Р Е Ш Е Н И Е
№: 670 05.05.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас IІІ-ти състав
На седми
април две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Д.
Секретар: И.Л.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Д. административно дело № 2378 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Д. ***, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 16-**********/07.04.2016г.,
издадена от началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец, с която на основание
чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС за срок до 1 месец“, а именно за 30 дни.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност
на оспорената заповед и се прави искане за нейната отмяна. Твърди се, че същата
е издадена при съществено нарушение на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с неговата
цел.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен,
не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства и не прави искания.
Ответната страна – полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Средец, редовно уведомен, не се явява лично и не изразява
становище по жалбата.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена лично на А.А. на
06.11.2020г., видно от отбелязването върху самия акт (л.3 от делото). Жалбата
срещу нея е подадена на 18.11.2020г. в деловодството на административен съд
Бургас. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на
заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП, се извършва
по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен
от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 16-********** от
07.04.2016г., началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец наложил на
жалбоподателя
А.
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС за срок до 1 месец“, а именно 30 дни, на основание чл.22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.2, б.“1“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено обстоятелството, че е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Г № 342950 (без посочена дата на постановяване на същия) против
Георги Атанасов Атанасов за това, че на 07.04.2016г. последният управлявал МПС
- лек автомобил фолксваген голф с рег.№ А6434КА без да е правоспособен. От АУАН
ответният орган достигнал до извод, че МПС-то било предоставено на нарушителя
Атанасов от собственика на автомобила. Констатираното деяние на Атанасов било
квалифицирано като нарушение на чл.157, ал.8, чл.171 и чл. 150, т.2, б.и от ЗДвП. За описаното като извършено от страна на А. деяние не бил съставен АУАН и
не било посочено нарушение на коя материална норма представлява поведението му.
Към преписката липсват приложени в качеството на
доказателства други докумети.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила за неговото
издаване, довели до ограничаване правото на жалбоподателя на защита, както и в
нарушение на приложимия материален закон. Този извод се налага по следните
съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая
това е началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец, на когото са делегирани
правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки към момента на констатиране на процесното нарушение, със заповед рег.№ з-4982/01.2014г.
на директора на ОДМВР-Бургас (л.23 от делото) и удостоверение, че органът към
датата на постановяване на заповедта е заемал длъжност началник група на група
„охранителна полиция“ при РУ Средец. (л.25).
Съдът приема, че процесната заповед отговаря на
изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на констатациите
в АУАН серия Г № 342950. Доколкото такацитирания АУАН е издаден против трето
лице, връчването му на нарушителя за запознаване с констатираните в него
обстоятелства е от съществено значение за правилното и законосъобразно
провеждане на производството по издаване на процесната ПАМ. Неясно и недоказано
по делото е обстоятелството по запознаване на жалбоподателя с това
доказателство, представляващо съществена част от административната преписка по
издаване на оспорената АУАН, още повече, че видно от самата жалба А. оспорва
личното му МПС да е било предоставено с негово съгласие, а липсва дори съставен
АУАН против него за допуснато подобно нарушение на ЗДВП, който би бил индиция,
че такова е било допуснато. Т.е., макар оспорваната заповед да съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, и в
текста й да фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, представляващо
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка,
практически недоказани остават предпоставките на чл.22 ЗАНН.
По-натам, след като е посочено, че заповедта се издава
на основание чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП, поради това, че лицето е предоставило
собственото си МПС на неправоспособен водач, фактите обосноваващи преценката за
приложението на тази разпоредба следва да се съдържат в обстоятелствената част
на заповедта, а в преписката следва да са налични всички възможни доказателства
в подкрепа на тези обстоятелства. Фактът на лишаване на Атанасов от
правоуправление не е бил конкретизиран надлежно с посочване на реда и акта,
чрез който това е било постигнато. Такова доказателство бива представено едва
пред настоящата инстанция, а именно определение за одобрение на постигнато
споразумение №282/22.11.2016г. по н.о.х.д. № 442 по описа за 2016г.
Предвид изложеното съдебният състав намира, че при
издаването на заповедта действително са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, съставен против лице различно от
жалбоподателя. В последният липсва описание на нарушението на А., нито е бил
съставен в последствие отделен АУАН за констатация на соченото като извършено
от него нарушение. На следващо място за пълнота на изложението съдебният състав
намира за необходимо да обсъди това, че са верни и възраженията на
жалбоподателя за несъобразяване на заповедта с материалния закон. С нормата на чл.171,
т.2, б.“и“ от ЗДвП в редакцията й към датата на постановяване на оспорената
заповед, е предвидено налагането на принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок
до 1 месец на собственик, който „допуска
или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не
притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок до един месец;“
Доколкото против А. не е бил съставен АУАН, неизяснена по делото е останала
субективната страна на деянието, предвид обстоятелството, че „предоставянето“
на МПС като изпълнително деяние може да бъде реализирано единствено умишлено.
За този елемент доказателства не са били събирани от ответния орган, а предвид
ограничаването на участието на жалбоподателя в производството по издаване на
ЗПАМ, същият разполага с възможност да изложи възраженията си, че не е
предоставил личното си МПС на Атанасов, едва сега. Т.е. липсват както преки,
така и косвени доказателства за извършено предоставяне на процесния автомобил
от жалбоподателя на Георги Атанасов лично. Т.е., става ясно, че не са събирани
доказателства и такива не се сочат да са налични както за субективната, така и
за обективната страна на деянието, квалифицирано от органа като допуснато от страна
на жалбоподателя административно нарушение.
На последно място настоящият състав намира оспорената
заповед и за постановена в нарушение на целта на закона. Доколкото на ПАМ е
възложена превантивна, предупредителна и възпитателна функция, налагането на
всяка мярка следва да бъде основано на констатацията на конкретно и
надлежноиндивидуализирано нарушение на закона. Това, в съответствие с
изискванията на ЗАНН включва правилно и достатъчно точно индивидуализиране на
обстоятелствата около нарушението, а именно дата, конкретно време, място, автор
на самото нарушение, субективното отношение на дееца към деянието и не на
последно място правилна правна квалификация. Липсата на пълнота и точност при
установяване и обосноваване на всички тези обстоятелства в оспорената заповед,
както и твърде късното й връчване - повече от четири години и половина след
нейното постановяване, не могат да изпълнят поставените от нормата на чл.22 ЗАНН цели, още повече, че считано от 08.07.2017г., с изменение в Д.В. 57 от
2017г. е отпаднало приложението на тази ПАМ за нарушения от типа на процесното.
Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че
мерките от този вид разполагат и с трите, посочени по-горе цели. Те са с
превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са
насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Не на последно място следва и да
възпитават нарушителите в спазване на всички забрани, гарантиращи сигурността
по пътищата. Доколкото тази заповед не е била изпълнена предварително, с връчването
й на толкова късен етап не биха били постигнати ни една от
нормативнопредвидените три цели. Т.е. късното й връчване обезмисля самото й
постановяване
По изложените съображения съдът приема, че жалбата
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0269-000039
от 07.04.2016г., издадена от началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец, е основателна,
поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
- Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.Д. ***, заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
16-**********/07.04.2016г., издадена от началник група към ОДМВР-Бургас,
РУ-Средец, с която на основание чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок до 1 месец“, а
именно за 30 дни.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: