МОТИВИ по
НЧХД № 302/2019г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.
Производството по делото е образувано въз основа
тъжба, депозирана от И.С.Н., ЕГН: **********,***, с
която е предал на съд подсъдимия Р.Г.И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** по обвинение, за извършено престъпление от частен
характер, с фактически рамки и правна квалификация, че на 12.07.2018г., в град
Русе, паркинг „Колоните“, причинил на И.С.Н. разкъсна
контузна рана на лицето с дължина 2,5 см, кръвонасядания около нея и клепачите на двете очи и
контузия на гръден кош вляво, които са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК
– престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие, съдът на
основание чл. 82, ал. 2 НПК конституира частният тъжител като граждански ищец в
наказателния процес и на основание чл. 84 НПК, е прие за съвместно разглеждане
в наказателния процес, предявения частния тъжител И.С.Н., ЕГН: **********,*** срещу подсъдимия Р.Г.И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
сумата в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените на частния тъжител в резултат на описаното в тъжбата
деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на описаното в
тъжбата деяние – 12.07.2018г.
В хода и по реда на съдебните прения, частният тъжител,
чрез упълномощения от него повереник, поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, при същите фактически обстоятелства и
правна квалификация на деянието, както изложените в тъжбата. Пледира за доказаност на обвинителната теза и релевира
доводи, че изложените в тъжбата факти, се подкрепят и доказват от събраните по
реда на съдебното следствие доказателства. По отношение на гражданският иск,
заема становище, че същият е доказан по основание и размер. Претендират се
разноски.
Защитникът на подсъдимия, по реда на съдебните прения,
инвокира доводи, че изложената в тъжбата фактическа
обстановка не се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на съдебното
следствие и обвинението не е доказано, като в подкрепа на това твърдение се
релевират фактически доводи, във връзка с анализ на събраните в хода на
производството доказателства. Моли се подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не е извършил деянието, за
което е предаден на съд, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.
Упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума, подсъдимият И., заявява че не е виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от
страните по реда на съдебните прения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.Г.И. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, женен, със средно
специално образование, работи, ЕГН: **********, неосъждан.
Частният тъжител и
подсъдимия се познавали и били във влошени отношения, във връзка с неуредени
финансови взаимоотношения по между им, за което имало и образувани изпълнителни
дела от страна на подсъдимия срещу частния тъжител и били предприети
изпълнителни действия срещу последния.
На 11.07.2018г. подсъдимият,
който бил шофьор на товарен автомобил, изпълнявал превоз от Република Румъния
за Република България и се намирал в град Русе. Същият имал уговорка със свой
приятел – свидетелят В.М.С. ***, автомобила на свидетеля, който бил аварирал в
град Русе. Свидетелят С., заедно със свидетеля Г.Й.К. *** в следобедните часове
на 11.07.2018г. и натоварили автомобила на свидетеля С. на камиона на
подсъдимия, след което последният паркирал товарния автомобил на паркинг
„Колоните“, находящ се в град Русе, бул. „Тутракан“ №
44 и заедно със свидетелите излезли да се разходят из град Русе. Около 01,30
часа, на 12.07.2018г. свидетелите закарали подсъдимия до паркинга, където бил
неговият камион и си тръгнали.
По същото време, частният
тъжител, който също бил шофьор на товарен автомобил бил паркирал управлявания
от него товарен автомобил на същия паркинг и вечерял сам в заведението, като
бил употребил и алкохол.
Преди да си легне да спи, подсъдимият
отишъл до тоалетната, която била до заведението на паркинга, където срещнал с
частния тъжител и двамата се скарали.
Свидетелят И.С.Д., който
работел в заведението чул, че в тоалетната се карат и отишъл да провери, какво
става. Когато отишъл до тоалетната свидетелят видял частния тъжител, който в
този момент бил сам и се миел на мивката, като по лицето му имало кръв.
Частният тъжител се обадил
на тел. 112 и в 01,45 часа свидетелите И.М.С. и С.В.В.
и двамата полицейски служители при Второ РУ на ОДМВР – Русе били изпратени от
оперативния дежурен на паркинга, във връзка с подадения сигнал.
При пристигането си на място
полицейските служители били посрещнати от частния тъжител, който видимо бил
употребил алкохол, и който разказал на полицейските служители, че подсъдимият
го бил нападнал в тоалетната, като го ударил няколко пъти с врата на тоалетната
и му нанесъл побой с юмруци. Частният тъжител посочил на полицейските служители
камиона на подсъдимия при което свидетелят С. почукал на кабината и извикал
подсъдимият, който в този момент си бил легнал.
Спорът между частния тъжител
и подсъдимия продължил и в присъствието на полицейските служители, като
частният тъжител отправял обиди към подсъдимия, което наложило на същия да бъде
съставен протокол за полицейско предупреждение. Такъв бил съставен и на
подсъдимия.
В 02,03 часа бил извикан екип
на Спешна медицинска помощ, който пристигнал в 02,10 часа и частният тъжител
бил откаран в болницата, където бил прегледан, била му обработена раната и бил
насочен към неврохирург в доболничната помощ.
От заключението на
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, приета и неоспорена от
страните, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, се
установява, че частния тъжител е получил следните увреждания: Разкъсно – контузна рана на
лицето в областта на лявата вежда и кръвонасядания на
клепачите на двете очи, които увреждания са резултат на действието на твърд тъп
предмет и могат да бъдат получени при инцидент на 12.07.2018г., а именно при
удар с врата в областта на лицето, като установените увреждания следва да се
преценяват по медико-биологичния признак – разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства приобщени, чрез показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели В.М.С., Г.Й.К., А.А.Н., И.М.С., С.В.В., К.И.А. и И.С.Д., както и прочетените и приобщени по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани противоречиви помежду си гласни доказателства и в
изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, и след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по
делото, намира следното:
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме, фактите за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
След подробен анализ на
ангажираните гласни доказателства, съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите В.М.С., Г.Й.К., А.А.Н., И.М.С., С.В.В., К.И.А. и И.С.Д., като
депозирани от лица, непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват и
чиито показания се намират в корелативно единство с приобщените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства. Едновременно с това
показанията на тези свидетели са убедителни, логични и без да съдържат
съществени противоречия. Единствено от тази група свидетели, в показанията на
свидетеля К.И.А. се съдържат противоречия досежно времето, когато са се
осъществили инкриминираните събития, като същият посочва, че това е станало
след обяд. В тази им част показанията на този свидетел изцяло се опровергават
от показанията на свидетелите С.В.В. и И.М.С., както
и от писмените доказателства – Докладна записка (лист 47 от приложената
прокурорска преписка и фиш за спешна медицинска помощ (лист 22 от същата) от
които безспорно и еднозначно се установява, че сигналът е подаден именно в
малките часове на 12.07.2018г., а не както посочва свидетеля в следобедните
часове. Съдът намира, че противоречията в показанията на този свидетел се
дължат само и единствено на изминалия период от време и факта, че предвид
дейността, извършвана от този свидетел и че както самият той посочва, че не се
касае само за един единствен случай, в който са били викани полицейски
служители на стопанисвания от него паркинг е житейски логично и обосновано
свидетелят да посочи неправилно времето, когато са настъпили събитията, за
които свидетелства.
Същото се касае и за показанията
на свидетеля И.С.Д., единствено в частта им, в която свидетеля посочва, че
фактите възприети от него са се случили около 22,00 часа, като същият уточнява,
че не може да каже точно, но е било тъмно и е било нощно време.
Както свидетелят А., така и
свидетелят Д., а така и тъжителя в депозираната от него жалба са категорични,
че полицейските служители са били извикани веднага след инцидента и са дошли
малко по-късно, а от приложената докладна записка еднозначно се установява, че
същите са били изпратени във връзка с подадения сигнал, именно в 01,45 часа,
което изключва инцидента да е станал след обяд или към 22,00 часа.
В останалата им част показанията
на свидетелите К.И.А. и И.С.Д. и показанията на свидетелите И.М.С. и С.В.В., не съдържат, каквито и да било противоречия в
изнесеното от тях, като същевременно показанията им се намират в корелативно
единство с приобщените писмени доказателства – докладна записка и фиш за спешна
помощ, от които безспорно се установява времето, когато са се осъществили
събитията, за които свидетелите депозират показания. Депозираните от тези
свидетели показания са логически убедителни и не съдържат противоречия внасящи,
каквото и да е съмнение, относно обективността и безпристрастността на
депозираните от тях показания. По делото не са налице каквито и да е данни за
възможна заинтересованост в показанията на нито един от тези свидетели.
Съдът кредитира и
показанията на свидетелите В.М.С. и Г.Й.К., тъй като същите в темпорално
отношение напълно съответстват на приобщените писмени доказателства. В своите
показания всеки един от тези двама свидетели изнася, че именно към 01,30 часа
са докарали до паркинга подсъдимия. Именно след това е подаден и сигнала на тел
112 и са изпратени полицейските служители, поради и което е абсолютно житейски
логично и в съответствие с правилата на формалната логика, именно след
докарването на подсъдимия до паркинга и преди същия да си легне да посети
тоалетната, където е се засякъл с частния тъжител.
Съдът кредитира и показания
на свидетеля А.А.Н., въпреки тяхната възможна
заинтересованост, предвид факта, че свидетелката е съпруга на частния тъжител,
тъй като същите в частта им, касаеща отношенията
между подсъдимия и частния тъжител и здравословното състояние на частния
тъжител, напълно кореспондират с приобщените писмени доказателства – съдебно
решение, изпълнителен лист и експертно решение на ТЕЛК. В частта им, че
подсъдимият е бил нанесъл побой на частния тъжител, същите представляват
единствено и само преразказ на разказаното и от съпруга, а не възприети от този
свидетел факти.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля С.Г.Т. и намира, че същите не представляват вярно
отразяване на възприети от този свидетел факти, за които същият свидетелства, а
са депозирани само и единствено в подкрепа на тезата на частния тъжител, с
когото този свидетел се намира в трудовоправни отношения
и частният тъжител му е работодател.
Показанията на този свидетел,
че на посочената дата и място е бил на паркинг „Колоните“, заедно с частния
тъжител, напълно се сугестират от показанията на
свидетелите К.И.А. и И.С.Д., които в своите показания изрично и категорично
посочват, че познават този свидетел и въпросната вечер същият не е бил нито в
заведението, нито на паркинга с камиона си. Косвено доказателство за този факт
се съдържа и в показанията на полицейските служители, които изрично са попитали
пострадалия за свидетели и същият не е посочил свидетеля Т. като лице, което е
присъствало на мястото, където твърди, че е бил бит от подсъдимия.
Показанията на този
свидетел, че вечерта са били седнали заедно с частния тъжител и същия не е
употребявал алкохол, отново напълно се опровергават от показанията на
полицейските служители, които в своите показания изрично посочват, че частният
тъжител е бил видимо употребил алкохол.
Изнесеното от този свидетел,
че именно той е разтървал частния тъжител и подсъдимия, отново категорично се
опровергават от показанията на свидетеля И.С.Д., който в депозираните от него
показания, по отношение на които, както беше посочено не са налице и най-общи
данни за възможна заинтересованост, изрично изнася пред съда, че когато е чул
скарването и е отишъл до тоалетната частният тъжител е бил сам и се е миел, а
подсъдимият си е бил тръгнал 5-6 минути по-рано.
Отново в своите показания
свидетелят А. посочва, че вечерта в заведението са били само той, частния
тъжител и лицето, което работи в заведението – свидетелят И.С.Д., като и в тази
им част показанията на свидетеля А., отново са в противовес с показанията на
свидетеля Д. и напълно се опровергават от показанията на този свидетел, който
изрично посочва, че частният тъжител е бил сам на масата си, а в заведението е
имало и други клиенти, които са били поотделно.
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на
доказателствените източници налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, а именно, че на 12.07.2018г., в град Русе, паркинг „Колоните“,
причинил на И.С.Н. разкъсна контузна
рана на лицето с дължина 2,5 см, кръвонасядания около
нея и клепачите на двете очи и контузия на гръден кош вляво, които са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК
– престъпление по чл. 130, ал. 1 НК не е доказано, по начина изискващ чл. 303, ал. 2 НК.
По делото въз основа на
извършената оценка на доказателствената съвкупност не се установиха преки
доказателства, които да подкрепят обвинителната теза.
Налице се само и единствено
косвени такива, а именно заключението на назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза и показанията на свидетеля И.С.Д., който е
възприел скарване между частния тъжител и подсъдимия.
По принцип е допустимо
обвинението да бъде доказано по несъмнен начин и само въз основа на косвени
доказателства, но в този случай, същите следва да образуват такава логическа и
хармонична верига, която безспорно и без всякакво съмнение да установява и
доказва главният факт, подлежащ на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, а именно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В
настоящият случай от заключението на вещото лице и отговорите на допълнително
поставените му въпроси в съдебно заседание не може да бъде обоснован
единственият възможен извод, че констатираното от вещото лице увреждане е било
причинено само и единствено в резултат на удар с вратата от страна на частния
тъжител, а не се касае за самонараняване, предвид обясненията на вещото лице за
вида и характера на увреждането и начините, по които същото може да бъде
получено, както и че за причиняването на това конкретно увреждане не е
необходима голяма сила и интензитет, а е възможно да бъде получено и при
сравнително по лек удар в ръба на вратата и да се касае за самораняване.
От своя страна показанията
на свидетеля Д., установяват само и единствено скарване между подсъдимия и
частния тъжител, което видно от съдържащите се по делото писмени доказателства
се корени в осъждането на частния тъжител от страна на подсъдимия по граждански
дела и предприетите от последния срещу частния тъжител и неговата съпруга
съдебно изпълнителни действия и също не може да обоснова извод, че установеното
увреждане е причинено на частния тъжител именно от страна на подсъдимия. Само
по себе си присъствието на подсъдимия на мястото, където се твърди, че е
осъществено престъплението не може априори да формира
извод, че същият е причинил констатираните увреждания и че се касае за виновно
поведение от негова страна, а може да се приеме само и единствено за една индиция. Самият свидетел посочва, че не е установил,
каквито и да било повреди в сервизното помещение, които от своя страна също
биха били една улика за нанесени удари, но такива данни по делото няма.
Не без значение е и факта,
че частният тъжител е бил във видимо нетрезво състояние, както свидетелстват
полицейските служители и именно той, а не подсъдимият се е държал впоследствие
агресивно.
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, която по своята същност представлява развитие на един от
основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за
невиновност, залегнал в чл. 16 НПК, съдът може да признае подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай, както бе
посочено не са налице преки доказателства, в подкрепа на обвинението, а
косвените такива не могат да обосноват единственият възможен и лишен от всякакви
съмнения извод, че уврежданията получени от частния тъжител са му причинени именно
от подсъдимия и то по описания от него в тъжбата начина – удар с вратата и последващ побой.
Изискването на чл. 303, ал.
2 НПК означава, че колкото и висока да е степента на вероятност подсъдимият да
е автор на престъплението, това си остава вероятност и не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда
относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито
и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
По изложените мотиви съдът
призна подсъдимият за невинен и го оправда по повдигнато му от частния тъжител обвинение
за извършено престъпление по чл. 130, ал.
1 НК, а именно че на 12.07.2018г., в град Русе, паркинг „Колоните“, причинил на
И.С.Н. разкъсна контузна
рана на лицето с дължина 2,5 см, кръвонасядания около
нея и клепачите на двете очи и контузия на гръден кош вляво, които са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК.
По гражданският иск.
Депозиран е граждански иск,
с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, предявен от частния тъжител И.С.Н., ЕГН: **********,*** срещу
подсъдимия Р.Г.И., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на
20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
на частния тъжител в резултат на описаното в тъжбата деяние неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на описаното в тъжбата деяние –
12.07.2018г.
Правното основание на
предявения иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради и
което, за да бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на
виновно противоправно поведение, в правната сфера на
пострадалото лице са настъпили неимуществени вреди в претендирания
размер, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от
подсъдимия деяние.
Съдът намира гражданския иск,
за недоказан по своето основание, тъй като не беше установено и доказано
подсъдимият да е осъществил състава на престъплението, в резултат на което да
са настъпили увреждания на частния тъжител, поради и което съдът отхвърли изцяло
предявения гражданския иск като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частния тъжител И.С.Н., беше
осъден да заплати на подсъдимия Р.Г.И., сумата в размер на по 600 лева (шестстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
По гореизложените мотиви
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: