Решение по дело №625/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.129, ал.7 и чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от С. Г. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1 против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 9892/05.01.2024 год., издаден от С. Г. Г., на длъжност Главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-2820/1/12.03.2024 г. на Кмета на Община Бургас.

Жалбоподателят оспорва АПВ и решението като незаконосъобразни, издадени в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно му е отказано да му бъде възстановен платения от него данък за придобиване на  идеална част от недвижим имот в размер на 429.67 лева, който се явява недължимо внесен от него, поради признато впоследствие право на изкупуване на сочената идеална част от имота от другия съсобственик, на основание чл.33, ал.2 от ЗС, с влязло в сила съдебно решение. Иска отмяна на обжалвания акт.

Жалбата е представена в съда ведно с административната преписка по издаване на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. Т., който поддържа жалбата и моли за отмяна на издадения административен акт. Поддържа тезата, че тъй като придобитото от жалбоподателя право на собственост е отпаднало с обратна сила след постановената от съда евикция, то и платения от него данък в полза на общината се явява внесен на отпаднало правно основание. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – кмет на община Бургас, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба, сключен на 16.10.2017г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 121, том I, peг. № 4146, нотариално дело № 115/2017 год. по описа на Нотариус И. К. с рег. № 255 в регистъра на Нотариалната камара Д. А. Я. е прехвърлила на жалбоподателя С. Г. Д. правото на собственост върху  идеална част от поземлен имот, находящ се в [населено място] с идентификатор № 07079.607.323 по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], с площ на имота по кадастрална карта 517 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване – високо застрояване (над петнадесет метра), с номер по предходен план – 425, кв.23, парцел 8, при съседи по кадастрална карта: имот с идентификатор № 07079.607.322, имот с идентификатор № 07079.607.324, имот с идентификатор № 07079.607.599, имот с идентификатор № 07079.607.312 и имот с идентификатор № 07079.607.321, който имот, съгласно документ за собственост представлява застроено дворно място, представляващо парцел VIII, имот пл. № 425, кв.23, бивш парцел XVII в бивш квартал 394 по плана на [населено място], за продажна цена в размер на 9000 лева.

На 16.10.2017г. С. Г. Д. е платил по сметка на Община Бургас данък за придобиване на имущество през 2017г. в размер на 429.67 лева, видно от представена по делото приходна квитанция от 16.10.2017г.

На 20.10.2017г. С. Г. Д. е подал Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 52/020/34490/20.10.2017г. в Община Бургас, с която е декларирал придобитата от него идеална част от имот с идентификатор № 07079.607.323 по КККР на [населено място].

С Решение № 945/16.05.2018 год., постановено по гр. дело № 9355/2017 год. по описа на Районен съд - Бургас, потвърдено с Решение № IV-102/05.11.2018 год., постановено по въззивно гражданско дело № 1158/2018 год. по описа на Окръжен съд - Бургас и влязло в сила на 18.12.2018г., е признато на основание чл.33, ал.2 от ЗС правото на ищцата Д. Н. Г. на изкупуване на придобитата от жалбоподателя  идеална част от имот с идентификатор № 07079.607.323 по КККР на [населено място] при условията, уговорени в договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 121, том I, peг. № 4146, нотариално дело № 115/2017 год. по описа на Нотариус И. К. с рег. № 255 в регистъра на Нотариалната камара, сключен на 16.10.2017г. между ответниците Д. А. Я. като продавач и С. Г. Д. като купувач и при условие, че Д. Н. Г. заплати на С. Г. Д. сумата от 9000 лева в едномесечен срок от влизането на решението за изкупуване в сила.

На 17.12.2018г. Д. Н. Г. е платила по банковата сметка на С. Г. Д. сумата в размер на 9000 лева за изкупуване на имота.

С искане за прихващане или възстановяване, вх. № 9892/08.12.2023 год., адресирано до Директора на Дирекция МПДТ Община Бургас, С. Д. е предявил претенция за възстановяване на сумата от 429.67 лева, представляваща платения от него данък за придобиване на имущество, поради постановена евикция от съда спрямо придобития от него имот. Към искането са представени преписи от цитираните по-горе съдебни решения, както и извлечение от банковата му сметка, удостоверяващо заплащане по банковата му сметка на сумата от 9000 лева от Д. Н. Г., на която с влязло в сила съдебно решение е било признато правото на изкупуване върху придобитата от него идеална част от недвижим имот.

На 05.01.2024г. главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас е издал Акт за прихващане или възстановяване № 9892/05.01.2024 год., в който е обективиран отказ да бъде възстановена сумата от 429.67 лева на жалбоподателя, като издателят на акта е приел, че искането му е подадено след изтичане на давностния срок, установен в чл.129, ал.1 от ДОПК и поради това е посочил в акта нулеви суми за възстановяване на Далчев.

АПВ е оспорен от С. Д. по административен ред пред кмета на Община Бургас, който го е потвърдил с решение № 94-01-2820/1/12.03.2014г. В мотивите на решението е посочено, че прихващане или възстановяване на данък може да бъде извършено в случай, че същият е недължимо платен или събран, какъвто не е разглежданият случай, поради което са ирелевантни изложените съображения в жалбата относно срока, в който може да бъде поискано възстановяване на внесения данък. Прието е, че независимо от посоченото в него правно основание, оспореният акт е правилен по отношение на постановения с него краен резултат, защото е осъществен фактическия състав за дължимост на публичното общинско вземане към датата на заплащането му - налице е валидна, възмездна, прехвърлителна и облагаема сделка.

Решението е връчено на жалбоподателя на 12.03.2024г., видно от разписка, представена на л.9 от делото.

С жалба вх. № 94-01-2820/02/26.03.2024г. е сезиран Административен съд - Бургас.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация. Недължимо платени или събрани суми за данъци и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания - чл.128, ал.1 от ДОПК. Според нормата на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ права и задължения на орган по приходите имат служителите на общинската администрация, а на основание чл.4, ал.5 от същия закон кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Оспореният АПВ е издаден от орган по приходите в Община Бургас, който е компетентният орган, съгласно цитираните норми. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, като е мотивиран в достатъчна степен с посочване на фактически и правни основания за неговото издаване. При издаването на АПВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Оспорването по административен ред също се е провело пред компетентния орган – кмета на общината, имащ функциите на решаващ орган.

По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното

По делото няма спор за факти. Спорът се свежда единствено по приложението на материалния закон и по специално данъкът по чл.44, ал.1 ЗМДТ в размера му за изкупената на основание чл.33, ал.1 от ЗС идеална част от имота, явява ли се дължимо или недължимо платен от жалбоподателя и следва ли да му бъде възстановен.

Принципно, искът по чл.33, ал.2 от ЗС е конститутивен и уважаването му няма обратно действие, т.е няма за последица отпадане с обратна сила на правните последици на сделката за покупко - продажба, сключена между жалбоподателя като купувач и Д. А. Я. като продавач подобно на развалянето на договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД.

С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС е уредено правото на съсобственик да изкупи идеалната част от съсобствения имот, продадена от друг съсобственик на трето лице, когато не са били спазени предвидените в посочената разпоредба изисквания - не е било отправено предложение до другите съсобственици да изкупят частта при същите условия; представената пред нотариуса декларация е неистинска или третото лице е купило частта при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. По своя характер правото на изкупуване е субективно потестативно право, което се упражнява по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск. Съдебното решение, с което този иск се уважава, внася търсената от изкупуващия съсобственик правна промяна - той придобива правото на собственост върху продадената на третото лице идеална част при същите условия, при които третото лице е купило частта. За да се приеме, че това придобиване ретроагира към момента на сключване на договора за продажба, т. е. има обратно действие, е необходимо това да е изрично предвидено в закона. При липса на такава разпоредба се налага извод, че правото на собственост върху прехвърлената на третото лице идеална част се придобива от изкупуващия съсобственик след влизане в сила на решението по чл.33, ал.2 от ЗС и съответно плащането в едномесечен срок на заплатената от купувача сума. Съдържащата се в чл.33 от ЗС правна уредба на правото на изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот не дава основание уважаването на този иск да се приравни на разваляне или унищожаване на договора за продажба, сключен между съсобственикът - продавач и третото лице, тъй като правните последици в единия и в другия случай са различни. Преобразуващо действие на решението се изразява само в заместване на купувача във вече реализираната продажба с друго лице - изкупуващия съсобственик, без да се засяга самата сделка - нейното съдържание и вещно действие.

Всичко изложено по-горе обосновава извод, че възражението на жалбоподателя, че е отпаднало основанието за заплащане на данъка, се явява неоснователно, тъй като със съдебното решение валидността на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт не отпада нито за минал период, нито за напред, така както твърди процесуалния представител на жалбоподателя, а възниква нов правен факт - съдебното решение, като вслучай, че изкупуващият съсобственик не извърши плащането в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, то същото се счита за обезсилено по право.

По изложените съображения, съдът намира, че отказа на органа да възстанови внесения данък - сумата от 429.67 лева се явява законосъобразен, а сезиращата съда жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса.

Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на Община Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена от съда при отчитане на липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Г. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1 против Акт за прихващане или възстановяване № 9892/05.01.2024 год., издаден от С. Г. Г., на длъжност Главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-2820/1/12.03.2024 г. на Кмета на Община Бургас.

ОСЪЖДА С. Г. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Бургас, [улица], ет.1 да заплати на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.