РЕШЕНИЕ
№ 21.02.2012 година гр.Ямбол
ВИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд втори граждански състав
На 23 януари 2012 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Секретар Л.Р.
Прокурор
Като разгледа докладваното от председателя М.Георгиева
Гражданско дело № 279 по описа на 2011 година
Подадена е искова молба от А.К.Б. *** срешу Д.В.П. ***, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата общо сумата 31 600 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба и разноските за тази инстанция. Сочи се, че сумата е предоставена на ответната страна въз основа на устен договор за заем, по който Б. се задължила до края на 2008 г. да предостави на П. в заем парични средства, което и направила с осем банкови превода. С нотариална покана от 27.05.2011 г. ищцата поканила ответницата да върне предоставените в заем парични средства, което последната не сторила, поради което с настоящата искова молба се желае Д.П. да бъде осъдена да заплати на Б. общо сумата 31 600 лева.
В течение на производството претенцията се поддържа.
Във възстановения срок за отговор Д.П. е депозирала такъв, в който посочва, че счита предявената срещу нея претенция за недопустима, неоснователна и недоказана. Твърдения и факти, касаещи недопустимостта на предявения иск не са изложени в писмения отговор. Изтъква се, че между страните никога не е бил сключван договор за заем, поради което връщане на сумата в размер на 31 600 лева не се дължи. Ответницата посочва, че действително е получила по банков път общо сумата от 31 600 лева, но това е станало по повод договорени и реализирани в периода 2008г.-2009 г. търговски взаимоотношения между
ЕТ „Венци-Д.П."*** и „БулХерба" ЕООД, впоследствие ООД - с. Кипилово, касаещи договор за покупко-продажба на разсади. Поддържа се, че парите са преведени и получени във връзка със сключен на 01.06.2008 г. Договор за производство и доставка за изкупуване на разсад за билки, по който ищцата и ответницата влезли във финансови взаимоотношения преди Б. да стане съдружник в „БулХерба" ЕООД. Ответната страна твърди, че причината за предоставяне на сумите била уговорка между бъдещите съдружници в „БулХерба" ООД за финансиране на общия проект, свързан с реализиране на договора за покупко-продажба на разсади за билки, сключен на 01.06.20008г. Описаните в исковата молба плащания, П. сочи, че са извършени „съобразно уговорките между бъдещите съдружнички в ООД за финансиране дейността на дружеството" и в „изпълнение на договора" за производство и изкупуване на разсади. Поради изложеното, се иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, на поддържаното от ищеца правно основание.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищцата А.Б. и ответницата Д.П. няма спор, че чрез банкови преводи, извършени както следва: на 04.09.2008 г., на 16.09.2008 г., на 23.09.2008 г., на 26.09.2008 г., на 17.10.2008 г., на 23.10.2008 г., *** 17.11.2008 г. и на 04.12.2008 г. - по личната банкова сметка на П. са преведени общо 31 600 лева от Б.. Видно от приложените по делото вносни бележки, като основание за отделните преводи, в същите е посочено - „захранване на сметка, или „вносител А.Б.".
С Нотариална покана от 27.05.2011 г., връчена на ответницата на
21.06.2011 г., ищцата е поканила П. да върне предоставените в
заем
средства в общ размер от 31 600 лева. Сумата не е върната от ответницата
П..
От обясненията на страните, дадени в с.з. от 12.12.2011 г. и
23.01.2012 г., касаещи изясняване
на обстоятелствата във
връзка с
предоставените и получени парични
средства, също се
потвърждава
предаването и получаването на сумата.
Обясненията се различават само
досежно причината за даване на
средствата.
Ответницата П. посочва, че с Б. многократно са се срещали от месец май 2008 г., тъй като в този период тя е била в процес на уреждане на съдружието си в „БулХерба" ЕООД. По този повод, между нея, Б. и свидетелката Д. П. /тогава едноличен собственик и управител на „БулХерба" ЕООД/ било постигнато съгласие за производството и изкупуване на разсади за билки. Тъй като това производство изисквало много предварителни инвестиции, уговорката била и Б. участва със средства във финансирането изпълнението на
договора от 01.06.2008 г., още преди приемането й като съдружник в „БулХерба" ЕООД. Д.П. твърди, че освен банковите преводи, в периода месец септември - месец декември 2008 г., тя е получавала и давани й лично на ръка парични средства, пак във връзка с производството на разсади, както от Б., така и от нейния съпруг. В обясненията си ответната страна посочва, че това е причината и основанието за извършването на банковите преводи, както и че съгласно постигнатата уговорка нейната фирма ЕТ „Венци-Д.П." е произвела и доставила за изкупуване на „БулХерба" ЕООД разсади за билки на обща стойност 99 600 лева с ДДС, които и към днешна дата не са заплатени.
В обясненията си, дадени в с.з. от 23.01.2012 г., ищцата посочва, че „не е имала представа" за какво са й нужни на Д.П. парите, както и че ги е предоставила на последната „на добра воля", но и с оглед „предстоящото съдружие" в „БулХерба" ЕООД. Според Б. уговорката между двете била, след като П. „си свърши работата" да върне средствата. Ищцата посочва, че не е уговаряна конкретна дата за връщане на сумата и тя не ги е изисквала от П. през целия период, през който със свидетелката Д. П. са били съдружници в „БулХерба" ООД. Същевременно Б. не отрича, че е предоставяла лични средства на „БулХерба" ООД и на ЕТ „Венци-Д.П." за „развиване дейността на „БулХерба" ООД".
Видно от представения Договор от 01.06.2008 г. и Анекс към същия от 05.12.2008 г. /които не са оспорени от ищцата/ се установява, че действително между едноличния търговец на ответницата и „БулХерба" ЕООД /към него момент/ е договорено производството и доставянето за изкупуване на разсад за билки, което следвало да стане не по-късно от 31.10.2008 г., на обща стойност 99 600 лева с ДДС. С подписания на
05.12.2008 г. анекс към договора страните се споразумели, че
страна-
купувач по последния е „БулХерба" ООД, както и че извършените до
датата на подписването на анекса
банкови преводи в размер на 31 600
лева от съдружничката А. Б. се
приемат като „гаранция за плащане
на доставените биологично
сертифицирани разсади" /т.З от анекса/; а
съгласно т.4 и т.5 от допълнителното
споразумение, договарящите се
съгласили, че ако продажната цена на
произведените и предадени за
изкупуване разсади бъде изплатена в
срок не по-късно от 01.06.2010 г.,
гаранцията в размер на 31 600 лева ще бъде възстановена, а в противен
случай тя ще се счита за „неустойка
в полза на продавача".
По делото са приложени писма-покани на ЕТ „Венци-Д.П."*** до „БулХерба" ООД - с. Кипилово бт 19.12.2008 г.,
30.01.2009 г.,
01.03.2010 г. и 07.02.2011
г., които са изпращани до
„БулХерба" ООД
във връзка с
уреждане на финансовите
взаимоотношения по договора от
01.06.2008 г. Тъй като плащане по
сделката между двамата търговци не било извършено, на 27.09.2010 г. ЕТ „Венци-Д.П." изпратила до „БулХерба" ООД заявление за прихващане на сумата от 31 600 лева, което писмо, както и последващото от 07.02.2011 г. се е върнало като не потърсено от адресата.
Разпитаният по делото свидетел М. Н. дава показания, че в качеството си на юрист няколко пъти е консултирал ищцата по повод предоставянето на въпросните суми на ответницата. Свидетелят посочва, че е посъветвал Б. да сключи писмен договор за заем, но по думите му - от клиентката си разбрал, че Д.П. „отказала да подпише" такъв документ. Поради това свидетелят препоръчал на Б. да предаде парите по банков път, като обяснява, че не знае причината за предоставянето на средства на Д.П..
Свидетелката Д. П. /майка на ответницата/, която до месец януари 2011 г. е била съдружник и управител в „БулХерба" ООД, дава показания, че предоставените от Б. на Д.П. средства са във връзка именно с изпълнението на сключения от 01.06.2008 г. договор за производство и изкупуване на разсад за билки. «Свидетелката посочва, че в този период между нея и Б. била постигната договорка последната да бъде приета като съдружник в „БулХерба" ЕООД, но тъй като точно тогава търговският регистър стартирал и вписванията се бавели, се разбрали, че Б. ще финансира на 50 % бъдещото производство на разсад за билки и срещу това финансиране същата ще стане впоследствие съдружник в „БулХерба" ООД. Свидетелката твърди, че освен средствата, предмет на банковите преводи, както Б., така и съпруга й, лично на ръка са давали и други средства с цел финансиране производството и доставката за изкупуване на разсадите. Според показанията на Д. П. ищцата е била запозната със съдържанието на анекса от 05.12.2008 г., тъй като към този момент тя вече е била съдружник и управител в „БулХерба" ООД. Причината паричните средства да се преведат по личната сметка на Д.П., според свидетелските показания на Д. П., била, че ако те били преведени по банковата сметка на ЕТ „Венци-Д.П.", следвало задължително да се фактурират и обложат по ЗДДС;- а от друга страна, за да бъдат включени в проект по европейска програма и съответно възстановени, разходите следвало да се опишат като направени през 2009г., когато „БулХерба" ООД кандидатствало с* проект за европейско финансиране.
От приетата и не оспорена съдебно-икономическа експертиза се установява, че по личната сметка на Д.В.П. с осем банкови превода е получена сумата общо в размер на 31 600 лева. Вещото лице дава заключение, че по представения договор от 01.06.2008 г. ЕТ „Венци-Д.П.", съгласно приемно-предавателни протоколи, е предал на купувача „БулХерба" ООД разсади на обща стойност 99 600
лева с ДДС. Вещото лице посочва, че прихващане на незаплатената сума от 99 600 лева със сумата 31 600 лева не е отразена нито в счетоводството на ЕТ „Венци-Д.П.", нито при „БулХерба" ООД.
Видно от приложените по делото писмени доказателства и справка в ТР ищцата А.Б. е вписана като съдружник и управител в „БулХерба" ООД на 17.11.2008 г.
От изложените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната правна норма, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако друго не е уговорено между страните, заемателят следва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата (чл.240, ал.4 ЗЗД).
В конкретния случай между страните няма спор, че с банкови преводи в периода от 04.09.2008 г. до 04.12.2008 г. ищцата Б. е предала на ответницата П. общо сумата 31 600 лева. Спорно е само основанието, на което са дадени парите и обстоятелството, дали се дължи връщането им на поддържаното от ищеца правно основание.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по чл.240 ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът трябва да установи възраженията си, че средствата са дадени на друго основание. В случай, че предаването на паричната сума е установено, но липсват данни на какво основание е сторено предаването, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като може да произтича и от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства /чл.154 ал.1 ГПК/.
Основанието, на което е сключен определен договор, както се посочи, не може да се презумира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Правното основание на иска се извежда от фактите и обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба. В тази връзка не може да се презумира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем / в т.см. е и задължителната практика на ВКС на РБ - Реш.№37/25.06.1969г. по гр.д.№32/69г. ОСГК; Реш. №52 / 22.05.2009г. по гр.д.№695/2008г. I т.о.; Реш.№390/20.05.2010г. по гр.д.№ 134/2010г. IV г.о.; Реш.№97/22.03.2011г. по гр.д.№417/2010г. IV г.о. ВКС на РБ и др./.
Ищецът, при условията на чл.154 ал.1 ГПК, трябва да докаже, че процесната сума е дадена като заем, предадена е на ответната страна и тя ги е приела като заем. Доказването става чрез възпроизвеждането пред съда /пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти/ на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да я върне. Когато е доказано условно изявлението на получателя, както е в настоящия случай, не се презумира заем / в с.см.-Реш.№3 90/20.05.2010г. по гр.д.№ 134/2010г. IV г.о. ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290-291 ГПК/.
В исковата си молба ищцата посочва, че е предала на ответницата П. сумата от 31 600 лева в резултат на сключен „устен договор за заем", със срок за връщане - „до края на 2010г.". В представените по делото вносни бележки обаче, като основание за превеждане на отделните вноски, е записано „захранване на сметка" или „вносител А.Б.", без да е конкретизиран вида на договора. Тези писмени документи съставляват доказателство за предаването на сумите, но не и че това предаване е станало по повод възникнали заемни правоотношения между страните. В обясненията си в с.з. от 23.01.2012г. Б. посочва, че с ответницата „не са уговаряли конкретна дата за връщане на парите", съответно средствата не са изисквани „през целия период, в който с майка й /св.Д. П./ бяхме съдружници".
Същевременно и ответницата отрича въпросната сума да е получена от нея въз основа на договор за заем като сочи, че основанието за получаване на парите са всъщност други търговски взаимоотношения между едноличния търговец, на който П. е собственик и дружеството „БулХерба" ООД, в което ищцата от 17.11.2008 г. е вписана като съдружник и управител. Твърденията на ответницата, че парите са предоставени от Б. във връзка с уговорка между търговците за производство и продажба на разсад за билки, включително и с оглед бъдещото съдружие в ООД, се подкрепят от представените по делото и не оспорени от ищцата писмени доказателства. Последната не отрича обстоятелствата, че през изследвания период е била в процес на закупуване на дружествени дялове и приемане като съдружник в „БулХерба" ООД, което е станало факт на 17.11.2008г. Същата не отрича, че с едноличния търговец на ответницата е бил сключен и изпълнен от страна на последната договор от 01.06.2008 г., по който са произведени и предадени за изкупуване количества разсад за билки на обща стойност 99 600 лева с ДДС.
Хронологията на събитията, проследена както според представените по делото писмени доказателства, така и от обясненията на страните и свидетелските показания, дава основание на съда да направи извода, че в случая сумата от 31 600 лева не е предоставена като заем от Б. на П., а представлява средства, дадени от бъдещия, а
впоследствие и настоящ съдружник в „БулХерба" ООД, за финансиране дейността на търговеца и за осъществяване на резултата по търговската сделка сключена на 01.06.2008 г.
Този извод се налага и без да се обсъжда представеният по делото Анекс от 05.12.2008 г., който по характера си представлява частен писмен документ без достоверна дата.
Поради изложеното ЯОС счита, че получените от ответната страна средства не подлежат на връщане на заявеното и поддържано от ищеца основание - договор за заем, тъй като фактически такъв не е бил сключван между страните. Средствата, както се посочи и по-горе, са били предоставени и използвани във връзка с търговските взаимоотношения между ЕТ „Венци-Д.П." и „БулХерба" ООД по повод производството и изкупуването на разсад за билки през 2008 г. От обстоятелствата изложени в исковата молба и събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не се доказва заемно основание за предоставяне на сумата 31 600 лева, поради което заявената за разглеждане претенция се явява неоснователна, недоказана и следва да се отхвърли.
В тази връзка, както се посочи, основание - „договор за заем" - не е вписано нито в представените по делото платежни документи, нито се установява от събраните в процеса писмени и гласни доказателства. В разглеждания случай свидетелските показания са допустими, защото с тях не се установява наличието на договорно отношение, а същите касаят смисъла на постигнатите уговорки, обстоятелствата, при които е бил сключен договора, както и действителната обща воля на страните / в т.см. е и задължителната практика на ВКС на РБ - Реш.№524/28.12.2011г. по гр.д. №167/2011г. IV г.о.; Реш.№546/23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г. IV г.о. ВКС на РБ/.
Показанията на свидетелката Д. П., която макар и да е в много близка роднинска връзка с ответницата, съдът счита, че следва да се кредитират, тъй като те са в съответствие с представените по делото писмени доказателства, както и с обясненията на Д.П. и отчасти с обясненията на ищцата А.Б.. В тази връзка следва да се цени и признанието на неблагоприятни за ответната страна факти, направено в с.з. от 12.12.2011 г., относно обстоятелството, че за изследвания период Д.П. е получавала и други средства давани й лично на ръка, както от Б., така и от нейния съпруг. Страната не е признала, че е получила определена сума пари със задължението да ги върне, а е заявила, че дължи тези пари по други отношения между нея и ищцата.
Поради това съдът приема, че сумата от 31 600 лева е дадена за финансиране на обща търговска дейност между ЕТ и „БулХерба" ООД,
поради което не може да се присъди връщането й на поддържаното от ищеца основание - договор за заем.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция, които възлизат на сумата 260 лева.
Водим от изложеното, Я О С
Р Е Ш И:
Предявеният от А.К.Б., с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призоваване - гр. С****, ул. „С*****" № *, ет.8, адвокат К.Г., срещу Д.В.- П., с ЕГН -**********,***, иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 31 600 лева, като неоснователен и недоказан - ОТХВЪРЛЯ.
Осъжда А.К.Б., с посочени данни, на осн.чл.78 ал.З ГПК да заплати на Д.В.П., с посочени данни, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 260 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: