Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
25.05.2021г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесети април година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6088 по описа за
2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.79, ал.1 предл. І от ЗЗД вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД.
Производство е по искова
молба от „Д.Г.К.“ АД, регистрирано в Република Панама на 10.10.2001 г. под per.
№ 407127, документ 278965, представлявано от членове на Съвета на Директорите Р.Д.Х.,
М. Е.де Т., В.К.чрез пълномощника адв. М. Д. П. – САК против С.К.Т. ЕГН ********** постоянен адрес: ***, с предявен осъдителен иск по чл.79, ал.1 предл.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.2 ГПК, за осъждане на ответника да заплати на дружеството
ищец възнаградителна лихва в размер на 205 844,44 евро, дължима по сключен между страните договор за
заем от 06.05.2008г., представляваща възнаграраждение в размер на 5 % годишно
съгласно уговореното в чл.5.1 от
договора, за периода от 14.05.2008г. до
06.05.2015г.
Ищецът „Д.Г.К.“ АД –
дружество регистрирано в Панама, твърди, че е предоставил на ответника в заем
сумата 590 000 евро, съгласно сключен между страните договор за заем от 6.05.2008г. Твърди се, че
съгласно чл.4 от договора сумата по заема и договорното възнаграждение следвало
да се върнат не по късно от 06.05.2011г., а в чл.5.1 била уговорнена договорна
лихва в размер на 5 % от сумата на заема на годишна база. Твърди
се, че ответникът
не е върнал в срок получената в заем сума, въпреки че срокът на договора е бил
предоговарян два пъти с анекс от 05.05.2011г. и 05.05.2014г., като срокът за
връщане на заемната сума е бил удължен не по-късно от 06.05.2015г.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С.К.Т., чрез адв.Р. П. - пълномощник. Ответникът не оспорва, че е
получил заемната сума, но оспорва иска за договорна лихва, като сочи, че не
ясно как е изчислена възнаградителната лихва. Поддържа, че възнаградителна
лихва се дължи не от деня на превеждане на заемната сума, а от деня следващ датата
на заверяване на сметката на заемателя.
В съдебно заседание дружеството ищец, чрез пълномощника
си адв.П. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Софийски
градски съд, ГО, І – 7 състав, преценявайки
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и
чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от приетия неоспорен Договор
за заем от 6.05.2008г., че между дружеството ищец, като заемодател и ответникът
в качеството на заемател е сключен договор за заем, по силата на който ищецът
се е задължил да предостави на ответника сумата 590 000 евро в заем. В раздел ІV „Плащане и връщане на заема“, в клаузата на чл.4 от
договора е уредено задължение на заемодателя да върне на вноски или наведнъж сумата на заема и дължимото възнаграждение не
по-късно от 6.05.2011г. Предвидено, че срока за връщане на заема може да бъде
удължаван само с писмено споразумение между страните. Според клаузата на чл.2, заемът ще бъде предоставен на няколко вноски
или наведнъж не по-късно от 15.05.2008г. по конкретно посочена банкова сметка ***,
клон Дубай. В раздел ІІІ „Дължимо
възнаграждение“, в клузата на чл.5.1 от договора е уговорено дължимо възнаграждение от страна на заемателя
– лихва в размер на 5% от сумата на заема на годишна база./л.44 – 45 от делото/.
С договор от 5.05.2011г./с характер на допълнително
споразумение/ страните уговорили удължаване срока за връщане на заема и
уговореното възнаграждение за не
по-късно от 6.05.2014г. В договор от
5.05.2014г. е обективирано съгласие на заемодателя и на заемателя срокът за връщане на заема и
уговореното възнаграждение да бъде удължен до 06.05.2015г./л.40-л.43
от делото/
По делото не се спори, а и от представените банкови
извлечения се установява, че 14.05.2008г. ищецът е превел по банковата сметка,
посочена в договора сумата 590 000 евро, които ответникът е получил.
С решение №4681 от 24.06.2019г. постановено по гр.д.№ 14122/2016г. по
описа на СГС, ГО, І – 11 с-в, С.К.Т., ЕГН********** е осъден да заплати на „Д.Г.К..“ – дружество
регистрирано в Република Панама, представлявано от пълномощника Р.М.С., ЕГН **********
на основание чл.240 вр. чл.79 от ЗЗД сумата 35 790,43 евро, представляваща главница, левова равностойност на 70 000 лв.,
по частичен иск от дължима главница в общ размер на 590 000 евро, в
равностойност 1 153 939,70лв. по договор
за заем от 6.05.2008г. и два анекса към
него, и на основание чл.92 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗД сумата 117 001,71 евро
договорна неустойка, в левова равностойност – 228 835,45лв., по частичен иск от
дължима неустойка в размер на 148 574,94 евро, дължима за периода 07.05.2015г.
– 14.11.2016г. /заверен
препис от решение №4681 от 24.06.2019г. постановено по гр.д.№
14122/2016г. на СГС на л.76-77 от делото/
Решение №4681 от 24.06.2019г. постановено
по гр.д.№ 14122/2016г. на СГС е влязло в сила на 30.07.2019г., съгласно чл.298,
ал.1 ГПК обвързава страните - „Д.Г.К.“
АД и С.К.Т., като е формирало СПН относно установените с решението общи
правопораждащи факти, включително наличието на главно вземане произтичащо от
Договор за заем от 6.05.2008г. в размер на 590 000 евро.
Не се спори, че ответникът не е заплатил на ищцовото
дружество договорната лихва, представляваща дължимо възнаграждение по чл.5.1.
от Договор за заем от 6.05.2008г.
Спори се по неговия размер и началната дата на неговота
изискуемост.
По делото е назначена и изслушана съдебна счетоводна
експертиза, която дава заключение за размера на претендираната от ищеца
договорна лихва през процесния период. От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на ССчЕ с вещото лице Ю.Б.Х. се установява, че на
14.05.2008 г. „Д.Г.К..“ АД е превело по банков път 590 000 евро на ответника С.К.Т..
От заключението се установява, че преводът е излъчен чрез Системата за
международни разплащания (SWIFT) от сметка на дружеството №
HU12103000025080028441004880 в „МКБ Банк ЗРТ“ (бивша „Маргир Кулкерескеделми
Банк“). Банката на получателя на превода е Търговска банка на Дубай, клон
Дубай, SWIFT код: CBDUAE ADDXB. Сочи се, че преводът е осъществен с посредничеството
на кореспондентска банка - „КОМЕРЦБАНК - Франкфурт на Майн, Германия“.
Обосновано е, че обичайният срок, за който банковите международни преводи
достигат до получателя, е от 1 до 3 работни дни. Вещото лице сочи, че предвид
посредничеството на една кореспондентска банка при процесния превод,
експертизата приема, че същият е пристигнал в банката на получателя, респ.
постъпил по сметката на получателя, за 1 работен ден - на 15.05.2008 г. (денят
е присъствен - четвъртък). Според първи вариант на изчисление на
възнаградителна лихва върху заемна сума 590 000 евро - за периода от датата на
излъчване на превода - 14.05.2008 г. до 05.05.2015 г. вкл. възнаградителната
лихва върху главница 590 000 евро за 2512 дни е в размер на 205 844,44 евро. Според втори вариант на изчисление на
възнаградителна лихва върху заемна сума 590 000 евро - за периода от датата на
получаване на превода - 16.05.2008 г. до 05.05.2015 г. вкл. възнаградителната
лихва върху главница 590 000 евро за 2510 дни е в размер на 205 680,56 евро.
Вещото лице е онагледило изчисленията си в Таблица 1 и Таблица 2 от
заключението си.
Съдът възприема заключението на съдебно счетоводната
експертиза с вещо лице Ю.Х. като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо
на приетите неоспорени писмени доказателства, като възприема неговия втори
вариант, доколкото възнаградителна лихва се дължи от получаване на заемната
сума от заемодателя, а не от излъчаване на превода.
Така
установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна
страна :
Предявеният иск за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
2 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения се
явява процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и редовно
упражняване правото на иск.
Претендираното
право произтича от следните обстоятелства: възникване на облигационни отношения
между ищеца и ответника, по силата на сключен договор за заем от 06.05.2008г.,
с предоставяне на уговорената заемна сума, по който за ответника е възникнало
задължение за връщане на заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва.
По същество на доводите:
Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно
или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и
реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Ищецът поддържа
наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на
договор за заем.
Договорът за заем за потребление е
реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между
страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем
парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството,
че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на
договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за връщане у ответника.
Съгласно утвърдената
съдебна практика на ВКС съдържанието на договора за заем следва да се тълкува
според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от
двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане.
В случая съвкупния анализ на събраните приетите по делото неоспорени
писмени доказателства и заключението на съдебно –счетоводна експертиза, сочи за
възникването между страните на облигационно правоотношение и по – точно сключен
договор за заем. По силата на решение №4681 от 24.06.2019г. постановено по
гр.д.№ 14122/2016г. по описа на СГС, ГО, І – 11 състав, с обвързваща страните
СПН са установените общи правопораждащи
факти, включително наличието на главно вземане произтичащо от Договор за заем
от 6.05.2008г. в размер на 590 000 евро.
По иска с правно основание чл.240 ал.2 ЗЗД:
Искът
за договорна лихва с пр.основание чл.240, ал.2 ЗЗД, макар и акцесорен има самостоятелен характер. Като самостоятелен
иск страната, която черпи благоприятни правни последици и прави изявления са
осъществяването на положителни факти, следва да установи с процесуалната си
доказателствена активност сочените факти /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/. По делото безспорно се установи наличие на
валиден договор за заем от 06.05.2008г.,
съдържащ клауза за възнаградителна лихва в полза на заемодателя, доколкото в текста
на чл. 5.1 от договора страните са уговорили лихва в размер на 5 % годишно
върху неизплатената част от главницата, годишно.
По
горните съображения съдът намира, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, като последица от реализиран фактически състав по
сключване на договор за заем, по който за ответникът е възникнало задължение за
връщане на получената сума от 590 000 евро. Видно е от чл. 5.1. договора, че
страните са уговорили заплащане на възнаградителна годишна лихва в размер на 5
% от сумата на заема на годишна база. Предвид изложеното, съдът намира, че
между страните е постигнато обвързващо ги акцесорно съглашение по смисъла на
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на възнаградителна лихва.
Неоснователно
е възражението на ответника, че е налице неяснота относно изчислението на
договорната лихва в исковия размер. По волята на страните обективирана в клаузата
на чл. 5.1. договора за заем от 06.05.2008г. възнаградителна годишна лихва в
размер на 5 % от заемната сума.
От
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода от датата на получаване на превода - 16.05.2008 г. до
05.05.2015 г. вкл. /общо 2510 дни/ възнаградителната лихва върху главница от 590
000 евро е в размер на 205 680,56 евро. Съдът възприема вариант втори от
приетото заключение на ССчЕ, доколкото задължението на заемателят за възнаградителна
лихва възниква от получаване на заемната
сума от заемодателя, а не от датата на нареждането за превода, чрез системата за международни разплащания.
Предвид
изложеното, предявеният осъдителен иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД е основателен и доказан до размер от 205 680,56 евро, като следва
да бъде уважен до този размер. За разликата над 205 680,56 евро до предявения
размер от 205 844,44 евро искът за възнаградителна лихва следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
По
разноските:
При този изход от спора, право на разноски има
ищецът.
Ищецът е направил разноски по производството в
размер на 16 104 лв. - държавна такса, 300 лева депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъда
присъдени и сторените от ищеца разноски в
общ размер на 16 404 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
ГО, I – 7 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.К.Т. ЕГН **********
постоянен адрес: ***, да заплати на „Д.Г.К.“ АД, регистрирано в Република Панама на 10.10.2001 г. под
per. № 407127, документ 278965, представлявано от членове на Съвета на
Директорите Р.Д.Х., М. Е.де Т., В.К.чрез пълномощника адв. М. Д. П. – САК, следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, сумата 205 680,56 евро/двеста и пет хиляди шестстотин и осемдесет евро и 86 евроцента/, представляваща
възнаградителна лихва по сключен между страните договор за заем от
06.05.2008г., в размер на 5 % годишно
съгласно чл.5.1 от договора, за
периода от 16.05.2008г. до 06.05.2015г.,
като
ОТХВРЪЛЯ иска за разликата от
205 680,56 евро до предявения размер от 205 844,44 евро и за периода от от
14.05.2008г. до 15.05.2008г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.К.Т. ЕГН **********
постоянен адрес: ***, да заплати на „Д.Г.К.“ АД, регистрирано в
Република Панама на 10.10.2001 г. под per. № 407127, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 16 404 лв. - разноски по делото пред СГС и направените от
ищеца разноски по обезпечителното производство.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: