№ 1114
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110153458 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Н.
К. В. срещу „Т---------“ АД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 1250 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер
от 2673,53 лева, представляваща главница за периода м.10.2006 г. до м.04.2008 г. по
изпълнителен лист от 10.08.2009 г. по гр.д. № 37609/2008 г. по описа на СРС, 41 състав, въз
основа на който е образувано изп. дело № 5004/2009 г. по описа на ЧСИ М------, рег. № - на
КЧСИ.
Ищецът твърди, че спрямо него е образувано изп. дело № 5004/2009 г. по описа на
ЧСИ М------, рег. № - на КЧСИ, по който взискател е ответникът, като изпълнителното
производство било образувано за събиране на вземания за стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2006 г. до м.04.2008 г. по изпълнителен лист по гр.д. № 37609/2008
г. по описа на СРС, 41 състав. Сочи, че с влязло в сила решение № 20105648 от 26.04.2021 г.
по гр.д. № 17656/2020 г. по описа на СРС, 41 състав, е признато за установено
недължимостта на вземането от 1250 лева, частично предявена от 2673,53 лева,
представляваща главница за периода м.10.2006 г. до м.04.2008 г. по изпълнителен лист от
10.08.2009 г. Прави искане за постановяване на съдебно решение за установяване на
недължимостта на процесната сума като погасена по давност и присъждане на разноски в
производството.
Ответникът „Т---------” ЕАД е депозирал в срок отговор на искова молба, в който
оспорва исковата претенция. Поддържа, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на иска, тъй като след влизане на решението по гр.д. № 17656/2020 г. по описа
на СРС, 41 състав, изпълнителното производство е прекратено и към момента на сезиране на
съда не е налице висящо изпълнително дело за събиране на вземането. Твърди, че между
1
страните е налице облигационно правоотношение, доколкото ищецът е клиент на топлинна
енергия за процесния имот, за който са начислени вземанията, поради което същата дължи
заплащане на задълженията. Поддържа, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ищеца, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, действащи към момента на процесния период, е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Счита, че процесните суми не са погасени по давност, тъй като погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Претендира присъждане разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2
от ГПК, установи следното от правна и фактическа страна:
По гр. д. 37609/2008 г., СРС, 41 състав е издаден ИЛ въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение за заплащане на сумите от 2673,53 лева, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от м. 10.2006 г. до м. 04.2008 г., ведно със законна
лихва за забава от 20.11.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
278.89 лева – лихва за забава за периода от 01.12.2006 г. до 23.10.2008 г., както и сумата от
109.05 лева – разноски.
През 2009 г. е подадена молба и е образувано изпълнително дело 2009-0405004 при
ЧСИ С------, на основание издадения изпълнителен лист. Видно от приложеното
изпълнително дело, изпълнителни действия са извършени на 09.02.2011 г. – запор на
банкови сметки. През периода от 09.02.2011 г. до 15.09.2016 г. /когато отново е наложен
запор на банкови сметки/ не са извършвани изпълнителни действия.
В чл.433, ал.1 ГПК се сочат основанията за прекратяване на изпълнителното
производство. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с
първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно
провеждане на започналия изпълнителен процес. Първоначалната липса на изпълнително
основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му – за неговото
продължаване, което налага извода, че с настъпване на основанията, визирани в чл.433, ал.1
ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение
настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява
настъпването на някое от визираните в чл.433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а
не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че
постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и
поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.
Както вече бе посочено, изпълнителният процес в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 се
прекратява ex lege. Предпоставките за прекратяване на делото по чл.433, ал.1, т. 8 са били
налице на 10.02.2013 г., тъй като в продължение на повече от две години от 09.02.2011 г.
/датата на налагане на запорите/ не е поискано и не са извършени никакви изпълнителни
действия. Независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване
2
на делото, то правните последици на прекратяването са настъпили и е започнала да тече
нова давност.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС новата давност
започва да тече от последното изпълнително действие. Вземането е въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение и се погасява с петгодишна давност. До изтичане на
петгодишния давностен срок не се представиха доказателства за прекъсване на срока.
С влязло в сила решение № 20105648 от 26.04.2021 г. по гр.д. № 17656/2020 г. по
описа на СРС, 41 състав, е признато за установено недължимостта на вземането от 1250
лева, частично предявена от 2673,53 лева, представляваща главница за периода м.10.2006 г.
до м.04.2008 г. по изпълнителен лист от 10.08.2009 г., поради което по настоящото дело се
претендира частта от главницата над 1250 лева до 2500 лева, частичен иск от иск в общ
размер от 2673,53 лева.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. К. В. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Т----
-----” ЕАД, ЕИК ------- сумата от 1250 лева, представляваща главницата над 1250 лева до 2500
лева за потребена топлинна енергия за периода м.10.2006 г. до м.04.2008 г. по изпълнителен
лист от 10.08.2009 г., издаден по гр.д. № 37609/2008 г. по описа на СРС, 41 състав,
представляващ частичен иск от иск в общ размер от 2673,53 лева.
ОСЪЖДА „Т---------” ЕАД, ЕИК ------- да заплати на Н. К. В. ЕГН ********** сумата
от 51,41 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т---------” ЕАД, ЕИК ------- да заплати на адв. В. Ф. С. ЕГН **********
сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3