Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесети февруарипрез две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№9942 по
описа за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
В ИМ ищецът твърди,
че ответницата лично и като негов пълномощник е дарила на тяхната дъщеря:
Апартамент № 21, на трети жилищен етаж на сградата, която е построена в гр.
София, район „Лозенец“, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“, в УПИ XIV-739, в кв.
36, по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, с адрес на апартамента,
град София, Столична община, ул. „**********, със застроена площ от 98,59
кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария-кухненски бокс, две спални,
баня-тоалетна, тоалетна, килер, балкон, лоджия, с описани граници и
съседи.Ответницата си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху имота съгласноНот. акт за дарение № 123, т. V, рег. № 33552, дело №
833/2014 на нотариус Р. Д.,*** действие района на СРС.Ищецът сочи,че не е имал намерение да се разпорежда
с имота, въпреки издаденото от него в полза на ответницата генерално пълномощно
от 02.03.2013, с рег. № 1688 и 1689, т. I, акт. №57 по описа на нотариус Цвятко
Миланов. Затова смята, че разпореждането с общия им имот е извършено без негово
съгласие. Заявява още, че пълномощното не съдържа описание на съществените
признаци на сделката, имота не е индивидуализиран, няма упълномощаване за
пълномощника, да учредява, включително на себе си право на ползване върху имота
и да се разпорежда безвъзмездно. Въпреки това ответницатасе е разпоредила
безвъзмездно с имота, което ищецът счита и за договаряне във вреда на представлявания.Моли
съда да обяви за недействителен нотариалния акт за дарение на имота и запазване
на правото на ползване 1/ на основание чл. 24, ал.4 от СК поради липса на
съгласие, 2/ евентуално на основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД поради липса на
представителна власт на пълномощника; 3/ на основание чл. 40 от ЗЗД поради
сговаряне във вреда на представлявания и 4/ евентуално на основание чл. 38, ал.
1 от ЗЗД поради договаряне сам със себе си.
Първата ответница в отговора на ИМ счита
искът по чл. 24, ал.4 СК за недопустим,като предявен след изтичане на 6
месечния срок от узнаване на
разпоредителната сделка с имота. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди,
че с ответника като бивши съпрузи са постигнали съгласие, да уредят
имуществените си отношения във връзка с прекратяване на брака като прехвърлят
имотите, придобити в СИО, на тяхната дъщеря – втората ответница. Към извършване
на оспорената сделка сочи,че разполагала с надлежна представителна власт за
сключване на дарението. Смята, че съществените елементи на бъдеща разпоредителна
сделка не са задължителен реквизит на пълномощното.Сочи, че пълномощното
отразява ясно и недвусмислено волята на упълномощителя по представителна власт
на пълномощника да се разпорежда от
негово име с всичките му недвижими имоти, с всички разпоредителни сделки, което
включва и извършването на дарение. Твърди, че то не било сключено във вреда на
представлявания, тъй като е извършено в полза на детето му, с което е изпълнен
нравствения му дълг на родител. Оспорва да е налице и договаряне сам със себе
си.
Втората ответница, чрез своята майка и
законен представител в отговора на ИМ счита искът по чл. 24, ал.4 СК за
недопустим, като предявен след изтичане на 6-месеца от узнаване на разпоредителната
сделка с имота. Сочи исковете за неоснователни, защото: в пълномощното ясно е
посочена волята на упълномощителя, пълномощникът да се разпорежда с имотите му,
с всякакви разпоредителни сделки, което включва и процесното дарение; с него не
се надхвърля учредената представителна власт; не е искала да уврежда баща си,
сделката не е неморална, тъй като отношенията баща-дъщеря се градят въз основа
на обич и привързаност.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор,че ищецът и първата
ответница са сключили граждански брак на 26.07.2003 г.а втората ответница е
тяхна дъщеря.По време на брака на 24.07.2007 г. страните са закупилиапартамент
№ 21, на трети жилищен етаж на сградата, която е построена в гр. София, район
„Лозенец“, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“, в УПИ XIV-739, в кв. 36, по плана
на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, със застроена площ от 98,59 кв.м.,
състоящ се от антре, дневна-трапезария-кухненски бокс, две спални,
баня-тоалетна, тоалетна, килер, балкон, лоджия.
Няма спор също така,че на 02.03.2013 г. ищецът А.А. е издал в
полза на ответницата М.А. генерално пълномощно нотариално заверено.Видно от
същото не е посочен конкретен вид разпореждане и конкретен имот, което също не
е спорно между страните. От съдържанието на се установява, че ищецътупълномощава първата
ответница да извършва всякакви правни действия от негово име и за негова сметка
и да го представлява пред физически и юридически лица, институции,служби,учреждения,
съдилища, дружества, организации в
страната и извън нея, включително и да извършва разпоредителни сделки на
управление и разпореждане с имуществото вкл. на разпореждане с недвижимите му
имоти и с негово имущество, а също
така и следните примерно посочени правни действия, изброяването на които не
ограничава извършването на всички останали възможни правни действия.да извършва
покупка и продажба на МПС, да получи вместо него задграничния паспорт на дъщеря
им Р.А.. Предвидено е всички клаузи от пълномощното да се тълкуват изцяло в
полза на правата на упълномощената.На същата дата ищецът е дал още едноизричнопълномощно
на същата ответница във връзка с представителство пред „У.К.Б.“ АД.
На 23.10.2014 г. М.А.,
действаща лично и като пълномощник на А.А. е дарила на дъщеря си Р.А. ***. При
сключването на сделката тя е действала като пълномощник на ищеца на основание генералното
пълномощно от02.03.2013 г. и като законен представител на своята дъщеря, на
която имотът е дарен видно от приложения нот. акт за дарение на имота и
запазване на правото на ползване № 123, том V, рег. № 33552, дело № 833/2014 на
нотариус Р. Д..
С решение от 04.01.2016 г. на РС –
Силистра, влязло в сила на 21.01.2016 г. бракът между страните е прекратен с
развод.
В потвърждение на твърденията в ИМ,
че ищецът е узнал за разпоредителните сделки на 14.06.2016 г., са приети
справки от имотния регистър, молба за подновяване на ипотека и фактура за
платена такса и показанията на свидетеля С.К.. В противоположна насока са
показанията на свидетелките И.Д.и В.Р., които са заявили, че ищецът не само е
имал намерението да прехвърли своето имущество на дъщеря си, но е знаел за това
още към м. ноември 2015 г.
При преценката на свидетелите дали
противоречиви показания съдът взе
предвид, че показанията на свидетеля К. препредават сведенията на ищеца, като
този свидетел заяви, че ищецът не му е
споделял кога е узнал за сделките. Показанията на двете свидетелки са конкретни,
дават свои възприятия за релевантни за делото факти и те са незаинтересовани от
изхода на делото. Съдът кредитира показанията им и по този начин приема за
установено, че ищецът е знаел за дарението на апартамента в гр. София,
най-късно към м.ноември 2015 г.
На 15.06.2016 г. ищецът е изпратил
съобщение чрез нотариус до първата ответница, връчено й на 21.06.2016 г. с което оттеглил дадените й пълномощия с пълномощното
от 02.03.2013 г.
От заключенията на в.л. инж. А. се
установява, че пазарната цена на апартамента е 154 220 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл. 24, ал. 4 СК:
Съгласно чл. 24, ал. 4 СК, разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия
съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в
6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
Срокът за оспорване на
разпореждането е преклузивен. С оглед събраните по делото доказателства съдът
установи, че ищецът е знаел за дарението на апартамента още към м.ноември 2015
г., а искът е предявен след изтичането
на 6-месечния срок. Ето защо е недопустим и производството по него следва да се
прекрати.
По иска по чл. 42, ал.2 ЗЗД:
Съгласно чл. 42 ЗЗД,
лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да
го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора За основателността на иска по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД следва да се установи сключването на сделка от лице, действало като
представител, без то да има представителна власт
Съгласно т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по т.
д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или
неговите универсални правоприемници.
По делото се
установи, че страните са закупили апартамента по време на брака им, и той е
СИО. Установи се, също така, че първата ответница е дарила апартамента на дъщерята
- втората ответница, действайки освен в лично качество и като пълномощник на
ищеца. От приетото пълномощно е видно, че А.А. е учредил представителна власт
на М.А. да се разпорежда с неговото недвижимо имущество. Поради това не може да
се приеме, че дарението е извършено без съгласието на ищеца, т.е. без
представителна власт.
Неоснователни са твърденията
на ищеца, че в съдържанието на пълномощното не са посочени конкретни сделки,
които пълномощникът има право да извършва,поради което разпореждането е
недействително. Както е приел ВКС в т. 1. на ТР № 5/ 12.12.2016 г. по т. д. №
5/2014 г.на ОСГТК, ВКС, за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за
валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в
пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да
извършва разпореждане от негово име.Съдът приема, че не е необходимо в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Затова
приема,че не е налице фактическия състав на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а искът е неоснователен.
По иска по чл. 40 ЗЗД:
Фактическият състав,
пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: 1/ обективен
елемент - увреждането на интересите на представлявания и 2/субективен елемент -
"споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора
(третото лице) за увреждането на представлявания, което се изразява в тяхната
недобросъвестност - двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно
уврежда представлявания.
По делото се
установи, че ответницата като пълномощник на ищеца е дарила на дъщеря им
придобитият по време на брака им апартамент в гр. София. Дарението представлява
намаляване на имуществото на ищеца, поради което би могло да се приеме, че има
увреждане. В случая обаче то е направено от пълномощник в рамките на учредената
му представителна власт, а от свидетелските показания се установи, че такава е
била действителната воля на упълномощителя. Затова не може да се приеме, че има
споразумяване във вреда на представлявания. Ето защо искът е неоснователен и
съдът го отхвърля.
По иска по чл. 38, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата
на чл. 38 ЗЗД, представителят не може да договаря от името на представлявания
нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен
ако представляваният е дал съгласието си за това.
Предпоставките на второто
предложение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД са:1. представителят едновременно да е
представител на две различни лица; 2. между тези лица да се сключва договор; 3.договорът
се сключва за всяка от страните чрез представителя; 4. поне един от
упълномощителите да не е дал съгласието си представителят да действа по този
начин.
Поначало,
представителят не може да договаря сам със себе си, освен ако представляваният
е дал съгласието си за това. Липсата на съгласие води до недействителност на
разпоредителната сделка, която представителят е сключил със себе си при
самодоговаряне. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е проявление на общия принцип
за защита интересите на представлявания, в т.ч. забрана за представителя да
договаря в негова вреда (чл. 40 ЗЗД) като
представляваният може да се
съгласи с такъв договор, ако прецени, че е в негов интерес.
В случая първата
ответница е договаряла от една страна като пълномощник на дарителя - ищеца, а
от друга страна като майка и законен представител на дарената. Същевременно в
пълномощното от 02.03.2013 г. липсва изричното съгласие на упълномощителя,
упълномощената да договаря за него с друго лице, което също се представлява от
нея. Затова възражението на ищеца, че сключеният договор за дарение е недействителен
на това основание е основателно. На същото основание е недействителна и
клаузата в нотариалния акт за учредяване право на ползване на пълномощника М.А.
на апартамента.
Правилото на чл. 38 ЗЗД установява законова забрана, чието нарушение влече след себе си нищожност (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). По изложените съображения недействителни по отношение на ищеца е
клаузите за учредяване на право на ползване на имота от М.А..
По разноските:
При този изход от
спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има единствено
ищеца.
Ищецът търси разноски,
съгласно представения списък за : ДТ – 1112,60 лева; такси за удостоверения и
преписи – 15 лева; вписване на ИМ – 121,32 лева; вещи лица – 300 лева; съдебна
поръчка – 50 лева и възнаграждение за адвокат – 5 000 лева. Претендираните разходи за производството за
държавни такси(л. 51, л. 62), за депозит за разпит на свидетел (л. 263) и за
вещи лица (л. 310) действително са сторени. За тези разходи ответниците дължат
общо 1 598,92 лева.
От търсеното
адв.възнаграждение от общо 5 000 лева, видно от представеният договор за правна помощ, в него
са посочени респ. доказателство за
плащането единствено на 3 000 лева в брой. За останалите 2 000 лева
няма доказателства да са платени по указания в договора начин – по банков път.
Затова искането за присъждане на възнаграждение за адвокат следва да се уважи
до сумата от 3 000 лева. Този размер не е прекомерен предвид цената на
иска от 111 260 лева, а дори е под минималното съгласно наредбата (3
755,20 лв.).
Предвид изложеното
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца общо 4 598,92 лева разноски за
производството.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска на А.Д.А., ЕГН **********,***, АД „С.,М.иС.“, срещу М.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Р. А.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител М.М.А. за признаване за недействителен на основание чл. 24, ал. 4 СК – поради липса на съгласие, договора за
дарение и
запазване на правото на ползване на Апартамент № 21,
на трети жилищен етаж на сградата, която е построена в гр. София, район
„Лозенец“, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“, в УПИ XIV-739, в кв. 36, по плана
на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, с адрес на апартамента, град София,
Столична община, ул. „***“ № ***, със застроена площ от 98,59 кв.м., състоящ се
от антре, дневна-трапезария-кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна,
тоалетна, килер, балкон, лоджия, при граници, обективиран в Нот. акт за дарение
на недвижим имот и запазване на правото на ползване № 123, том V, рег. № 33552,
дело № 833/2014 на нотариус Р. Д..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.Д.А., ЕГН **********,***, АД „С.,М.иС.“, срещу М.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Р. А.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител М.М.А., за признаване за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договора за дарение и запазване на правото на
ползване на Апартамент № 21, на трети жилищен етаж на
сградата, която е построена в гр. София, район „Лозенец“, местността „Витоша
ВЕЦ Симеоново“, в УПИ XIV-739, в кв. 36, по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ
Симеоново“, с адрес на апартамента, град София, Столична община, ул. „**********,
със застроена площ от 98,59 кв.м., състоящ се от антре,
дневна-трапезария-кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, килер,
балкон, лоджия, при граници, обективиран в Нот. акт за дарение на недвижим имот
и запазване на правото на ползване № 123, том V, рег. № 33552, дело № 833/2014
на нотариус Р. Д..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.Д.А., ЕГН **********,***, АД „С.,М.иС.“, срещу М.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Р. А.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител М.М.А., за признаване за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД договора за дарение и запазване на правото на
ползване на Апартамент № 21, на трети жилищен етаж на
сградата, която е построена в гр. София, район „Лозенец“, местността „Витоша
ВЕЦ Симеоново“, в УПИ XIV-739, в кв. 36, по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ
Симеоново“, с адрес на апартамента, град София, Столична община, ул. „**********,
със застроена площ от 98,59 кв.м., състоящ се от антре,
дневна-трапезария-кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, килер,
балкон, лоджия, при граници, обективиран в Нот. акт за дарение на недвижим имот
и запазване на правото на ползване № 123, том V, рег. № 33552, дело № 833/2014
на нотариус Р. Д..
ПРИЗНАВА за нищожен, на основание чл. 38, ал. 1 пр.1 ЗЗД, сключения между М.М.А.,
ЕГН **********, действаща лично и като пълномощник на А.Д.А., ЕГН **********, от една страна и Р.А.А., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител М.М.А.,от друга,договор за дарение и запазване на правото на
ползване на Апартамент № 21, на трети жилищен етаж на
сградата, която е построена в гр. София, район „Лозенец“, местността „Витоша
ВЕЦ Симеоново“, в УПИ XIV-739, в кв. 36, по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ
Симеоново“, с адрес на апартамента, град София, Столична община, ул. „**********,
със застроена площ от 98,59 кв.м., състоящ се от антре,
дневна-трапезария-кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, килер,
балкон, лоджия, при граници, обективиран в Нот. акт за дарение на недвижим имот
и запазване на правото на ползване № 123, том V, рег. № 33552, дело № 833/2014
на нотариус Р. Д. по
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***
и Р. А.А., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител М.М.А. да заплатят на А.Д.А., ЕГН **********,***, АД„С.,М.иС.“,на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 598,92 лева,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която делото се прекратява може да се обжалва с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от съобщаването, а в
останалата част – с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: