№ 19133
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110127708 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са от „С.Б.“ ЕООД срещу Н. Р., установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 500,00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на
квалификация от 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 31,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2023 г. до
04.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д. 4305/2023 г. по описа на РС Варна, 52-ри състав. В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор № 72122/25.09.2020
г., по силата на който ответницата била назначена на длъжност „ресторантски работник“ в
ресторант „Д.“ с адрес ***. Сочи, че между страните е подписан Договор за повишаване на
квалификацията от 26.03.2021 г., по силата на който ответницата се задължила да не
прекратява трудовото си правоотношение по време на обучението и 18месеца след неговото
завършване, като в случай че прекрати едностранно правоотношението преди изтичане на
посочените срокове, страните приемали, че е налице пълно неизпълнение на договора,
поради което и служителят дължал неустойка в размер на 1 500 лева. Твърди, че на
ответницата са проведените два курса, успешно завършени на 15.05.2021 г. и 25.09.2021 г.
Сочи, че с молба с изх. № 7686/09.12.2022 г. ответницата уведомила ищеца, че считано от
09.12.2022 г. прекратява едностранно трудовото си правоотношение. С оглед изложеното
ищецът издал заповед № 8100/09.12.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 09.12.2022 г., която била получена лично от ответницата на 15.12.2022 г. Излага,
че до ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същата била
поканена в 7-дневен срок от получаване на поканата да заплати сумата. Пратката била
върната с отбелязване „непотърсена“ на 19.01.2023 г. С оглед изложеното претендира
мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е бил сключен трудов договор, че работодателят й е предложил да сключат договор
за повишаване на квалификация, както и че на 09.12.2022 г. е подала молба за напускане на
основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ. Твърди, че към момента на подписване на двата договора е
била непълнолетна, поради което се ползвала със специална закрила по КТ. Излага, че
работодателят е длъжен да осигурява условия за повишаване на квалификация, което не
бивало да се обективира в отделен гражданскоправен договор. Аргументира, че е подала
молба за напускане, т.к. работата се отразявала неблагоприятно върху учебния й процес,
както и поради недобросъвестно отношение на работодателя й. Сочи, че за сключване на
договора за повишаване на квалификация не е получила разрешение от родител (каквото
счита, че е било необходимо, т.к. към момента на сключването му била непълнолетна).
Сочи, че й е проведен само единият курс, за което била получила удостоверение за
професионално обучение от 15.05.2021 г. Аргументира, че ищецът не е изпълнил основното
си задължение по договора – да проведе два курса, поради което счита, че същият не може
да претендира неустойка. Подробно излага, че претендирата неустойка се явява прекомерна
спрямо действителните разходи на работодателя. Прави възражение за унищожаемост на
договора за повишаване на квалификация, т.к. към момента на сключването му била
непълнолетна и липсвало съгласие на родителите й. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за повишаване на квалификацията от
25.09.2020г., по който е провел обучение на работника под формата на два курса – основен
курс за управление на смяна и курс за управление на смяна за напреднали, прекратяване на
трудовото правоотношение между страните от работника по време на обучението или 18
месеца след неговото завършване, валидно уговорена неустоечна клауза за обезщетяване на
вредите от неизпълнение на задължението на работника да полага труд при ищеца 18 месеца
след завършване на обучението и размер на уговорената неустойка.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
За безспорни в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че страните
са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 72122/25.09.2020 г., въз
основа на който ответницата е изпълнявала длъжността „ресторантски работник“; сключен
между страните договор за повишаване на квалификацията от 26.03.2021 г.; че с молба с изх.
№ 7686/09.12.2022 г. ответницата е уведомила ищеца, че считано от 09.12.2022 г. прекратява
едностранно трудовото си правоотношение; че ищецът е издал заповед № 8100/09.12.2022 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 09.12.2022 г., която била
получена лично от ответницата на 15.12.2022 г.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът валидно е сключил процесния договор
за повишаване на квалификацията от 26.03.2021г., в това число е поел задължението за
заплащане на уговорената неустойка, съответно ако договорът е действителен, дали същата
е дължима в пълния размер, или подлежи на редуциране до този на реално направените от
работодателя разходи за обучение съобразно неизпълнението.
От приложения по делото трудов договор №721222/25.09.2020г. се установява, че на
25.09.2020г. между ищеца „С.Б.“ ЕООД и ответницата Н. Наскова е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът като работодател е възложил, а ответникът
като работник е приел да извършва работа на длъжност „Ресторантски работник“ с код по
НКПД за 2011г. 9411 0001, на 7-часов работен ден при основно трудово възнаграждение
3,90 лв. на час.
Въз основа на трудовия договор между страните на 26.03.2021г. е сключен и договор
за повишаване на квалификация на ответника на основание чл. 234 КТ, с който за ответника
2
е възникнало задължението след преминаване на предвидените в договора курсове за
повишаване на квалификацията да работи при ищеца в следващите 18 месеца.
При неизпълнение на това задължение страните са уговорили ответникът да дължи на
ищцовото дружество заплащането на неустойка в размер на 1 500 лв. Предвид
прекратяването на договора с предизвестие от страна на ответника преди изтичането на
уговорения срок, последният не е изпълнил поетото задължение.
За да се произнесе по основателността на заявената главна претенция за дължимост
на уговорената между страните неустойка, съдът следва, да обсъди релевираните с отговора
на исковата молба възражения на ответника относно недействителността на процесния
договор.
За основателността на възражението в тежест на ответника е пълно и главно да
докаже, че към момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията от
21.03.2021г. е бил недееспособен. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД предвижда правото на
ответника по иск за изпълнение, какъвто е настоящият случай, да поиска унищожаване на
договора чрез възражение дори и след изтичането на давността. В процесната хипотеза,
макар давността за предявяване на конститутивен иск със същия предмет да не е изтекла, от
интереса на ответника зависят начинът и средствата, които същият ще използва за защита на
своите материални права. В тази връзка и с оглед изричното позоваване на наличието на
порок при сключване на сделката от самия ответник като страна по нея в съответствие с
изискванията на чл.32, ал.1 ЗЗД, съдът намира възражението за унищожаване на договора за
допустимо.
По отношение на неговата основателност, видно от посоченото ЕГН на ищцата, е че
същата е родена на 14.09.2004, или към момента на сключване на договора за повишаване на
квалификацията – 21.03.2021г., същата е била на 17 години. Съобразно разпоредбата на чл.
4, ал. 1 от Закона за лицата и семейството, към този момент ответникът е бил непълнолетен,
а на това основание и ограничено дееспособен, доколкото ал. 2 на цитирания член
предвижда такива лица да извършват правни действия със съгласието на техните родители
или попечители, като същите могат да сключват самостоятелно само обикновени дребни
сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили
със своя труд.
Договорът за повишаване на квалификацията по чл.234 КТ, макар да е уреден в КТ и
да е свързан с трудовото правоотношение, по своята правна същност не е трудов договор.
Правоотношението, което се установява с него има гражданскоправен характер. В тази
връзка що се касае до въпросите свързани с неговото изпълнение и последиците от това,
приложими са общите правила за договорите и гражданският закон – в случая правилата на
ЗЗД, в частност тези за недействителността на сделките. По тези съображения, в конкретния
спор, макар на 17-годишна възраст ответникът да е притежавал трудова дееспособност
съобразно разпоредбата на чл. 301 КТ, то за целите на гражданското право същото лице се
счита, че би притежавало пълна дееспособност да придобива права и да се задължава чрез
собствените си действия едва с навършването на 18 години. При горната констатация съдът
намира, че дееспособността в трудовото право не съвпада с тази по гражданското право,
като фактът на сключване на трудов договор не обуславя придобиването на пълна
дееспособност за сключване на всякакви договори, включително и на такъв за повишаване
на квалификацията. Последният не може да бъде възприет и за обикновена дребна сделка,
която недееспособният може да сключи самостоятелно, а още по-малко по силата на такъв
договор може да се стигне до разполагане с това, което е придобил със своя труд, доколкото
с него не се уговаря престирането на работна сила, нито извършването на определена работа
при работодателя.
По изложените мотиви, за валидно задължаване на ответника по процесния договор,
в това число и за поемане на задължението за заплащане на уговорената неустойка, предвид
облигационния му характер, договорът е трябвало да бъде сключен лично от ответника със
съгласието на неговия родител или попечител в съответствие с изискванията на чл.4, ал.2,
пр.1 ЗЛС. Доколкото ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи валидността на
3
сключения между страните договор, не ангажира доказателства в този смисъл, поради
неспазване на предвидения ред за неговото сключване от ограничено дееспособния към него
момент ответник и липсата на изразено съгласие на неговия родител или попечител, на
основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД договорът е унищожаем.
По изложените мотиви, съдът намира възражението за основателно, поради което,
зачитайки отпадането с обратна сила на правния ефект на сделката и липсата на валидно
облигационно отношение между страните, предявеният иск за установяване дължимост на
уговорената между тях неустойка по договор за повишаване на квалификацията се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното
парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на
обезщетението за забава в размер на законната лихва. Съдът не формира правни изводи за
наличие на главен дълг, поради което искът за заплащане на лихва за забава върху
главницата следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Дължимите от ищеца разноски са в размер на 450 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ответника Н. Насоква. Не
следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. за развилото се
заповедно производство, доколкото липсват доказателства за заплащане на такова.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Н. Р., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Р., ЕГН **********, дължи на „С.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, сумата от 1500 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договор за
повишаване на квалификацията от 26.03.2021г. към трудов договор № 721222 от
25.09.2020г., както и за сумата от 31,25 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.03.2023г. до 04.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Н. Р.,
ЕГН **********, сумата от 450 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4