Р Е Ш Е Н И Е
№ 1260
гр.Пловдив, 05.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на десети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1293/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 232/2019г. от 15.10.2019г., издадено от А.
С. К., на длъжност *** РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР - Пловдив, с
което на Й.Н.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.34, ал.1 от
Закона за защита от шума в околната среда е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.16а,
ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Сочи, че АУАН и наказателното постановление не отговарят на
законовите изисквания, в същите липсва описание на нарушението, като не е
посочено каква е била силата на шума, къде и колко тонколони е имало, къде са
били разположени, не е съставен протокол по чл.28а, ал.2 от ЗЗШОС, не е
издадено предвиденото писмено разпореждане. Също се оспорва нарушението по
същество, като се сочи, че след 23:00 часа музиката в градината на ресторанта е
била спряна. Още посочва, че не са събрани никакви доказателства за връзката на
лицето, срещу което е издадено наказателното постановление и посоченото място
на нарушението – ресторант „***“, както и че не е взето предвид, че работното
време на ресторанта е до 01:00 часа. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Д.
поддържа жалбата на изложените основания, като сочи, че предвиди свидетелските
показания не се установява кога е извършена проверката, не е съставен
съответния протокол, няма данни за приложена предупредителна мярка. Също
предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив
не изпраща представител, в писмено становище сочи, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя,
фактическата обстановка е изяснена, по преписката се съдържат достатъчно
доказателства, от които се установяват вината и отговорността на жалбоподателя.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 03.12.2019г. видно от приложената към наказателното постановление
разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 10.12.2019г., съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.08.2019г., около 23:30 часа, в с.Йоаким Груево, обл.Пловдив,
свидетелят И.А.К., в качеството му на *** в РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при
ОД МВР – Пловдив, извършил проверка в обект – ресторант „***“, находящ се в
същото село, стопанисван от неустановен по делото субект. При проверката
свидетелят К. установил, че в ресторанта работел, провеждало се мероприятие –
сватба, гостите на която били в заведението. Свидетелят констатирал още, че същата
сватба към момента била озвучава с музика, която била възпроизвеждана по технически път – с тонколони и чиито звук
бил висок.
С оглед на горното, жалбоподателят Й.Н.Н. бил повикан в сградата на РУ
„Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, като свидетелят – Н.М.Г. – ***
в РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив съставил срещу същия
жалбоподател АУАН с бланков № 965241 от 26.08.2019г. за нарушение на чл.16а,
ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда, който АУАН Н. подписал. Въз
основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели И.А.К. и Н.М.Г., първият от които описва извършената проверка и сторените при същата
констатации, включително – че музиката се чувала силно, а вторият свидетел –
начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетелите свидетели И.А.К.
и Н.М.Г. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
От същите показания се установява начина на констатиране описаното нарушение,
както и процедурата по съставяне на АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява частично и от показанията на
свидетеля И. Г. Б., който също потвърждава, че на описаните в наказателното
постановление време и място е имало мероприятие – сватба, в който смисъл
показанията му кореспондират с тези на И.А.К. и Н.М.Г.. Въпреки това, съдът не
дава вяра на показанията на Б. в частта им, в която същият твърди, че след
23:00 часа музиката била спряна. Последното противоречи на заявеното от
свидетеля И.А.К. и до колкото за последния не се установява никаква причини да изнася
неистинни данни срещу Н., доколкото е безспорно, че К. няма лични отношения с
жалбоподателя, нито същите изобщо се познават, то отношенията между К. и Н.
остават неустановими.
Относно приложението на
процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
така представената Заповед № 8121з - 829 от 23.07.2019г. на председателя на министъра
на вътрешните работи, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение разпоредбата
на чл.42, т.4 от ЗАНН – относно АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за
наказателното постановление, в същите дава липсва законосъобразно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Извод за последното
се налага, доколкото в АУАН и наказателното постановление изцяло липсва
посочване каква е връзката на лицето посочено като нарушител, а именно – Й.Н.Н.
с нарушението и изобщо – с обекта „ресторант ***“. За горното не са представени
и никакви доказателства в административната преписка. Единствено при посочване
самоличността на Н. е посочен, че същият
е „*** на р-т ***“, което от своя
страна противоречи на единствените свидетелски показания в този смисъл, дадени
от свидетеля К., че Н. е „***“ на
обекта.
Ето защо, дори и след
провеждане на съдебното следствие остава неясно кой субект осъществява дейност
в обекта - ресторант „***“, и в този смисъл – защо се ангажира отговорността на
Н. за същото нарушение:
– защото той е ***, съответно – самият той
стопанисва обекта;
– защото
е *** на някакво юридическо лице, което от своя страна стопанисва обекта;
– защото е *** на конкретния обект, като лице,
което фактически отговаря за него;
– защото то е лицето,
което със собствените си действия е извършвал озвучаването на мястото.
Въпросът кой от
горепосочените възможни субекти може и следва да бъде адресат на отговорност за
нарушение на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда е от
съществено значение за преценка правилното приложение на материалния закон в
конкретния казус.
Въпреки това, един анализ
на съда в горния смисъл би се явявал само теоретичен такъв, доколкото в случая
не се установява в какво качество е ангажирана отговорността на жалбоподателя
за същото нарушение.
Така описаните нарушения
на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се
преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото лишават жалбоподателят от правото му да научи на какво основани е
ангажирана наказателната му отговорност, а също и препятстват съда да провери
законосъобразността изводите на наказващия орган. Ето защо горните процесуални
нарушения мотивират отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№232/2019г. от 15.10.2019г., издадено от А. С. К., на длъжност *** РУ „Полиция“
– гр.Стамболийски при ОД МВР - Пловдив, с което на Й.Н.Н., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.34, ал.1 от Закона за защита от шума в околната
среда е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума
в околната среда.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.