Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1608
гр.Бургас, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 4882 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по жалба, подадена от "*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „*“ № 31, ет. 2, чрез адв.
Е.К. ***, съдебен адрес:***, офис 309, срещу Наказателно постановление № */17.10.2018г. на началник на отдел
"Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на НАП, с което
на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. посл.
вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на
чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
сочи, че нарушението не било доказано.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв. К. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея
доводи, като допълнително посочва, че следва да бъде приложен чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Прави се искане за присъждане на разноски, като се представя списък.
Представителят
на АНО- юрк. Карабелева, заявява,
че предоставя на съда относно преценката по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, като моли да
не бъдат присъждани разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на
жалбоподателя на 11.10.2019 г., а жалбата е депозирана по пощата на 17.10.2019
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е и основателна по
следните съображения:
На 21.06.2018г. около 12:20 часа
от служители на НАП, сред които и свидетелят Б.Б. -
инспектор по приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект -
"магазин за дрехи и аксесоари", находящ се
в гр. Бургас, ул. "Георги Кирков" № 8, стопанисван от "*"
ЕООД, ЕИК: *. При проверката било установено, че няма отпечатан и трайно
прикрепен в касовата книга на обекта месечен фискален отчет за месец април
2018г., в който са регистрирани продажби. Констатирано е, че в обекта има
монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, работещо към
момента на проверката фискално устройство модел DATECS DP-150T KL с № DT672985 и фискална
памет № 02672985. За
направените констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0269384 от 21.06.2018г. С оглед
констатираните обстоятелства св. *съставил на дружеството АУАН № F391805 от 27.06.2018г. за
извършено нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., връчен
на управителя на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган съгласно представената заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Наред с това според чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (в редакцията на този текст към 17.10.2018г.), в 7-дневен
срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен
отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че
в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по
продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, не е отпечатан и
трайно прикрепен към касовата книга отчет от ФУ за извършените продажби за
месец 04.2018г. Записаното в констативния протокол, че не се съхраняват в хронологичен
ред всички отчети на практика означава липса на някои от отчетите.
Следва да се обърне внимание, че считано от 02.07.2019г.
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г.
Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година
лицето по чл. 3, използващо ЕСФП,
отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за
съответния период. Т.е. изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е
останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са
предвидени видовете фискални устройства - 1. електронни касови апарати с
фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр);
3. електронни системи с фискална памет
(ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или
са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към
продуктите; 4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване
(ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя
обект е въведено първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет
(ЕКАФП). Към момента задължението за отпечатване на месечни отчети е останало
само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които
са инсталирани ЕКАФП.
В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2
от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди
влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 от Наредбата, с която
е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва съкратени месечни
отчети.
Към настоящият момент наказателното постановление не е
влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на
административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което
са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна
промяна е отпаднала административно- наказателната отговорност за
дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита (л. 36), в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като изрично е
записано, че за всяко отделно дело (общо четири дела) се дължи възнаграждение
по 150 лв., а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като не бе
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр.
94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение в размер на 150 лв. Доколкото преди изменението на чл.
63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от
органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира, че
следва да осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/17.10.2018г. на началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в
Централно управление на НАП, с което на "*" ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*“ № 31, ет. 2, съдебен адрес:***,
офис 309, чрез адв. Е.К. ***, на основание чл. 185,
ал. 2, изр. посл. вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, е наложено наказание "имуществена санкция"
в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на "*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „*“ № 31, ет. 2, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.