РЕШЕНИЕ
№ 1200
гр. Варна, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110202129 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на “СК-Г“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Георги Сотиров“ №7 подадена чрез представляващата Г. А. К.,
против НП № 03-013117/23.12.2020год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на търговеца, в качеството му на
работодател е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1700лв. за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при допуснати
нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон като
основните му аргументи са свързани с това, че дори и да се приемело, че има
извършено нарушение то било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН тъй
като преди връчване на НП е изплатил своето задължение към С. П.. Моли
НП да бъде отменено и да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, а в
условията на алтернативност отправя искане за приложение нормата на чл.
415в, ал.1 от КТ и налагане на санкция съобразно тази разпоредба в
минималния предвиден в закона размер.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
надлежно упълномощен процес. представител в лицето на адв. С.Г., който
заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във
фазата по същество моли НП да бъде отменено като излага становище, че
нарушение не е извършено тъй като паричното обезщетение за неизползван
1
платен годишен отпуск на С. П. било изплатено при първа възможност при
която дружеството е разполагало със средства. Моли да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а в условията на алтернативност отправя
искане за прилагането на чл. 415в, ал.1 от КТ тъй като сумата била платена
макар и със закъснение. Отправя искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а
във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага становище
за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена санкцията.
Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
През месец октомври 2020год., по повод на постъпил сигнал в Д „ИТ“
Варна от работници на въззивното дружество за неизплатени заплати и
обезщетения за неползван отпуск, служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред
които и св. М. М., извършили проверка на въззивното дружество –
работодател, във връзка със спазване на трудовото законодателство.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР2028536/27.10.2020год.. С посочения протокол на въззивното
дружество като работодател били дадени писмени предписания съобразно чл.
404 , ал.1, т.1 от КТ. Едно от тези предписания /това под № 15/ било
работодателят да изплати начисленото в платежна ведомост за юли 2020год.
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето което се признава за трудов стаж на лицето С. В.
П., изпълнявала длъжността „сладкар“ в „СК-Г“ ЕООД, с прекратено трудово
правоотношение със заповед №3/13.07.2020год., считано от 14.07.2020год.
съгласно чл. 224, ал.1 вр. чл. 228, ал.3 от КТ. За изпълнение на предписанието
бил определен и срок до 23.11.2020год.
Препис от протокола бил връчен на представляващата дружеството
Галина Кателиева.
През месец декември 2020год. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна извършили повторна проверка на въззивното дружество при
която било установено, че предписанието по т.15 от цитирания по-горе
протокол не е било изпълнено – не било изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на С. П..
На 17.12.2020год. на въззивното дружество като работодател бил
съставен АУАН № 03-013451, в който е посочено, че същото е нарушило
2
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ тъй като не е изпълнило предписание №15
от Протокол № ПР2028536/27.10.2020год. да изплати начисленото в платежна
ведомост за юли 2020год. парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, пропорционално на времето което се признава за трудов
стаж на лицето С. В. П., изпълнявала длъжността „сладкар“ в „СК-Г“ ЕООД, с
прекратено трудово правоотношение със заповед №3/13.07.2020год., считано
от 14.07.2020год.
В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2020год.
– пекарна „Алекс“ находяща се в гр.Варна, кв.“Възраждане“ срещу бл.19.
Актът бил предявен и връчен на представляващата дружеството която
го подписала вписвайки в него, че сумата ще бъде изплатена в най-кратък
срок.
На 23.12.2020год., въз основа на съставения акт, АНО издал
атакуваното НП, в което е приел изцяло фактическите констатации изложени
в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило
разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба му
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
1700лв.
В хода на съдебното следствие показания като свидетел е дала М. М.
(актосъставител), която възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика и чиито показания
съдът кредитира изцяло като последователни, логични и кореспондиращи с
останалите приложени към АНП писмени доказателства.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №
0280/03.08.2010год. за компетентност на АНО; протокол за извършена
проверка № ПР2035174/17.12.2020год.; платежна ведомост за месец юли
2020год.; Заповед за прекратяване на трудов договор №3/13.07.2020год.; ТД
№ 11/31.05.2016год.; протокол за извършена проверка №
ПР2028536/27.10.2020год.; идентификационна карта; призовка по чл. 45, ал.1
от АПК.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и
представени от страна на въззивното дружество НП № 03-
013451/23.12.2020г., АУАН № 03-013451/17.12.2020г., 6бр. разходни касови
ордери за изплатени суми, системни бонове от плащане с пощенски запис,
списък с издадени 12 бр. актове, както и системен бон за изплатена сума на С.
В. П..
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи и се кредитират от съда с доверие.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадено от компетентните длъжностни лица,
3
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на
АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за
описание на нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното
предписание което не е било изпълнено, посочен акта в който същото е било
дадено, налице са дата и място на извършване на нарушението. Допуснати в
хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на процес.
правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата
бланкетно (без всякаква конкретика) възражение в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило
нарушението за което е санкционирано.
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушение по чл.
415, ал.1 от КТ извършено на 24.11.2020год.
Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда санкция за този който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство.
Субект на това нарушение може да бъде само лице притежаващо
специално качество, а именно работодател или длъжностно лице, доколкото
адресати на задължителните предписания съгласно чл.404 от КТ могат бъдат
само работодателите или длъжностни лица.
Видно от всички събрани по делото доказателства, както писмени, така
и гласни доказателства, е видно че в протокол за извършена проверка от
27.10.2020год. св.М. М. и неин колега като контролни органи са дали редица
предписания едно от които /това под №15/ е било работодателят да изплати
начисленото в платежна ведомост за юли 2020год. парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето което се
признава за трудов стаж на лицето С. В. П., изпълнявала длъжността
„сладкар“ в „СК-Г“ ЕООД, с прекратено трудово правоотношение със заповед
№3/13.07.2020год., считано от 14.07.2020год. съгласно чл. 224, ал.1 вр. чл.
228, ал.3 от КТ
За изпълнение на това предписание на въззивното дружество е бил
определен и срок за изпълнение до 23.11.2020год. като протоколът е бил
връчен на представляващата дружеството – Галина Кателиева.
В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество има
качеството на работодател. В горната насока са и приложените към делото
писмени доказателства – идентификационна карта, трудов договор №
11/31.05.2016год., заповед за прекратяване на трудов договор, платежна
ведомост за месец юли 2020год.
От друга страна безспорно от показанията на св. М., и приложената към
преписката платежна ведомост се установява, че предписанието дадено на
въззивното дружество да изплати на С. П. обезщетението за неизползван
отпуск начислено във ведомостта за месец юли 2020год. не е било изпълнено
4
в определения му срок до 24.11.2020год.. Нещо повече, този факт се признава
и изрично от жалбоподателя в жалбата, който сочи в нея ,че задължението е
било погасено след издаване на НП, но преди неговото получаване от
въззивника.
От представения от въззивника в хода на съдебното следствие системен
бон (л.28 от делото) се установява, че същият е изплатил на С. П.
обезщетението за неизползван отпуск на 26.08.2021год.
Що се касае до изложените в жалбата причини поради които
обезщетението е било изплатено след изтичане на определения в
предписанието срок те са абсолютно ирелевантни към вмененото нарушение
доколкото в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на
ЮЛ, за ангажирането на която е достатъчно единствено и само да се установи
осъществяването на нарушението от обективна страна.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивникът е
извършил нарушението за което е санкциониран и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Правилно АНО е приложил в случая и санкционната норма на чл. 415,
ал.1 от КТ, доколкото точно тази норма предвижда санкция за неизпълнение
на дадено предписание. Досежно размера на наложеното в размер над
минималния предвиден в закона наказание обаче – имуществена санкция в
размер на 1700лв. (при предвидено наказание от 1500лв. до 10000лв.) съдът
счете, че същият е завишен с оглед на първо място липсата на каквито и да
било данни за извършвани други нарушения на трудовото законодателство от
страна на въззивника (данни за влезли в сила НП преди датата на
нарушението липсват) и на следващо място с оглед липсата на каквито и да
било изложени от АНО мотиви досежно размера на наложеното наказание.
Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер ще постигне
в пълнота целите както на индивидуалната така и на специалната превенция
предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва
да измени НП като намали размера на наложеното наказание до предвидения
в закона минимум от 1500лв.
Що се касае до изразеното в жалбата становище, че случаят попадал в
обхвата на чл. 28 от ЗАНН то не се споделя от съда, ако и обезщетението да е
платено към настоящия момент най-малкото защото общата норма на чл. 28
от ЗАНН предвиждаща неналагане на санкция, а само предупреждение на
нарушителя в случаите на маловажни нарушения, не намира приложение за
нарушенията по КТ, каквото е настоящото. В КТ е предвиден специалният
състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно
нарушение (чл. 415в КТ), който изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
5
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер. В горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика
на съдилищата в това число и такава със задължителен характер -
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г.,
ОСК.
В контекста на изложеното по-горе съдът не намира за нужно да прави
допълнителен коментар в решението досежно възражението направено в
жалбата за допуснато от АНО нарушение на чл. 53 от ЗАНН състоящото се в
неизследване на това дали имало основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Отделен е въпроса, че и случаят не се отличава със степен на опасност
значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения. Касае се за
неизпълнение на предписание за изплащане на обезщетение забавено почти
година като причините поради което е сторено това – в частност настъпилата
икономическа криза в резултат на пандемията следва да бъдат отчетени
единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Що се касае до изложеното в жалбата становище, че в случая били
налице предпоставките на чл. 415в, ал.1 от КТ то не се споделя от съда,
доколкото доказателства които да установят, че нарушението е било
отстранено, предписанието е било изпълнено и след последващата проверка,
преди съставянето на НП, не са налице. Напротив сам в жалбата си
въззивникът сочи, че това е станало след издаването на НП, а от приложените
от самия него писмени доказателства се установява, че обезщетението на П. е
било изплатено едва на 26.08.2021год., което е приблизително девет месеца
след издаване на НП. При това положение няма как да се приеме, че
нарушението е било отстранено веднага след извършването му.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивното
дружество така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК. И като съобрази, че случая по делото са налице доказателства за
направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 100лв., както и това, че жалбата е била
частично уважена /за сумата от 200лв./, то след аритметични изчисления се
получава сумата от 12лв. възнаграждение за уважената част на жалбата, която
сума следва да му бъде присъдена.
По искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
6
възнаграждение съдът счете, че въззивника също следва да бъде осъден да на
основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (1500лв.
доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните
изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 71лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество в полза на
АИ "Главна инспекция по труда" – София.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013451 от 23.12.2021год.
на Директора на „Инспекция по труда” гр.Варна, с което на „СК-Г“ ЕООД
ЕИК *********, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1700лв. като
намалява размера на наказанието на 1500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ –
гр.София да заплати на „СК-Г“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул. „Георги Сотиров“ №7 сума в размер на 12лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
ОСЪЖДА „СК-Г“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Георги Сотиров“ №7, да заплати на Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.София, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 71лв.
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8