№ 257
гр. Пазарджик, 12.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
СъдебниГ. К. ШАХЪНОВ
заседатели:ВАЛЕНТИН Й. К.
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
и прокурора А. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно
дело от общ характер № 20225200200192 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подс. М. А. Г. се явява лично и с адв. Л. К. от АК Пазарджик, редовно
упълномощен от преди.
За ОП Пазарджик се явява прокурор П..
Явява се частния обвинител В. А. Л..
Не се явяват частните обвинители С. А. Т., уведомена от пред.с.з. и Я.
З. К., уведомена чрез повереника й адв. Т..
Не се явяват поверениците на частните обвинители адв. Т. и адв. М.. От
адв. М. е постъпила по ел.поща молба, в която заявяват, че тя и частните
обвинители са редовно уведомени за дн.с.з., поради лична и служебна
ангажираност не може да се явяват. Не възразяват да се даде ход на делото и
да се разгледа в тяхно отсъствие. В молбата се излага становище по
съществото на делото.
Прокурор П.: Да се даде ход на делото.
Частната обв. В. Л.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурор П.: Ув. г-жо Председател, ув. Съдебни заседатели, както е
известно на всички в залата, ОП след проведено разследване е достигнал до
извода, че е извършено престъпление по транспорта, внесен е обвинител акт
за причинена смърт по непредпазлИ.ст. След проведеното съдебно следствие,
изводът на прокуратурата относно изпълването на състава по този текст се
потвърждава. Несъмнено е установено, че на въпросната дата – 14.10.2021 г.
подс. Г. е управлявал своя автомобил БМВ, движел се в гр. Пазарджик при
сравнително усложнена пътна обстановка на светлини. Съгласно експертното
заключение скоростта на движение в този момент е била 55 км/ч. В същото
време в посока вдясно на неговото движение се е движил пострадалия Г. с
велосипед. Тука не бива да се пропуска обстоятелството, че пострадалия
велосипедист се е движил извън изискванията на закона относно предпазни
мерки по неговия велосипед. Той не е бил облечен със светлоотразителна
жилетка, велосипедът му е нямало монтирани светлини - фар и габарит, както
изисква закона и в тъмната част на денонощието. Единствената индикация по
неговия велосипед бил монтиран светлоотразител на задната капла, нещо,
което автомобилите, движещи се зад него не може да го видят. Той е
предназначен най-вече за движещите се в страни по тротоара или за ППС,
които се движат паралелно с велосипеда. .
Подсъдимият се е движил с 55 км/ч на къси светлини, като
осветеността, съгласно експертизата е била 43,5 метра напред, като опасната
зона за спиране при установената скорост е била 50,5 метра.
Подсъдимият е възприел велосипедиста пред него на едни фатални 14-
15 метра и в този късен момент именно е предприел спиране и ударът е бил
неизбежен. Колата, която е управлявал БМВ-то се е ударила с преден десен
фар в задната част на велосипеда, вследствие на което тялото на пострадалия
Г. първоначално се е възкачило на предната част на автомобила, след което в
страни. В близост до мястото са се намирали свидетелите С., К. Т. и С..
Всички свидетели са разпитани в съдебно заседание. Те дефакто не са преки
очевидци на произшествието, на момента, в който автомобилът е блъснал
пострадалия Г.. В автомобила на предна седалка е стояла негова позната Д. Г.,
чиито показания пред съдебния състав прави впечатление, че тя не е
2
забелязала нищо пред автомобила, защото било много мрачно, било тъмно.
Парадоксално и учудващо тази свидетелка не е забелязала и никакви
странности в купето на автомобила. Вие ще се убедите от албума по делото,
че този автомобил от вътрешната си страна изглежда сякаш е минал някакъв
тайфун. Независимо от всичко експертите дават заключение, че това
„уникално“ съС.ие на автомобила не се отразява върху неговото техническо
съС.ие и няма причинна връзка между произшествието и техническото съС.ие
на този автомобил. Тоест експертите се ръководят от възможността
спирачната система да задейства ефикасно и осветителната система да даде
възможност на водача да наблюдава пряко и непосредствено пътя пред себе
си.
Установено е по време на ДП по повод и наркотични вещества, не са
установени в кръвта на подсъдимия и пострадалия. Назначени са СМЕ, които
посочват, коя е причината за смъртта на пострадалия. Всички сме запознати с
подробното заключение на съдебния медик, посочена е причината за смъртта
и тя се дължи именно на удар от МПС върху тялото на пострадалия.
Относно велосипеда, както вече споменах, за разлика от автомобила,
неговото техническо съС.ие има причинно- следствена връзка между
настъпилото произшествие и този велосипед, тъй като, както вече посочих не
е имало светлоотразител заден, не е имало габаритна светлина, пострадалият
Г., който е управлявал този велосипед не е имал светлоотразителна жилетка.
Не е нужно дори експертите да ни казват, че скоростта, с която се е
движил подсъдимият - 55 км/ч не е технически съобразена с конкретната
обстановка. Това се споменава и в експертизата. В такива случаи водачите
трябва да бъдат особено внимателни и да се движат с такава скорост, която да
им позволи във всеки един момент да реагират и да предотвратят тежки
последици, каквито в случая са смъртта на един човек. В този смисъл са и
показанията на свидетелите Р., П. и още няколко свидетели, които
споменават, че са дългогодишни водачи и тази вечер са управлявали МПС,
движели са се с 25-30 км/ч, защото обстановката била много усложнена,
валяло дъжд, пътното платно било мокро и пътните участъци са били
нестабилни.
Експертите са посочили въпреки това скоростта, при която не би
настъпило ПТП - 43 км/ч. Тези фатални метри, за които споменах - 14-15
3
метра едва, тогава, когато подсъдимият е забелязал велосипедиста пред себе
си, дори при 45 км/ч, той е имал възможност да избегне удара, ако
предприеме намаляване на скоростта или заобикаляне на пострадалия пред
себе си. Той е могъл да предотврати произшествието, ако е имал насочено
внимание към пътната обстановка и реагира с екстремно спиране или със
заобикаляне впоследствие велосипедист. Тоест изводът, който може да се
направи, че ако подсъдимият е реагирал след като е възприел велосипедиста в
най-ранния момент, в който той е могъл да бъде възприет, и е изпълнил
задължението си да намали скоростта или да спре, то при скорост 55 км/ч, не
би настъпил удар. А когато говорят експертите за най-ранният час, в който
може да бъде забелязан, това е именно метража на опасната зона – 50,5 метра.
Обстановката, в която се е намирал управлявайки БМВ-то си подсъдимият,
заедно с осветената част на обзора пред себе си, му е дало възможност на 50,5
метра да забележи велосипедиста и тогава да намали или да предприеме
маневра вляво, за да избегне фаталния удар.
Когато се оттегли съдът да разсъждава върху това, кой конкретно текст
от ЗДвП, обвинението след такива изводи, които са правени след ДП е
достигнал до извода, че нарушението именно на чл. 20, ал. 1 и 20, ал. 2 са в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат, а не чл. 21, в който е посочена
скоростта на движение в населено място до 50 км/ч. още повече съдебната
практика не допуска двата текста да бъдат едновременно нарушени, освен ако
не са във връзка. Но случаят не е такъв. В нашия случай нарушенията са по
чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Изводите, които са направени по време на ДП се потвърждават и до
настоящия момент в съдебното следствие.
Всички свидетели заявяват, че подсъдимият веднага след като е
извършил произшествието е слязъл от автомобила и е започнал да прилага
действия върху пострадалия от медицинско естество за оказване на помощ,
помолил е двама от свидетелите да се обадят на тел. 112. След това е
продължил да прави съответно движения -изкуствено дишане и други
движения на крайниците на пострадалия, тъй като той е починал малко след
пристигане на Бърза помощ, но в първоначалния момент е бил жив.
Аз предлагам на съда да възприеме тази хипотеза и да премине към
престъпление по чл. 343а, б“б“, тоест да приеме, че подсъдимият е направил
4
всичко възможно да окаже помощ на пострадалия. Това е една индиция
относно размера на наказанието, който ще бъде определен. И понеже говорим
за размера на наказанието, приемам, че целите му успешно ще бъдат изпълни,
като се приеме именно и това, което е по силата на закона – оказването на
помощ, ни и факта, че подсъдимият не е осъждан, има добри
характеристични данни. Факта на обстоятелството, че не признава вината си,
това е една защитна реакция и не може да се отрази върху неговата негативна
характеристика. В този смисъл предлагам да наложите наказание, също и с
оглед целите на наказанието, предлагам то да бъде при условията на чл. 66 от
НК.
По отношение на веществените доказателства, описани в обвинителния
акт - лек автомобил „БМВ“ да бъде върнат на подсъдимия, велосипеда да
бъде върнат на пострадалите. Има една бутилка с някаква течност, тя не е
ракия - да бъде унищожена.
Частният обвинител В. Л.: Нито подсъдимият го е искал, нито моят
брат го е искал. Лошо стечение на обстоятелствата. Момчето е младо, жИ.та е
пред него, по възможност да му се наложи по-малка присъда.
Адв. К.: Ув. Г-жо Председател, ув. Съдебни заседатели, от значение за
правилното решаване на настоящия казус е от значение е пълното,
всестранното и точното изясняване с допустимите и относими доказателства
и доказателствени средства на следните обстоятелства: скоростта на
автомобила, с който подсъдимият се е движил, разположението на този
автомобил на пътното платно към момента на удара с пострадалия,
осветеността от късите светлини, тъй като ПТП е станало в тъмната част на
денонощието с използването на осветителната уредба на автомобила,
реалната далечина на видимостта спрямо велосипедиста при конкретните
пътни условия, разположението на велосипедиста върху пътното платно,
скоростта му на движение и разС.ието, което имало между ПТП, управлявано
от подсъдимия и велосипедиста преди, непосредствено и по време на удара.
Следва да се установи мястото на удара по ширината и дължината на
пътното платно, опасната зона на спиране на МПС и далечината на
технически съобразената скорост с далечината на осветената зона от късите
светлини, възможността от техническа гледна точка подсъдимият да
предотврати произшествието при избраната от него скорост, както и
5
поведението след инцидента.
На ДП останаха неизяснени ключови моменти, свързани с тези
обстоятелства.
На проведеното съдебно следствие, смея да твърдя, че те не се изясниха.
Напротив от разпита на свидетелите, от разпита на вещи лица в съдебно
заседание въпросителните станаха повече, отколкото изяснените важни
обстоятелства.
Обвинението се основава на нарушение на Правилата за движения по
пътищата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Нито в обвинителния акт, нито от
доказателствата по делото ние можем да обосновем, кои са обстоятелствата
свързани с приложение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно: какви са данните,
какви са действията, че подсъдимият е изгубил управлението на МПС, защото
чл. 20, ал. 1 има предвид точно това – несъобразяване правилата за движение
по пътищата, вследствие на които той е изгубил управление на пътното
превозно средство. Изгубил е поради това, че не е гледал уредите за
движение, някакви други действия, с който е бил да се съобразява и не ги е
изпълнил. Ние нямаме никакви факти по отношение, какво е това негово
поведение, което е било дължимо, което той не го е изпълнил в резултат на
което е изгубил управлението, контрола върху МПС, което да е в пряка
причинна следствена връзка с настъпилото произшествие. Тук считам, че
следва да има оправдателен диспозитив по чл. 20, ал. 1 от НК.
По-важният случай, тъй като касае всички доказателства по делото, е
приложението на чл. 20, ал. 2, който се съдържа с две изречения, като
известна ни е разликата, че по ал. 1 се има предвид преодолимите препятствия
по време на движението, които се появяват на пътното платно, а по изречение
2 са непредвидимите препятствия. Има съществено значение за съобразяване
на приложението на чл. 15 от НК.
Още, когато се запознах с материалите по делото и с казуса изобщо, у
мен възникна възмущението от онова поведение, което за съжаление все по-
често се наблюдава в нашето общество. Колко много хора се движат по
пътното платно, управлявайки велосипеди. Да, вярно, пътната обстановка е
била усложнена. Аз си спомням много добре този ден. Валеше през целия
ден, наситеността на влагата беше толкова голяма, че създаваше
впечатлението, че е мъглИ., но то не беше мъглИ., беше много влажно, което
6
намаляваше видимостта.
Нищо фрапантно няма, нищо необичайно, нищо страшно няма в
съС.ието на автомобила, управляван от подсъдимия. Ако се махнат
декоративните кори във всеки един автомобил, от него висят жици, кабели -
това е техническата част на автомобила, която е прикрита с тези декоративни
коли. От снимките на фотоалбума се вижда, че декоративните кори в долната
част на автомобила липсват, поради което се виждат кабелите. Това не е в
никакъв случай укоримо, защото, както казват вещите лица, поне в тази част
експертизата е ясна и точна, че няма причинно-следствена връзка между
техническото съС.ие на автомобила и настъпилото произшествие, но има
такова между техническото съС.ие на велосипеда и настъпилото ПТП.
Аз не чух разбор на две много важни съществени обстоятелства по
делото. ПТП вещите лица казват, че не могат да кажат, къде точно е
настъпило на пътното платно. Измерено е разС.ието между предполагаемото
место на съприкосновение между автомобила и велосипедиста, и мястото,
където е намерено тялото на пострадалия на пътното платно. Измерено е
разС.ието между предполагаемия удар и там, където е спрял автомобилът на
подсъдимия. Това има особено съществено значение за качеството на
експертизата.
От показанията на свидетели, на част от тях, се установява, че в зоната
на уширението на пътното платно, където е предвидена спирка за градския
транспорт е имало спрели автомобили. Тялото на пострадалото лице се
намира пред тези спрели автомобили. Ако вземем в предвид посоката на
движение - зад спрелите автомобили. Непосредствено след удара
подсъдимият е предприел маневра да спре. Той е преустановил движението
си, но поради факта, че тези два автомобила които се намирали в уширението
не са позволявали да се спре на безопасно место, той ги е подминал и е спрял
пред тях. Това увеличава разС.ието между тялото на пострадалия и местото,
където е спрял автомобила си подсъдимия. Това има съществено значение за
изчисление на скоростта на автомобила, това е спирачния път, който са
изчислили вещите лица, което участва във формулата за изчисление на
неговата скорост. На това разС.ие, както виждате и както обективно трябва да
се възприеме, не е онова разС.ие, което вещите лица приемат, че е спирачния
път. Ние имаме данни, че той е спрял непосредствено след сблъсъка, но е
7
продължил движението си, за да спре, да не пречи на другите участници.
Била е утежнена пътната обстановка. Преминавали са МПС, мокро, не се е
виждало, създала се е опасност да не настъпи друго произшествието, поради
което той е предприел такава маневра, че да не стане причина за последващи
ПТП.
Втори много важен факт: Да се отговори и на този въпрос: Местено ли
е тялото на пострадалия? Обясненията на подсъдимия, че го е преместил, но
той го обясни защо – защото е бил на пътното платно, имало е възможност
други хора да го прегазят, преместил го е в посока към уширението, където е
започнал да му оказва първа медицинска помощ. В тази насока са
показанията на полицая, да не цитирам точно името му, който казва и
възприема обстановката и дава вяра, че начина по който е била катастрофата
му дава основание да приеме, че наистина тялото е местено, защото няма как
да заставане по този начин точно там, където са го намерили. Това има
съществено значение, защото разС.ието между предполагаемото място на
удара и там, където е тялото, това разС.ие участва във формулата за
изчисление на скоростта, на опасната зона, на възприемането на поведението
на този велосипедист, за да се обоснове извода, че подсъдимият се е движил с
несъобразена скорост с пътната обстановка.
Аз винаги държа на разпита на свидетелите в съдебно заседание, защото
тогава много ясно проличава, кога хората някога умишлено, някога
неумишлено, някога от начина на качеството на задаване на въпросите се
формулират отговорите в протоколите на ДП, и Вие видяхте, как по едни и
същи факти свидетелите дават разнопосочна информация. Имало ли е спрели
коли, местен ли е пострадалия, с каква скорост ориентировъчно се е движил,
имало ли е поставени конуси от полицаите или не са поставени, загръщан ли е
пострадалия с нещо отгоре след катастрофата? Това са все протИ.речиви
показания с оглед на качеството на възприятието на всеки един от нас, на
заобикалящата го действителност зависи от неговия интелект, време, начин на
мислене, интелект и т.н.
Ние сме изправени пред една много усложнена фактическа обстановка,
защото трябва да има обяснение за настъпилия вредоносен резултат.
Единственото ясно е, че човекът е починал в резултат на контакта между
МПС, управлявано от подзащитния ми и велосипеда. Но дали това е в
8
резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Аз дълбоко се съмнявам с оглед анализа на
доказателствата по делото.
Според експертизата опасната зона е 50,5 метра. Осветената зона е 43,5
метра. Тук заключението е изключително спорно и аргументите ми за това са
от това, как беше извършена експертизата с оглед физическото съС.ие на
автомобила, управляван от подсъдимия. Този модел „БМВ“ е от по-старите
модели, които имат стъкло отпред, а не плексиглас на фара, което стъкло
видно от приобщения снимков материал към експертизата и към огледа е
оребрено, така се вижда на другия фар, който е здрав и наличен.
Оребряването е изцяло, а не частично. Всеки неспециалист ще Ви каже, каква
е причината за оребряването, каква е причината за поставянето на лупи в
един фар, и каква е причината и ефекта от рефлектора на един фар. Това са
физични закони и целта е да се пречупва светлината, защото, колко повече се
пречупва светлината, източника от който идва светлината, толкова по-дълго
отлита и достига светлинния сигнал. Всяко пречупване води до увеличение.
Ако нямаме такива действия, с които искаме да намалим силата на
светлината, тоест такова е рефлектора на фара да бъде замъглен, затъмнен по
технически причини, или по някакви тунинговани причини, за които данни
ние нямаме.
Насочвам Ви вниманието към експертизата по отношение на
изчисление на дължината на осветеността. Те казват, че няма никакво
значение фара, неговото техническо съС.ие в цялост със стъклото отпред,
защото категорично не мога да се съглася. За да обосноват този си размер,
вещите лица достигнаха до там да заявят, че лупата, която се поставя пред
крушката имало обратен ефект и вместо да увеличи светлинния поток, го
намалявал. Това е абсурд. Това е просто недопустимо. Дори неспециалист да
прочете физичните закони ще видите, че това няма как да е така. Смисълът на
лупата е, да увеличи светлинния поток, независимо дали ще бъде от
нажежаема жичка, дали ще бъде от ксенонов фар или от лед-светлина,
преминавайки през лупа се увеличава светлинния поток, защото се пречупва.
Това е форма на пречупване на светлинния сигнал. След това този светлинен
сигнал минава през втора преграда, това стъкло на фара, там отново се
пречупва, защото самото стъкло е направено да пречупва светлината по
вертикала, и наляво и на дясно, поради ролята, която играе десния фар, и да
9
се твърди, че няма значение наличието на фара в цялост, е просто
непрофесионално и в тази връзка в тази си част заключението не следва да
бъде кредитирано.
Вещите лица заявиха, че са правили експертизата в зоната, където се
съхранява автомобила, който се съхранява в Тиловата база в Пазарджик,
където се съхраняват всички веществени доказателства на ДП. Там е ноторно
известно, че се осветява зоната, защото е охраняема зоната. Къде има чиста
зона с относително дълго разС.ие неосветена, за да може обективно да се
направи тази експертиза там.
От времето, когато е станало ПТП до времето, когато е правена
експертизата са минали месеци наред. Автомобилът не е бил движил, защото
не е имал акумулатор. Никой не е проверил гумите на автомобила, дали са
били напомпани или не, което има съществено значение за наклонеността на
автомобила и оттам за светлинния поток, който се излъчва от фаровете.
Дълбоко се съмнявам, че автомобилът е поставен в тъмна обстановка, за да
може пра вилно да се изчисли зоната на осветеност. Вещите лица не казаха, с
какъв уред са мерили луксовете, които се излъчват от осветлението на
автомобила. Ние как да им се доверим, че те декларират пред нас, че
автомобилът е измервано един лукс до какво разС.ие са стигнали, като не
казват с какъв уред са мерили. Това е все едно да се доверим на полицай,
който да каже: „Беше пиян с концентрация на алкохол 0,68, ама по мое
мнение. Изследвал съм го с апарат.“ С какъв апарат – дали е калиброван, дали
е технически изряден, трябва да се доверим на показанията. В насока не може
да се доверим на показания, а само на техническата част на експертизата.
Поради липса на обосновка в тази й част, експертизата не може да бъде
приета.
Изчисления на скоростта на автомобила – също не могат да бъдат
кредитирани, защото се основават на една грешна информация, както и на
непълна на такава. Данните, които са използвали вещите лица са необективни
и веднага се аргументирам: По два начина са изчислявали скоростта на
автомобила. Държавното обвинение се крепи на възприетото от вещите лица
движение на автомобила от 55 км/ч. Първо вещите лица казват около 55.
Вижте първата формула, с която те изчисляват скоростта на автомобила. Там
те използват измерването на отхвърленото тяло и казват, че е 20,6 метра, като
10
това при положение, че ние нямаме точно определено место на контакта
между автомобила и велосипедиста е абсолютно и магинерно и произволно да
кажеш, какво е това разС.ие, разС.ието на отхвърляне на тялото, защото, за да
го отхвърлиш трябва да имаш от точка „а“ до т. „в“. ни т. „а“ е неизвестна, тя
е около, и т. „в“ е около, защото стана ясно, че тялото е местено. А тези 20,6
метра, които те са ги казали използват във формулата, за да изчислят
скоростта. Те стигат до тези 20,6 метра в кавички са записали: „Резултатът е
от графоаналитично изчисление на външната ситуация“.
Нека да погледнем скицата, изчертана от вещите лица и е приложена
към експертизата. С тази скица е изчислено дадено разС.ие на формалния
ориентир, който е ясен и непротИ.речив, това е осветителното тяло,
намиращо се на тротоара, което е използвано за всички други изчисления, до
мястото, където е тялото са 33 метра и то главата на тялото, а не краката.
РазС.ието от ориентира до ориентировъчното място на удара вещите лица
казват, че е 19 метра, според тази графика, която те са изчислили. Като
извадим от 33 – 19 метра, се получават 14 метра. Къде са тези 20,6 метра,
които те казват, че е отлетяло тялото ориентировъчно от удара до мястото,
където е паднало. И оттам-нататък изчисленията за скоростта са
необосновани.
Ако вземем втория начин на изчисляване на скоростта от камерите –
вещите лица казват движи се с 55 км/ч. Как достигат до този извод? Приемат,
че камерите редовно записват, няма манипулиране на записа, приемат, че
времето, което е заснето появата на автомобила, камерата има обсег от
пътното платно, което заснема, те изчисляват, че времето от което се появява
автомобила на камерата до времето, в което изчезва от обсега на камерата,
това са 640 мили секунди и е участието на автомобила в този клип. РазС.ието
на пътното платно казват, че е 10 метра, което е изминал. Е тука е момента.
Как ги изчислиха тези 10 метра на разС.ието на пътното платно. Камерата не
заснема 10 линейни метра от пътното платно. Камерата заснема с много по-
големи градуси и с много по-голямо разС.ие. Как изчислиха те тези 10 метра,
по какъв начин, защото формулата е много лесна, всички сме я учили в
средните класове – пътя е равен на скоростта по времето и оттам скоростта
делиш пътя на времето и се стига до скоростта. Трябва да имаш обективни
двете числа във формулата, за да стигнеш до истинската скорост. Формулата
е v=s/t. Определената скорост е произволно число, така, както те са го дали,
11
така излиза. Тъй като те не обясниха, по какъв начин са изчислили, че
участието на изминатото разС.ие за тези 604 мили секунди е 10 линейни
метра, за да изчислят скоростта, означава, че това е една произволно
изчислена от тяхна страна, поради което и в тази формула ние нямаме
обективни данни, с каква скорост се е движил автомобила, управляван от
подсъдимия. Тук откривам и насочвам вниманието Ви на обясненията на
подсъдимия и на показанията на свидетелите. Те са очевидци, била са на
местопроизшествието, някой са видяли момента на удара, някои не са го
видяли, някои са видели непосредствено след удара, но това са все очевидци
на местопроизшествието. Имаме данни, че непосредствено преди удара,
преди да настъпи МТП, на кръстовището, което е непосредствено преди
произшествието, подсъдимият е намалил скоростта, за да пропусне или да
излезе друг автомобил, който е пресякъл неговата посока на движение. Това е
причината той да не може да се движи с толкова висока скорост, както се
опитва да ни убеди държавното обвинение.
Още един факт - установи се, че автомобилът е имал прекъсване в
двигателя, не е работил добре и това е била причината да се върнат от
местото, за където са тръгнали за Белмекен, до сервиза, в който
професионално се занимава подсъдимия. Поради това, че автомобилът е
прекъсвал, той не е имал възможност да се движи с нормалната скорост,
затова се е върнал да види, каква е причината. Ако не се беше случило това
нещо, сега нямаше да сме в тази зала по този казус. Но за негово нещастие се
е наложило да се върне. Обективни данни имаме, че той не е имал
възможност да се движи с някаква специална скорост. Да, ние всички
субективно имаме, че тези с 3-ките БМВ-та шпорят, дават газ, правят
изпълнения по пътищата, но в случая не е така. Подсъдимият е примерен
водач, който се занимава професионално с ремонт на автомобили, няма
нарушения на Правилата за движение в участие в гонки, да има данни да е
наказван за такива нарушения, поради което не може да се възприеме, че той
карайки такъв автомобил се е движил с висока скорост.
Определената от вещите лица технически съобразена скорост е от 49
км/ч. ПТП може да настъпи и с 20 и с 25 км/ч, ако се движиш. Не е това
важно, каква би била скоростта, ако се движиш за да не настъпи. Най-добре е
да не се движиш и няма да настъпи ПТП. Тук важното е, дали се движиш със
12
съобразената скорост, съобразена с пътната обстановка, с пътните условия,
така че, ако възникне предвидимо или непредвидимо препятствие, да можеш
да го преодолееш. По изречение първо на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП има в предвид
съобразена скорост, а ал. 2 изисква да спреш при необходимост.
Изводът, че скоростта на автомобила не е технически съобразена с
конкретната обстановка, не е верен, а и този извод няма никакво значение за
правилното решаване на настоящия казус, защото няма значение, с каква
скорост, ако се би бил движил, че няма да настъпи ПТП.
Изчисленията относно опасната зона – вещите лица казват, че е 50,5 м.
Формулата, която те са използвали, за да изчислят скоростта на автомобила,
те са взели това число 15,3 метра в секунда, което ориентировъчно означава
около 55 км/ч, а както посочих по-горе, тази скорост с тази формула не е
изчислена правилно, поради което и опасната зона не е изчислена правилно.
Законът изисква движението със съобразена скорост. В този смисъл
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП за разлика от това на изречение първо
не визира движението със съобразена скорост, а с пътните условия, а
задължението за водача за незабавно намаляване на скоростта при внезапно
препятствие или дори спиране на управляваното на ППС, спазването на което
обаче би му позволило да преодолее причиняването на ПТП. Управлението
на ППС с превишена скорост, с цялата условност, че, ако кредитирате
експертизата такава, каквато е изготвена по делото, по начало е несъобразена
и това предопределя принципната практика за едновременната
неприложимост на правилата на чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. ДО в
тази насока направи уточнение, че в случая чл. 21 не намира приложение, а
единствено има значение чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Пострадалото лице се е движело с тъмни дрехи, без никакви
светлоотразителни знаци, никакво обезопасяване на велосипеда, дори и
педалите на които има светлоотразителни елементи и те са били в кал. Такава
немарлИ.ст е просто непростима.
И тука сега има голяма значение, дали велосипедистът се е движил в
осветената или в неосветената зона на автомобила, и дали се е появил
внезапно на пътното платно. Имаме два подхода – ако изцяло кредитирате
експертизата, излича, че той се е движил в неосветената зона и когато го е
доближил автомобила, управляван от подсъдимия, в момента на реакция е
13
била достатъчна, ако той реагира да не настъпи ПТП. Само че, вижте къде
ориентировъчно е станало местопроизшествието. Това е малко след като
започва уширението на пътното платно с тази спирка на градския транспорт.
В това лошо време, човек на тази възраст, който е страдал от сериозно
заболяване и по данни на жената, с която е живял на семейни начала, е
изпадал няколко пъти в годината в несвяст, поради заболяването най-
вероятно, е носил помпичката, за да може да диша, която помпичка не е носил
в себе си същата вечер, иначе щеше да бъде намерена и в този контекст на
размисъл, ние откъде да знаем, че на този човек точно в този момент не му е
станало лошо и той да е загубил ориентация на движение на велосипеда.
Откъде да сме сигурни, че той има добра зрителна памет, зрително
ориентиране в пространството, когато управлява този велосипед в такава
тежка обстановка, излизайки пътното платно и навлизайки в зоната на
уширението е запазил правилното движение на велосипеда в правилна посока
напред. Съвсем нормално е, допустимо е и житейски оправдано, човек на
неговата възраст и здравословно съС.ие да е загубил ориентация, напускайки
тротоара, да не е продължил движението си направо, а е възможно да е
кривнал. Тука би могло да ми се опонира и да кажат, да, ама според
експертизата и от снимките се вижда, че каплата е получила деформация само
в една зона, точно отзад. Това нищо не значи, защото човекът може
криввайки с велосипеда наляво-надясно точно в момента на удара той да се
движил в правата посока и тогава да е настъпил удара. Това никой не може
да го каже, но е възможно и житейски обяснимо. Така че неговата поява на
пътното платно там, където се е движил автомобила на подсъдимия, да е било
внезапно в опасната зона, поради което не е имало възможност, каквото и да
направи от него обективно, за да предотврати ПТП.
В обясненията си подсъдимият казва: „Малко преди удара кривнах леко
наляво“ и това се вижда на клиповете, заснети от камерите. Няма причина да
не се доверим на обясненията му, които той дава.
Да, вярно е, че полицаите казват на ДП и в разпита си пред Вас, че
подсъдимият казал: „Не съм го видял“. Да, но това не значи, че не го е
възприел в момент, когато е кривнал наляво, за да избегне удара. Това е
общожитейското: „Не съм го видял“, но юридическия смисъл има значение
неговата реакция, непосредствено преди удара – кривнал ли е или не е
кривнал, защото това означава, че той го е забелязал в един много по-късен
14
момент все пак и се е опитал да предотврати ПТП, но намирайки се
велосипедистът в опасната зона на движението на ППС, контактът е бил
неизбежен.
Това обяснява случайността на деянието по смисъла на чл. 15 от НК.
Подсъдимият не е длъжен да предвиди, че извън осветената зона на фаровете
има напълно невидим велосипедист, който в нарушение на движението си, на
задължението да се движи в най- дясната част на пътното платно, възможно
най-близко до тротоара, навлиза в пътното платно и затова забележете
ударът е в най- дясната част на автомобила във фара, не е в средата на
автомобила. Мястото, където се случило съприкосновението между
автомобила и велосипеда също имат особено съществено значение, за да
дадем вяра на дадени доказателства или да не дадем вяра на определени
доказателства, защото там обясняват механизма на ПТП.
Считам, че практиката на ВКС в тази насока е безпределно ясна, че за
да се приложи чл. 15 от НК, не следва обществено- опасните последици да се
дължат на неправилно поведение на водача – това на първо място, и при
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които се извършва
управлението на МПС, деецът нито е бил длъжен, нито е зависило от неговата
воля да предотврати вредните последици.
Според практиката на ВКС, когато един водач управлява със скорост в
опасната зона, която е по-голяма от зоната на видимост, е налице
несъответствие на видимостта и възможността за спиране при поява на
препятствие в лентата за движение на автомобила, и той сам се поставил в
тази ситуация, затова носи отговорност за настъпилото произшествие. Затова
ключов момент на това дело беше да се изследва действителната зона на
осветеност на този автомобил. Няма фар с крушка, тип „Ксенон“ да свети 43,5
метра. Аз съм си направил труда да снема научни трудове по отношение на
видовете осветения на автомобилите – нажежаема крушка, лед осветление,
ксенон, където специалистите са дали принципно изследване. Ето едно
изследване от Технически университет с научен ръководител инж. М.С. И.,
където са провели експериментални изследвания върху някой основни
параметри за идентификация на ПТП, където много пространствено са се
занимали с определяне на максималната дължина на осветения участък,
зоната на реална видимост, технически съобразената скорост. И те казват в
15
една таблица, като правя едно отклонение, че тези изследвания са правени в
абсолютна тъмнина, когато се изследват осветеността от съответния източник
и достигат до извода: лед - ляв фар 68 м. - десен фар 100 м.; ксенон - ляв фар
60 м. - десен фар 91 м.; халогените 37 м. ляв фар – 68 м. десен фар. Ние
нямаме данни по делото, че ксеноновите фарове, поставени вътре в
автомобила са били технически неизправни. Предполагам знаете, че когато
ксенонът започне да избледнява, защото той работи на принципа на
нажежаване на газ вътре в лупата на фара на крушката, когато започва да
изтича „жИ.та“ на газта, светлината става лилава. Това показва, че ксеноновия
фар вече заминава. Тогава бихме могли да говорим, че се намалява
излъчването на светлина от този фар. Тука в конкретния случай такива
данни ние нямаме, а и вещите лица казват, че фаровете са си технически
изправни, светят крушките и на двата фара.
Аз подробно се спрях на това, колко несъстоятелни са изчисленията на
вещите лица за размера на зоната на осветеност и, че, колко далече е тази
зона, която те са казали за този автомобил с принципните изчисления, които
са дали в научните разработки. И пак казвам с всички онези особености,
които по принцип влияят за правилните изчисления, техническото съС.ие на
автомобила – гуми, целият парк да е наличен, пълна тъмнина там, където ще
се прави замерването, за да можеш да кажеш, каква е далечината на
осветеността.
Няма да се спирам на анализа на показанията на всеки един от
свидетелите, защото те разкриват една сложна фактическа обстановка. По
едни и същи факти, които са изгодни за защитата, свидетелите дават
протИ.речиви показания на пръв поглед разнопосочни свидетели, такива,
които служат на обвинението и такива, които не служат на обвинението. Но
ясни и непротИ.речиви аз бих приел, че след контакта между автомобила и
велосипеда има обективна причина да продължи движението на МПС и да не
спре възможно най-бързо на место, където е могъл да спре, поради наличието
на тези автомобили вдясно, поради това, че е местено тялото на пострадалото
лице, и като се съпостави с другите факти, които изтъкнах за медицинското
съС.ие на пострадалия, възрастта му, излиза, че не е това механизмът за
настъпване на ПТП-то, вина, за което не може да носи подсъдимия. Това ни
дава основание да пледирам за постановяване на оправдателна присъда.
Затова Ви моля анализирайки доказателствата да постановите присъда, с
16
която оправдаете подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Прокурор П. - реплика: По отношение на скоростта затова, че
подсъдимият е спрял след спряли два други автомобила евентуално, на едно
по-голямо разС.ие и по този начин скоростта, определена от експертите може
би не е точна, но скоростта се определя не само от разС.ието, където е спрял
автомобила, още повече ние сме в една метеорологична обстановка, на която
спирачни следи не могат да бъдат установени поради влажното време, но
скоростта се определя и от начина, по който тялото на пострадалия след
удара в автомобила се е придвижил след момента на удара.
Изначално при 40 км/ч при всяка скорост над 40 км/ч и удар в тялото на
човешко същество, настъпва смърт. При определена по-висока скорост
тялото се възкачва само на предния капак, при по-висока се удря и в
предното стъкло, а при още по-висока се възкачва и на покрива на
автомобила. Ние в случая имаме удар на тялото на пострадалия Г.,
възкачване на предния капак и удар в предното обзорно стъкло на
автомобила. Това е практика на ВС, която произлиза от експертни
изследвания, че в случая движението на автомобила е между 55 и 60 км/ч.
Експертите са го дали 55 км/ч.
На второ място, че подсъдимият не е забелязал пострадалия и едва ли не
той е изскочил внезапно и по този начин би следвало да се прилага института
на случайното деяние – чл. 15. Трябва да не забравяме, че подсъдимият е
забелязал пострадалия не само в обсега на осветеността на фаровете, защото
обсегът на осветеността на фаровете чертае една зона напред далеч от
полосата на движение на автомобила, подсъдимият е забелязал пострадалия
не само в обсега на осветеността на фаровете, но и в обсега на полосата на
движение на автомобила, което още един път го задължава да вземе всички
мерки по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. И това го свързвам с третата реплика на
колегата относно осветеността. Той представи съображения за изследване на
учени, че осветеността в такива случаи при къси светлини от 60 до 100 метра,
в случая сме 43,5. Учените при своите изследвания установявали една
осветеност от 60 до 100 метра - добре, но при каква пътна обстановка са тези
изчисления. Тези изчисления се правят винаги и единствено при нормална
пътна обстановка, когато няма дъжд, няма замъгленост, когато полосата пред
водача е ясна и видима.
17
Ще посоча и един пример във връзка с осветеността, който съдът знае,
но за информация на аудиторията. Един водач на МПС трябва да се движи
винаги с такава скорост, която съответства на осветеността на фаровете на
неговия автомобил. Тоест без значение е тука, дали фаровете на подсъдимия
са светили на 10, 20 или на 40 метра, това няма никакво значение. Ако те
светят само на пет метра, тоест са някакви нестандартни фарове, той отново
трябва да се движи с такава скорост, която да му даде възможност да намали
или спре автомобила при всяко появило се препятствие. Защо например Вие
ще кажете, по магистралата можеш да се движиш с 140 км/ч? – Защото
магистралата отстрани е оградена с метални огради и там в тази хипотеза, ако
бяхме поставени, тогава подсъдимият следваше да бъде оправдан, но ние не
сме в хипотезата на магистрален път, където не се взема предвид разС.ието на
осветеността на фаровете, именно поради факта, че магистралните пътища са
оградени с телени огради. Така че приемам, че е осъществен състава и следва
да бъде понесена съответна отговорност.
Частния обвинител В. Л.: Искам да кажа, че, когато вземахме
съдебното удостоверение, там пишеше, че е настъпила смърт вследствие на
удар и колко е бил ударът. Самият лекар е казал, че след две минути е
настъпила смърт след тежък удар. Той така беше сглобен, че ние при
погребението едва го познахме. Не искам да ни бъдат върнати колелото и
бутилката, която е намерена.
Адв. К. - дуплика: Присъединявам се към казаното от ДО по отношение
на разсъжденията за прехвърляне на тялото, при каква скорост би могло да се
случи, но моля да се отчете факта, че едно е, когато се движиш по пътното
платно и отзад те удари ППС и се прехвърлиш е едно, а когато се намираш на
разС.ие от земята, каквото е велосипеда, физическите закони са други, тогава
и с по-ниска скорост можеш да се претърколиш зад автомобила, защото ти не
срещаш тази преграда на цялото превозно средство, а само частично, защото
си отвисоко и много лесно се прехвърляш от другата страна. Второ - за да не
спорим на общи теоретични постановки, с каква скорост евентуално би могло
да се движиш, за да не носиш отговорност, законодателят затова е въвел този
принцип, че, ако зоната ти на осветеност е по-голяма от скоростта, с която се
движиш, ти не можеш да носиш отговорност при настъпване на ПТП, защото
тогава се говори за случайните деяния, защото възникването на
18
препятствието, било то видимо или невидимо, е случайно, защото дори и да
направиш всичко зависещо от теб, може и да не предотвратиш ПТП. Когато
обаче се движиш със скорост, която е по-голяма от зоната ти на осветеност,
ти самия се поставяш в обстановка да не можеш да възприемеш случайно
появилия се субект и да направиш всичко зависещо от теб да спреш или да
предотвратиш ПТП, затова ще носиш наказателна отговорност. Затова и на
магистралата да се движиш с 140 км/ч, пак може да носиш наказателна
отговорност, ако е нарушен този принцип, възпроизведен в практиката на ВС.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. М. Г.: Съгласен съм с
казаното от адв. К.. Искам единствено да кажа, където тази жена казва, че е
бил обезобразен - аз бях първия човек, който отиде до починалия и видими
следи по лицето нямаше абсолютно никакви, което считам, че не е така, както
каза.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. М. Г.: По принцип аз не се считам за
виновен. Направил съм всичко, което зависеше от мен, оказах първа помощ,
нито съм пил, нито нищо.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за
произнасяне на присъдата, която обяви на страните, като им разясни правото
на жалба и протест и сроковете за това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19