№ 1321
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав П. Радев
Членове:Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх. №289754/26.10.2021г. на
Б. Н. Н., ЕГН **********, и Й. Н. Н., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на майка си Б. Л. Н., чрез пълномощника им по
делото адв.Б. К., и въззивна жалба вх. №289918/28.10.2021г. на Л. И. Б.,
ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. П. А., към която са
се присъединили Н. И. Н., ЕГН **********, и М. И. Н., ЕГН
**********, чрез назначения им особен представител адв. С. В., против
Решение №262298 от 01.10.2021г., постановено по гр.д. №7979/2019г. по
описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с което е признато за установено
по иска, предявен от И. Н. А., ЕГН **********, че ответниците Б. Н. Н.,
ЕГН **********, Й. Н. Н., ЕГН **********, Л. И. Б., ЕГН **********,
Н. И. Н., ЕГН **********, и М. И. Н., ЕГН **********, не са
собственици на описаните в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 70, том ІV, рег. № 4736, дело №598/2003г. на нотариус
Иво Гонев имоти, както следва: едноетажна жилищна постройка, със
застроена площ от 24 кв.м., състояща се от една стая, отделно помещение към
1
нея, служещо за умивалник и едно малко помещение до входа откъм улица
„***“ /бивша ул. „К.“/ и със самостоятелен вход, като всички помещения са
покрити с бетонна плоча и отделени на калкан от двуетажната жилищна
сграда в същото дворно място, с право на реално ползване на мястото, върху
което са построени помещенията и празното дворно място, което се намира
между двуетажната жилищна постройка на наследниците на Р.Л.,
помещението за умивалника и Н.Л. и малкото помещение, служещо за вход
откъм улицата, както и на 52/311 ид.ч. от дворното място, в което е построена
постройката цялото от 311 кв.м., съставляващо поземлен имот V-26, в кв.І по
плана на гр. Пловдив ІІІ-та градска част, с адрес- ул. „***, представляващо
имот с идентификатор 56784.524.26 по действуващата кадастрална карта на
гр. Пловдив.
В жалбата на Б. Н. Н., ЕГН **********, и Й. Н. Н., ЕГН
**********, се излагат съображения за неправилност на обжалваното
решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответната страна по жалбата- И. Н. А., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. П. Х., в писмен отговор на същата,
иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Постъпили са отговори на жалбата и от Л. И. Б., ЕГН **********,
чрез пълномощника й по делото адв. П. А., и от М. И. Н., ЕГН
**********, чрез пълномощника й по делото адв. М. А., с който се
изразява становище, че същата е основателна.
В жалбата на Л. И. Б., към която са се присъединили Н. И. Н.,
ЕГН **********, и М. И. Н., ЕГН **********, се излагат доводи за
недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че
жалбоподателката не е приемала наследството на починалия си в хода на
делото баща И. Н. Н. и се е отказала от него. Иска се обезсилване на
постановеното по отношение на нея решение като процесуално
недопустимо и прекратяване на производството по делото, а ако се приеме
за допустимо- отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявения
по отношение на нея иск.
Ответната страна по жалбата- И. Н. А., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. П. Х., в писмен отговор на същата,
2
заявява, че не възразява постановеното решение да бъде обезсилено по
отношение на жалбоподателката, но счита, че тя следва да дължи
разноски за първоинстанционното производство и в нейна полза не
следва да се присъждат такива за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който
ищцата И. Н. А., ЕГН **********, иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответниците Б. Н.
Н., ЕГН **********, Й. Н. Н., ЕГН **********, и И. Н. Н., ЕГН
**********, починал в хода на процеса, на чието място са били
конституирани наследниците му- първоначалните ответници Б. Н. Н.,
ЕГН **********, и Й. Н. Н., ЕГН **********, както и Л. И. Б., ЕГН
**********, Н. И. Н., ЕГН **********, и М. И. Н., ЕГН **********,
че ответниците не са собственици на описаните в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 70, том ІV, рег. № 4736, дело
№598/2003г. на нотариус Иво Гонев имоти, както следва: едноетажна
жилищна постройка, със застроена площ от 24 кв.м., състояща се от една стая,
отделно помещение към нея, служещо за умивалник и едно малко помещение
до входа откъм улица „***“ /бивша ул. „К.“/ и със самостоятелен вход, като
всички помещения са покрити с бетонна плоча и отделени на калкан от
двуетажната жилищна сграда в същото дворно място, с право на реално
ползване на мястото, върху което са построени помещенията и празното
дворно място, което се намира между двуетажната жилищна постройка на
наследниците на Р.Л., помещението за умивалника и Н.Л. и малкото
помещение, служещо за вход откъм улицата, както и на 52/311 ид.ч. от
дворното място, в което е построена постройката цялото от 311 кв.м.,
3
съставляващо поземлен имот V-26, в кв.І по плана на гр. Пловдив ІІІ-та
градска част, с адрес- ул. „***, представляващо имот с идентификатор
56784.524.26 по действуващата кадастрална карта на гр. Пловдив. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищцата заедно с третото
неучастващо по делото лице П.Д.С. са съсобственици при равни права- по
½ идеална част на поземлен имот с идентификатор 56784.524.26 по
кадастралната карта на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив,
ул. „***, целият с площ от 312 кв.м., ведно с построените в него жилищна
сграда с идентификатор 56784.524.26.1 със застроена площ 69 кв.м., на два
етажа; еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.524.26.2 със
застроена площ от 22 кв.м., на два етажа, и еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 56784.524.26.3 със застроена площ от 25 кв.м., на един етаж,
които представляват пристройка и надстройка на двуетажната жилищна
сграда със застроена площ от 69 км.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор 56784.524.26.5 със застроена площ 21 кв.м. на един етаж.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том
ІV, рег. № 4736, дело №598/2003г., от 01.08.2003г. на нотариус Иво Гонев
ответниците, в качеството си на наследници по закон на Й. И. Н., се
легитимирали като собственици на едноетажна жилищна постройка в
същия имот със застроена площ от 24 кв.м., и на 52/311 ид.ч. от дворното
място. Ищцата твърди, че описаната в нотариалния акт, с който
наследодателката на ответниците Й. И. Н. е закупила процесния имот,
едноетажна постройка не представлява самостоятелно жилище нито
съгласно изискванията на ЗУТ, нито съгласно изискванията на
действащите преди него териториалноустройствени закони, поради което
и по отношение на нея не може да бъде придобито вещно право на
собственост. По отношение на идеалните части от дворното място са
изложени твърдения, че нито непосредствената праводателка на
наследодателката на ответниците Р.Б.Б., нито нейните праводатели Т.К.Б.
и К.Г.П., са притежавали идеални части от същото, поради което и не са
могли да ги прехвърлят на наследодателката на ответниците и тя да ги
придобие. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е
съгласил с доводите на ищцата и е уважил предявения отрицателен
установителен иск.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
4
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК настоящият състав на
съда намери, че същото е валидно. Съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта
на решението в обжалваната му част.
По доводите в жалбата на Л. И. Б., към която са се присъединили
Н. И. Н. и М. И. Н., за процесуалната му недопустимост по отношение
на тях съдът намира следното:
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че трите
жалбоподателки са дъщери и наследници по закон на първоначалния
ответник И. Н. Н., ЕГН **********, бивш жител на гр. П., починал в
хода на процеса на 17.04.2020г. С определение на пъровоинстанционния
съд от 07.07.2020г. същите са били конституирани като страни по делото.
Определението за конституиране е било връчено на жалбоподателката Л.
И. Б. на 21.07.2020г., заедно с призовка за насроченото за 08.09.2020г.
съдебно заседание. Другите две жалбоподателки не са били открити на
постоянните си и настоящи адреси, поради което им е бил назначен
особен представител съгласно чл.47, ал.6 от ГПК. На 04.11.2021г. след
постановяване на съдебното решение по делото е представено
пълномощно, съгласно което М. И. Н. е упълномощила адв. М. А. да я
представлява, а с разпореждане на първоинстанционния съд от
09.06.2022г. адв. С. В. е бил освободен като неин особен представител,
считано от датата на разпореждането. На 25.10.2021г. Л. И. Б. и М. И.
Н. са заявили откази от наследството на И. Н. Н., които са били
вписани в особената книга на Районен съд- Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от Закона за наследството
наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от
откриване на наследството. Приемането на наследството е изричен акт,
който се извършва по реда на чл.49, ал.1 и ал.2 от ЗН- с писмено
заявление до районния съдия, което се вписва в особената за това книга
или с конклудентни действия. В случая по делото не се твърди и не се
установява жалбоподателките да са приели наследството на починалия
си баща по реда на чл.49, ал.1 или ал.2 от ЗН, като на 25.10.2021г. две
от тях- Л. И. Б. и М. И. Н. са се отказали от същото съгласно чл.52 от
ЗН. С вписването на извършените откази те са загубили качеството си на
5
наследници на починалия наследодател от момента на откриване на
наследството, поради което и следва да се приеме, че не е настъпило
наследствено правоприемство между последния и тях. При това
положение те не са процесуално легитимирани след смъртта му да бъдат
страни по предявения срещу него иск, което налага обезсилване на
постановеното по отношение на тях съдебно решение и прекратяване на
производството по делото в тази му част. Доколкото Н. И. Н. не е
извършила отказ от наследството на починалия си баща И. Н. Н., то тя
следва да се приеме за надлежна страна в производството и по отношение
на нея решението не може да бъде обезсилено на това основание.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в
жалбата на Б. Н. Н. и Й. Н. Н., като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
по силата на договор за покупко- продажба, сключен на 06.10.2017г. с
нотариален акт № 23, том ІІ, дело 216/2017г. на нотариус Иван Мингов,
ищцата И. Н. А. е придобила правото на собственост върху ¼ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 56784.524.26 с административен адрес гр.
Пловдив, ул. „***, целият с площ от 312 кв.м., при граници- имоти с
идентификатори: 56784.524.911, 56784.524.910, 56784.524.27; ведно с 1/4
идеална част от построените в това дворно място жилищна сграда с
идентификатор 56784.524.26.1 със застроена площ 69 кв.м., на два етажа;
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.524.26.2 със застроена
площ от 22 кв.м., на два етажа; еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 56784.524.26.3 със застроена площ от 25 кв.м., на един етаж;
селскостопанска сграда с идентификатор 56784.524.26.5 със застроена площ
21 кв.м. на един етаж. По силата на договор за дарение, сключен на
13.05.1997г. с нот. акт № 14, том ХХV, дело 6207/1997г. на нотариуса при
Пловдивския районен съд, ищцата е придобила правото на собственост върху
¼ ид.ч. от процесното дворно място, ведно с ¼ ид.ч. от построените в него:
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.;
пристройка и надстройка към жилищна сграда със застроена площ 45 кв. м.; и
постройка със стопанско предназначение със застроена площ 18 кв.м.
6
Ответниците по делото са наследници по закон на Й. И. Н., починала на
18.03.2016г., която с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 70, том ІV, рег. № 4736, дело №598/2003г. на нотариус Иво Гонев е
закупила на 01.08.2003г. правото на собственост върху едноетажна жилищна
постройка със застроена площ от 24 кв.м., състояща се от една стая, отделно
помещение към нея, служещо за умивалник и едно малко помещение до
входа откъм улица „***“ / бивша ул. „К.“/ и със самостоятелен вход, като
всички помещения са покрити с бетонна плоча и отделени на калкан от
двуетажната жилищна сграда в същото дворно място, с право на реално
ползване на мястото, върху което са построени помещенията и празното
дворно място, което се намира между двуетажната жилищна постройка на
наследниците на Р.Л., помещението за умивалника и Н.Л. и малкото
помещение, служещо за вход откъм улицата, ведно с 52/311 ид.ч. от дворното
място, в което е построена постройката, цялото от 311 кв.м., съставляващо
поземлен имот V-26, в кв.І по плана на гр. Пловдив ІІІ-та градска част, с адрес
ул. „***. Не се спори по делото, а се установява и от представената скица,
изготвена съгласно действуващата кадастрална карта, че така описаното в
нотариалния акт на ответниците дворно място- имот V-26, в кв.І по плана на
гр. Пловдив ІІІ-та градска част, съответства на имот с идентификатор
56784.524.26 по действащата кадастрална карта на гр. Пловдив. В скицата
като собственици на имота са записани ишцата И. Н. А. за общо ½
идеална част от имота съгласно посочените по- горе нотариални актове,
третото неучастващо по делото лице П.Д.С.- за ½ идеална част от имота
съгласно представения по делото нотариален акт за дарение от
18.11.2016г., и наследодателката на ответниците Й. И. Н.- за 52/311
идеални части от правото на собственост съгласно цитирания по- горе
нотариален акт.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№8/2012 от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника. Доколкото ищцата
притежава идеални части от правото на собственост върху поземления
имот и построените в него сгради, то тя има правен интерес от
7
предявяване на иск, с който да отрече евентуалните права на други лица
върху същия имот и сгради. В случая правен интерес е налице и предвид
обстоятелството, че с подадения отговор на исковата молба ответниците
са оспорили обема на притежаваните от ищцата и от другия
съсобственик на имота права, като са изложили твърдения, че същите
следва да бъдат в по- малък размер от посоченото в нотариалните им
актове при отчитане на притежаваните от ответниците 52/311 идеални
части от имота. Тъй като съдът е сезиран с отрицателен установителен
иск, то ответниците носят доказателствената тежест да установят
претендираните от тях права.
С исковата молба ищцата е изложила твърдения, че
наследодателката на ответниците Й. И. Н. не е придобила права по
силата на нотариалния акт за покупко- продажба от 01.08.2003г., тъй като
нейната праводателка не е притежавала такива и не е могла да й ги
прехвърли. От материалите по делото е видно, че при сключване на
сделката, купувач по която е наследодателката на ответниците,
прехвърлителката Р.П.Б. се е легитимирала с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 90, том ІV, дело 2032 от 1978 г. /лист 15/. Съгласно същия
тя е придобила от своята майка Т.К.Б. едноетажна жилищна постройка,
състояща се от една стая, отделно помещение до нея, служещо за умивалник
и едно малко помещение на входа откъм улица „К.“ и със самостоятелен вход,
всички помещения покрити с бетонна плоча и отделени на калкан от
двуетажната жилищна сграда в същото дворно място, заедно с мястото върху
което са построени изброените по-горе помещения и празното дворно място,
което се намира между двуетажната жилищна постройка на наследници на
насл. на Р.Л. и малкото помещение на умивалник, Н.Л. и малкото помещение,
служещо за вход откъм улица „К.“, представляващо идеална част от цялото
място от 311 кв.м., съставляващо имот пл.№ 26, включено в парцел V от
квартал първи по плана на гр. Пловдив, ІІІ градска част, с адрес ул. „***, при
граници на самостоятелната постройка от около 24 кв.м.- Н.Л., ул. „К.“,
двуетажна жилищна сграда на н-ци на Р.Л., двора на същия имот към ул.
„***“, едноетажна жилищна постройка на н-ци на Р.Л.. При изповядването
на този договор за дарение за установяване на собствеността върху
прехвърляния имот е бил представен нотариален акт за покупко-продажба от
29.10.1957г.- акт № 178, том Х, дело 2941/1957г. /лист 17/. По силата на този
8
договор Ф.К.Б. е закупила от К.Г.П. едноетажна жилищна постройка,
състояща се от една стая, отделно помещение до нея служещо за умивалник и
едно малко помещение намиращо се до самия вход откъм улица „Н.П.“,
всички покрити с бетонова плоча, заедно с мястото върху което са построени
тези помещения и празното място, което се намира между двуетажната
жилищна постройка на Р.П.Л., помещението на умивалника, съседа Н.Х.Л. и
малкото помещение, служещо за вход откъм ул. „Н.П.“, при граници на
имота- Н.Х.Л., двуетажна къща на Р.П.Л., двора на същия към ул. „***“,
едноетажна жилищна постройка на същия и ул. „***“, който имот
съставлява част от имот пл. №3 от кв.1 на предградието „Лаута“. На свой
ред продавачът по тази сделка К.Г.П. се е легитимирал с нотариален акт за
продажба от 09.04.1952г.- акт №8, том І, дело №348/1952г. на нотариуса при
Пловдивския околийски съд /лист 19/, съгласно който е закупил от Р.П.Л.
следния имот: една едноетажна жилищна постройка, състояща се от една
стая, отделно помещение до нея, служещо за умивалник и едно малко
помещение, намиращо се до самия вход откъм улица „***“, всички покрити с
бетонова плоча, заедно с мястото, върху което са построени изброените по-
горе постройки и празно място- дворче, което се намира между двуетажната
жилищна постройка на продавача, помещението за умивалника, съседа Н.Х.Л.
и малко помещение служещо за вход откъм улица „***“ при граници: на
изток- ***, на запад- двуетажната къща на продавача и двора му към булевард
„***“, на север- едноетажната жилищна постройка на продавача и на юг-
улица „***“, който имот съставлява част от целия имот на продавача пл.
№3 от кв. 1 на предградието „Лаута“. С този договор продавачът се
задължил със свои средства да открие вход- врата между дворчето, което
служи за изход на купувача към улица „***“ и първия етаж на жилищната си
постройка, като по тази начин даде възможност на купувача да ползва
клозета, намиращ се на първия етаж, без да преминава през коридора на
същия етаж. Освен това продавачът се е съгласил купувачът да ползва двора
му към бул. „***“, което ползване конкретно се състои в преминаване през
двора за излизане на булеварда, простиране и изтупване на дрехи и пренасяне
на топливни материали. Купувачът, от своя страна, се съгласил, че няма право
да прави каквито и да било надстроявания върху бетоновите плочи на
купения от него имот, или пък да прави каквито и да било постройки върху
мястото на продавача откъм бул.“***“, а това право се запазва напълно за
9
продавача, без той да е длъжен да иска предварителното съгласие на
купувача, когато иска да строи /лист 20/.
От заключението на приетата по делото съдебно-геодезическа
експертиза се установява, че по плана на гр.Пловдив от 1954г. процесният
имот е с пл. №3, а описаната в нотариалния акт №8 от 1952г. постройка е
отразена в плана със застроена площ от 18 кв.м., като на скица №1, изготвена
от вещото лице К., е обозначена с точки 1,2,3,4 и 5 / лист 209/. В плана,
одобрен през 1972г., процесният имот с пл.№3 от 1952г. е с нов номер - №26,
като в него са заснети четири сгради. Постройката предмет на иска е
обозначена със сигнатура „2МЖ“ с обща площ от 25 км.м., в която площ е
включено и празно място- дворче и малкото помещение, служещо за вход
откъм улица „***“. Очертанията на постройката са онагледени на скицата –
приложение №2 към заключението и са ограничени между точки 1,2,3,4,5,1.
Видно е от скицата, че част от сградата означена като „2 МЖ“, при т.4 е
включена в северния ъгъл на съседната двуетажна масивна жилищна сграда
/лист 206/. В действащия регулационен план одобрен през 1992г. за имот пл.
№26 е отреден парцел VІІІ-26. В него са заснети следните сгради: двуетажна
масивна жилищна с площ 72 кв.м.; двуетажна масивна жилищна с площ 25
кв.м.; масивна жилищна с площ 18 кв.м.; масивна жилищна с площ 12 кв.м.;
масивна стопанска с площ 24 кв.м. Ситуацията по плана е онагледена на
скица № 3 от която е видно, че малкото дворче, разположено пред
помещението откъм улицата и означено на скицата с цифра 4 е с площ от 6
кв.м. Самото помещение служещо за вход откъм улицата е обозначено със
сигнатура „МЖ“ и е с площ от 5 кв.м. /лист 211/. При сравняването на
скицата №3 и действуващата кадастрална карта / лист 13/ се установява, че
площта представляваща малкото дворче от 5 кв.м. и помещението служещо за
вход откъм улицата с площ 6 кв.м. са заснети като сграда с площ от 11 кв.м. и
идентификатор 56784.524.26.4.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице С.Ж., се установява, че описаните в
нотариалните актове от 1952, 1957, 1978 и 2003г. помещения имат
самостоятелен вход от към ул.“***“ през двукрила дървена врата. През тази
врата се влиза първо в помещението описано като „малко помещение откъм
улица „***“, което е самостоятелно с тухлени стени към съседното дворно
място и откъм вътрешния двор, покрито с бетонова плоча. За наличие на
10
дублиращ зид, откъм съседната двуетажна постройка вещото лице не може да
даде категоричен извод. Това помещение служи като преддверие при
влизането откъм улицата, то има врата към пространство, което отговаря на
описаното в нотариалните актове празно дворно място. Към момента на
огледа то е покрито с метална конструкция и ламарина, като в него е
монтирана мивка, за да може да се ползва като кухненски бокс /лист 220/.
Според вещото лице на това място, според нотариалния акт от 1952г. е
следвало да се направи отвор за врата в стената на двуетажната жилищна
сграда, която да даде на възможност да се ползва клозета на първия етаж в
тази постройка. При огледа вещото лице не е установило наличието на такава
врата. През вратата в северната част на така описаното помещение се влиза в
пространството, описано в нотариалните актове като „умивалник“, което към
настоящия момент представлява преходна баня и тоалетна. След него следва
стаята, която е с единствен вход откъм умивалното и с единствен прозорец,
разположен на запад към дворното място намиращо се откъм бул. „***“. Тези
две помещения са покрити с бетонова плоча, върху която при надстрояването
на втория етаж е изпълнена още една бетонова плоча, което е видно от
приложения към заключението снимков материал /лист 219/. Помещенията на
стаята и умивалника са част от двуетажната постройка, посочена в
кадастралната карта като сграда с идентификатор 56784.524.26.2. Северната
част на тази сграда е втора стая, чийто изход е от север през сградата
обозначена с идентификатор 56784.524.26.3. Процесните стая и умивалник
представляват част от сграда с идентификатор 56784.524.26.2, но не заемат
целия неин първи етаж, който е с площ от 22 кв.м.
При така установените по делото фактически обстоятелства от
правна страна съдът намира следното:
Доводите на ищцата, че ответниците не притежават правото на
собственост върху описаната в нотариалния акт на наследодателката им
едноетажна жилищна сграда са неоснователни. По делото се установява,
че посочената сграда е била част от имот, собственост на Р.П.Л., който
с нотариален акт за продажба от 09.04.1952г.- акт №8, том І, дело
№348/1952г., я е отделил от патримониума си и я е продал на К.Г.П..
Към датата на сключване на посочената сделка описаните в нотариалния
акт от 1952г. помещения действително не са отговаряли на изискванията на
11
действащия към посочената дата чл.155, ал.1 от Правилника за планово
изграждане на населените места /ППИНМ, обнародван в „Държавен
вестник“, бр.51 от 02.03.1950г./ за жилище, съгласно които всяко жилище
трябва да има най-малко: преддверие стая, кухня, клозет, килер и зимнично и
таванско помещение. Това обаче не води до недействителност на
сделката, тъй като към тази дата не е съществувала разпоредба, която да
въвежда технически изисквания към жилища, които се обособяват в
резултат на делба или разпоредителни сделки /цитираният чл.155 от
ППИНМ не се отнася за тези хипотези/, като за пръв път такива
изисквания са въведени с ал.4 на чл.38 от Строителните правила и
норми /обнародвана в „Държавен вестник“, бр.39 от 17.05.1963г./.
Предвид горното в съдебната практика се приема, че жилища, които не
отговарят на строителните правила и норми, но са обособени като такива
преди 17.05.1963г., могат да бъдат предмет на делба, придобивна давност
и прехвърлителни сделки, а транслативни сделки, извършени преди
17.05.1963г., с които се обособяват отделни жилища, неотговарящи на
строителните правила и норми, пораждат вещно- прехвърлителен ефект /в
този смисъл- Решение №5 от 03.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1984/2021г.,
първо г.о., и цитираната в него съдебна практика/. По така изложените
съображения следва да се приеме, че както първоначалната сделка от
1952г., с които за пръв път е било обособено процесното жилище, така и
последващите такива с него, са породили вещно- прехвърлителен ефект и
приобретателите по тях, последният от които е наследодателката на
ответниците, са придобили правото на собственост върху прехвърленото
жилище. Ето защо към настоящия момент въз основа на настъпилото
наследствено правоприемство ответниците се легитимират като
собственици на описаната в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 70, том ІV, рег. № 4736, дело №598/2003г. на нотариус
Иво Гонев жилищна постройка, поради което и предявеният срещу тях
отрицателен установителен иск за същата е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на идеалните части от поземления имот съдът намира
следното:
При проследяване на сключените с процесния поземлен имот сделки
е видно, че с първоначалната такава от 1952г. продавачът Р.П.Л. и
12
купувачът К.Г.П. са постигнали съгласие наред с описаните помещения да
се прехвърли и мястото, върху което са построени същите и празно място-
дворче, което се намира между тях. двуетажната жилищна постройка на
продавача, помещението за умивалника, съседа Н.Х.Л. и малко помещение
служещо за вход откъм улица „***“. Същият е предмета и на договора за
покупко- продажба от 1957г., с който К.Г.П. е продал имота на Фана
Крумова Бешкова. С договора за дарение от 1978г. последната е дарила
на Р.П.Б. същите части от поземления имот, който вече са посочени
като идеални части от цялото дворно място. С договора за покупко-
продажба от 2003г. Р.П.Б. е продала на наследодателката на ответниците
Й. И. Н. 52/311 идеални части от поземления имот. Настоящият състав
на съда по принцип споделя доводите на ищцата, че първите две сделки
от 1952г. и 1957г., доколкото имат за предмет реални част от дворното
място, са сключени в противоречие със закона. Съгласно разпоредбата на
чл.40 от действащия към датата на сключването им Закон за планово
изграждане на населените места /отм./ части от парцели с размери, по-
малки от предвидените, не могат да бъдат предмет на разпоредителни
сделки, освен ако се включват към съседен парцел. Предвид горното
следва да се приеме, че приобретателите по тези сделки не са придобили
правото на собственост върху описаните в тях реални части от дворното
място. Доколкото обаче сделките са сключени преди влизане в сила на
отменения Закон за териториално и селищно устройство /обнародван в
„Държавен вестник“, бр.29 от 10.04.1973г., в сила от 01.06.1973г./, то по
отношение на тях са приложими разпоредбите на чл.181, ал.2 и ал.3 от
ПЗР на ЗТСУ /отм./, предвиждащи, че при сключените до влизане в сила
на закона правни сделки с реални части от дворищнорегулационни
парцели, които не могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели, се
приема, че е била придобита идеална част, съответстваща на реално
определената част от парцела. Тези разпоредби запазват правното
действие на сключените преди приемане на ЗТСУ сделки с реални части
от парцели, като въвеждат фикцията, че предмет на сделката е
съответната идеална част от парцела. Ето защо в случая следва да се
приеме, че предмет на сделките от 1952г. и 1957г. не е реална част от
дворното място, а идеални части от същото, които са били придобити
от съответните приобретатели. Такива идеални части е придобила
13
съгласно договора за дарение от 1978г. и Р.П.Б., като същата ги е
прехвърлила на наследодателката на ответниците Й. И. Н. по силата на
договора за покупко- продажба от 01.08.2003г. Според настоящия състав
на съда обаче размерът на притежаваните от Р.П.Б. идеални части от
дворното място не е бил 52/311, а такъв, който съответства на реалната
част от дворното място, която е била предмет на нотариалните актове от
1952г. и 1957г. От нотариалните актове от 1952г. и 1957г. е видно, че е
била прехвърлена частта от дворното място, върху което са разположени
помещенията от едноетажната жилищна постройка- стая, отделно
помещение до нея, служещо за умивалник и едно малко помещение,
намиращо се до самия вход откъм улица „***“, както и празно място- дворче,
което се намира между двуетажната жилищна постройка на продавача,
помещението за умивалника, съседа *** и малкото помещение служещо за
вход откъм улица „***“. В нотариалните актове от 1952г. и 1957г. не е
посочена площта на едноетажната жилищна сграда, като според
заключението на приетата геодезическа експертиза по регулационния
план на гр. Пловдив от 1954г. същата е 18 кв.м. От заключението на
приетата геодезическа експертиза се установява, че по регулационния
план на гр. Пловдив от 1972г. процесната жилищна сграда е заснета
заедно с празното място- дворче и помещението, служещо за вход, като
същите са с обща площ от 25 кв.м. Предвид горното следва да се приеме,
че с нотариалния акт от 1978г., праводателката на ответниците Р.П.Б. е
придобила 25/311 идеални части от дворното място, които е могла да
прехвърли на наследодателката им Й. И. Н.. Ето защо ответниците се
легитимират като собственици на 25/311 идеални части от поземления
имот. Възражението на същите, че праводателите им са придобили по
давност правото на собственост върху идеалните части от имота,
посочени в нотариалния акт на наследодателката им, е неоснователно,
тъй като по делото не са ангажирани доказателства последните да са
упражнявали владение върху 52/311 идеални части от имота. Предвид
горното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
отхвърлен за 25/311 идеални части от дворното място и следва да бъде
уважен за разликата над 25/311 идеални части до предявения му размер
от 52/311 идеални части.
Предвид горното в частта му, с която е било признато за
14
установено, че ищците не са собственици на едноетажната жилищна
постройка и на 25/311 идеални части от дворното място, обжалваното
решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. В частта му, с
която е признато за установено, че ответниците не са собственици на
разликата над 25/311 идеални части до 52/311 идеални части от имота
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите. Пред първата инстанция ищцата е направила разноски в
размер на 1912,40 лв., а пред въззивната инстанция- 1578 лв. или общо
3490,40 лв. Според настоящия състав на съда е уважена ¼ от
претенцията й, поради което ответниците Б. Н. Н., Й. Н. Н. и Н. И. Н.
следва да й заплатят 872,60 лв.
В полза на ответниците Б. Н. Н. и Й. Н. Н. следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от претенцията,
която е ¾. Същите са направили разноски за първата инстанция в
размер на 1100 лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на 1000
лв. или общо 2100 лв., от които следва да им се присъдят 1575 лв.
Ответницата Л. И. Б. е направила искане за присъждане на
направените по делото разноски, което е неоснователно. Действително
по отношение на нея производството по делото се прекратява, а съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото. В случая обаче направените по делото
разноски за обжалване на съдебното решение се дължат на поведението
на самата ответница, която е била уведомена за конституирането си като
страна по делото на 21.07.2020г., а е направила отказ от наследство едва
на 25.10.2021г. след постановяване на първоинстанционното решение. В
случай, че ответницата се беше отказала от наследството преди
постановяване на решението, то не би се налагало тя да го обжалва и да
прави разноски за това.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
15
ОБЕЗСИЛВА Решение №262298 от 01.10.2021г., постановено по гр.д.
№7979/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му, с
която е било признато за установено по иска на И. Н. А., ЕГН
**********, че Л. И. Б., ЕГН **********, и М. И. Н., ЕГН
**********, не са собственици на описаните в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 70, том ІV, рег. № 4736, дело №598/2003г. на
нотариус Иво Гонев имоти, както следва: едноетажна жилищна постройка,
със застроена площ от 24 кв.м., състояща се от една стая, отделно помещение
към нея, служещо за умивалник и едно малко помещение до входа откъм
улица „***“ /бивша ул. „К.“/ и със самостоятелен вход, като всички
помещения са покрити с бетонна плоча и отделени на калкан от двуетажната
жилищна сграда в същото дворно място, с право на реално ползване на
мястото, върху което са построени помещенията и празното дворно място,
което се намира между двуетажната жилищна постройка на наследниците на
Р.Л., помещението за умивалника и Н.Л. и малкото помещение, служещо за
вход откъм улицата, както и на 52/311 ид.ч. от дворното място, в което е
построена постройката цялото от 311 кв.м., съставляващо поземлен имот V-
26, в кв.І по плана на гр. Пловдив ІІІ-та градска част, с адрес- ул. „***,
представляващо имот с идентификатор 56784.524.26 по действуващата
кадастрална карта на гр. Пловдив, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото по отношение на Л. И. Б., ЕГН **********, и М. И. Н., ЕГН
**********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262298 от 01.10.2021г., постановено по
гр.д. №7979/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му,
с която е признато за установено по иска, предявен от И. Н. А., ЕГН
**********, че ответниците Б. Н. Н., ЕГН **********, Й. Н. Н., ЕГН
**********, и Н. И. Н., ЕГН **********, не са собственици на разликата
над 25/311 до 52/311 идеални части от поземлен имот с идентификатор
56784.524.26 по действуващата кадастрална карта на гр. Пловдив, с площ от
312 кв.м., представляващ УПИ VІІІ-26, в кв.2 по регулационния план на гр.
Пловдив, квартал „Университетски“, с площ от 311 кв.м., с адрес- ул. „***.
ОТМЕНЯ Решение №262298 от 01.10.2021г., постановено по гр.д.
№7979/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му, с
която е признато за установено по иска, предявен от И. Н. А., ЕГН
16
**********, че ответниците Б. Н. Н., ЕГН **********, Й. Н. Н., ЕГН
**********, и Н. И. Н., ЕГН **********, не са собственици на описаните
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том ІV, рег.
№ 4736, дело №598/2003г. на нотариус Иво Гонев имоти, както следва:
едноетажна жилищна постройка, със застроена площ от 24 кв.м., състояща се
от една стая, отделно помещение към нея, служещо за умивалник и едно
малко помещение до входа откъм улица „***“ /бивша ул. „К.“/ и със
самостоятелен вход, като всички помещения са покрити с бетонна плоча и
отделени на калкан от двуетажната жилищна сграда в същото дворно място, с
право на реално ползване на мястото, върху което са построени помещенията
и празното дворно място, което се намира между двуетажната жилищна
постройка на наследниците на Р.Л., помещението за умивалника и Н.Л. и
малкото помещение, служещо за вход откъм улицата, както и на 25/311 ид.ч.
от дворното място, в което е построена постройката, цялото от 311 кв.м.,
съставляващо поземлен имот V-26, в кв.І по плана на гр. Пловдив ІІІ-та
градска част, с адрес- ул. „***, представляващо имот с идентификатор
56784.524.26 по действуващата кадастрална карта на гр. Пловдив, както и в
частта му, с която Б. Н. Н., ЕГН **********, Й. Н. Н., ЕГН **********,
Л. И. Б., ЕГН **********, Н. И. Н., ЕГН **********, и М. И. Н., ЕГН
**********, са били осъдени да заплатят на И. Н. А., ЕГН **********,
сумата от 1912,40 лв.- разноски по делото, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. А., ЕГН **********, против
ответниците Б. Н. Н., ЕГН **********, Й. Н. Н., ЕГН **********, и Н.
И. Н., ЕГН **********, не са собственици на жилищна постройка,
представляваща сграда с идентификатор 56784.524.26.4 и южната част от
първия етаж на сграда с идентификатор 56784.524.26.2 по действащата
кадастрална карта на гр. Пловдив, която южна част е оградена с червени
линии на извадка от кадастралната карта в заключението на съдебно-
техническата експертиза на вещото лице С.Ж. на л.215 от
първоинстанционното дело, която постройка е описана в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2003г. № 70, том ІV, рег. №
4736, дело №598/2003г. на нотариус Иво Гонев като едноетажна жилищна
постройка, със застроена площ от 24 кв.м., състояща се от една стая, отделно
помещение към нея, служещо за умивалник и едно малко помещение до
17
входа откъм улица „***“ /бивша ул. „К.“/ и със самостоятелен вход, като
всички помещения са покрити с бетонна плоча и отделени на калкан от
двуетажната жилищна сграда в същото дворно място, с право на реално
ползване на мястото, върху което са построени помещенията и празното
дворно място, което се намира между двуетажната жилищна постройка на
наследниците на Р.Л., помещението за умивалника и Н.Л. и малкото
помещение, служещо за вход откъм улицата, както и на 25/311 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 56784.524.26 по действуващата
кадастрална карта на гр. Пловдив, с площ от 312 кв.м., представляващ
УПИ VІІІ-26, в кв.2 по регулационния план на гр. Пловдив, квартал
„Университетски“, с площ от 311 кв.м., с адрес- ул. „***.
ОСЪЖДА Б. Н. Н., ЕГН **********, Й. Н. Н., ЕГН **********, и
Н. И. Н., ЕГН **********, да заплатят на И. Н. А., ЕГН **********,
сумата от 872,60 лв.- разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА И. Н. А., ЕГН **********, да заплати на Б. Н. Н.,
ЕГН **********, и Й. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 1575 лв.-
разноски по делото за двете инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. И. Б., ЕГН **********,
за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18