РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря К.
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1804 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК.
Ищецът Община Г.
твърди, че по искане на ответника „Е.Е.Б.“ АД по ч. т. д. № 55/2018 г. на ОС –
Плевен е допуснато обезпечаване на иск чрез спиране на изпълнението по изп. д.
№ 1724/2017 г. на ЧСИ с рег. № 815. Искът, чието обезпечение е допуснато, е
предявен от ответника в настоящото производство „Е.Е.Б.“ АД *** и „Д.С.М.“ ООД
за установяване нищожността на ипотека, като искът е отхвърлен с решение по гр.
д. № 268/2018 г. на ОС – Плевен, което е
влязло в сила на 03.02.2020 г. Ищецът твърди, че е претърпял вреди от спирането
на изпълнението по посоченото изпълнително дело, представляващи заплатени
договорни лихви в размер на 114 676,46 лв. по сключен от общината договор
за кредит от 14.12.2015 г. Ищецът твърди още, че неплащането в срок на
уговорени годишни вноски за периода 31.07.2012 г. – 31.07.2015 г., за
които е издаден изп. лист от 28.11.2017 г. по т. д. № 123/2016 г. на ОС –
Плевен, е една от причините общината да ползва посочения кредит. Поради това
иска ответникът да заплати сумата от 114 676,46 лв. – обезщетение за
вредите от неоснователното обезпечение на иска, заедно със законната лихва
върху тази сума от 15.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „Е.Е.Б.“
АД оспорва иска. Счита, че не са налице вреди за общината от допуснатото
обезпечение. Твърди, че изп. д. № 1724/2017 г. на ЧСИ с рег. № 815 е прекратено
поради пълното погасяване на задължението в размер на 307 360,23 лв. на
15.12.2020 г. Оспорва претенцията за обезщетение за претърпени вреди от
заплащането на лихви по посочения договор за кредит с възражения, че липсват
доказателства за сключен такъв договор, за условията, при които е сключен,
както и връзка с вземанията на общината по изп. д. № 1724/2017 г., т.е. че
липсва причинна връзка между спирането на изпълнителното производство и
необходимостта от тегленето на посочения кредит. Претендира разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
доказателствата по делото, намира следното:
Видно от
документите, съдържащи се в приложеното по делото ч. т. д. № 55/2018 г.
на ОС – Плевен, по което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на ответника
срещу ищеца в настоящото производство, с договор за преотстъпване на възмездно
право на строеж Община Г. учредява право на строеж върху свой недвижим имот в
полза на „Д.С.М.“ ООД за изграждане на фотоволтаична централа. На 30.05.2012 г.
е вписана законна ипотека върху учреденото право на строеж, обезпечаваща
вземанията на общината за цената по договора. Видно от нот. акт № 26/19.06.2012
г. ответникът е закупил от „Д.С.М.“ ООД учреденото право на строеж, което е
обект на учредената в полза на общината ипотека. Впоследствие е изградена и фотоволтаичната
централа от ответника, за което обстоятелство страните не спорят в настоящото
производство.
От представения по
делото изп. лист от 28.11.2017 г., издаден в полза на ищеца срещу „Д.С.М.“ ООД,
се установява, че последното дружество е осъдено за заплати на ищеца сума в
размер на 100 000 евро, представляваща дължими вноски за цената на отстъпеното
право на строеж за периода 31.07.2012 г. – 31.07.2015 г. Въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 1724/2017 г. на ЧСИ с рег. № 815
с взискател Община Г., по което изпълнението е насочено върху правото на
строеж, придобито от „Е.Е.Б.“ АД и ипотекирано в полза на общината за
обезпечение на задълженията по договора за учредяване на право на строеж (тези
обстоятелства се установяват от представените уведомления по изпълнителното
производство, съдържащи се в делото по обезпечаването на иска на ответника). От
уведомление за принудително изпълнение от 09.03.2018 г. се установява, че към
този момент общото задължение по изпълнителното дело надхвърля 300 000 лв.
По ч. т. д. №
55/2018 г. по описа на ОС – Плевен е допуснато обезпечение на бъдещия иск на ответника
в настоящото производство „Е.Е.Б.“ АД *** и срещу „Д.С.М.“ ООД за прогласяване
нищожността на ипотеката, учредена върху правото на строеж или при евентуалност
за установяване, че ипотеката не обхваща построената фотоволтаична централа. Като
обезпечителна мярка е допуснато спиране на изпълнението по изп. д. № 1724/2017
г. на ЧСИ с рег. № 815, образувано за събиране на дължимите суми по договора за
учредяване на правото на строеж. По обезпечения иск на ответника е образувано
гр. д. № 268/2018 г. по описа на ОС – Плевен, по което с решение от 15.10.2018
г. искът е отхвърлен, като решението е влязло в сила на 03.02.2020 г. Допуснатото
обезпечение е отменено с определение от 01.04.2020 г.
От представения
договор за кредит № 847/14.12.2015 г. се установява, че „Фонд за органите на
местното самоуправление в България“ ЕАД, чрез „УниКредит Булбанк“ АД, е
отпуснал на Община Г. кредит в размер на 3 400 000 лв., предназначен
за финансиране и рефинансиране на допустими разходи за изпълнение на одобрен инфраструктурен
проект. Според счетоводната експертиза по делото заплатените от ищеца лихви по този
кредит са в размер общо на 114 017,46 лв. Според експертизата кредитът е
погасен изцяло на 25.05.2017 г.
За да бъде
реализирана отговорността за вреди от допуснато обезпечение на иск, съгласно
чл. 403, ал. 1 ГПК следва да се установи, че са настъпили вреди от
допуснатото обезпечение и то такива, които са в пряка причинна връзка с
наложената обезпечителна мярка – в случая спиране на изпълнението по посоченото
изпълнително дело. В случая ищецът не установява нито претърпени вреди, нито
причинно-следствена връзка между сключения през 2015 г. договор за кредит и
заплатената лихва по него и спирането на изпълнението по изпълнителното дело.
На първо място, договорът
за кредит е сключен на 14.12.2015 г., а обезпечителната мярка е допусната с определение
на ОС – Плевен от 16.03.2018 г. Поради това не е възможно да е налице
причинно-следствена връзка между получения от ищеца кредит и наложената обезпечителна
мярка, тъй като кредитът е получен много преди да е допуснато обезпечението. На
второ място, лихвите, дължими по договора за кредит, са изплатени на 25.05.2017
г., когато е погасен и кредитът, т.е. преди да е наложена обезпечителната мярка
от 16.03.2018 г. Поради това ищецът не може да е понесъл вреди вследствие
спиране на изпълнението по изпълнителното дело, които да са му попречили на погасяването
на изтегления от него кредит.
Освен това ищецът сочи, че претендираните
от него вреди произтичат от заплатени лихви по договора за кредит от 14.12.2015
г. Тези лихви се дължат съгласно договора и нямат никакво отношение към
наложената обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнителното
дело. Самите лихви не могат да се определят като вреди, още по-малко такива,
които да се причинени от допуснатото спиране на изпълнението, което следва по
време изплащането на кредита.
С оглед гореизложеното предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на
делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноските по делото, които възлизат общо на 18 500 лв.
С оглед на гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Г.,
БУЛСТАТ ********1, адрес гр. Г., обл. Плевен, ул. „********срещу „Е.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** с
правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата 114 676,46 лв., представляваща обезщетение за
вреди, причинени от допуснато по ч. т. д. № 55/2018 г. на Окръжен съд – Плевен обезпечаване
на иск, който е отхвърлен.
ОСЪЖДА Община Г., БУЛСТАТ ********1, адрес гр. Г., обл. Плевен, ул. „********да заплати на „Е.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
18 500 лв. (осемнадесет хиляди и петстотин лева) – разноски по делото.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: