№ 2295
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110204471 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Г. Г. СТ., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-024655 от 01.12.2021 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се и неясно описание на
нарушенията. Евентуално се иска намаляване размера на наложените наказания.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
1
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2021 г., около 12:15 часа, жалбоподателят Г. Г. СТ. управлявал лек
автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, като се намирал в град *** на
паркинга до № **. Жалбоподателят маневрирал, като при движение на заден ход, със
задната част на лекия автомобил ударил паркирания зад него лек автомобил марка
„**“, модел „***“ с рег. ***. Водачът не разбрал за настъпилия удар, тъй като той бил
при движение с много ниска скорост, С. не е слизал да погледне какво се случило, а в
същото време потеглил съвсем спокойно след произшествието, което говорело, че явно
не е разбрал за него и не се е опитвал да напусне бързо мястото на инцидента.
Уврежданията по автомобила били установени малко по-късно от свидетеля
Л.Ж. – собственик на ударения автомобил, който видял вдлъбнатина отстрани на
автомобила си. Понеже на паркинга имало видеонаблюдение, свидетелят Ж. поискал
да прегледа записите от охранителните камери и на записите видял инцидента с
автомобила. Служител от близкия пункт за технически прегледи дори дал на свидетеля
Ж. телефона на жалбоподателя С., но при проведения телефонен разговор С. казал, че
изобщо не е докосвал автомобила на Ж.. За случая Ж. подал сигнал в ОПП-СДВР, като
на мястото пристигнали служители на Пътна полиция, които по сведения на свидетеля
Ж. съставили протокол за ПТП, докладна записка и скица на произшествието.
Впоследствие и въз основа на данните за регистрационния номер на лекия
автомобил „***“, бил установен неговият водач и призован в ОПП-СДВР за изясняване
на случая. На 18.11.2021 г. жалбоподателят С. се явил в ОПП-СДВР, където попълнил
декларация, че именно той е управлявал лекия автомобил „***“ на процесната дата,
действително правил маневри на паркинга, но не бил усетил никакъв удар с друг
автомобил.
Срещу жалбоподателя С. бил съставен АУАН № 041257 от 18.11.2021 г. Актът
бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на неговото съставяне.
Нарушенията били квалифицирани по чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че бил
написал подробна декларация за случая.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически
констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 21-4332-024655 от 01.12.2021 г., с което за нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
2
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Л.Ж., както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Свидетелят Ж. е собственик на пострадалия автомобил. Той не е бил очевидец
на инцидента, но подробно разказва как на процесната дата видял вдлъбнатина
отстрани на автомобила си и понеже на паркинга имало видео наблюдение, той
поискал да прегледа записите от охранителните камери. На записите видял инцидента с
автомобила и как при маневра заден ход неговият автомобил бил ударен от друго
превозно средство, след което водачът на другия автомобил продължил движението си
и не спрял да установи щетите. На записа не се виждало слизане на водача или друго
поведение, което да говори, че е бил наясно с настъпилото произшествие. Дори при
проведения телефонен разговор с жалбоподателя, последният заявил на свидетеля Ж.,
че не е докосвал автомобила му, което С. е отбелязал и в попълнената в СДВР-ОПП
декларация. Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира изцяло. От друга страна те се подкрепят напълно и от
приложения по делото писмен доказателствен материал – скицата на произшествието и
съставения протокол за ПТП. Явно при движение назад лекият автомобил „***“ е
ударил леко паркирания зад него „**“, но водачът С. не е усетил удара и е продължил
движението си.
Съдът не намери за необходимо да разпитва други свидетели, тъй като реално не
е имало очевидци на произшествието, а единствено свидетелят Ж. го е видял
впоследствие на видеозапис. Лицето А.С. е посетил впоследствие мястото на
произшествието по подаден сигнал на телефон 112 от свидетеля Ж., като същият
единствено преразказва в докладната това, което му е споделил самият Ж..
Следователно той нито е гледал видеозаписа, нито има преки впечатления от
произшествието и единствено може само да преразкаже заявеното му от разпитания
свидетел. Лицето Ц.Ц. пък е актосъставителят, който е съставил акта почти два месеца
след произшествието, единствено на база приложените по делото писмени
доказателства – докладна записка, скица на произшествието и декларация от свидетеля
Л.Ж.. Предвид на това той също няма никакви нито преки, нито косвени впечатления
от случилото се, а единствено е съставил акта на база приложените по делото
документи, като свидетелите по акта са само свидетели на неговото съставяне.
Предвид на това съдът прие, че показанията на Ц. и С. не биха допринесли за
изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като нито един от двамата не е
очевидец на нарушението. Лицето Ц. само е съставил акта, а лицето С. е придобил
впечатления на база разказаното му от разпитания свидетел Л.Ж.. С оглед на това е
необосновано делото да се протака за разпит на двамата полицейски служители, след
като показанията на същите няма да допринесат за изясняване на фактическата
3
обстановка.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-
горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
Относно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП:
По отношение на това нарушение в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните
изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта
по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено
нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които
е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу това административно
обвинение. Отразена е правилно и нарушената законова разпоредба, както и
основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав счита, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като при движение
на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, поради което
е допуснал ПТП с минимални материални щети по ударения автомобил. Съгласно чл.7,
ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не е било извършено умишлено, то е
осъществено при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност и
поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо
правоспособност да управлява МПС, е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като
незнанието на закона не е извинително), че преди извършване на маневрата трябва да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. Преди предприемане на
маневрата той е бил длъжен и е имал обективната възможност да погледне в огледалата
за обратно виждане, за да се убеди, че зад него няма паркирани превозни средства,
които може да удари при движение на заден ход и едва тогава да предприеме
маневрата, но не го е направил и това е довело до настъпване на произшествието. Ако
по време на движението си назад С. не е могъл непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, то тогава е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
4
за опасности, както е предвидено в чл.40, ал.2 от ЗДвП, но не е сторил и това.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП, който гласи, че се наказва с глоба от 20 лева водач, който нарушава правилата за
движение назад. Размерът на санкцията за това нарушение е точно определен, поради
което настоящият състав не може да го изменя.
Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
случаят да се третира като маловажен, тъй като от нарушението са настъпили
имуществени вреди по ударения автомобил и деянието не се отличава с някаква по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид.
Реално обществената му опасност се явява типична, обичайна за този род нарушения и
по делото не се установяват някакви изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Освен това трябва да се отбележи, че предвидената
санкция не е прекомерно висока, не се явява несъответна на извършеното нарушение и
заплащането й не би трябвало да създаде някакви особени трудности на
жалбоподателя.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП:
За това нарушение съдът намира, че АНО не е дал правилна правна
квалификация на деянието, тоест извършеното от обективна страна нарушение не е
било подведено под правилната законова разпоредба, което е съществено нарушение и
е основание за отмяна на издаденото НП в тази му част. По делото категорично се
установи, че след настъпване на произшествието виновният водач въобще не е спрял, а
е продължил движението си. Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Това е първото и основно задължение на всеки
участник в ПТП и именно то не е било изпълнено в настоящия случай, тоест нарушен е
бил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Последващите
задължения на водача в точка 2 и 3 на чл.123, ал.1 от ЗДвП, касаят неговото поведение
след спиране и установяване последствията от произшествието, като му се вменяват
различни отговорности в зависимост дали има пострадали хора или само материални
щети. В случая АНО е квалифицирал нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП,
който гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му
указания. За да се стигне до неизпълнение на това задължение обаче, трябва водачът
5
преди това да е спрял и установил последиците от произшествието, тоест да е
изпълнил задължението си по точка 1. В случай, че водачът въобще не е спрял, то няма
как да се стигне до извода, че между участниците в произшествието не е имало
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, тъй като участниците въобще не са
дискутирали настъпилото произшествие. Следователно по точка 3 е наказуемо
напускането на произшествието след като вече водачът е спрял, установил е
последствията и не се е разбрал с другия участник относно настъпилите вреди, тоест
наказва се последващото напускане, а когато въобще не е спрял, за да установи
вредите, то нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поради изложеното съдът
намира, че фактически осъщественото нарушение от жалбоподателя не е било
подведено под правилната законова разпоредба, което от своя страна води до
незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част. Необходимо е да бъде
отбелязано, че такава неправилна квалификация на нарушението се забелязва и в
съставения АУАН, но вместо същата да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, то АНО машинално я е пренесъл в издаденото НП.
Освен това, по отношението на второто нарушение липсва съставомерност от
субективна страна, тъй като то не е било извършено виновно. Макар жалбоподателят
да е бил длъжен да спре и да установи последиците от произшествието, той обективно
не е могъл да изпълни това си задължение, понеже изобщо не е разбрал за настъпилия
удар и в съзнанието му не е имало създадена представа, че е налице произшествие и
той трябва да остане на мястото. Ударът е бил при движение с много ниска скорост, С.
не е слизал да погледне какво се случило, а в същото време е потеглил съвсем
спокойно след произшествието, заявил е впоследствие на свидетеля Ж., а и в
декларацията попълнена в ОПП-СДВР, че не е удрял друг автомобил, които
обстоятелства говорят, че явно не е разбрал за произшествието и не се е опитвал да
напусне бързо мястото на инцидента. Нарушителят следва да бъде признат за виновен,
само ако деянието е категорично доказано от обективна и субективна страна, а в случая
няма категорични доказателства за умишлено поведение. Това нарушение може да
бъде извършено само умишлено, тъй като то обуславя на първо място знание за
настъпило произшествие и едва след това неизпълнение на задължението да се остане
на мястото, а умисъл в случая липсва.
Мотивиран от изложените съображения настоящият състав намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено относно
нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП и да бъде отменено за нарушението по чл.123,
ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и 5 от ЗАНН, Софийският
6
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-024655 от 01.12.2021 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, В
ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП на Г. Г. СТ., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-024655 от 01.12.2021
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ , с която за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на Г. Г. СТ.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7