РЕШЕНИЕ
№ 2412
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110205351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Г. М. М. чрез адв. А. П. срещу заповед от
16.03.2025г., изведена с рег. № 230зз-448/16.03.25г., издадена от Б М, старши
полицай при 01 РУ-СДВР, с която жалбоподателката е задържана за срок до
24 часа.
С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Счита
се, че в обжалваната заповед не се посочени фактическите и правни основания
за задържане на лицето. Отделно от това се твърди, че от заповедта не става
ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е
направил обосновано предположение за евентуална съпричастност на
жалбоподателката към конкретно престъпление. На следващо място се
навежда довод, че не е налице легитимна цел, тъй като не се установява
необходимост от задържане на лицето и в какво се изразява тя. Моли се за
отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Не се явява адв. П.,
който на 03.06.2025г. е депозирал становище, в което излага съображения по
същество. Моли за присъждане на разноски в размер на 500 лева.
1
Въззиваемата страна не се представлява.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2025г. в 05.30 часа е издадена атакуваната заповед за задържане
на лице, изведена с рег. № 230зз-448/16.03.2025г., по силата на която
жалбоподателката Г. М. М. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР „за
притежание на НВ / 354а от НК“ е задържана за срок до 24 часа в помещение
за временно задържане на 01 РУ-СДВР.
Съдът намира, че жалбата е основателна.
Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно
който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането
пред районния съд по седалище на органа.
Като правно основание за задържане на Г. М. е посочена правната норма
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно е описано, че лицето се задържа „за
притежание на НВ / 354а от НК“.
Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на
заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.
Заповедта следва да съдържа името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да
обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от
момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да се
свърже със съответните консулски власти, когато не е български гражданин и
да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря
на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Основателни са възраженията в
жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са посочени
конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна
административна мярка. Формалното посочване на правна норма от
Особената част на НК -„за притежание на НВ / 354а от НК“ - не е достатъчно,
за да се счита, че е изпълнено изискването за посочване на основанието за
задържане. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното
2
му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на
адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане
да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно
престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед отсъстват
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с
извършването на престъпно деяние. Нещо повече – в атакуваната заповед не
са изложени фактически данни, че Г. М. е извършила конкретно престъпление,
а се сочи „притежание на НВ“. Последната формулировка не дава възможност
да се разбере основанието за задържане, тъй като използваното съкращение
както за юрист, така и задържаното лице е неразбираемо и подобна
формулировка не се съдържа в нито една норма от НК. Отсъстват каквито и да
било твърдения и описани факти, свързващи задържаното лице с конкретно
престъпление. Посочването „притежание на НВ“ по никакъв начин не спомага
за описание на конкретни факти, свързани с деятелност на жалбоподателката.
Изхождайки от положението подозрението да се основава на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка
на необходимостта от задържането, последното се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед
липсват описани словесно каквито и да било факти и обстоятелства за
наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е
извършило или е съпричастно към извършването на престъпление.
Именно фактическите и правни основания определят предмета на
доказване и само тези основания могат да бъдат доказвани от въззиваемата
страна с допустимите доказателствени средства, включително и чрез разпит
на свидетели. При посочването „за притежание на НВ / 354а от НК“ съдът
приема, че не са посочени конкретните данни, които да свързват лицето, което
се задържа, с конкретно престъпление. Не се сочи и конкретно досъдебно
производство, което да е било образувано. Вярно е, че не е необходимо тези
данни да са пълни или по категоричен начин да доказват, че лицето е
извършило престъпление. Вярно е обаче и това, че за да бъде изпълнено
изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР следва да бъдат посочени конкретни
факти, които да свързват с определена степен на вероятност личността на
3
задържаното лице с конкретно престъпление. За да пристъпи към задържане,
полицейският орган следва да разполага с достатъчно данни, от които да може
да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е съпричастно
към определено противоправно деяние. В процесния случай, както бе
изтъкнато, такива данни не са изложени в заповедта, респективно същата не
отговаря на нормативно установеното съдържание и съществено се нарушава
правото на защита на задържаното лице да разбере фактическите и правни
основания за задържането си, респективно да изгради защита срещу
определени факти, каквито не се твърдят и не са изложени в заповедта.
Всичко изложено води до категоричния правен извод, че процесната
заповед, чиято отмяна се иска, не отговаря на минимално изискуемото
съдържание, респективно същата е незаконосъобразна и като такава подлежи
на отмяна.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН
жалбоподателката има право на присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. С оглед
представените писмени доказателства в тази насока – договор за правна
защита и съдействие, съдът прие, че следва да осъди СДВР да заплати на
жалбоподателката Г. М. сумата 500 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед от 16.03.2025г., изведена с рег. № 230зз-
448/16.03.25г., издадена от Б М, старши полицай при 01 РУ-СДВР, с която Г.
М. М. е задържана за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателката Г. М. М. 500 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5