Решение по дело №1/2022 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 95
Дата: 31 май 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20223430100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Тутракан, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20223430100001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXV (чл. 310 и сл. от ГПК) на основание чл. 310,
ал. 1, т. 1 от ГПК
1. Предявени с кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца от Е. Т. Л., упълномощил
като проц. представител адв. Е.Г. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 19), за
1. признаването за незаконно и отмяната на уволнението и, удостоверено със
̀
Заповед № 16/29.11.2021 г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. възстановяването и основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди
̀
уволнението длъжност „машинен оператор, производство на пластмасови
изделия”;
3. осъждането на ответника да и заплати обезщетение за оставането и без
̀̀
работа в размер на 4 925,40 лв., дължимо на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ;
заедно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД върху сумата от
подаването на исковата молба (05.01.2022 г.) до датата на окончателното
плащане;
4. Като основания за незаконност на уволнението се сочат
1. че не й било съобщено какво дисциплинарно нарушение е извършила;
2. че същата не била поканена да даде обяснения.
5. Ищцата твърди се, че в периода 03.07.2017г. - 29.11.2021 г. работила по трудово
правоотношение със „С.Г.М. П.” ЕООД, представлявано от управителя В. Д. Н.,
на длъжност „машинен оператор, производство на пластмасови изделия”
1
съгласно Трудов договор № 63/ 03.07.2017г., с работно време от 40 часа, при
петдневна работна седмица. Трудовият договор, сключен между нея и
работодателя и, бил сключен за 6 месеца срок за изпитване, уговорен в полза на
̀
работодателя, а след изтичането на срока за изпитване, договорът се превърна в
безсрочен такъв. Твърди се, че последвали многобройни допълнителни
споразумения към трудовия договор с които бил променян размера на основното
месечно трудово възнаграждение.
6. Ищцата твърди се, че на 29.11.2021 г. била на работа, първа смяна - от 05:00 ч. до
13:00 ч. Около 12:30 ч. на същия ден на работното и място дошла колежката и А.
̀̀
и и казала, че управителят на дружеството В.Н. я вика в офиса си. Незабавно
̀
отишла там, управителят бил там. Бил сам. Той и казал, че срещу нея имало
̀
подадена жалба от колежка от нейната смяна, както и че заради подадената
жалба я уволнява от работа. Ищцата заявила, че иска да прочете жалбата.
Управителят отказал да я предостави, отказал да зачете текста и. Казал, че и
̀
преди имала дисциплинарни наказания. Казала му, че срокът на едно от
наказанията е изтекло, но той заявил, че това нямало никакво значение.
7. Ищцата твърди се, че от разговора помежду им не разбрала какво
дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършила, кога, и с какво свое
действие или бездействие го е сторила. Не и били поискани обяснения - нито
̀
писмено, нито устно, нито и е била дадена възможност да депозира такива.
̀
8. Твърди се, че управителят предложил два варианта на заповеди за прекратяване
на трудовото и правоотношение: за прекратяване на трудовия договор по
̀
взаимно съгласие, а другият - за дисциплинарното и уволнение. Опитал се да я
̀
убеди да подпише заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие. Казала му, че нищо няма да подпише, и че искала да се
консултира с адвокат.
9. Ищцата твърди се, че около два часа по - късно отново отишла в офиса на
управителя и му заявила, че не желае трудовият и договор да се прекратява по
̀
взаимно съгласие. И към този момент не и било обяснено какво нарушение на
̀
трудовата дисциплина се твърди, била извършила, нито кога се твърди, че е
извършено. Управителят и предоставил за подпис и връчил заповед за
̀
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение.
10. Ищцата твърди се, че до датата на депозиране на исковата молба в съда
работодателят не бил върнал трудовата книжка, независимо от няколкократните
и позвънявания в офиса на фирмата с молба да го стори максимално бързо.
̀
Поради тази причина не е могла да се регистрира като безработно лице в
Дирекция „Бюро по труда” гр. Тутракан.
2. Ответникът „С.Г.М. П.” ЕООД, е подало отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК чрез упълномощеният процесуален представител адв. Л.Х. от
Адвокатска колегия – гр. Х..
1. Признават се исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, както и факта, че и
2
извършено дисциплинарно уволнение, без да са поискани обяснения на ищеца.
2. Оспорва се иска за присъждане на обезщетение.
3. Производството е прекратено в проведеното на 31.05.2022 г. открито съдебно
заседание по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, поради направен отказ от
иска.
4. Депозирано е постигнато извънсъдебно споразумение от 30.05.2022 г., с което
искът по чл. 344, ал. 1 от КТ е признат и страните са се съгласили ответникът да
заплати на ищеца:
1. нетно обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за периода: 30.11.2021 г. -
21.03.2022 г. в размер на 2 892,64 лв.,
2. законната лихва върху обезщетението в размер на 117,31 лв. и
3. съдебни разноски в размер на 500 лв.;
или общо сумата от 3509,95 лв.
1.
1. Ищецът е декларирал в проведеното на 31.05.2022 г. открито съдебно заседание,
се сумата е получена от него.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
5. Считано от 03.07.2017 г. ищецът И. е назначена на длъжност „машинен оператор,
производство на пластмасови изделия” съгласно Трудов договор № 63/03.07.2017 г. (л.
4).
6. На 29.11.2021 г. на ищеца е връчена Заповед № 16/29.11.2021 г., с която ответникът е
прекратил трудовия договор, считано от 30.11.2021 г. Като причини за прекратяване
на трудови договор е посочено „прекратяване на трудовия договор без предизвестие,
когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен” (л. 18).
7. Между страните не се спори факта, че на ищеца не са поискани обяснения за
извършеното дисциплинарно уволнение.

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:

1. По допустимостта
3

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен
интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по
същество.

2. По основателността

9. По делото не се спори, че между страните е възникнало валидно трудово
правоотношение, което е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради
налагането на ищеца на дисциплинарно наказание „Уволнение”.
10. По делото не се спори, че работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя и изискал писмените му обяснения, поради което уволнението следва да
бъде отменено, без да се разглежда спора по същество.
11. Съдът следва да съобрази постигнатото извънсъдебно споразумение, като приеме, че
на ищеца се дължи нетно обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за периода:
30.11.2021 г. - 21.03.2022 г. в размер на 2 892,64 лв., като това обезщетение заедно с
дължимата законна лихва върху него са заплатени на ищеца след образуване на
производството, но преди приключване на устните състезания. В тази връзка искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ следва да бъде отхвърлен.

Разноски

12. Съобразно уважената част от исковете от ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
следва да бъде събрана държавна такса в размер на 88 лв., в това число:
11. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - по чл. 3 от ТДТССГПК - 30 лв.;
12. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ - по чл. чл. 78, ал. 9, във вр. с чл. 1 от
ТДТССГПК - 58 лв.;
13. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищеца Е. Т. Л., с ЕГН
**********, извършено със Заповед № 16/29.11.2021 г. на ответника „С.Г.М. П.” ЕООД, с
ЕИК ********, с адрес на управление: *********а.
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на производството иска за
осъждането на ищеца да заплати на ответника обезщетение за оставането на ищеца без
работа; заедно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба
(05.01.2022 г.) до датата на окончателното плащане.
4

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса за неоценяемият иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в
размер на 30 лв.


ОСЪЖДА ответника „С.Г.М. П.” ЕООД, с ЕИК ********, да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Тутракан дължимата от него държавната такса за разглеждането на
делото в размер на 88,00 лв. (осемдесет и осем лева), както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно
издаване на изпълнителен лист в случай, че таксата не бъде внесена в срок.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр. С..
Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд
по молба на страна в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5