Р Е Ш Е Н И Е
1168/3.12.2019г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на четвърти ноември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 1223/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
“Теленор България“ ЕАД против „С. Б“ ЕООД гр. Шумен, с която по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр.
чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 193.72
лева за ползвани електронни съобщителни услуги, през периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно
с искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.04.2019 г. до окончателно плащане, първоначално
обективно кумулативно съединен с осъдителен иск, с правно основание чл. 226 ЗЕС
вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 1 400 лева
- начислена договорна неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги с абонатен
номер № ***Ищецът обосновава исковите си претенции твърдейки, че на 12.11.2014
г., със Заявление за смяна на собственост
сключил с ответника договор за предоставяне на
мобилна далекосъобщителна услуга, със срок на действие до 12.11.2016 г., през 12 броя мобилни номера. На 24.11.2014 г.
между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** по
програма Go Web Unlimited 1000 със срок на действие до 24.11.2016 г.. За
предоставените далекосъобщителна услуга ответникът
бил заведен при ищеца - оператор с абонатен номер № ***За потребени
и неплатени услуги през периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. ищецът издал на
абонатния номер на ответника, Фактура №
**********/01.10.2016 г. на стойност 193.72 лева. Поради неплащане в срок цената
на потребените услуги, ищецът прекратил едностранно Договора с абонатен номер № *** и с Фактура №
**********/01.11.2016 г. начислил неустойка в размер на 1 400 лв. Въз основа на
Заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било
образувано ЧГД № 177/2019 г., по описа на
РС Шумен, като срещу длъжника било издадена Заповед № 219/07.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение на сума в общ размер 1 593.72 лева. Поради
постъпило в срока от длъжника възражение по чл. 414 ГПК подава настоящата
искова молба, като моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът, с абонатен номер № ***, дължи на ищеца сума в размер
на 193.72 лв. - неплатени далекосъобщителни услуги, за периода от 01.09.2016 г.
до 31.10.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата па
подаване на исковата молба – 30.04.2019 г. до окончателното плащане на сумата. В случай, че установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е недопустим, е предявен,
в условията на евентуалност,
осъдителен иск с цена 193.72 лева за
ползвани мобилни телефонни услуги от абонатен номер № ***за периода от
01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. ведно с искане за законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2019 г. до
окончателно плащане на вземането. С исковата молба е предявен в условията на
първоначално, обективно, кумулативно съединение осъдителен иск срещу ищеца с
цена 1400.00 лева - неустойка по Договора с абонатен
номер № ***Претендира
разноски.
Ответникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, в което заявява, че не дължи вземането по издадената Заповед за
изпълнение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен
отговор, с който намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че
след получаване на Определение № 1310/30.04.2019 г., с което заповедният съд
частично е обезсилил Заповедта за изпълнение относно сумата от 1 400 лв. и
относно сумата 346.14 лв., на 21.05.2019 г. платил сумата 193.72 лв. и сумата
7.80 лв., за които заповедта е останала в сила, поради което моли установителния
иск да бъде отхвърлен. По отношение на осъдителния иска с цена 1400 лв. -
неустойка по Договора намира, че в приложенията към исковата молба такъв няма,
но не оспорва факта, че бил в договорни отношения с ищеца, по които е и
извършеното плащане. Твърди, че към представените доказателства липсва надлежно
писмено уведомяване на ответника за прекратяването на Договора. Позовава се на
неравноправност на клаузата в чл. 7.3 от Договора, като уговорена не
индивидуално, както и намира същата за нищожна поради това, че накърнява
добрите нрави. Претендира разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът подава
молба рег. № 19043/30.10.2019 г., с която поддържа исковете. Не оспорва представеното Платежно нареждане от
21.05.2019 г., с което е платена в хода на процеса сумата за далекосъобщителни
услуги, като намира, че с това си действие ответникът признава иска, но счита,
че възразявайки срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е
причина за завеждане на исковото производство, поради което дължи разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със Заявление за смяна на собственост от 12.11.2014 г.
/л. 13/, „С. Б“ ЕООД заместил старият потребител „С.Б“ ООД, като страна по Договор
за предоставени от ищеца услуги, при Общите условия на оператора /л. 26/, през мобилни
номера, както следва: *** по програма Business Master L New; *** по програма
Business Master L New; *** по програма Business Master XL New; *** по програма
Business Master S;*** по програма Business Master М; *** по програма Business
Master S; *** по програма Business Master S; *** по програма Business Master L
New; *** по програма Business Master S; *** по програма Business Master S; ***
по програма Business Master S; *** по програма Business Master S. Първоначалния срок на договора е продължен с нов срок
от 24 месеца, който изтича на 12.11.2016 г..
С Договор
за мобилни услуги от 24.11.2014 г. /л. 8/, сключен при Общите условия на оператора /л. 26/, ищецът е
предоставил на ответника мобилна
далекосъобщителна услуга, за срок до 24.11.2016 г., през мобилен номер *** по
програма Go Web Unlimited 1000
От Фактура № **********/01.10.2016 г. /л. 16/ се
установява, че за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г., като задължение
на ответника е начислена сумата 197.26 лв., с ДДС, от която: разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги - 36.01 лв.; месечни и еднократни такси /абонаменти,
доп. пакети, лизингови вноски/ - 128.37 лв.
Въз основа на седем Заявления на ответника от
10.10.2016 г. /л. 61 - л. 74/, мобилните номера: ***, ***, ***, ***, ***, ***
и ***, са пренесени от мрежата на “Теленор
България“ ЕАД в мрежата на „М – тел“.
От Фактура № **********/01.11.2016 г. /л. 21/, се
установява, че като задължение на ответника е начислена сума в размер на 1 611.98
лв., от която: за отчетен период 01.10.2016 г. - 31.10.2016 г. общо 14.72 лева,
с ДДС - разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги - 11.49 лв. и
месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети, лизингови вноски/ - 0.78
лв.; задължение за предходен период - 197.26 лв., с ДДС и неустойка - 1 400 лв.
От приобщеното
ЧГД № 177/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 1051/18.01.2019 г., по описа на ШРС, в полза на
заявителя - ищец срещу длъжника - ответник е
издадена Заповед № 219/07.20.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично
задължение в размер, както следва: 1 593.72 лева - неплатени далекосъобщителни услуги, потребени за
периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. по Договор за далекосъобщителни
услуги от 24.11.2014 г., фактурирани под индивидуален номер на абоната***, за
които операторът е издал крайна фактура № **********/01.11.2016 г., платима в
срок до 16.11.2016 г. и 346.14 лв. (триста четиридесет и шест лева и
четиринадесет стотинки) - мораторна лихва за забава за периода от 17.11.2016 г.
до 07.01.2019 г., както и сумата 258.27 лева – разноски по делото. Заповедта е
връчена на длъжника на 07.03.2019 г., който на 13.03.2019 г. е подал възражение
по чл. 414 ГПК. На заявителя е дадена възможност и едномесечен срок да предяви
иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено на 25.03.2019 г.. С молба
рег. № 7390/30.04.2019 г., изпратена по куриер на 25.04.2019 г., заповедният
съд е уведомен за подадената искова молба. С Определение № 1310/30.04.2019 г.,
по ГД № 177/2019 г., по описа на РС Шумен, влязло в сила, заповедният съд е
обезсилил издадената Заповед № 219/07.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева
- неплатени далекосъобщителни услуги потребени през периода от 01.09.2016 г. до
31.10.2016 г. по Договор за далекосъобщителни услуги от 24.11.2014 г., както и
сумата от 346.14 (триста четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) лева
- мораторна лихва за забава за периода от 17.11.2016 г. до 07.01.2019 г..
От представеното Платежно нареждане /л. 46/ с
наредител „С.-Б“ ЕООД и получател „Теленор България“ ЕАД се установява, че на
21.05.2019 г. ответникът е внесъл по сметка на ищеца сумата 201.52 лв. с посочено
основание „по ЧГД № 177/2019 г. на РС Шумен, представляваща 193.72 лв. главница
и 7.80 лв. лихви“.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
Искът предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 193.72 лева, е положителен установителен
иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той
има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо
вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да
докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.
Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице,
предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни обстоятелства
обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК
са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от
длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
приложени по заповедното производство /ЧГД № 177/2019 г., по описа на РС
Шумен/, документи. Съдът извърши служебна
проверка като констатира, че по издадената Заповед № 219/07.02.2019г., по описа
на ШРС, за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал, по реда на чл.
414, ал. 1 ГПК, възражение рег. № 4463/13.03.2019 г. и заповедният съд е дал
възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който
е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели
установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът
на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 219/07.02.2019
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение. Като особен иск,
протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните
изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от
протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е
необходимо наличието на допълнителни, специални, абсолютни, положителни
предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност
между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от
субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да
съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което
заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесният случай съдът
установява, че е налице пълен идентитет, както субективен, така и от обективна
страна между цената на предявеният иск, която е за сумата от 193.72 лв. и
размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е
получил Заповед № 219/07.02.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично
задължение, в частта относно сумата 193.72 лв., по Договор за далекосъобщителни
услуги с абонатен № ***, през периода 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. Ето защо
установителният иск по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е допустим.
Основателността на претенция, по иск за реално
изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр.
чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, за непогасени суми по
Договори за предоставени мобилни телефонни номера, по общо правило е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения;
че действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия, както и
изискуемост на претендираните вземания за възнаграждения. В тежест на ответника
е да установи, че задължението му е погасено - пълно и главно.
От приетите по делото Заявление за смяна на
собственост от 12.11.2014 г. и Договор за мобилни услуги от 24.11.2014 г. еднозначно се
установява, а и страните не спорят, че е
налице договорно правоотношения между ищецът - доставчик и ответникът - абонат,
по силата на които ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни
телефонни услуги за определен срок. При така създадената между страните
облигационна обвързаност по ненаименован Договор за услуги ищецът е предприятие
предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а
ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по
смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ
търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от
едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора. Следователно
на ответника, в качеството на юридическо лице – търговец, от предприятие
предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени
далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна Общи
условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния
договор между предприятието и абоната. Предпоставка за валидност на Договор при
предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от
насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или
услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви
писмено, че ги приема. В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ законодателят е
предвидил допълнително изискване - за предаване на Общите условия на насрещната
страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за
писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея.
Възможно е законодателно предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност
на Договор при Общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове
следва да се съобразява не само предвидените в ТЗ общи правила относно
сключването на такива търговски сделки, но и специфичните правила за регулиране
на определени отношения между търговци - доставчици на стоки или услуги и абонати.
От приетите по делото Заявлението от 12.11.2014 г. и Договора 24.11.2014
г., се установява, че ответникът изрично
е декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството - ищец. С подписите
си,
които не са оспорени, ответникът е
удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва. Срещу предоставените
услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да
плаща възнаграждение. Съгласно чл. 23 от Общите условия на дружеството - ищец,
представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати
на ищеца, страните са договорили, че дружеството - оператор има право да
получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за
ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл.
26 от Общите условия за ползваните услуги операторът издава на името на
потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на
фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно
определения в срок. Следователно претендираните в настоящото производство суми,
за потребени мобилни телефонни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа,
е следвало да бъдат платени от ответника в уговорения, съгласно Общите условия,
срок.
По делото ответникът представя доказателство за плащане
към ищеца по ГД № 177/2019 г. на сумата 201.52 лв., от която 193.72 лв. - главница
и 7.80 лв. - лихва, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на
изпълнение
от ответника в хода на процеса. Наличието
на извършено изпълнение /плащане/ се явява правопогасяващ факт, настъпил след
предявяване на иска, релевантен за спорното право, по смисъла на разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В ТР №
4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 9, хип. 2, ОСГК, изрично е постановено, че
в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на Заявлението, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образуван изпълнителен процес. В този смисъл, когато след Заявление по чл.
410 ГПК ответникът подаде възражение по реда на чл. 414 ГПК, но въпреки това
изпълни, както е в настоящия случай, предвид че настъпилите факти са след подаване на Заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и несъмнено са от значение за спорното право по смисъла
на чл. 235, ал. 3 ГПК, при постановяване на решението си
съдът следва да съобрази извършеното доброволно плащане в хода на процеса.
Предвид изложеното, тъй като ответникът е изпълнил
изцяло в хода на процеса, предявеният установителен
иск следва да бъде отхвърлен на това основание, а предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1,
вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 193.72 лева (сто деветдесет и три лева и седемдесет и
две стотинки), за ползвани мобилни телефонни услуги за абонатен номер № ***
през периода от 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г. следва да бъде оставен без
разглеждане понеже не се е сбъднало условието, под което е предявен – да бъде
разгледан, ако главният установителен иск е недопустим.
Относно осъдителният иск, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 1
400 лева – начислена договорна неустойка по Договор за електронни съобщителни
услуги с абонатен номер № ***Съгласно правната доктрина неустойката е договорно съглашение или
нормативно предварително определена отговорност за обезпечение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като клауза, уговорена в съответния договор,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
/чл. 9 ЗЗД/. По
своята правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят размера
на обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите. Съглашението за неустойка има акцесорен характер – т. е. касае се
акцесорно задължение, чието възникване е обусловено от изискуемостта на
главното задължение, което може да няма договорен източник, но не може да е
естествено - следва да е правно. С оглед акцесорния характер на неустойката,
неустоечната клауза би била действителна само при действителност на главното
задължение, чието изпълнение е обезпечено.
По общо правило основателността на искова претенция за
неустойка, като договорно съглашение, е предпоставено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/че съществува главно
задължение, което е правно /наличие на валиден договор/; 2/основанието, от
което произтича вземането за неустойка - наличие на валидна клауза съдържаща предварително
установени условия и размер неустойка /задължение за плащане на определена
парична сума от всяка страна, която наруши уговорено условие/; 3/настъпването
на предпоставките за плащане на неустойка - че договорът е нарушен /ответникът виновно
не е изпълнил задължение предвидено в договора/, че от неизпълнението за
изправната страна са настъпили вреди, че вземането за неустойка е изискуемо,
било поради настъпил падеж, било след покана за плащане, както и /предвид
твърдението на ищеца/, че валидно е упражнено право за предсрочно прекратяване
на договора. В тежест на ответника е да установи, че задължението му за
неустойка е погасено - пълно и главно, както и всички евентуално наведени от
него положителни твърдения за факти, като правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Както бе
посочено страните не спорят, че са налице
договорни правоотношения, като ищецът е поел задължение да предоставя на
ответника далекосъобщителни услуги,
които е следвало да бъдат платени в определен срок, както и, че абонатът
е платил своите задължения след подаване на искова молба, като не е спазил
договорения срок - съгласно чл. 27 от Общите условия на оператора, плащанията
на начислените суми следва да се извършва не по - късно от 18 дни след датата
на издаване на фактура, което е на 1- во число на месеца.
Спорът
между страните е, както относно валидността на основанието, от което произтича претендираното вземането за неустойка, така
и относно предпоставките за плащане на неустойка, в това число и дали ищецът
валидно е упражнил право за предсрочно
прекратяване на договора.
Относно
валидността на основанието, от което
произтича претендираното вземане за неустойка, възраженията на ответника са, че
клаузите, на които се позовава ищецът - чл. 7.3 от Договора за мобилни
услуги от 24.11.2014 г. и чл. 4.10 от Заявлението
за смяна на собственост от 12.11.2014 г., са нищожни, както „поради
неравноправност”, така и като „накърняваща добрите нрави”, на което ищецът
противопоставя доводи за липса на основание „за намаляване
на неустойката поради прекомерност”.
От една страна „прекомерността” е отделна предпоставка
за частична недействителност на съглашението за неустойка, различна от
„неравноправността“ и „накърняването на добрите нрави“. Намаляването на
неустойката поради прекомерност е потестативно право на длъжника, от което
следва, че прекомерната неустойка не се намалява служебно, а само ако правото
бъде упражнено от длъжника. В случая ответникът - длъжник не се позовава на прекомерност
на клаузата за неустойка, при което съдът не може служебно, на собствено
основание, да преценява конкретния размер на неустойката и наличието или отсъствието
на прекомерност, поради което изложените в този смисъл твърдения от ищеца са
ирелевантни.
От друга страна предвид, че страните са търговци, то
неустойката уговорена в договора между тях не може да е нищожна като
„неравноправна клауза“, тъй като процесния договор не е „Потребителски”, а
разпоредбата на чл. 318, ал. 2 ТЗ въвеждаща, изключение от правилото, че за да
се квалифицира една сделка като търговска, е достатъчно една от страните да е
търговец, не е приложима само по отношение на сделки с предмет вещи за лично
потребление или услуги, когато потребител е физическо лице, поради което
възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Нищожността на клауза за неустойка поради накърняваща
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, подлежи на служебна
преценка, тъй като при предявен иск за присъждане на неустойка съдът е длъжен
да следи служебно за спазването на добрите нрави. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Разпоредбата
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки по
правилото на чл. 288 ТЗ тъй като в търговското право уредбата на неустойката
дължима по търговска сделка, сключена между търговци, се изчерпва с
установената забрана по чл. 309 ТЗ „за намаляване поради прекомерност“.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби от
действащото право. Такива са принципите: 1/на справедливостта; 2/на
добросъвестността в гражданските и търговските отношения и 3/на предотвратяване
несправедливото облагодетелстване намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл. 289, чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./. В тази връзка, въпросът за
накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка, за да не се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, следва да
бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната
клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението. Следователно условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка в хипотезата „накърняване на добрите нрави“,
произтичат, както от нейните функции, така и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Законодателят придава правна
значимост на накърняването на добрите нрави с оглед защита на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен
субект. В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват
функциите на неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и
обезщетяваща вредите от неизпълнението или ще е налице неравностойност на
насрещните задължения по договора. Следователно договорната клауза за неустойка
би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия
за неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.
От друга страна, според указанията в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т.
3, ОСТК, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл освен
посочените от закона обезпечителна и обезщетителна функции, по волята на
страните неустойката може да изпълнява и санкционна /наказателна/ функция,
особено когато се касае за сделки между търговци, както е в настоящия случай. Неустойката
има санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер
надхвърля вредите от неизпълнението. Посочено е, че преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената
неустойка и вида на неизпълнението, за което е предвидена.
В процесния случай в петитума на исковата молба искът
за неустойка не е конкретизиран, а е посочено само, че е осъдителен с цена 1400.00
лева - начислена договорна неустойка по Договора
с абонатен номер № ***В обстоятелствената част на
исковата молба искът е обоснован с
твърдението, че поради виновно неизпълнение на задължението за плащане в
срок на предоставените мобилни услуги
ищецът упражнил право за предсрочно прекратяване на договора на основание чл.
75 вр. чл. 19 б. „в“ от ОУ на оператора, като обезщетението било начислено на основание чл. 7.3 от Договора за мобилни услуги от 24.11.2014 г. и
чл. 4.10 от Заявлението за смяна на
собственост от 12.11.2014 г. – в размер на 200 лева за всяка СИМ - карта. С
писмена молба - становище рег. № 19043/30.11.2019 г., позовавайки се на
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът конкретизира,
че процесния Договор с абонатен номер № ***
бил прекратен от оператора, тъй като потребителят, със Заявления за пренос от 10.12.2016 г. /преди изтичане
на договорения краен срок на действие на договора - 12.11.2016 г./, упражнил
право по чл. 98 от ОУ на оператора, за преноса на седем от общо
тринадесет мобилни номера в мрежата на друг мобилен оператор. В тази връзка представя
доказателства за пренос на седем мобилни номера: ***, ***, ***, ***, ***, *** и
*** и пояснява, че процесният договор бил
прекратен, както за това че ответникът, не бил платил в срок дължимите към
ищеца задължения за ползваните далекосъобщителни услуги, които задължения били
изпълнени след подаване на исковата молба и не бил спазил договореният срок,
така и по вина на абоната да пренесе ползваните седем мобилни номера към
мрежата на друг мобилен оператор.
Съгласно клаузата на чл. 7.3 от Договора за
мобилни услуги от 24.11.2014 г. „В случай на
прекратяване на настоящият договор, за която и да е СИМ карта/номер посочен в
него по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на 200 /двеста/ лв. за тази СИМ карта/номер“.
Съгласно
клаузата на чл. 75 от ОУ на оператора при неспазване на което и да е задължение от потребителя, в това число и
да заплаща по определения начин и в срок цени, доставчикът има право да прекрати
договора едностранно, при условията на чл. 19 б. „в“, ако потребителят:
1/е посочил неверен адрес за получаване на фактури; 2/е използвал несъответни
крайни устройства; 3/има негативна кредитна оценка и 4/е нарушил съществено или
системно тези ОУ.
Съгласно клаузата на чл. 4.10 от Заявлението за смяна на собственост от 12.11.2014 г.:
„В
случай на прекратяване ползването на мобилен/фиксиран номер по настоящото
заявление, през първоначалния срок от 24 месеца, по вина или по инициатива на
Новия потребител, последният дължи неустойка в размер на 200 /двеста/ лв. за
всяка една СИМ карта/номер. В случай на пренасяне в мрежата на друг оператор на
номер посочен в настоящото заявление, които се считат за „Златни номера“,
съгласно Общите условия, и независимо дали пренасянето на такива номера е
осъществено през първоначалния срок от 24 месеца или след изтичането му Новият
потребител дължи, в допълнение на евентуално приложими неустойки съгласно
предходно изречение, и заплащане стойността на тези номера, съгласно листа на
оператора“.
Граматическото
и
логическо тълкуване
на клаузата на чл. 4.10,
изр. 2 от Заявлението за смяна на
собственост от 12.11.2014 г., която предвижда неустойка при пренос на номер в мрежата
на друг оператор води до извода, че в случай на пренасяне неустойка се дължи
само за номера, които се считат за „Златни“, съгласно Общите условия на
оператора. За процесните номера: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, пренесени
друг оператор не се твърди и не са представени доказателства, че се считат за
„Златни“, съгласно тези Общи условия. От друга страна пренасянето на въпросните
седем номера при друг оператор не води еднозначно до извод, че е налице прекратяване
ползването на същите от Новият потребител, за да е приложима клаузата на чл. 4.10 изр. 1 от Заявлението за смяна на собственост от 12.11.2014 г.. Същевременно
в клаузата на чл. 98 от ОУ на оператора,
се предвижда възможност за преносимост на номера в мрежата на други предприятия
предоставящи обществена телефонна услуга, посредством обществена мобилна
наземна мрежа, като потребителят подаде при избран от него друг оператор
заявление по образец. При упражняването на това право не е предвидена
неустойка.
Предвид
изложеното в исковата молба и поясненията в писмена молба - становище рег. № 19043/30.11.2019 г., логическото
и граматическото тълкуване на договорните клаузи, на които се позовава ищецът, съдът
намира, че претендираната неустойка е поради неизпълнение в срок на
задължението за плащане цената на потребените,
през периода 01.09.2016 г. до 31.10.2016 г., мобилни услуги като основание за едностранно, предсрочно прекратяване на Договора за далекосъобщителни
услуги с
абонатен номер № частта за пренесените преди изтичане на
договорения краен срок на договора - 12.11.2016 г. при друг мобилен оператор със
Заявления от 11.10.2016 г. седем от общо предоставените тринадесет мобилни
номера.
С оглед вида на договорното неизпълнение, съществува
доктрина, изцяло възприета и съобразена в съдебната практика, съгласно която,
според различни критерии, неустойката може да бъде: компенсаторна; при
разваляне на договор; зачетна или мораторна. В този смисъл един от видовете
неустойки е компенсаторната. Компенсаторна“ е неустойка, която се претендира
вместо изпълнение, като служи за основа и при частичното неизпълнение. Следователно
така формулирана претенцията за неустойка е компенсаторна - претендира се
поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на изискуемо парично
задължение. Относно възможността наред с иск за реалното изпълнение на
паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде
присъдена и договорна неустойка за неизпълнение в Решение № 123/17.11.2010 г.,
ТД № 698/09 г., т. 2, II т. о. на ВКС, е посочено, че когато договорената
неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора е да иска или
реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или
уговорената за пълното неизпълнение на длъжника компенсаторна неустойка.
Предвид, че в настоящия случай ищецът по реда на чл.
422 ГПК е предявил положителен установителен иск за реално изпълнение с правно
основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 193.72 лева, за което парично вземане е
издадена Заповед № 219/07.02.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, то предявеният
осъдителен иск, за компенсаторна неустойка поради пълно неизпълнение е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави, поради противоречие
на основния принцип за справедливост и добросъвестност в търговските
правоотношения, подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Относно разноските.
Двете страни са направили искане за присъждане на
разноски в производството. Отговорността за разноските като гражданско
облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението
на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза
съдът е решил делото. Разноските на ищеца, съгласно представения списък по чл.
80 ГПК са в размер на 579.87 лв., от които 258.27 лв. в заповедното
производство и 321.60 лв. в исковото производство. Разноските на ответника са в
размер на 410.40 лв. – адвокатско възнаграждение. Извършеното след получаване преписа от исковата молба изпълнение от ответника се отразява върху разпределението на разноските
Предвид обстоятелството, че съдът следва да постанови отхвърлителен дизпозитив,
то от този факт, по общо правило, следва разноските да бъдат възложени в тежест
на ищеца, но в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК изискваща две
предпоставки за своето приложение: 1/ответникът да не е дал с поведението си
повод за завеждане на делото и 2/да признае иска. Само при кумулативното
наличие на тези две предпоставки разноските се възлагат върху ищеца. При
хипотезата, че ответникът изпълнени в хода на процеса, се
налага извода, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото - не е
погасил дълга си преди процеса, поради което извършеното в хода на процеса изпълнение не го освобождава от задължението за
разноски. Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014
г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
по дължимостта на разноските в заповедното производство. В този смисъл ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер
на 25.83 лв. по заповедното и 76.69 лв. по исковото производства, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищеца е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника за един
адвокат, което съдът счита за неоснователно. Уговореното и платено от ответника
възнаграждение е в размер на 410.40 лв., което е почти до минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и
осъществената от адвоката дейности съдът счита, че същото не се явява
прекомерно и следва да бъде уважено съобразно отхвърлената част от иска, а
именно, в размер на 360.50 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на
управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу „С. – Б“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ***, положителен
установителен иск, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл.
298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 193.72 лв.
(сто деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки) – представляваща
неплатена цена за ползвани мобилни телефонни услуги през периода от 01.09.2016
г. до 31.10.2016 г. от абонатен номер № ***, за което парично вземане въз
основа на Заявление № 1051/18.01.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано
ЧГД № 177/2019 г., по описа на РС – Шумен и срещу длъжника е издадена Заповед №
219/07.02.2019 г., за изпълнение на парично задължение, по Фактура №
**********/01.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 30.04.2019 г. до окончателното изплащане, поради извършено в хода на делото
плащане - факт, настъпили след предявяване на иска, които е от значение за
спорното право, по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Отхвърля предявеният от „Теленор България“, с ЕАД с
ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична),
Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, против „С. – Б“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, бул. „***, осъдителен иск с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318,
ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 1 400 лв. - неустойка
за пълно неизпълнение на задължението за плащане в срок на мобилни услуги предоставени
през тринадесетте мобилни
номера за периода от 01.09.2016 г. до
31.10.2016 г. поради предсрочно прекратяване на Договора за електронни
съобщителни услуги с абонатен номер №*** за седем мобилни номера, които са били пренесени преди изтичане на
договорения краен срок на договора - 12.11.2016 г. при друг мобилен оператор
със Заявления от 11.10.2016 г., като неосноваттелен.
Оставя без разглеждане предявеният в условията на
евентуалност от „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на
управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу „С.– Б“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „***, осъдителен иск, правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1,
вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 193.72 лева (сто деветдесет и три лева и седемдесет и
две стотинки) – неплатена цена за ползвани мобилни телефонни услуги за абонатен
номер № ********* за периода от 01.09.2016г. до 31.10.2016г. ведно с искане за
законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2019г. до окончателно плащане на вземането, понеже не се е сбъднало
условието, под което е предявен – да бъде разгледан, ако главният иск е
недопустим.
Осъжда „С. – Б“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „***, да плати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и
адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София,
район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 102.52
лв. (сто и два лева и петдесет и две стотинки) представляваща разноски, от
които 25.83 лв. по заповедното и 76.69 лв. по исковото производства, платима по
банкова сметка ***: ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда „Теленор България“, с ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***,
седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 да плати на
„С. – Б“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „***, сумата от 360.50 лв. (триста и шестдесет лева и
петдесет стотинки) разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 2 ГПК.3
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № №
3631/2017 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
Районен
съдия:......................