12.2014г. на ОС-Плевен, съдът не е допуснал съдебна делба на основание чл. 344, ал.1 ГПК между П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т. по отношение на недвижим имот – дворно място, находящо се в в гр.ч.б., ул***, цялото от 607 кв.м. , с идентификатор 80501.802.243 по плана на град ч.б., ведно с посторената в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 86 кв.м. с идентификатор 80501.802.243.1, ведно с посторените в дворното място селскостоипанска сграда със застроена площ  от 23 кв.м., с идентификатор с идентификатор 80501.802.243.5, лятна кухня, гараж и избени помещения, находящи се в жилищната сграда / източно и запазно/, при описани граници и съседи на целия имот.

Установява се от материалите по гр.д.№ 1147/2017г. на ЧРС, че производство образувано по искова молба на П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т. за осигуряване на достъп до втория етаж, таван и покрив на жилищната сграда. С влязло в сила Определение №40/01.02.2018г. производството е прекратено.

Видно от материалите по гр.д.№ 368/2012г.  по описа на ЧРС  и  в.гр.д.№ 805/13г. на ОС-Плевен, производството е образувано по искова молба с правно основание чл.108 от ЗС на Т.Г.Т. срещу П.З.С. и П.С.С.. С влязло в сила  Решение №15/07.03.2013г.  по гр.д.№ 368/2012г. на ЧРС  , П.З.С.,  и П.С.С. са осъдени на основание чл.108 от ЗС да отстъпят на Т.Г.Т. собствеността и предадат владението на запаздното избено помещение, находящо се в двуетажната жилищна сграда с идентификатор 80501.802.243.1 при граници на целия имот: имот № 80501.802.246, имот №80501.802.244, имот № 80501.802.242 и имот №80501.802.489 по кадастралната карта и регистри на гр. ч.б., както и на основание чл.109, ал.1 от ЗС да преустановят действията си, с които пречат на Т.Г.Т., да ползва собствената си ½ идеална част от поземления имот с площ 607 кв.м., находящ се в гр. ч.б., ул. “*** с идентификатор 80501.802.243, изразяващи се в поставяне на метална ограда и разпорежда  премахването й в 7-мо дневен срок.

Установява се от материалите  по  гр.д.№ 867/2018г. по описа на ЧРС, гр.д.№ 134/2019г. на ОС-Плевен и к.гр.д. 2951/2019г. на ВКС, че  производство образувано по искова молба на П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т. с правно основание чл.55 ЗЗД. С влязло в сила Решение № 62/07.02.2019г.  по гр.д.№ 867/2018г. по описа на ЧРС  е отхвърлен като неоснователен предявения от П.З.С. и П.С.С. против  Т.Г.Т. иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД за заплащане  на сумата от 5150,31 лв., с която Т. се е обогатил общо по изп.д.№103/2015г., по изп.д.№ 229/2013г., изп.д.№228/13, изп.д.№ 227/2013г., №49/2018г. и 274/2017г., всичките по описа на СИС при РС ч.б.,   поради  отпаднало основанието за заплащането им с постановяване на Решение №61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС.

 Видно от материалите по гр.д.№ 683/2016г. по описа на ЧРС,  преобразувано от  гр.д.№ 50/2015г. на ЧРс, в.гр.д.№26/2017г. по описа на ОС-Плевен и к.гр.д.2610/2017г. на ВКС,  производство образувано по искова молба на П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т. с правно правно основание чл.124 ГПК. С Решение №61/07.06.2018г.  на ВКС признава за установено по отношение на Т.Г.Т., че П.З.С. и П.С.С. притежават правото на собственост върху източното избено помещение в жилищната сграда, находяща се в гр. ч.б., ул. „***, принадлежащо към притежаваното от тях жилище на първия етаж от сградата,като придобито по силата на договор за покупко- продажба, сключен на 2.06.2011г.,/нотариален акт 75, том 2, рег.№1450, дело №229/2011г./ и осъжда на основание чл.108 от ЗС Т.Г.Т. да предаде на П.З.С. и П.С.С. владението върху това избено помещение.

 По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите н.б.г. и д. П. д.. От показанията на двамата свидетели се установява, че между П.З.С. и Т.Г.Т. съществува дългогодишна вражда породена от ползването на съсобственият им недвижим имот, като споровете и конфликтите между тях се отразили както на едната, така и на другата страна негативно. От показанията на св. д. П. д. се установява, че проблемите са възникнали след смяната на съсобственика „т.-.“ АД като до този момент е съществувало споразумението между дружеството и ответника, което се е спазвало. Свидетелят е категоричен, че  конфликта товари негативно и двете страни и пречи доброволно да уреждат споровете помежду си. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на двамата свидетели както поради съответствието помежду им, така и поради съответствието с писмените доказателства  по делото вкл. споразумението от м.01.2007г. между „т.-.“ АД и Т.Г.  Т.. Свидетелите са непосредствени очевидци на душевните терзания и тревоги както на ищците , така и на ответника, логично и последователно възпроизвеждат фактите, на които са станали очевидци. Лицата не се намират и в някаква роднинска или друга връзка с която и да е от страните по правния спор, поради което съдът възприема показанията им като обективни и безпристрастни, съответни на действителността.

При установената въз основа на събраните писмени доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

С оглед на фактите  по делото съдът намира, че е сезиран с  иск  по чл.52 ЗЗД вр. чл.57, ал.2 от Конституцията /искане за  обезщетяване на причинени неимуществени вреди за причинени отрицателни неприятни емоции от злоупотреба с права при водене на съдебни производства срещу ищците от страна на ответника/.

При така установените факти по делото, съдът намира предявеният иск за неимуществени вреди от правна страна е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели.

Същевременно съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията, всички граждани са равни пред закона, а съгласно чл. 58, ал. 1, гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите и да зачитат правата и законните интереси на другите.

Не се допуска както злоупотреба с права, така упражняване на права, когато с това се накърняват права или законни интереси на други /чл. 57, ал. 2/.

Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия ( Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 1347 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о.; Решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК).

Злоупотреба с права  обаче отсъства при добросъвестно упражняване на процесуални права, когато страната подава молба със съзнанието, че защитава свое съществуващо субективно право, като е без значение дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност на твърдяното субективно право, евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или неизвинителна. В този смисъл е и Определение № 14 от 11.01.2019г. по ч.гр.д.№ 4793/2018 Г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС,  Решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5091/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 59 от 4.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2817/2016 г., III г. о., ГК.

Отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата  и интересите на другите  граждани и организации (Постановление №7 от 30.12.1959г. на Пленума на Върховния съд на Република България). Елементите на фактическия състав на общия деликтен състав по чл.45, ал.1 ЗЗД включва  деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. В конкретния случай   по делото не се установи нито един от тези елементи.

На първо място липсват доказателства за  противоправно деяние, както и за неговия характер и вид. Обстоятелството, че страните са участници в други производства  по повод подавани искови молби от един или друг не е основание да се приеме, че е налице такова противоправно деяние. Противоправност следва да е налице , тъй като е от значение за основанието на иска при обезщетение за вредите, като същият се основава на противообществения характер на определено поведение на ответника и на гражданското задължение да не се вреди другимо т.е. ответникът да не се е съобразил със съществуващия правен ред в държавата. Ищците не доказаха при ,условията на пълно и главно доказване, че поведението на насрещната страна по водените съдебни производства е било недобросъвостно. Липсва и установена причинна връзка между действията на ответника и твърдяната вреда, изразяваща се негативни емоции от участие в производства с участие на ответника.  За да е налице състава на чл.52 вр. чл.45 ЗЗД следва противоправния акт да е оказал въздействие върху здравето на ищеца, да е причинил субективни негативни преживявания, да е дал отражение върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищците с останалите членове на обществото, като е от значение и видът на противоправния акт и тежестта му с оглед общоприетите норми за етика и морал. От събраните по делото гласни доказателства се установи наличие на стрес и у двете страни относно водените между тях производства през годините, но не и конкретно противоправно действие,  от което  ищците да са търпели негативни преживявявания.

Обратно анализът на множеството прозиводства сочи, че инициатор за образуването и воденето им са именно ищците, а не ответникът.

С оглед изложеното съдът намира, че ищеца по никакъв начин, не е установил в процеса, че  е осъществено от ответника противоправно деяние чрез злоупотреба с права по чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, както и че за него са настъпили някакви по-значителни неимуществени вреди, извън обичайните, за да мотивират съда, че следва да му се присъди обезщетение.

Ето защо съдът счита, че следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на процеса следва да бъдета осъдени ищците солидарно да заплатят на ответника направените деловодни разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание гореизложеното,  Районен съд -ч.б.

РЕШИ:

            ОТХВЪРЛЯ иска по чл.52 ЗЗД вр. чл. 57, ал.2 от Конституцията на Република България на П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********,*** за осъждане на Т.Г.Т.  с адрес *** да заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /отрицателни неприятни емоции от злоупотреба с права при водене на съдебни производства срещу П.З.С. и П.С.С. от страна на Т.Г.Т./,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК  П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********,*** солидарно да заплятат на Т.Г.Т.  с адрес *** сумата от 1000/  хиляда/  лв. направени деловодни разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр.Плевен.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: