№ 11044
гр. С., 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110153450 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединение искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Д. Х. Н. твърди, че работил при ответника ФИРМА на длъжност
„домакин в сектор .............. към отдел ................., като трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ –
когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или
служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Счита, че прекратяването е незаконосъобразно, тъй като не му
е връчено своевременно предизвестие и не е сформирана комисия, пред която
да предаде водещото му се имущество. Поддържа, че се ползва от закрилата
по чл. 333, ал. 1 КТ. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и
отменено, да бъде възстановен на заеманата от него преди прекратяването на
трудовия договор длъжност „домакин в сектор .............. към отдел .................,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение в размер на 9495,18 лв. за периода от
08.07.2022г. до 08.01.2023г ., ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 03.10.2022г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
1
уволнението е законосъобразно извършено. Излага доводи, че процесното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е извън обхвата на
закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ в
тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия
състав на уволнителното основание, а именно – че към момента на сключване
на трудовия договор ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Безспорно между страните, а и от приетите по делото трудов договор №
5364р-20486 от 15.06.2016г. и акт за встъпване в длъжност от 04.07.2016г. се
установява, че са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „домакин в сектор .............. към отдел
................. /съгласно допълнително споразумение за изменение на трудов
договор №5364р-6854 от 06.04.2021г./ при ответника. Не се оспорва и
обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено
със Заповед № 1319 от 17.06.2022г., връчена на ищеца на 01.08.2022г.
Видно от съдържанието на процесната заповед за прекратяване на
трудовия договор е, че правоотношението между страните е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.10б КТ – когато трудовото правоотношение е
възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен страж и възраст. Съгласно чл.328 КТ
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, а
съгласно нормата на чл.335, ал. 2 КТ трудовият договор се прекратява с
изтичане срока на предизвестието – т. 1, а при неспазен срок на
предизвестието – с изтичане на съответната част от него – т. 2. В настоящия
случай доколкото е безспорно между страните обстоятелството, че на
01.08.2022г. работодателят е връчил на работника предизвестие за
прекратяване на правоотношението №12768 от 20.06.2022г. и едновременно с
това и Заповед №1319 от 17.06.2022г., с което е направил писмено
2
волеизявление, че няма да спази срока на предизвестието, то следва да се
приеме, че именно от тази дата – 01.08.2022г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните при неспазен от работодателя срок на
предизвестието. Ирелевантна е посочената, както в предизвестието, така и в
заповедта дата, от която работодателят е посочил, че ще счита за прекратено
трудовото правоотношение – считано от 08.07.2022г., доколкото съобразно
горепосочените мотиви и чл.335, ал.2 КТ при прекратяване на трудовия
договор с предизвестие, същият се счита прекратен с изтичане срока на
предизвестието, а при неспазен срок на предизвестието – от момента на
достигане на писменото волеизявление на работодателя за прекратяване на
договора до работника – в случая на 01.08.2022г.
Законността на уволнението се преценява с оглед на конкретните
обстоятелства, на които се основава упражненото потестативно право – в
случая дали е налице фактическият състав на чл. 328, ал.1, т. 10б КТ – към
момента на сключване на трудовия договор ищецът да е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От събраните по делото писмени доказателства – Заповед № 8121К-1908
от 16.09.2014г., издадена от министъра на .............., производствена
характеристика с рег. № 5364р-18688 от 24.09.2021г. и списък на
служителите, чието служебно или трудово правоотношение е възникнало
след като са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст (по ЗДСл и КТ) към месец февруари 2022г., издаден от
дирекция „Човешки ресурси“ към .............. и приложен към писмо с рег. №
8121р-10290 от 25.05.2022г., адресирано до директора на ФИРМА, се
установява, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на 29.09.2014г., т.е. преди датата на сключване
на процесния трудов договор от 15.06.2016г. Това обстоятелство се подкрепя
и от писмо с изх. № 22077474 от 01.09.2022г. на Изпълнителна агенция
................, Дирекция .............. – Я., в което е констатирано, че ищецът е
придобил и упражнил право на пенсия по чл.69, ал. 2 КСО на 29.09.2014г.,
поради което е налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
С императивната разпоредба на чл. 333 КТ законодателят поставя
изискване към работодателя за законосъобразното упражняване на правото му
едностранно да прекрати трудовото правоотношение в хипотезите на чл. 328,
3
ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ по отношение на субектите
по ал. 1 на същата норма, а именно писмено да поиска и получи разрешение
от инспекцията по труда, а спрямо субектите по т. 2 и т. 3 и след взето мнение
на ТЕЛК – чл. 333, ал. 2 КТ. Цитираната норма изчерпателно посочва
хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение, при които се
изисква предварително разрешение от инспекцията по труда, сред които не е
основанието по чл.328, ал.1, т.10б КТ, поради което при прекратяване на
трудовото правоотношение на това основание работникът или служителят,
нормата на чл. 333 КТ не е приложима.
С оглед изложеното, съдът намира извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца за законосъобразно, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението.
Настоящият съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод,
поради което искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност – „домакин в сектор .............. към отдел ................. и за
заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението,
през които не е полагал труд по трудово правоотношение за периода от
08.07.2022г. до 08.01.2023г. в размер на 9 495,18 лв., следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал. 8
ГПК.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна
такса остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Х. Н., ЕГН **********, срещу ФИРМА,
адрес: гр.С., бул.„Кн. М. Л.“ №...., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 1319 от
4
17.06.2022г. на директора на ФИРМА, връчена на работника 01.08.2022г., на
основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „домакин в сектор
.............. към отдел ................. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225 КТ за заплащане на сумата от 9 495,18 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
08.07.2022г. до 08.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Х. Н., ЕГН **********, да
заплати на ФИРМА, адрес: гр. С., бул. „Кн. М. Л.“ №...., сумата от 100 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 27.06.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5