РЕШЕНИЕ
Номер 22619.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500418 по описа за 2020 година
С Решение № 723/09.06.2020год., постановено по гр. дело № 05299/2019г., Пернишкия
районен съд е признал за установено по отношение на Е. В. Д. от ***, че дължи на
„Топлофикация-Перник” АД сумата от 1 125.70 лева , представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** за
периода от 01.05.2017год. до 30.04.2018год. ; лихва за забава на месечните плащания в
размер на 105.55 лв. за периода от 09.07.2017год. до 25.01.2019год. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумата,за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 01951/2019год. на РС-
Перник.
Със същото решение съдът е осъдил Е. В. Д. да заплати на „ Топлофикация Перник”
АД гр.П. сумата от 610 лева разноски ,направени в исковото и заповедно производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът- Е. Д. , който го
обжалва , чрез назначения му от съда особен представител- адв. М. К. , в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК . По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстационния акт, жалбоподателят моли той да бъде отменен и постановен нов за
отхвърляне на исковата претенция изцяло.
Въззиваемото дружество не е подало писмен отговор.В писмена молба , депозирана по
делото, неговият процесуален представител изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и прави искане тя да не се уважава.При отхвърляне на жалбата моли да му
1
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, както и заплатения
депозит за особен представител на ответника .
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124
ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника Д. , че дължи на „ Топлофикация
Перник” АД гр.П. сумата от 1125.70лева , представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** за периода от
01.05.2017год. до 30.04.2018 год включ..; лихва за забава на месечните плащания в размер
на 105.55лева за периода от 09.07.2017год. до 25.01.2019год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 21.03.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ,чрез назначения му от съда особен представител –адв. К., е депозирал
писмен отговор,в който е оспорил иска с твърдения за липса на облигационна обвързаност
между страните. Изложил е доводи ,че ответникът не е потребител на топлинна енергия, тъй
като не е нито собственик ,нито ползвател на топлоснабдения апартамент. Оспорил е
исковете по размер, твърдейки че дяловото разпределение е незаконосъобразно.
Районният съд е уважил така предявеният иск, приемайки че между страните
съществува облигационно правоотношение във връзка с покупко-продажбата на топлинни
енергия за битови нужди ,че ответникът е неизправна страна по това правоотношение и
дължи заплащане на претендирани суми,които се доказват в претендирания размер.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „
Топлофикация Перник „ АД гр.П. е да докаже съществуването на вземането на твърдяното
основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни
факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно
отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна
носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на
ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на
доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това материални норми в
Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и предвид събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап.
**, в *** . За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за битови нужди,
първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към
които препраща на основание чл.272 от ГПК със следното пояснение във връзка с
оплакванията във въззивната жалба.
2
Неоснователен е довода в жалбата ,че жалбоподателят няма качеството „ клиент“ на
топлинна енергия, поради което и не дължи заплащане на доставената и потребената в
апартамент № ** в *** топлинна енергия и БГВ.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия
период топлинна енергия и БГВ в процесния апартамент ответникът Е. Д. трябва да има
качеството „ клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ /
действаща към исковия период/ , „ клиент“ на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоподаване.
В случая видно от представения нотариален акт № **, том- *, рег.№ ***, дело №
257/2004год. ответникът-жалбоподател в настоящото производство е закупил поцесния
апартамент през ***год. като не се установява същият да е бил отчужден преди началния
момент на исковия период , а именно преди ***год., Твърдения в тази връзка не са
направени от ответника , а и липсват ангажирани от него доказателства за това.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за невалидност на Общите условия.
От направена служебна справка в търговския регистър при Агенцията по вписванията , „
Топлофикация Перник” АД има за предмет на дейност „ производство на електрическа и
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности и услуги обслужващи
основните дейности”, както и не е спорно по делото че притежава лиценз за производство и
за пренос на топлинна енергия. В този смисъл ищцовото дружество има качеството „
продавач „ на топлинна енергия, както и е надлежно регистриран като такъв. Съгласно
чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия на потребителите за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Д КЕВР, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността
при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия.Съгласно чл.2 на цитираната
разпоредба топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Т.е. за да бъдат
3
същите приложими е от значение факта на първото публикуване, а второто такова има само
оповестителен характер. В случая , Общите условия са публикувани в бр.82 /3959 от
29.04.2008год. на в.” Съперник”, от което и следва, че са влезли в сила и са приложими в
отношенията между страните по делото.
В добавка следва да се отбележи че Общите условия са валидни и за конкретното
правоотношение, тъй като не се твърди по делото, а и липсват доказателства в тази връзка,
страните да са договорили нещо различно, от уговореното в Общите условия.Законът
допуска такава възможност, но същата няма данни да е реализирана в настоящия случай .
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че апартамента на
ответника има две отоплителни тела в кухня и и хол ,с монтирани на тях индивидуален
разпределител / т.н. топломер/. Същият се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането
на която е монтиран водомер, като в банята има щтранг-лира. Горните данни се съдържат
в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като
компетентно дадена. След проверка на всички относими към спора документи, вещото лице
е установило и посочило ,че дължащата се като отдадена от СИ за СЕС топлоенергия е
разпределена по партидата на ответника пропорционално на отопляемия обем на процесния
имот, който е 122 кв.м. Посочило е също така ,че разпределението за отдадената от двете
отоплителни тела в процесния имот топлинна енергия е извършено прогнозно,като
изравняването е извършено не след проведен отчет, а с начислена прогнозно топлоенергия.
Аналогични са данните и по отношение на ползваната в имота БГВ ,доколкото не е осигурен
достъп за извършване на отчет. Касае се за разпределена по изчислителен път топлинна
енергия в поведена съгласно чл. 70, ал.2 и ал.4 ,както и т.6.7 и т.6.5 от Приложение към чл.6
от наредба № 16-334/06.04.2007год. процедура и разпределена по норматив за 1 ползвател
,съгласно чл.69, ал.2 от Наредба 16-334/ 06.04.2007год. БГВ. Вещото лице е посочило ,че
общия топломер на абонатната станция притежава необходимите сертификати и е преминал
през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на ***год. ,
установено е че общия топломер съответства на одобрения тип и това е удостоверено със
Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата. Същевременно е установено , че
в етажната собственост на бл.** е въведено „ дялово разпределение” , като фирмата за
дялово разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при които са спазени
принципите и методиката за разпределение, залегнала в Наредба № 16-334 от
06.04.2007год. Уточнено е ,че дяловото разпределение е въведено през ***год. ,въз основа
на сключен договор № ***год. между „ Техем Сервис „ ЕООД с подизпълнител „ Директ „
ЕООД и потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост –*** за доставка
и монтаж на уреди за дялово разпределение и отчитане средствата за измерване в СЕС.
Вещото лице е констатирало , че към договора е приложен Протокол от Общо събрание на
потребителите от ***год. ,с което е взето решение за сключване на договор за дялово
разпределение. Посочило е и последващите договори за дялово разпределение, сключени с
етажната собственост като е цитирал такива от ***год., ***год., ***год., ***год., *** и
***год. Позовавайки се на данните ,подадени от топлинния счетоводител , вещото лице е
4
изчислило размера на задължението на абоната,което възлиза в претендирания от ищеца
размер. Последният кореспондира и с констатациите, направени от вещото лице, изготвило
съдебно-икономическата експертиза по делото.
Позовавайки се гореизложеното съдът намира за несъстоятелни доводите на
ответника относно размера на предявения иск , които са свързани с отчитането ,
разпределението и формирането на цената на доставената и потребена в процесния
апартамент топлоенергия и БГВ . При изготвяне на експертизата вещото лице е работило
въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение,
тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с
доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща
вода. Съобразена е и конкретиката на спора, а именно че в апартамента се ползват две
отоплително тела и БГВ, а банята се отоплява от щранг-лира.
Безспорно в случая се установи ,че на ответника не са начислявани суми за
топлоенергия и БГВ като реално потребени , а такива съгласно чл.69, ал.2 и чл.70, ал.4 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007год. за топлоснабдяването /в редакциите приложими към
процесния период /, поради неосигурен достъп за отчет. Съгласно чл.69, ал.2 ,т.2 от
Наредбата,когато не е осигурен достъп за отчитане на водомерите, изразходваното
количество гореща вода от отделните потребители се определя служебно,при норма за
разход на гореща вода 140л потребление за едно денонощие на всеки потребител.В чл. 70,
ал.4 от същата наредба е предвидено ,че при неосигурен достъп за отчет,за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от Приложение то по чл.61,
ал.1-като за отоплителни тела,работили непрекъснато,без уреди..
Съдът намира ,че данните в цитираната съдебно-техническа експертиза
обуславя приложението на горепосочения начин на изчисление на дължащите се от
потребителя- ответник в първоинстанционното производство суми за топлоенергия и БГВ
в процесния апартамент. Вещото лице е констатирало наличието на констативни протоколи
за неосигурен достъп до процесния апартамент , подписани от представител на СЕС, което
налага извод за наличие на основание за начисляване на разход на гореща вода по
норматив -140 л дневно, както и разпределението на топлинната енергия по изчислителен
път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата и съобразно
отоплителната мощност на отоплителните тела/по норматив/. Макар и да не е установен
точният брой на обитателите в процесния апартамент, начислението е извършено въз основа
на минималния брой обитатели, а именно един такъв.
Предвид на горното, начислената БГВ и топлинна енергия се явява дължима и то в
размерите ,претендирани от ищеца .
Неоснователно е възражението на ответника за незаконосъобразност на извършеното
дялово разпределение . Съгласно чл.139 , ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на топлинна
5
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от специално
лицензирани лица. На основание чл.139 б ЗЕ клиентите в сграда –етажна собственост
избират лице, регистрирано по реда на чл.139а за извършване на услугата дялово
разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на
съсобствениците,притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата.
Неизпълнението на това им задължение не може да доведе до отпадане на отговорността за
заплащане на потребената топлоенергия.
По делото не са представени доказателства за писмено съгласие на 2/3 от
собствениците на сградата ЕС за сключване на писмен договор за услугата „ дялово
разпределение“ по реда на чл.139б, ал.1 от ЗЕ,нито писмен договор,но данни за наличието
на такова и сключен договор се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза. Дори да липсваха такива, това не би повлияло върху задължението на
ответника-жалбоподател в настоящото производство да заплаща топлинна енергия,
доколкото положително са установени всички материални предпоставки относно
възникването на облигационното правоотношение между страните,както и съществуването
на изискуемостта на вземането.Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.61 от
наредба № 16-334/2007год..дори когато договорът с лицето по чл.139б ЗЕ е прекратен,
съгласно посоченото правило, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сградата се извършва само от топлопреносното предприятие или доставчика, тоест от ищеца,
съобразно методиката по приложението към наредбата.Следователно липсата на договор ,
равняващ се на нищожен договор с лице по чл.139 Б от ЗЕ , няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Вземането на „Топлофикация Перник” ЕАД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цената на потребената от ответника топлинна енергия, възниква от
първия ден след изтичането на 30 дневния срок, след изтичане на периода за който се
отнасят, или след датата на издаване на дебитно известие за изравнителна сметка (чл.42, ал.2
вр. с 34, ал.1 и ал.2 от ОУ). Задължението на ответника за заплащане на сумите е срочно и се
дължи в горепосочените срокове, като при забава същият дължи обезщетение за времето на
забавата в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Мораторните лихви
са определени при спазване на нормата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД и в съответствие с посочените
по-горе клаузи от Общите условия, имащи силата на закон за страните по договора за
продажба на топлинна енергия, съгласно чл. 20"а", ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв,както и сумата от 309.33 лева
,заплатено от тях възнаграждение за особен представител на ответника.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 723/09.06.2020год. , постановено по гр.д. №
05299/2019год. по описа на районен съд-Перник .
ОСЪЖДА Е. В. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на „ Топлофикация – Перник”
АД, гр. П. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв и 309.33 лева , заплатено възнаграждение за особен
представител .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7