№ 20356
гр. С, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110130125 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, с които е
поискано да бъде установено по отношение на ответника Й. Н. Й., ЕГН:
**********, адрес в гр. С, ж.к. Л № 6, бл....., че дължи заплащането на
следните суми: 1 442, 96 лева, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в процесния имот в гр. С, ж.к. Л № 6, бл. ...., с абонатен №...,
за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период
от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането; 204,88 лева, представляващи
мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 17.03.2025 г.; 49,57 лева,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
20.03.2025 г. до изплащане на вземането; 11,18 лева, представляващи
мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 17.03.2025 г. Предявяването на
установителните искове се обосновава с издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16290 от 2025 г. на СРС и
постъпило възражение от страна на длъжника. В исковата молба се твърди, че
задълженията произтичат от доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в град гр. С, ж.к. Л №
1
6, бл. .... с абонатен №..., като собственик на последния е именно ответната
страна, поради което тя има качеството на клиент на ТЕ по смисъла на Закона
за енергетиката. Представят се и правни съображения относно отговорността
за заплащане на съответните задължения за доставена топлоенергия и
съответните обезщетения за забава върху дължимите суми. Навежда се, че
съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, влезли в сила през 2016 г., срещу които
потребителят не възразил по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. В исковата молба се
твърди, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва дялово
разпределение, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след
края на отоплителния сезон е извършвано дялово преразпределение на база
реален отчет. Претендират се и разноски в производството. С исковата молба
са представени писмени доказателства. Направено е искане за назначаване на
съдебно - техническа и съдебно –счетоводна експертиза, както и за прилагане
към настоящото дело на ч.гр.д. 16290/2025 г. по описа на СРС, по което се е
развило заповедното производство между страните. Иска се да бъде
привлечено като трето лице - помагач “Т С” ЕООД, което да представи
намиращи се при него документи.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от ответника, в
който се настоява, че исковите претенции на ищеца са допустими, но
неоснователни. Навежда се възражение, че ответникът не е приел
наследството на своя наследодател, като били налице и други сънаследници;
не била налице действаща формула за изчисление на потребеното количество
топлинна енергия; ищцовото дружество не доказало предпоставките за
изпадане на длъжника в забава; ищецът не предоставил и доказателства за
реалното извършване на услугата “дялово разпределение”.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
Представен е от страна на ищеца нотариален акт от 2 юли 1987 г. от който е
видно, че Р Й А и Н Й А дарили на сина си Й. Н. Й. своя собствен недвижим
имот, а именно апартамент № ..., на втори етаж, на ул. “...” в ж.к. “Л”, като по
делото е налице и удостоверение от СО - Район “Л” посочващ, че бл. № 618,
индивидуализиран в исковата молба, е идентичен на бл. 12 - 17 на ул. “...” в
ж.к. “Л”, град С. Представен е и договор №... от 983 от 10.10.2001 г. между “Т
2
С” ЕООД и етажна собственост на сграда с адрес в град С, ж.к. Л, бл. ..., по
силата на който дружеството, в качеството му на изпълнител, се задължил да
извършва доставка и монтаж на термостатни вентили, глави, както и да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуална сметка, като няма данни и
твърдения този договор да е прекратен по време на процесния период. Ето
защо съдът приема, че процесната сграда е топлоснабдена, като между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед
притежаваното от ответника право на собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По
делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице, като от нея се
установява, че за процесния период е доставяно твърдяното количество
топлинна енергия, въз основа на което са сформирани процесните суми. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери, като сумите съответстват и на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се доказва също, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация, като
експертът е установил, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и
показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. По делото е приета
и съдебно-счетоводна експертиза, която установява размера на вземанията за
процесните суми, както и че не е налице плащане от страна на ответника.
И тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно във
времево отношение паричната му престация спрямо ищцовото дружество,
същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за несвоевременно
изпълнение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД, съгласно чл. 33,
ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от приложимите общи условия на “Т С” ЕАД, в сила от
2016 г., които фиксират конкретна падежна дата на плащане на задължението
при изтичане на определен период, като възраженията на ответника касаят
неприложими общи условия, публикувани през 2014 г. По иска за лихва за
забава върху цената на услугата за дялово разпределение, следва да се има
предвид, че по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
3
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни съобразно
отхвърлената и уважената част на исковите претенции. Ответникът е
представляван от адвокат по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закон за адвокатурата,
като в полза на процесуалния представител, с оглед наличието на един иск,
който е отхвърлен като неоснователен от страна на съда, се дължи
възнаграждение в общ размер на 100 лева за исковото производство (при
претендиран такъв от 400 лева), а за заповедното такова в размер на 25 лева
(при претендиран такъв от 400 лева, но определен от съда на 100 лева).
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Н. Й., ЕГН: **********, адрес в
гр. С, ж.к. Л № 6, бл..... ДЪЛЖИ в полза на “Т С" ЕАД, ЕИК: ..., с адрес в град
С, ул. “Я” № 23Б следните суми, за които е издадена заповед аз изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16290 от 2025 г. по описа на СРС: 1 442, 96
лева (хиляда четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки), представляващи цена на доставена от ищеца топлинна енергия в
имота на ответника в гр. С, ж.к. Л № 6, бл. ...., с абонатен №..., за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025
г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за забава върху така
претендираната главница от 1 442.96 лева в размер на 204,88 лева (двеста и
четири лева и осемдесет и осем стотинки), дължима за периода от
15.09.2023 г. до 17.03.2025 г.; 49,57 лева (четиридесет и девет лева и
петдесет и седем стотинки), представляващи парична равностойност на
извършена услуга по дялово разпределение за периода от от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане
4
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск за заплащане на сума
в размер на11,18 лева - начислена лихва за забава в периода от от 16.07.2022 г.
до 17.03.2025 г. върху главницата, претендирана за извършена услуга по
дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. Н. Й., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ на “Т С" ЕАД, ЕИК: ... съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 730,17 лева (седемстотин и тридесет лева и
седемнадесет стотинки), а за заповедното такова по ч.гр.д. № 16290 от 2025 г.
по описа на СРС - 62,17 лева (шестдесет и два лева и седемнадесет
стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА “Т С" ЕАД, ЕИК: ... да
ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. К. адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 100 (сто) лева, а за заповедното такова - 25.00
(двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - “Т С” ЕООД, ЕИК: ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5