Р Е Ш Е Н И Е
№ 911
Гр.Пловдив,
10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 20.06. две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Иван
Анастасов
При
секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№1493/ 2018 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* против решение №1080/27.03.2018 г., постановено по гр. д. №8568/2017 г. на РС Пловдив, І гр. състав, което са отхвърлени предявените от Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, ул. Околовръстен път № 260 искове против М.Г.С., с ЕГН ********** *** за признаване за установено дължимостта на парично вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***г., сключен между Юробанк България“ АД с ЕИК ********* и ответницата в размер на общо 12 991,05 лева, от които неиздължена главница в размер на 11291,59 лева, възнаградителна лихва за периода 29.12.2015г. - 06.12.2016г. в размер на 1378,54 лева, наказателна лихва за периода 16.10.2015г. – 13.01.2017г. в размер на 319,92 лева, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по член 417 ГПК - 15.02.2017г. до окончателното изплащане на главницата, за което вземане са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 г. и изпълнителен лист от 20.02.2017 г. по ч. гр. д. № 2049/2017 г. по описа на ПРС, ХІ гр.с. и е осъдено да й заплати разноските по делото в размер на 1000 лв. Излага оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС поради непълен и неточен доклад и допуснати съществени процесуални нарушения, липсата на уведомление на банката, че следва да заяви дали ще се ползва от представените с ИМ писмени доказателства, несъобразяване на съда с депозираните от банката писмени молби и необоснованост на решението поради необсъждане на представените в заповедното производство писмени доказателства. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът М.Г.С. чрез адв.Г.С. изразява становище за неоснователност на жалбата и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,чл.79,ал.1 ЗЗД ,вр. с чл.430 ТЗ. Предявен от „Юробанк България“ АД против М.Г.С..
Ищецът претендира да се признае за установено че ответникът му дължи сумите по заявлението в заповедното производство, произтичащи от договор за потребителски кредит №*** г., сключен с „Алфа банк“А.Е., в качеството му на правоприемник на последната въз основа сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г. Твърди, че кредитът е обявен за редсрочно изискуем с уведомление до длъжника, връчено на 06.12.2016 г. проди неплащане на 13 погасителни вноски,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №2049/2017 г. на РС Пловдив, 11гр. състав. Срещу същата длъжникът е предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.
Ответникът е оспорил дължимостта на сумите, както и подписите в договора за кредит, погасителния план и уведомлението на банката, с което обявява кредита за предсрочно изискуем като тврърди, че подписите не са положени от нея, поради което не е уведомена за предсрочната изискуемост на кредита.
По делото пред ПРС е приета ССЕ, изпълнена от в.л. Н. Н. – заключение от 12.03.2018 г., се установява, че М.С. към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 15.02.2017 г. е погасила 1067,41 лв. главница и 2111,57 лв.-лихви от кредита, а непогасените вноски са в размер на 1134,80 лв.-главница и 1250,35 лв.-лихви.
Поради неплащане на 13 погасителни вноски от М.С. банката е обявила кредита предсрочно изискуем, за което е уведомила длъжницата, видно от приложената в заповедното производство обратна разписка – известие за доставяне, от което е видно, че същото е получено на 06.12.2016 г.
С оглед направеното оспорване на подписите на длъжницата, положени в договора за кредит, погасителния план и уведомлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем във въззивното производство е назначена СГЕ, изпълнена от М.С. – заключение от 26.11.2018 г., което съдът възприема като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че подписът в обратната разписка от 06.12.2015 г. не е положен от длъжницата М.С., а подписите в договора за кредит и погасителния план са положени от нея. С оглед направеното възражение, че подписите в уведомлението на банката за предсрочната изискуемост е получено от лице, което длъжницата живее в едно домакинство, е назначена по делото и СГЕ, изпълнена от в.л.Е.Ч. –заключение от 19.04.2019 г., от което е видно, че ръкописният текст „М.Г.С.“ и подписът на получателя в известие за доставяне от 06.12.2015 г. - не са изпълнени от лицата И.Н.Р., С.С.Р. и Т.С.Р., които съгласно справка по регистъра на НБД“Население“ живеят на същия адрес с длъжницата – с. С., ул. ***.
Съгласно т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК вземането на банката става изискуемо след като тя упражни правото да направи кредита предсрочно изискуем чрез едностранно изявление до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Според събрните по делото доказателства ПОС намира, че вземането на банката не е станало предсрочно изискуемо, тъй като няма данни длъжницата да е била уведомена от банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което предявения иск за установяване дължимостта на претендираната сума следва да се отхвърли като неоснователен.
РС е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
На въззиваемия следва да се присъдят направените разноски за производството пред ПОС в размер на 1750 лв., от които 250 лв.- платена СГЕ и 1500 лв.- адв.хонорар.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1080/27.03.2018 г., постановено по гр. д. №8568/2017 г. на РС Пловдив, І гр. състав.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, ул. Околовръстен път № 260да заплати на М.Г.С., с ЕГН ********** *** сумата от 1750 лв., представляваща разноски по делото пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: