Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Пловдив, 04.10.2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ граждански състав в публичното заседание на деветнадесети септември
две хиляди и дИ.адесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№3788 по описа за 2007г.,
намира за установено следното:
Делба на недвижим имот във фаза
по извършването.
С влязло в сила решение от 16.04.2008г.
е допусната делба съдебна делба между М.Б.М. и Я.Б.М. на следния недвижим имот:
апартамент, заемащ източната част от първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда с изба, с вход от стълбищната клетка, състоящ се от входно антре,
баня-клозет, кухня, хол, две стаи, тераси – южна и северна, две избени
помещения – едното заемащо източната част, а второто – югоизточната част от
избата, които са едно до друго, килер срещу стълбищната клетка, 1 / 2 ид.част
от тоалетната със северно изложение, намираща се в източната част на избата, 1
/ 4 ид.част от тавана над втория етаж, 1 / 4 ид.част от общите части на
сградата – стълбища, покрив и др., ведно с отстъпено право на строеж с решение
№163/1956г., която сграда е построена в УПИ V-2002, кв.375-стар, 108-нов по
плана гр.Пловдив, ІІІ гр.част, целият с площ 825 кв.м., при граници: улица,
църква “С.С.”, И. и И.. Р. и Р. П..
Делбата е допусната при квоти: за
3 / 4 ид.части за Я.Б.М. и 1 / 4 ид.част за М.Б. М..
В настоящото производство е
приета за разглеждане претенцията на Я.Б.М. за възлагане на делбения имот /в
случай, че същият се окаже недеподеляем/ на основание чл.288, ал.3 от ГПК/отм./.
Приет е още за съвместно
разглеждане предявеният от Я.Б.М. срещу М.Б. М. иск за заплащане на сумата
4744,00 лева, представляваща съответстваща на дела на съделителката част от
увеличената стойност на имота вследствие на извършени в него подобрения от
ищеца. Сумата се претендира, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 16.11.2010г. до окончателното изплащане.
М.Б. М. поддържа становището, че
делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. Оспорва
предявените облигационни претенции.
Съдът, като прецени събраните в
хода на производството доказателства, намира за установено следното:
ИЗВЪРШИ.Е НА ДЕЛБАТА:
След постановяване на решението
по допускане на делбата е одобрена кадастралната карта на гр.Пловдив. При
извършването на делбата следва да се има предвид актуалния кадастрален статут
на имота, който съгласно представената схема от Служба по геодезия, картография
и кадастър – Пловдив е следния: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.523.2002.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пловдив, находящ се в гр.П., ул.”Р.”, който самостоятелен обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.523.2002,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, площ по документ – 103.00 кв.м., прилежащи части: две изби – 45
кв.м., 1 / 4 ид.част от тавана и 1 / 2 ид.част от тоалетната, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56784.523.2002.1.2, под обекта
– няма, над обекта – 56784.523.2002.1.3.
Съделителят Я.Б.М. в подкрепа на
становището си, че имотът е реално поделяем и от него могат да се обособят два
самостоятелни жилищни обекта, представя одобрен на 11.10.2011г. от гл.архитект
на Община Пловдив, район “Централен” инвестиционен проект за “доказване
възможност за реално обособена част от приземен етаж за самостоятелно жилище”.
Проектът предвижда техническа възможност двете изби да бъдат преустроени и да
съществуват като самостоятелно жилище на приземния етаж. Видно от удостоверение
с изх.№94-7811-16-10-3047/03.04.2012г. на СГКК – Пловдив въз основа на
инвестиционния проект и подадено от съсобственика заявление за обекта в
приземния етаж са дадени два броя проектни идентификатори – 56784.523.2002.1.5
и 56784.523.2002.1.6 /за жилище и за склад към него/.
Съгласно чл.203, ал.1 от ЗУТ
съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако
съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване
на строителните правила и норми. Съгласно ал.2 контролът по законосъобразност
на одобряването на проектите се извършва от съда, пред който е висящо делото за
делба в същото производство.
В
изпълнение на това задължение настоящият съд намира, че представеният одобрен
проект в случая не отговаря на строителните правила и норми. Чл.72, ал.3 от
Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони предвижда задължителна светла височина на
жилищните помещения в нови жилищни сгради, която трябва да бъде най-малко 2.60м.
Това е действащо към момента на одобряване на проекта нормативно изискване,
което не е спазено. Видно от Протокол №27 от 06.10.2011г. на Районен експертен
съвет по устройство на територията за район “Централен” – Община Пловдив със
същия е взето решение да се предложи на гл.архитект на района да одобри проект
за обособяване на самостоятелен обект от процесните две избени помещения, при
условията на нотариално заверена декларация от името на заявителя, че е
запознат и се съгласява да ползва помещенията като жилище в отклонение на чл.72
от Наредба №7. В обяснителната записка към част “архитектурна” на проекта също
е посочено, че избените помещения не отговарят на изискванията за ползването им
за жилищни нужди, но е прието, че този недостатък е преодолян с даденото
нотариално заверено съгласие на възложителя. Такова нотариално заверено
съгласие на възложителя на проекта е било достатъчно, за да се допускат по
изключение по-ниски височини от указаните в чл.72, ал.3 от Наредба №7 до
21.06.2005г., когато е отменено изречение трето на ал.3 с Наредба за изменение
и допълнение на Наредба №7 /обн.ДВ, бр.51 от 21.06.2005г., в сила от
21.06.2005г./. След отмяна на този текст в наредбата не се предвижа изключение
от правилата за изискуемата светла височина на жилищните помещения. Следователно
одобрения проект не е съобразен със строителните правила и норми, поради което
същият не доказва техническа възможност за разделяне на съсобствения имот и не
следва да се има предвид при извършването на делбата.
Горното означава, че имотът е
неподеляем и в тази връзка следва да се разгледа искането на Я.Б.М. за
възлагане на имота в негов самостоятелен дял на основание чл.288, ал.3 от ГПК/отм./. Искането е неоснователно, тъй като съгласно трайно установената
практика и Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС тази разпоредба
не намира приложение при комбинирана съсобственост на неподеляем жилищен имот,
която е възникнала не само по наследяване, но и чрез друг способ, какъвто в
случая за част от имота е договор за продажба на идеална част в полза на Я.М..
При неоснователно искане за
възлагане на неподеляемия жилищен имот, делбата на същия следва да се извърши
чрез изнасянето му на публична продан. Като първоначална цена ще се посочи
оценката, определена от вещото лице Л.Л. – Е. като действителна пазарна
стойност на имота, а именно 107800,00 лева. Получената след осребряването сума
следва да се разпредели между страните според квотите им: 3 / 4 за Я.Б.М. и 1 /
4 за М.Б. М..
На основание чл.293а от ГПК/отм./
във вр.с чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК страните следва да заплатят по сметка на ВСС държавни такси, съразмерни на
стойността на дяловете им, а именно: Я.Б.М. – 3234,00 лева, М.Б. М. – 1078,00
лева.
ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИ:
Предявен е иск с правна квалификация
чл.30, ал.3 от ЗС. Ищецът Я.М. твърди, че в делбения имот е извършил редица
подобрения /подробно описани като стойност на вложени труд и материали в молба
на л.105-109 от делото/, в резултат на които се е увеличила стойността на
имота. От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 4744,00
лева, представляваща съответстваща на дела на ответника част от увеличената
стойност на имота вследствие на извършените подобрения, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 16.11.2010г. до окончателното
изплащане.
За доказване на иска ищецът е
ангажирал гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаните
свидетели П.П. и И. Ж. се установява, че Я.М. е правил множество ремонти в
жилището: цялостна подмяна на електрическа и водопроводна инсталации, поставяне
на ново ел.табло, остъкляване на тераси, поставяне на дървена ламперия,
поставяне на теракот в коридора и банята и на фаянс в банята, поставяне на
гипсови орнаменти на таваните, поставяне на ролетни щори, направа на римска
мозайка на терасата на спалнята, цялостен ремонт на банята – поставяне на нова
мивка и вана, батерии, бойлер; направа на ниша за акумулираща печка, поставяне
на тапети, ремонт в избените стаи – подмяна на инсталациите, преустройство с
обособяване на антре и две самостоятелни стаи. Няма данни М. М. да се е
противопоставяла на извършваните в съсобственото жилище ремонти.
Вещото лице М.М. е констатирала,
че на място в имота са изпълнени и съществуват претендираните строителни работи
и е дала заключение, че същите увеличават стойността на имота с общо 35283,00
лева. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от
страните. Същото доказва исковата претенция в пълния й размер, доколкото цената
на иска е по-малка от 1 / 4 от увеличената стойност на имота, каквато част
ответника дължи на ищеца според правата си в съсобствеността. Ответникът ще
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 4744,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 16.11.2010г. до окончателното
изплащане.
На основание чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК М. следва да заплати по
сметка на ВСС държавна такса в размер на 4% от цената на иска или 189,76 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Я.Б.М. за
възлагане на делбения имот в негов самостоятелен дял на основание чл.288, ал.3
от ГПК/отм./.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.523.2002.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, находящ се в гр.П., ул.”Р.”, който самостоятелен обект
се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
№56784.523.2002, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1, площ по документ – 103.00 кв.м., прилежащи части: две
изби – 45 кв.м., 1 / 4 ид.част от тавана и 1 / 2 ид.част от тоалетната, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56784.523.2002.1.2,
под обекта – няма, над обекта – 56784.523.2002.1.3, при първоначална цена 107800,00
лева.
Получената след проданта сума да
се раздели между съделителите според квотите им, както следва: 3 / 4 на Я.Б.М.
с ЕГН ********** и 1 / 4 на М.Б. М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Я.Б.М. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 3234,00 лева.
ОСЪЖДА М.Б. М. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 1078,00 лева.
ОСЪЖДА М.Б. М. с ЕГН **********
да заплати на Я.Б.М. с ЕГН ********** сумата 4744,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 16.11.2010г. до окончателното
изплащане, която сума представлява съответстваща на дела на съделителката част
от увеличената стойност на имота вследствие на извършени в него подобрения през
периода 1976г. – 2010г.
ОСЪЖДА М.Б. М. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ВСС държавна такса по уважения иск в размер на 189,76
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: П.К.