№ 69
гр. Русе, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105913 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
срещу К. СТ. Т., в която се твърди, че на 11.10.2021г. на ищцовото дружество
била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№***/2021г. по описа на ДСИ при РС – Русе, с която му бил предоставен 2-
седмичен срок за доброволно изпълнение на парично задължение.
Изпълнителното дело било образувано по молба на ответницата К. СТ. Т. за
принудително събиране на сумата от 855,15лв. представляваща сторени от
нея деловодни разноски по гражданско дело № *** от 2021г по описа на РС –
Русе, за която сума срещу ищцовото дружество имало издаден изпълнителен
лист от 25.08.2021г. Твърди се, че претендираните суми по изпълнителното
дело не са дължими, тъй като на 22.07.2021г., по личната банкова сметка на
К.Т. в Първа инвестиционна банка АД била преведена дължимата по
изпълнителния лист сумата от 855,15 лв. Поради това се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дружеството не й дължи сумите от: 855,15 лв. –
сторени деловодни разноски по гр.д. № ***/2021г. по описа на РС – Русе; 200
1
лв. деловодни разноски; 24,00 лв. – разноски по изпълнително дело №
************* по описа на ДСИ при РС – Русе; 125,29 лв. – такса по чл. 53 от
Тарифа за държавните такси по ГПК, начислена по изпълнително дело №
************* по описа на ДСИ при РС – Русе. Претендират се и
направените по делото съдебни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна изразява становище за
допустимост и основателност на молбата. Не се оспорва, че процесната сума
от 855,15лв. деловодни разноски по гражданско дело № ***/2021г. по описа
на РС – Русе са платени на ответницата. Незабавно след като тя узнала това,
депозирала молба за прекратяване на изпълнителното дело №***/2021г. по
описа на ДСИ при Районен съд – Русе, поради което счита, че не дължи
разноски на ищцовото дружество за настоящото производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
В полза на ответницата К. СТ. Т. и срещу „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А, клон България е издаден изпълнителен лист №***/25.08.2021г.
по гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе за сумата от 855,15лв. дължими
разноски по делото.
Въз основа на изпълнителния лист и молба на взискателя К.Т. от
01.09.2021г. е образувано изпълнително дело №1***/2021г. по описа на СИС
при РС – Русе, по което на 11.10.2021г. на ищцовото дружество е връчена
покана за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист и
разноските по изпълнителното дело - 855,15лв. неолихвяема главница, 200лв.
допълнителни разноски, 24лв. разноски по изпълнителното дело, както и
такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 125,29лв.
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че дължимата сума по изпълнителния лист от 855,15лв. е
платена от ответника на ищцата по банков път на 22.07.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
2
439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - да оспори вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Т.е. предмет на установяване по този иск е липсата на
материалното право на взискателя, въз основа на което е предприето
изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят
наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия
изпълнението.
В конкретният случай страните по делото нямат спор относно
плащането на задължението, както и че това е станало преди образуването на
изпълнителното дело. С оглед на това предявеният установителен иск следва
да бъде уважен. Спорен между страните е единствено въпросът за
дължимостта на разноските в настоящото производство.
Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат върху
ищеца. В случая безспорно по делото се установява, че ответникът е направил
признание на иска. От данните по делото обаче не може да се направи извода,
че е налице и втората предпоставка – да не е станал повод за образуване на
делото. Напротив, въпреки извършеното плащане, ответницата е инициирала
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на задължение,
което вече й е било платено. Същата е депозирала молба за прекратяване на
образуваното изпълнително дело едва в хода на настоящото производство,
като в приложеното копие от изпълнителното дело няма данни то да е било
прекратено към момента на изискването му. При образуване на настоящото
производство е било налице висящо изпълнително дело, следователно
ищцовото дружество е имало и правен интерес от предявяване на иска по чл.
439 ГПК, а ответницата е дала повод за образуването му. Следователно
разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК не би могла да намери приложение в случая
и ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 150лв. (50лв. държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение).
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че извън предмета на
3
иска по чл. 439 ГПК са претендираните с поканата за доброволно изпълнение
по изпълнителното дело разноски по изпълнителното дело. Както се посочи и
по-горе, предмет на иска е липсата на материалното право на взискателя, въз
основа на което е предприето изпълнение, а именно сумата по изпълнителния
лист. Недопустимо е установяването със сила на пресъдено нещо
недължимостта на разноските по изпълнителното производство, доколкото е
предвиден специален ред за обжалване актовете на съдебния изпълнител, в
които се определя размера на задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. В случай, че въпреки настоящото решение (а дори и без него)
съдебният изпълнител претендира от ищцовото дружество разноски по
изпълнението, то следва да се защити по реда на чл. 435, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ ЕИК204915054, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14,
представлявано от управителя Димитър Димитров не дължи на К. СТ. Т.
ЕГН**********, с адрес гр. Русе, у******** сумата от 855,15лв., за която е
издаден изпълнителен лист №***/25.08.2021г. по гр.д.№***/2021г. по описа
на РС – Русе, поради изплащане на задължението на 22.07.2021г.
ОСЪЖДА К. СТ. Т. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, у******** да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“
ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк, сграда 14, представлявано от управителя Димитър Димитров
сумата от 150лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4