Определение по дело №4046/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 3242
Дата: 30 ноември 2018 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330104046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3242/30.11.2018г.

 

 

                                                               30.11.2018 г.                                        Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                         16-ти граждански състав

На тридесети ноември                                            две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

     Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ       

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Георгиев

гр.д.№ 4046 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

              Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от  «ЕОС Матрикс» ЕООД против Д.С.С., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 800,79 лева – главница, както и сумата от 2 699,21 лв. – договорна лихва за периода от 17.11.2015 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.05.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2033/2018 г. по описа на ЯРС. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, в който оспорват изцяло иска,като считат,че точния размер на претендираната сума за главница и лихва следва да бъде установен чрез извършване на съдебно-счетоводна експертиза. Не прави искания, не сочи доказателства.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Представените от ищеца писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.

             Следва да се уважи искането на ищеца за назначава СИЕ с посочените от ищеца задачи, поискана от същия под условие, тъй като ответникът с отговора на И.М.  оспорва размера на задължението.

            С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.01.2019 г. от 11.30 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2033/2018 г. по описа на ЯРС.

ДОПУСКА извършването на СИЕ, в.л. по която след справка да отговори на поставените в И.М. въпроси от ищеца.

 Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, след предварителен депозит в размер на 120,00 лв.,       вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

Ищецът твърди, че на 17.04.2013 г. между ответника, в качеството му на заемател, и „Юробанк България“ АД, в качеството на заемодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL684198/17.04.2013 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на 9 500 лв., срещу задължението на заемателя да погаси кредита на вноски, платими на 17-то число на месеца, на 60 анюитетни вноски,от които 24 вноски в размер от по 225,48 лв.,35 вноски в размер от по  231,95 лв. и една последна изравнителна вноска от 231,82 лв., и при условия съгласно погасителен план. След усвояване на кредита кредитополучателя извършил погасявания,поради което размера на длъжимата сума по кредита намаляла.След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение по кредита в размер на 11 605,10 лв.,от които главница в размер на 8 905,89 лв. и договорна лихва в размер на 2 699,21 лв. Вземането на кредитора станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора 17.04.2018 г.

 С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. задължението на ответника към заемодателя било прехвърлено на ищеца, като длъжникът бил уведомен за новия си кредитор на 03.02.2018 г. с уведомление, изпратено му от цесионера, изрично упълномощен да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента,което било получено лично от кредитополучателя. Също така се иска да бъде прието на основание чл.235,ал.3 ГПК,че длъжника е надлежно уведомен за втори път и с връчването на уведомлението изходящо от цедента,като приложение към исковата молба. С връчване на препис от И.М. и приложенията към нея,ответника получавал уведомлението,изходящо от „Юробанк България“ АД / стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните вземания,като  ставал надлежно уведомен за извършената цесия,доколкото имало възражения в тази насока.  

Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 2033/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство, в срока по чл. 414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.

 Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

 Ответникът възразява,като оспорва размера на претенциите.

С оглед на това, съдът ОБЯВЯВА на страните за безспорни следните факти: наличието на валидно облигационно правоотношение между заемателя и заемодателя при посочените в исковата молба условия; обстоятелството, че заемодателят е изправна страна по договора за потребителски кредит, тъй като е изпълнил задължението си да предостави заетата сума на заемателя; наличието на валиден договор за цесия между заемодателя и ищеца, по силата на който вземането на кредитора срещу ответника е било прехвърлено на ищеца; настъпване на предсрочната изискуемост на целия дълг,както и валидното цедиране на вземанията.

 УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже размера на дължимия остатък от задължението.

УКАЗВА на ответника,че в негова тежест  е да докаже плащане, ,като не сочи доказателства затова.

Ищецът сочи доказателства  за установяване на фактите, тежестта на доказването за които носи.

НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 ГПК  дава възможност на страните в срок до съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания,те губят възможност да направят това по-късно,освен в случаите на чл.147 ГПК.

 

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

           НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за с.з., като на ищеца се връчи и препис от отговора.

              Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: