№ 340
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110100306 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано от П.В.Д. и С.Н.А. – изпълнителни директори, чрез юрк. К.З.,
против ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.Ж. К. – Изпълнителни директори, с която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за
установяване между страните, че ответникът дължи на ищеца на сумата от 3453,54 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
станало на 31.07.2020 г. в гр. София между лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № .., и лек
автомобил „Ауди А3“, с рег. № ..., ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 141,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.03.2021
г. до 20.08.2021 г., като за посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48456/2021 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри
състав.
Твърди се в исковата молба, че на 31.07.2020 г. в гр. София, на кръстовището на бул.
„Евлоги и Христо Г.и“ и ул. „Ген. Гурко“, било реализирано ПТП между лек автомобил
„Мерцедес“, рег. № .., и лек автомобил „Ауди А3“, ДКН № .... Отговорността за настъпване
на ПТП била на водача на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № .., който при достигане на
посоченото кръстовище удря спрелия и изчакващ на червен светлинен сигнал лек автомобил
„Ауди А3“, ДКН № .... В резултат на ПТП на застрахования в ЗК „Лев Инс“ АД по
застраховка „Каско на МПС“, полица № ..., със срок на валидност от 16.04.2020 г. до
15.04.2021 г., лек автомобил „Ауди А3“, ДКН № ..., са били нанесени материални вреди. В
изпълнение на задълженията си по цитирания договор за застраховка ищцовото дружество е
заплатило стойността за отстраняването на имуществените вреди по автомобила
обезщетение в размер на 4908,13 лв. и е направило разноски по щетата в размер на 15 лв.
След заплащането на обезщетението ищецът встъпил в правата на застрахования и предявил
претенциите си пред ответното дружество, с който виновното лице е имало към датата на
инцидента сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ответното застрахователно
1
дружество е изплатило на ищеца само сумата от 1469,59 лв., като неизплатена е останала
сумата от 3453,54 лв. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско
дело № 48456 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
162-ри състав. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи и фотоснимки, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде изискано и
приложено към настоящото дело ч. гр. д. № 48456/2021 г., по описа на СРС, 162-ри състав.
Прави доказателствено искане за допускане на автотехническа експертиза, както и
допускане на един свидетел при режим на призоваване.
Ищецът е депозирал молба, озаглавена като „Становище“, с вх. № 323684/14.11.2023
г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Възразява срещу
доказателствените искания на ответника като преклудирани, вкл. като неоснователни и
ненеобходими. Моли при разпит на свидетеля в насроченото о.с.з. да му бъдат зададени
посочените в молбата въпроси. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
В открити съдебни заседания от 14.11.2023 г., 07.12.2023 г., 13.02.2023 г., 07.12.2023
г. и 12.03.2024 г. ищецът не изпраща законен или договорен представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на извършеното произшествие.
Поддържа, че има съпричиняване от страна на водача лек автомобил „Ауди“, рег. № ..., който
предприел рязко спиране без да е имало нужда, поради което вредите следвало да бъдат
намалени. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца
щети по автомобила и механизма на ПТП. Оспорва размера на застрахователното
обезщетение, като счита същия за завишен поради несъответствие на реално претърпените
имуществени вреди с твърдените. Моли за отхвърляне на предявените искове за главница и
лихва. Претендира разноски.
С отговора са приложени писмени доказателства, които ответникът моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде допуснат един
свидетел при режим на призоваване, който да отоговори на поставени в отговора на искова
молба въпроси. Прави искане да бъдат допуснати допълнителни задачи, на които да
отговори вещото лице при изготвяне на СТЕ.
В открито съдебно заседание от 14.11.2023 г. ответникът не прави възражения по
доклада, нито нови доказателствени искания. Не възразява срещу изгответното заключение
по САТЕ.
В открито съдебно заседание от 07.12.2023 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, прави искане свидетелят да бъде доведен принудително.
В открито съдебно заседание от 13.02.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа искането си за разпит на свидетеля, като моли да бъде призован на
сочения адрес.
В открито съдебно заседание от 07.12.2023 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа искането си за разпит на свидетеля.
В открито съдебно заседание от 12.03.2024 г. ответникът не изпраща законен или
договорен представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция е указано на ищцовата страна да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения
2
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. В тежест на ответника е указано да установи положителния факт на
плащане на претендираните суми. С оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на
ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които застрахованият при
ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите.
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от
14.11.2023 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към
датата на ПТП лек автомобил с марка „Ауди А3“, ДКН № ..., е имал сключена валидна
имуществена застраховка при ЗК „Лев Инс“ АД по застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в Застрахователна полица № ..., със срок на валидност от 16.04.2020 г. до
15.04.2021 г., както и че към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил с
марка „Мерцедес“, рег. № .., е била застрахована при ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД.
По делото е приложен Двустранен протокол за ПТП от 31.07.2020 г., в който е
отразена схема на процесното ПТП и водачът на лек автомобил „Мерцедес С350“, рег. № ..,
се е подписал като виновен за причиняване на процесното произшествие. Съгласно
изслушаните по делото свидетелски показания на сочения за водач на лек автомобил
„Мерцедес С350“, рег. № .. – Н. Л. К., подписът, положен под името му в Двустранния
протокол от 31.07.2020 г. е негов.
От приложените доказателства по делото се установява, че при ищеца е било
депозирано уведомление за настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица
от собственика на лек автомобил „Ауди А3“, рег. № .... Във връзка същото бил изготвен
доклад за Щета № 5000-1261-20-251940/1, както и опис-заключение. По образуваното при
ищеца щета във връзка процесното ПТП било определено и изплатено обезщетение в размер
на 4908,13 лв., видно от издадена Фактура от 18.09.2020 г. и Преводно нареждане от
22.10.2020 г.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Същото
потвърждава описания в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП, а
именно че поради неосигуряване на безопасна странична дистанция от страна на водача на
лек автомобил „Мерцедес С350“, рег. № .., при извършване на маневра „завой наляво“ от
последния, е настъпил удар със спрелия пред него, изчакващ на червен сигнал на светофарна
уредба лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ..., на кръстовището на „Евлоги и Христо Г.и“ с ул.
„Гурко“, в посока бул. „Васил Левски“, в гр. София. За лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ...,
са настъпили материални вреди по задна броня, спойлер, капак багажник и лайсна,
намиращи се пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Отразените
увреждания в описа на ищеца застраховател са в резултат на удара, причинен от лек
автомобил „Мерцедес С350“, рег. № ... Стойността, необходима за възстановяване на вредите
по лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени, е сумата от
5199,31 лв., като размерът на обичайните разноски на щета по риск „Каско при ПТП“ е
между 15 лв и 25 лв.
По делото са изслушани свидетелски показания на П. Г. М., от които се установява, че
е управлявал лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ..., в момента на ПТП. Съгласно показанията
на свидетеля същият се е движел по бул. „Христо и Евлоги Г.и“, като на кръстовището със
стадион „Васил Левски“ е направил маневра „ляв завой“ по ул. „Гурко“. При приключване
на маневрата светофарната уредба на ул. „Гурко“ е била с жълт сигнал, при което водачът на
лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ..., е спрял, за да не премине на червен сигнал. Зад него се е
движел лек автомобил с марка „Мерцедес“, управлявано от господин К., като последният не
е могъл да спре навреме и е ударил в задната част намиращия се в спряло състояние лек
3
автомобил „Ауди А3“, рег. № .... Процесното ПТП е възникнало в светлата част на
денонощието, преди обед, при добра видимост. За процесното ПТП е съставен протокол,
подписан от участниците в същото.
Въз основа на приетите доказателства съдът намира за установено, че процесното
ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца
имущество, е настъпило единствено в резултат на виновното поведение на водача на лек
автомобил „Мерцедес С350“, рег. № .., който е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Поведението на водача е виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни. Не беше установено и
твърдяното наличие на виновно поведение у водача на увреденото МПС, с което да е
допринесъл същият за вредоносния резултат. С оглед изложеното съдът счита възражението
за съпричиняване за неоснователно като недоказано.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. С плащането на
обезщетението застрахователят се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, т.е.
срещу ответника.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност / пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІVА
въззивен състав/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ...,
изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза
на 5199,31 лв., като размерът на обичайните разноски на щета по риск „Каско при ПТП“ е
между 15 лв и 25 лв.
Видно от приложените по делото доказателсттва ищецът е поканил ответното
дружество да му заплати регресна претенция в размер на 4923,13 лв., с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ответникът е уважил частично регресната
претенция, плащайки сумата от 1469,59 лв.
Следователно е останал незаплатен остатък от регресното вземане на ищеца спрямо
ответника в размер на 3453,54 лв., като с последваща покана чрез имейл кореспонденция
между страните ищецът е поканил ответника да го заплати, а последният изрично е отказал с
имейл от 26.03.2021 г.
С оглед гореизложеното съдът счита, че искът за главница следва да бъде уважен в
пълен размер, а именно – за сумата от 3453,54 лв.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
4
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
20.08.2021 г., до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
3453,54 лв. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което с оглед регресния характер на вземането не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е
предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, като ответникът я в уважил
в частичен размер. Установи се също така, че с последваща покана чрез имейл
кореспонденция между страните ищецът е поканил ответника да заплати остатъка от
регресното вземане по Щета № 5000-1261-20-251940/1, а последният изрично е отказал с
имейл от 26.03.2021 г. Следователно от тази дата ответникът е изпаднал в забава да заплати
търсената от ищеца сума, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 141,98 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 26.03.2021 г. до 20.08.2021 г., изчислена с помощта на лихвен калкулатор.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът.
В настоящото производство същият е сторил разноски общо в размер на 446,23 лв.,
от които 116,23 лв.- държавна такса по исковото производство, 300 лв. за депозит за вещо
лице по САТЕ и 30 лв. депозит за призоваване на свидетел. Същият претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът счита, че следва да
бъде определен на 100 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност до делото.
На ищеца следва да му бъдат присъдени и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 71,91 лв. – внесена държавна такса, и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Следователно общо за двете производства на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 668,14 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от П.В.Д. и С.Н.А. – изпълнителни директори, против ЗАД „Даллбогг
Живот И Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.Ж. К. – Изпълнителни
директори, обективно съединени искове, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за установяване по отношение на ответника, че дължи сумата в размер
на 3453,54 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
за ПТП, станало на 31.07.2020 г. в гр. София между лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № .., и
лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ..., ведно със законна лихва от 20.08.2021 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 141,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
26.03.2021 г. до 20.08.2021 г., за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48456/2021 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри
състав.
ОСЪЖДА ответника ЗАД „Даллбогг Живот И Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1,
5
представлявано от Б.Г.И., Р.Ж. К. – Изпълнителни директори, да заплати на ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от П.В.Д. и С.Н.А. – изпълнителни директори,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 668,14 лв., представляваща сторените
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6