№ 1818
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20176877/25.08.2021 г., постановено по гр. д. № 28332/20 г. по описа на
СРС, 176 състав, е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от С. С. АБД. срещу
Е.Л. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата от
2 855,58 лв., представляваща стойността на ремонтните дейности, извършени в ап. 1,
находящ се в гр. София, ул. „**** I“ № **, вх. В, вследствие на наводняване от ап. 2,
находящ се в гр. София, ул. „**** I“ № **, собственост на Е.М., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.02.2020 г. по ч. гр. д. №
2107/20 г. по описа на СРС, 176 състав. С решението С. С. АБД. е осъден да заплати на Е.Л.
М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лв. – съдебни разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от С. С. АБД. срещу решение № 20176877/25.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 28332/20 г. по описа на СРС, 176 състав. Посочва, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал, че ответницата е собственик на
ап. 2, находящ се в гр. София, ул. „**** I“ № **, като поддържа, че това обстоятелство не е
било оспорено с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание. Твърди, че
претендираната сума за стойността на извършения ремонт в ап. 1 е във връзка с
наводнението от ап. 2, станало в периода – м. април – май 2019 г. Посочва, че огледът на
вещото лице по СТЕ е извършен след като е направен ремонт в ап. 1 и ап. 2 и по тази
причина няма следи от наводнения в двата апартамента. Иска се от съда да постанови
1
решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да
постанови друго решение, с което да уважи иска.
Въззиваемата страна - Е.Л. М. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът С. С. АБД. твърди, че е собственик на ап. 1, находящ е в гр. София, ул. „****
I” № **, кoйто е бил многократно наводняван от ап. 2, находящ се на ет. 2 на ул. „**** I” №
** в гр. София, който е собственост на ответницата Е.Л. М.. Посочва, че в периода – м.
април – май 2019 г. апартаментът му бил отново наводнен. Твърди, че нанесените щети от
наводненията били в банята, кухнята и част от антрето. Посочва, че на 01.08.2019 г. сключил
договор за СМР с трето лице за извършване на ремонт на ап. 1, който е приключил на
15.10.2019 г. Стойността на ремонта била 2855,58 лв. Поддържа, че плащанията били
извършени от ищеца по банков път на два пъти – авансово плащане от 50 % и окончателно
плащане – на остатъка от цената. Твърди, че ответницата е отказала да възстанови на ищеца
стойността на направените разходи за ремонт на ап. 1, вследствие на наводнение от ап. 2,
станало в периода – м. април - май 2019 г. Посочва, че въз основа на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 2107/20 г. по описа
на СРС, 176 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Твърди, че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени от съда
указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесното вземане.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 2 855,58 лв., представляваща стойността на
ремонтни дейности, извършени в ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „**** I“ № **, вх. В,
вследствие на наводнение от ап. 2, находящ се в гр. София, ул. „**** I“ № **, собственост
на Е.М., в периода от м. април – май 2019 г.
Ответникът – Е.Л. М. оспорва иска. Твърди, че не е доказано, че е била собственик на
процесния ап. 2 през процесния период. Поддържа, че не са доказани причинени вреди в
имота на ищеца през процесния период. Оспорва и наличието на причинно – следствена
връзка между вредите, причинени в имота на ищеца, и наводнение от ап. 2, като поддържа,
че уврежданията в имота на ищцата се дължат на авария във В и К – инсталацията на
сградата, която е обща част. Претендира разноски.
По делото не се спори между страните, че ищецът С. С. АБД. е собственик на ап. 1,
находящ е в гр. София, ул. „**** I” № **.
От представения като писмено доказателство във въззивното производство нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 17, том IV, рег. № 7962, дело № 529/20 г. се
2
установява, че до момента на извършване на разпоредителната сделка – 09.04.2020 г., с
която Е.Л. М. е продала на Р.Н.И. и З.Г.И. собствения си недвижим имот, а именно – ап. №
А2, с идентификатор 68134.300.182.2.2, находящ се в гр. София, район Възраждане, ул.
„**** I” № **, на ет. 2, със застроена площ от 118,45 кв. м., заедно с избено помещение №
И3, с площ от 18,70 кв. м., заедно с 19,84 % ид. ч. от общите части на сградата, заедно с ¼
ид. ч. от правото на собственост върху дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.300.182, с площ от 411,80 кв. м. /съгласно документ за собственост/, а
съгласно приложена скица с площ от 407 кв. м., съставляващ УПИ VIII – 8 в кв. 143 по плана
на гр. София, м. Зона Б – 2, същата се легитимира като собственик на ап. 2, находящ се в гр.
София, ул. „**** I” № **.
От договор за извършване на СМР от 01.08.2019 г., сключен между С. С. АБД., като
възложител, и „Т.С.Б.“ ЕООД, като изпълнител, се установява, че възложителят е възложил,
а изпълнителят е приел да изпълни и достави СМР, описани в офертата на изпълнителя до
възложителя от 23.07.2019 г. /Приложение № 1/, представляваща неразделна част от
договора, срещу заплащането на уговорената цена в размер на 2855,58 лв. с ДДС, както
следва: авансово – 60 % от общата стойност – в деня на подписване на договора и
окончателно плащане – в рамките на два работни дни след подписване на двустранен
протокол за окончателно изпълнение на договора. Видовете СМР и тяхната стойност са
описани в Приложение № 1 от договора – стъргане на подкожушена шпахловка – 18,00 м2, с
единична цена – 3,50 лв.; сваляне на тапети – 38,00 м2, с единична цена – 3,00 лв., гипсова
мазилка по кърпежи – 18,00 м2, с единична цена – 14,50 лв., шпахловка по стени и тавани с
гипсово лепило – 56,00 м2, с единична цена – 9,20 лв., фина шпакловка – 56,00 м2, с
единична цена – 8,60 лв., шлайфане шпахловка – 56,00 м2, с единична цена – 2,30 лв.,
дълбокопроникващ грунд – 56,00 м2, с единична цена – 1,80 лв., боядисване с латекс /бял/ -
25,00 м2, с единична цена – 8,35 лв., доставка и лепене на тапети – 25,00 м2, с единична цена
– 11,50 лв., и изхвърляне и извозване на отпадъци – 150,00 лв.
За установяване на завършването на натурални видове СМР по делото е представен
акт обр. 19, протокол 1 от 15.10.2019 г., който не е подписан от страните по делото. В
протокола е посочено, че към 30.08.2019 г. са завършени и подлежат на заплащане въз
основа на протокола и приложенията към него следните натурални видове СМР - стъргане
на подкожушена шпакловка – 18,00 м2, с единична цена – 3,50 лв., на стойност – 63,00 лв.;
сваляне на тапети – 38,00 м2, с единична цена – 3,00 лв., на стойност – 114,00 лв., гипсова
мазилка по кърпежи – 18,00 м2, с единична цена – 14,50 лв., на стойност – 261,00 лв.,
шпакловка по стени и тавани с гипсово лепило – 56,00 м2, с единична цена – 9,20 лв., на
стойност – 515,20 лв., фина шпакловка – 56,00 м2, с единична цена – 8,60 лв., на стойност –
481,60 лв., шлайфане шпакловка – 56,00 м2, с единична цена – 2,30 лв., на стойност – 128,80
лв., дълбокопроникващ грунд – 56,00 м2, с единична цена – 1,80 лв., на стойност – 100,80
лв., боядисване с латекс /бял/ - 25,00 м2, с единична цена – 8,35 лв., на стойност – 208,75
лв.., доставка и лепене на тапети – 25,00 м2, с единична цена – 11,50 лв., на стойност –
356,50 лв., и изхвърляне и извозване на отпадъци – 150,00 лв.
3
От платежни нареждания от 12.08.2019 г. и от 17.10.2019 г. се установява, че на
12.08.2019 г. С. С. АБД. е заплатил на „Т.С.Б.“ ЕООД по банков път сумата от 1427,79 лв. –
капаро за ремонта, а на 17.10.2019 г. – остатъка от сумата в размер на 1427,49 лв.
От неоспореното от страните заключение на СТЕ, изготвено след извършен оглед на
място и проверка по документи, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, се установява, че щетите в апартамента на ищеца са били налични до момента
на извършване на ремонта /м. 10.2019 г./. Вероятната причина за щетите в апартамента на
ищеца е теч на вода от апартамента на ответника. Според заключението на СТЕ
уврежданията могат да се свържат ориентировъчно с датата на първия констативен протокол
от 21.11.2017 г., когато са констатирани официално, а са приключили след извършване на
ремонт в апартамента на ответника, за който няма представени доказателства по делото.
СТЕ дава заключение, че стойността на извършените ремонтни работи от „Т.С.Б.“
ЕООД по експертни цени, взети от „Справочник на цените в строителството“, издание на
„С. – СЕК“, е 2488,39 лв. с ДДС, в т. ч. стъргане на подкожушена шпакловка – 18,00 м2, с
единична цена – 1,20 лв., на стойност – 21,60 лв.; сваляне на тапети – 38,00 м2, с единична
цена – 2,58 лв., на стойност – 98,04 лв., гипсова мазилка по кърпежи – 18,00 м2, с единична
цена – 11,70 лв., на стойност – 210,60 лв., шпахловка по стени и тавани с гипсово лепило –
56,00 м2, с единична цена – 5,28 лв., на стойност – 295,68 лв., фина шпакловка – 56,00 м2, с
единична цена – 8,93 лв., на стойност – 500,08 лв., шлайфане шпакловка – 56,00 м2, с
единична цена – 2,54 лв., на стойност – 142,24 лв., дълбокопроникващ грунд – 56,00 м2, с
единична цена – 3,00 лв., на стойност – 168,00 лв., боядисване с латекс /бял/ - 25,00 м2, с
единична цена – 5,08 лв., на стойност – 127,00 лв.., доставка и лепене на тапети – 31,00 м2, с
единична цена – 7,74 лв., на стойност – 239,94 лв., и изхвърляне и извозване на отпадъци –
100,00 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна и е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
4
да докаже наличието на противоправно деяние от ответника в причинна връзка, с което са
му причинени имуществени вреди, а в тежест на ответника е да опровергае презумпцията за
вина на делинквента.
Безспорно обстоятелство по делото е, че ищецът е собственик на ап. 1, находящ се в
гр. София, ул. „**** I” № **.
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 17, том IV, рег. №
7962, дело № 529/20 г., се установява, че ответницата Е.Л. М. се легитимира като собственик
на ап. 2, находящ се в гр. София, ул. „**** I” № **, до 09.04.2020 г.
По делото не се спори, че процесният ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „**** I” №
**, е бил наводняван многократно от края на 2017 г. поради течове от ап. 2, находящ се над
ап. 1, в гр. София, ул. „**** I” № **.
Спорните въпроси по делото са свързани с това дали процесният ап. 1 е бил наводнен
от ап. 2 през процесния период – м. април – май 2019 г., както и дали се установяват
причинените щети по вид и стойност.
Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства, както и от данните, съдържащи се в заключението на СТЕ, не се установява
при условията на пълно и главно доказване, че ап. 1 е бил наводнен от ап. 2, находящ се
над него в жилищната сграда на ул. „**** I” № ** в гр. София, поради запушена
канализация, през процесния период – м. април – май 2019 г. От представения по делото
констативен протокол от 21.11.2017 г., издаден от „Д.З.“ АД, се установява, че през м.
ноември 2017 г. е била образувана щета № ********* при „Д.З.“ АД за увредени под и стени
на ет. 2 на бул. „**** I” № ** поради запушена канализация, като твърдяното събитие е
станало значително преди процесния период – м. април – май 2019 г. Представеният по
делото констативен протокол от 10.01.2019 г., издаден от СО, район Възраждане, касае
установяване на теч в апартамент, находящ се в гр. София, ул. „**** I” № **, към 10.01.2019
г., т. е. преди процесния период.
Съшевременно от заключението на СТЕ се установява, че уврежданията в ап. 1 са
били налични до извършване на ремонта през м. 10.2019 г., както и че вероятната причина
за уврежданията е теч на вода от ап. 2, находящ се над ап. 1, но не и че през процесния
период – м. април – май 2019 г. ап. 1 е бил наводнен от теч от ап. 2, собственост на
ответника, поради което извършените разходи за ремонт на ап. 1 да следва да се репарират
от ответника.
Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 2 855,58 лв., представляваща стойността на ремонтни дейности,
извършени в ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „**** I“ № **, вх. В, вследствие на
наводнение от ап. 2, находящ се в гр. София, ул. „**** I“ № **, собственост на Е.М., в
периода от м. април – май 2019 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20176877/25.08.2021 г., постановено по гр. д. №
5
28332/20 г. по описа на СРС, 176 състав, следва да се потвърди като правилно.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20176877/25.08.2021 г., постановено по гр. д. №
28332/20 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА С. С. АБД., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, да
заплати на Е.Л. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. ****, сумата от 400
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство,
на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6