Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 724
13.11.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Кремена Костова - Грозева
Росица Чиркалева
- Иванова
при секретаря Йорданка Попова...….....…...………................…
в присъствието на
прокурор
Елеонора Иванова…….…….............……................……………....като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева -
Иванова адм. д. №662 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез
пълномощник – адв. Б. Б., срещу чл.61, ал.2, т.4 от Наредба №9 за обществения
ред при използване на пътни превозни средства на територията на община
Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че имал правен интерес по
смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, защото бил правоспособен водач на МПС, кат.
„А“, „Б“, „М“ и управлявал, спирал и паркирал както лични, така и автомобили на
свои приятели на територията на община Димитровград, вкл. и в „Синя зона“.
Напълно било възможно да понесе санкциите, предвидени в чл.61, ал.2, т.4 от
Наредба №9. С оспорената част от наредбата се създавали нови правила за
принудително преместване на задържаните в „Синя зона“ МПС, каквито правила не
били описани в ЗДвП, поради което оспорената част нарушавала и застрашавала
правата, свободите и законните интереси на оспорващия, гарантирани му с
разпоредбите на чл.167, ал.2, т.2 и чл.171, т.5 от ЗДвП. Затова съгласно и
разпоредбите на чл.56 и чл.120 ал.2 от Конституция на РБ, разполагал с правото
да оспори всеки акт, който застрашавал правната му сфера, а именно такъв
порочен акт била оспорената част от наредбата. Навеждат се доводи, че както при
приемането на Наредба №9 ОРИППСТОД, така и при издаване на оспорената част от
същата наредба, ответникът нарушил изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2-3
от ЗНА, като не публикувал проектите в интернет, а така отнел възможността на
заинтересованите страни да изразят становища и предложения, липсвал анализ за
съответствие с правото на Европейския съюз, липсвали мотиви за очакваните
финансови резултати от прилагането на оспорената част. Така ответникът нарушил
нормотворческите правила при издаване на оспорената част. Сочи се, че
оспорваната част противоречала на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, доколкото
посочената разпоредба на закона предвиждала като единствена приложима
принудителна административна мярка при неплащане на таксата за паркиране –
използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно
средство, а не и предвиденото в наредбата задължително преместване. Приетата от
общинския съвет разпоредба противоречала и на чл.171, т.5 от ЗДвП, която
разрешавала преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач само в предвидените в
посочената точка хипотези: когато превозното средство е паркирано правилно, но
обстоятелствата налагат неговото преместване; паркирано е в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Законът не допускал възможността за принудително
преместване на паркирано превозно средство при престояване на блокирано със
скоба МПС повече от два часа, каквато принудителна административна мярка била
създадена с оспорената разпоредба на наредбата. Случаите, когато се налагали
принудителни административни мерки, се уреждали със закон. Доколкото било
предвидено прилагане на принудителна административна мярка от вида на чл.171,
т.5 от ЗДвП в противоречие със закона, разпоредбата на наредбата била
незаконосъобразна. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената
разпоредба от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на община Димитровград. Претендира се присъждане на
направените разноски.
С Молба вх. №6145/16.08.2017г., подадена от П.Т.З.,
същият е поискал на основание разпоредбата на чл.159, т.3 от АПК да бъде
прекратено съдебното производство по настоящото дело, поради оттегляне на оспорената
част на чл.61, ал.2, т.4 от Наредба №9 за обществения ред при използване на
пътни превозни средства на територията на община Димитровград, изменена с
Решение №692/27.07.2017г. на ОбС – Димитровград, както и да му бъдат присъдени
сторените от него деловодни разноски.
С Разпореждане в з.з. на 21.08.2017г., с оглед
депозираната молба, съдът е предоставил възможност на жалбоподателя да
конкретизира дали поддържа първоначално подадената пред съда жалба в цялост –
насочена срещу чл.61, ал.2, т.4 от процесната наредба в цялост или само в
частта относно думата „такса“, изменена с Решение №692/27.07.2017г. на ОбС –
Димитровград на „цената“.
С подадено с вх. № 6383/25.08.2017г. Пояснение, П.Т.З.
е уточнил, че поддържа жалбата си в цялост срещу разпоредбата на чл.61, ал.2,
т.4 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства
на територията на община Димитровград, така, както е депозирана пред съда.
Посочил също, че оттегля молбата си за прекратяване на делото. Предоставя на
съда да се произнесе дали да продължат съдопроизводствените действия или да
прекрати с определение делото на основание чл.159, т.3, предвид Решение
№692/27.07.2017г. на ОбС – Димитровград, с което оспорената част от наредбата е
изменена.
Допълнително, в молба вх. №7779/11.10.2017г. З. е
посочил още едно основание за уважаване на жалбата, като е посочил, че
процесната разпоредба воделa до издаване от ответника на ПАМ за репатриране на
ППС, което било в нарушение и на разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, с която
законодателят регламентирал, че ПАМ могат да се уреждат само със закон или
указ, а не с наредба от общински съвет, който нямал компетентността да урежда
ПАМ, от което следвал извода, че оспорената част от наредбата била нищожна.
Ответникът, Общински съвет – Димитровград, редовно
призован, не изпраща представител. В писмо рег. индекс ОбС-10-225#1/07.07.2017г.
на Общински съвет на Община Димитровград се изразява становище, че жалбата е
недопустима и неоснователна, липсвал пряк, непосредствен и правомерен интерес
от обжалването. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В писмо рег. индекс ОбС-10-225#4/16.08.2017г. на Общински съвет на
Община Димитровград се изразява становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана. В случай, че същата бъде уважена, се моли да бъде намалено
адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден по Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че оспорването е основателно.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена в актуалната й действаща
редакция Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на община Димитровград (Наредбата). В §1 от
Допълнителни и заключителни разпоредби на същата е посочено, че се издава на
основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и влиза в сила, считано от 01.01.2009г. Посочено
е също, че Наредбата е изменена с няколко решения на Общински съвет –
Димитровград, подробно описани.
Видно от представения по делото Протокол №19
от проведено заседание на 27.04.2017г. на Общински съвет Димитровград, в т.1 от
дневния ред е включена Докладна записка вх. №ОбС-07-141/18.04.2017г. (изх.
№РД-28-214/18.04.2017г.) от И. Д. относно: Изменение и допълнение на
Наредба №9 за обществения ред при
използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград. С
Решение №582 от 27.04.2017г., на основание чл.21, ал.1, т.13 и т.23, ал.2 от ЗМСМА, ОбС – Димитровград е изменил и допълнил член 33, 33а, 39, 40, 41, 50,
50а, 61, 64 и 66 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни
превозни средства на територията на Община Димитровград, както подробно е описано
в решението, като в чл.61 е приета нова точка 4, оспорвана в настоящото
производство, със следното съдържание: „При престой на задържано със скоба ППС
в „Синя зона” повече от 2 (два) часа или след изтичане на работното време на
„Синя зона”, задържаните ППС задължително се преместват от мястото на
паркирането им. Блокираният автомобил, след преместването му, се оставя на
отговорно пазене, без скобата. Разходите, направени във връзка с преместването
на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство,
което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, като в този случай
на нарушителя се съставя акт, а таксата за отговорното пазене на преместения
автомобил се начислява от момента на уведомяването на РПУ – Димитровград.“),
като със същото решение се възлага на кмета осъществяването на всички дейности,
необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението.
В гласуването при приемане на Решение
№582/27.04.2017г. са участвали 28 общински съветници, от които 18 общински съветници
са гласували „за”, 5 общински съветници
са гласували „против” и 5 общински съветници -„въздържали се”.
Видно от данните по делото, от Кмет на Община
Димитровград е изготвена Докладна записка (л.407 – 409) рег. индекс
РД-28-425/14.07.20177г. до Общински съвет – Димитровград (рег. индекс
ОбС-07-233/14.07.2017г.), с която е направено предложение за промяна на някои
текстове от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни
средства на територията на община Димитровград, сред които и текста на чл.61,
ал.2, т.4 от Наредбата. В докладната записка са изложени подробни съображения,
въз основа на които се предлага да бъдат извършени посочените изменения.
Докладната записка и проектът са публикувани на
интернет страницата на Община Димитровград на 23.06.2017г. (л.412-414).
На заседание на Общински съвет Димитровград, проведено
на 27.07.2017г., е взето Решение №692, с което е приета Наредба за изменение на
Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на
територията на Община Димитровград, като сред посочените като изменени
разпоредби е и нормата на чл.61, ал.2, т.4.
В гласуването при приемане на Решение
№692/27.07.2017г. са участвали 30 общински съветници (от общо 33, съгласно
чл.4, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет –
Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация
– л.52-78), от които 25 общински съветници са гласували „за”, 0 общински съветници са гласували „против” и
5 общински съветници -„въздържали се”.
Видно от действащата към настоящия момент редакция на
разпоредбата на чл.61, ал.2, т.4 от Наредбата, същата гласи следното:
„Принудителното преместване на МПС от лицата по ал.1 се извършва в следните
случаи: т.4 - При престой на задържано със скоба ППС в „Синя зона” повече от 2
(два) часа или след изтичане на работното време на „Синя зона”, задържаните ППС
задължително се преместват от мястото на паркирането им. Блокираният автомобил,
след преместването му, се оставя на отговорно пазене, без скобата. Разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, като в този случай на нарушителя се съставя акт, а цената за
отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването
на РПУ – Димитровград.“
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от
подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспорването на
подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само чл.61, ал.2, т.4 от Наредбата, което е допустимо, съгласно
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК
изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни
актове, т. е. без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда компетентност на
общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да
приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С
оглед горното, наредбата, чиито разпоредби се протестират, е приета от
компетентен орган – Общински съвет – Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Видно от представената от ответника
административна преписка, Наредбата е издадена на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и влиза в сила, считано от 01.01.2009г., като е изменяна с няколко
решения на Общински съвет Димитровград, сред които и Решение №582 от
27.04.2017г. и Решение №692 от 27.07.2017г. Сред приетите с Решение №582 от 27.04.2017г. изменения и
допълнения е и създадената нова т.4 към текста на чл.61, ал.2 от Наредбата,
като с Решение №692 от 27.07.2017г. е
прието изменение на чл.61, ал.2, т.4, съгласно което „таксата“ се заменя с
„цената“. Предвид заявеното от жалбоподателя, че поддържа обжалването срещу чл.
61, ал.2, т.4 от процесната наредба в цялост, след последната редакция на тази
разпоредба, настоящата инстанция намира, че следва да извърши контрол за
законосъобразност на оспорената разпоредба именно в тази и редакция, приета с Решение №692 от 27.07.2017г.
Съдът намира, че заседанието, на
което е приета последната редакция от оспорената разпоредба на Общински съвет
Димитровград е законно проведено, като са били спазени изискванията на чл.27,
ал.2 и ал.3 от ЗМСМА.
С оглед представените по делото
доказателства, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения
на правилата, по които се приемат подзаконовите нормативни актове от общинските
съвети, действали към датата на приемане на Наредбата и последващите изменения
на същата, поради което наведените в жалбата възражения в тази насока са
неоснователни.
При преценката за съответствие на оспорената разпоредба от процесния
подзаконов нормативен акт с материалния закон, съдът намира, че жалбата е частично
основателна, при следните съображения:
При
преценка за съответствие на оспорената разпоредба от Наредбата с
цитираните в жалбата текстове на чл.167, ал.2, т.2 и чл.171, т.5 от ЗДвП,
състава на съда установи, че в чл.171, т.5 от ЗДвП е създадена нова буква „г“ –
ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., съгласно която паркирано пътно
превозно средство се премества без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано и не е
заплатена дължимата цена по чл.99, ал.3 и в случаите по чл.167, ал.2, т.2 след
изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.
Посочената в жалбата разпоредба на
чл.167, ал.2 от ЗДвП предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете
на общините: т. 2 – използват техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство.
Наред с горното, съгласно чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат визираните в същата разпоредба принудителни административни мерки, а в т.5 от тази разпоредба законодателя
е приел като такава ПАМ -преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Такова
преместване нормата на чл. 171, т.5 от ЗДвП предвижда в следните хипотези:
когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат
неговото преместване; паркирано е в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали
30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство; паркирано и не е заплатена
дължимата цена по чл.99, ал.3 и в случаите по чл.167, ал.2, т.2 след изтичане
на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.
С оглед изложеното, към настоящия
момент ЗДвП урежда ПАМ „принудително преместване на паркирано превозно средство“,
за което не е заплатена дължимата цена по чл.99, ал.3 и в случаите по чл.167,
ал.2, т.2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на
неподвижен пътен знак. Именно такава принудителна административна мярка възпроизвежда
и оспорената разпоредба на Наредбата. Ето защо, макар и към момента на
депозиране на жалбата същата да е била напълно основателна, то към настоящият
момент изложените в същата аргументи за създаване на ПАМ посредством подзаконов
нормативен акт са несъстоятелни, доколкото тази принудителна административна
мярка е била законово уредена с разпоредбата на б.“Г“ от т. 5 на чл. 171 от ЗДвП, и към настоящият момент е налице законова регламентация за нейното
налагане.
Предвид обстоятелството, че подзаконовите
нормативни актове са такива с многократно правно действие, което продължава
неограничено във времето, докато не бъдат отменени по предвидения от закона ред,
контрола за законосъобразност върху подзаконовите нормативни актове, като вид
административни актове следва да се различава от този осъществяван върху
индивидуалните и общите административни актове, имащи еднократно правно
действие. Ето защо законосъобразността на същите, изхождаща от съответствието
им с нормативните актове от по – висока степен, следва да бъде подложена на проверка именно
спрямо действащите към момента на произнасянето на съда, нормативни актове.
Предвид горното, следва да се отбележи, че макар и към момента на подаване на
жалбата срещу посочената разпоредба, да не е съществувала законова
регламентация за налагане на ПАМ от този вид, то към момента на произнасяне на
настоящия състав е налице законово уредена възможност за налагане на ПАМ от
този вид. Тази възможност е била въведена със създаване на нова б.“г“ към т.5
на чл. 171 от ЗДвП с ДВ бр. 77/17г. в сила от 26.09.2017г. В този смисъл е и
Решение 8029/15.06.2010г. по адм. Д. № 34/2010г. на ВАС, 5 – членен състав.
Действащата към настоящия момент редакция на
разпоредбата на чл.61, ал.2, т.4 от Наредбата, гласи: „Принудителното
преместване на МПС от лицата по ал.1 се извършва в следните случаи: т.4 - При престой на задържано със скоба ППС в
„Синя зона” повече от 2 (два) часа или след изтичане на работното време на
„Синя зона”, задържаните ППС задължително се преместват от мястото на
паркирането им. Блокираният автомобил, след преместването му, се оставя на
отговорно пазене, без скобата. Разходите, направени във връзка с преместването
на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, като в този случай на
нарушителя се съставя акт, а цената за отговорното пазене на преместения
автомобил се начислява от момента на уведомяването на РПУ – Димитровград.“.
Прави впечатление, че макар и към
настоящият момент да е налице законово уредена възможност за налагане на ПАМ от
процесния вид, то с оспорената разпоредба в частта й „повече от два часа“ се разширява приложното поле на
регламентираната с разпоредбата на чл. 171. Т.5 ,б.“Г“ от ЗДвП ПАМ, която
предвижда такова преместване само след изтичане на работното време за
паркиране, указано на неподвижен пътен знак, но не и по- рано, каквато
възможност е създадена с оспорената разпоредба в частта й „повече от два часа“.
Ето защо в тази си част оспорената разпоредба се явява незаконосъобразна и в
противоречие с нормата на чл. 171, т.5, б.“Г“ от ЗДвП и следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 196 от АПК,
вр. чл. 143, ал.1 от АПК съдът намира за основателно искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски. Преди приключване на устните състезания, ответната
страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което настоящият състав намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал.3 от Наредба 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, и предвид
правната и фактическа сложност на производството, и като взе предвид участието
на процесуалния представител на
жалбоподателя в производството и броя на проведените заседания, настоящият състав
намира, че заплатеното възнаграждение за същият е прекомерно и като такова
следва ответната страна да бъде осъдена да заплати същото в редуциран размер от 500 лева. Предвид
което общата сума на дължимите разноски по делото е 530 лева, от които 10 лева
за платена ДТ, 20 лв. платена такса за обнародване в ДВ и 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.61, ал.2, т.4 от
Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на
територията на община Димитровград в
частта й „повече от два часа“, като
отхвърля оспорването на П.Т.З. ***, в останалата му част.
ОСЪЖДА Общински съвет Димитровград да
заплати на П.Т.З. сторените по делото разноски в размер на 530 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.