№ 275
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000502604 по описа за 2023 година
С решение № 784 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 7916/2021 г., СГС, І-3 с-в,
осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Е. А. Д. сумата 300 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, както и сумата от 7700 лв. като обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тези суми от 21.04.2019 г. до цялостното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 300 000 лв. до пълния размер
от 350 000 лв. С решението се присъжда адвокатско възнаграждение в размер
на 9530 лв. по чл. 38 ЗА.
С решение № 3616 от 4.07.2023 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК
и чл. 248 ГПК допълва диспозитива на решението от 17.02.2023 г., като
признава за недоказано оспорването на разписка от 15.06.2015 г. за
адвокатско възнаграждение от 5000 лв., дължимо по ДП № 242/14 г., по описа
на СГП и всички съдебни инстанции, до окончателното приключване на
делото. Със същото решение се изменя първоначалното, в частта за
разноските, като се намалява възнаграждението на адв. И. И. ХАК на сумата
от 8245 лв.
Срещу решенията са постъпили две въззивни жалби от Прокуратурата
1
на РБ. Твърди се в първата от тях, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е завишено по размер. Сочи, че не е установена пряка
причинна връзка между търпените негативни щети и конкретното обвинение,
предвид наличието на дисциплинарни производства срещу ищеца, които
всъщност са създали за същия отрицателни преживявания, в това число и
поради оставането му без работа. Счита решението за немотивирано, тъй като
съдът не е посочил на кои конкретни доказателства е основал акта си. Намира
за необоснован извода, че ищецът се е ползвал с добро име в обществото, тъй
като той е имал постоянно непристойно поведение с колеги и служители в
съда. Подчертава, че според ВКС, макар ищецът да е оправдан, той е
вербализирал заплахите, което поведение може да бъде квалифицирано като
престъпление по чл. 144, ал. 1 НК (преследвано по тъжба на пострадалия).
Твърди, че соченото обстоятелство не е взето предвид от съда при прилагане
на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Настоява да се вземе предвид,
че по НОХД № 693/2018 г., РС Сливен, (развиващо се паралелно) ищецът е
оправдан по друго обвинение за лично укривателство, и това следва да бъде
отчетено при определяна на обезщетението в настоящия процес. Счита, че
обезщетението за забавено правосъдие не може да бъде част от
обезщетението по предявения в текущия спор иск. Относно имуществените
вреди подчертава, че не е изяснено защо съдът е счел, че оспорената разписка
от 15.06.2015 г. установява плащане. Сочи, че няма доказателства за реално
осъществена защита от адв. И. П. към датата на плащане на сумата от 5000 лв.
като хонорар (към този момент досъдебното производство било приключило),
като същевременно подчертава, че правна помощ е оказвана от друг адвокат -
Ф. Г.. Счита, че липсва основание за плащане на хонорар. Поддържа
възражението за погасяване по давност, която трябва да тече от датата на
плащането. Намира, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва
да се намали (ТР № 1 от 11.12.2018 г. по т.д. № 1/17 г.). Оспорва и разхода от
2700 лв. за бензин, който е платен от ищеца за явяването му по дела.
Във втората въззивна жалба Прокуратурата обжалва допълнителното
решение, като възразява и за произнасянето на съда по чл. 248 ГПК като
оспорва разноските.
Ответникът Е. А. Д. оспорва жалбата. Намира, че няма принос от
страна на ищеца, счита, че е имал добро име в обществото, намира, че не се
касае до вреди от дисциплинарното производство. Счита, че има право на
2
хонорар и същият не може да бъде намаляван.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такива в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът Е. А. Д. твърди, че с Постановление от 27.11.2014 г. по ДП №
242/2014 г., пр. пр. № 11872/13 г., СГП-СЗА, бил привлечен като обвиняем и
му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 05.09.2013 г. в качеството си на съдия в РС
Раднево се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - съдебен
деловодител, като това могло да предизвика основателен страх за
осъществяването му, и спрямо него била взета мярка за неотклонение
"подписка". Неколкократно производството е прекратявано от съда, но тези
актове са били отменяни и процесът възобновяван. Постановявани са отводи
на докладчици. С присъда на СГС от 15.11.2017 г. ищецът е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение и е отменена мярката му
за неотклонение "подписка". Присъдата е протестирана, но потвърдена от
САС и ВКС, като е влязла в сила на 21.04.2020 г. Междувременно ищецът бил
отстранен с решение на ВСС временно от длъжност "съдия" в Районен съд -
гр. Раднево, до приключване на наказателното производство. Сочи, че се
явявал три пъти в досъдебна фаза, а в съдена били проведени 25 открити
съдебни заседания, като процесът продължил 5 години, 4 месеца и 18 дни.
Сочи, че преди обвинението бил уважавана личност, бил уверен и се считал
за достойна личност, но обвинението предизвикало дълбоки сътресения в
семейния му живот, изолиран бил в обществото като потенциален убиец,
появили се множество публикации, депресирал се. Претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер 350 000 лв. и обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения за защита в наказателното производство, в размер 5 000 лв., и
2 700 лв. като транспортни разходи за личното му явяване в гр. София, ведно
със законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда 21.04.2020 г., ведно с разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по
3
отношение на причинно-следствена връзка, вида и характера на вреди,
размера на претенциите. Сочи, че оставането без работа е по решение на ВСС,
поради дисциплинарно производство по повод други обстоятелства, свързани
с нарушение на нормите на Кодекса за етично поведение на българските
магистрати от преди обвинението за престъплението, по което ищецът е бил
оправдан. Сочи, че са налични и други водени срещу ищеца производства, че
същия не се е ползвал с добро име, че не може да носи отговорност за
медийния интерес. Намира, че не е налице "неразумен срок", респ. че е
налице недопустимост на исковата молба в тази й част. Оспорва
представената с исковата молба от ищеца разписка от 15.06.2015 г.,
съставляваща негово изявление за предаване в гр. Павел Баня в брой на
адвокат на сумата 5 000 лв. като адвокатско възнаграждение по ДП №
242/2014 г., СГП и всички съдебни инстанции, като е открито производство
по проверка истинността. Въведено е и възражение за давност относно
имущественото обезщетение, считано от датата на разхода на ищеца -
15.04.2015 г., както и досежно прекомерността на размера. Намира за
недоказан разхода от 2700 лв. за транспортни разходи.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че ищецът бил
привлечен като обвиняем с Постановление от 27.11.2014 г. и е обвинен за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр., ал. 2, вр., ал. 1 НК и спрямо него е взета
мярка за неотклонение "подписка", като с влязло в сила решение на ВКС от
21.04.2020 г. той е оправдан. Производството е продължило 5 години и 4
месеца, като ищецът се е явявал активно и не се установява да е
възпрепятствал хода на производството. Няма спор, че казусът е бил
обсъждан в медийното пространство и обект на множество публикации.
С решение на ВСС от 17.12.2014 г. по искане на Главния прокурор на
РБ, ищецът бил отстранен временно от длъжност "съдия".
Свидетелката Г. И. Д., съпруга на ищеца, разказва как в дома им дошли
двама полицаи и му връчили призовка за разпит в ДАНС. Производството
продължило дълго поради смяна на съдебните състави. Той се чувствал
разстроен, унижен, уплашен, безпомощен, бил отстранен временно от работа
4
като съдия, а по - късно, докато траел процесът, го освободили от длъжността.
Целият този период бил тотален срив за семейството им, ищецът изцяло се
затворил в себе си, станал изключително некомуникативен, сменил адреса си
като се преместил в с. Влас, не желаел да общува, в правната общност бил
изолиран, приятелският му кръг, който бил предимно от колеги, спрели да
комуникират с него, дори за минимална морална подкрепа, на практика
всички прекратили отношения с него. Преди всяко съдебно заседание той по
една седмица не можел да спи и в семейството им имало изключително
напрежение. В резултат на това големият им син преди всяко заседание бил с
паник-атаки в спешния кабинет. Според съпругата ищецът все още не е
преодолял това си състояние, не излизал от къщи, отказвал комуникация и
срещи с хора. За него съдът е бил всичко, повече от 20 години е бил съдия и
след обвинението се срутил целият му свят. От тогава и до настоящия момент
е безработен, правил е опити да започне работа и несвързана с правото, но
всички завоалирано му отказват и не можел да си намери работа, въпреки че е
оправдан. От момента на отстраняването му семейството разчитало изцяло и
само на доходите на съпругата му, която е адвокат и фактът, че не може да
осигури финансово семейството си, много му тежал, обвинявал се, казвал, че
е в тежест на всички. В началото семейството получавало подкрепа от
сестрите на свидетелката и от бащата на ищеца. В резултат на станалото баща
му отключил онкологично заболяване и, за съжаление, умрял с отворени очи,
без да дочака оправдателната присъда на сина си и на въззивна инстанция, за
което той и досега се чувствал виновен. Делото се отразило и на синовете му
– големият бил студент по право, но отказал по тази причина да завърши
образованието си и да се занимава с право изобщо, малкият син бил 10-11
клас, пропуснали бала и кандидатстването му, като грижите били поети от
близки. Свидетелката сочи, че съпругът й е платил хонорар 5 000 лв. на
адвокат - колега за процесуална защита, която сума била доста сериозна за
семейството и ги взели назаем, плащането станало в гр. Павел баня. Що се
касае до пътните разходи, според казаното от нея, те били около 100 лв. на
посока и винаги ги плащал ищецът, обикновено пътували с автомобила на
неговия адвокат.
Свидетелят Ф. Н. Г., колега и приятел на ищеца, разказва, че ищецът
бил отличен ученик, добър спортист и национален състезател, весел,
дружелюбен, с чувство за хумор и справедливост, уважаван от колегите си в
5
съда, за него се говорело, че е принципен и справедлив и не правел
компромиси. По наказателното дело свидетелят бил един от защитниците му,
представлявал го до приключване на първата инстанция. С предявяване на
обвинението ищецът рухнал психически, променил се тотално, станал
интровертен, затворил се. За колегите било много странно повдигането на
такова обвинение срещу него, защото той е бил винаги принципен,
взискателен - и като съдия, и като административен ръководител и не е човек,
който би си позволил да заплаши свой служител по време на работа, пък още
по-малко с убийство. В началото го подкрепяли, но постепенно всички се
отдръпнали от него, може би заради сериозността на обвинението и затова
той се затворил в себе си, изгубил вяра, преживял унижение, всичко се
отразило в семейството му, върху децата му. Големият му син не завършил
висшето си образование по право, а това се отразило много зле на ищеца.
Хората го сочели с пръст и си шушукали. Ищецът бил тотално сринат от
направените му експертизи - съдебно - психиатрична и съдебно -
психологическа, които съдът назначил, за да бъде установено психическото
му състояние. Все повтарял, че се страхува, че ще бъде осъден ефективно, че
всичко е било скалъпено, за да бъде обвинен и това го мачкало психически,
нямал никакво самочувствие. Случаят имал изключителен отзвук в медиите, с
изнесена информация от обвинителния акт, както и твърдения за
несъществуващи обвинения.
Представена е разписка от 15.06.2015 г., подписана от Е. Д. и адв. И. П.,
в която е отразено, че ищецът е предал на адвокат П. сумата от 5000 лв.,
съставляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита за досъдебно производство и всички съдебни инстанции, до
окончателното приключване на наказателното производство.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
От данните по делото се установява, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание
6
лишаване от свобода до шест години. Няма спор, че лицето е оправдано,
поради което в случая се касае до “незаконно обвинение в извършване на
престъпление”.
Не се спори, че наказателното производство срещу ищеца е започнало
през 2014 г. (когато е привлечен като обвиняем) и е приключило окончателно
с влизането в сила на оправдателната присъда постановена от касационната
съдебна инстанция (през пролетта на 2020 г.). В рамките на този времеви
интервал от 5 години и 4 месеца производството е преминало през досъдена
фаза и са проведени над 25 о.з., като съдебният състав е променян поради
отводи. С оглед последното не може да не се държи сметка, от една страна, че
продължителното време на водене на наказателно производство, макар и
надхвърлящо обичайния срок на протичане, е било обусловено от прилагане
на законоустановени принципи, за което поведението на ответника е
ирелевантно. От друга страна – наказателното дело не се е характеризирало с
завишено или изключително ниво на сложност предвид обема на обвинението
– не се касае до съвкупност или усложнена престъпна дейност, обвиняемият е
бил само един и пр. В този смисъл срокът на провеждания наказателен процес
следва да се приема за надхвърлящ разумния срок, който обичайно е
възприемат като период от приблизително три години. Необходимо е да се
отчете, на следващо място, че постановената оправдателна присъда на
първоинстанционния съд е била протестирана, което е довело до развитие на
производството пред всичките три съдебни инстанции.
Следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя, касаещо
продължителността и възможността това обстоятелство да се вземе предвид в
производството по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, настощият състав намира
за неоснователно. Практиката на ВКС е приела, че в случая са касае до
поглъщане на претенцията за забавено производство от тази за обезвреда на
вреди от незаконно обвинение и не са налице отделни деликтни искове.
Искането за обезщетение обхваща всички неправомерно извършени действия
в хода на производството по незаконно обвинение в извършване на
престъпление, като тяхното естество, продължителност, тежест и пр. намира
отражение в определянето на общия размер на обезвредата. (Така напр. в
решение № 358/16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г., решение № 57/9.02.2016
г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 3893 от 22.11.2016
г. по гр. д. № 5441/2016 г., САС, решение № 147 от 21.12.2020 г. по гр. д. №
7
4295/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение № 60757 от 5.11.2021 г., по
гр.д. № 2292/21 г.). В този смисъл в разглеждания казус не може да се касае
до паралелни искови претенции, тъй като би се достигнало до възможност
вредите от един и същ увреждащ факт да се обезщетят неколкократно. По
смисъла и на т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК, основанието на
иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща
основанието на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както поглъща и
основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. (На съда е известна и друга,
обратна по смисъл, практика – Решение № 122 от 28.10.2020 г., по гр.д. № 611
от 2020 г., ІІІ ГО, според която не е налице „поглъщане“ на иска по чл. 2б
ЗОДОВ и същия е самостоятелен иск, за основателността на който следва да
се извърши преценка дали са се осъществили други правно релевантни факти,
различни от тези по иска в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Предвид наличието на
разнопосочна практика, постановена по чл. 290 ГПК, настоящият състав
приема, че следва да приложи възприеманата до този момент от съдилищата
преобладаваща практика, посочена по-горе).
Събраните доказателства установяват, че ищецът-жалбоподател,
личност с обществен статут, заемащ ръководна длъжност на държавна
институция със значими функции, е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него производство, като последното безспорно е засегнало
честта и достойнството му. Според гласните доказателства (които съдът
кредитира и не намира основание да изключи като предубедени или
недостоверни) е видно, че ищецът се е опасявал от осъждане, нарушен бил
ритъма на социалния и личния му живот, тъй като от него се отдръпнало
обкръжението му, приятели, колеги, тревожел се за ефекта, който неговите
проблеми имат върху живота на семейството и децата му.
Следва да се държи сметка, че позицията на ищеца в обществото се
характеризира с по-високо ниво на популярност, респ. с оглед заеманата
длъжност, очакванията към него за високо ниво на морал и етичност са
завишени. От една страна този факт безспорно е рефлектирал върху
възприятията на обществото, респ. критичното отношение на последното, с
по-голям интензитет. Това на свой ред е дало по-негативен отенък върху
авторитета на ищеца, като така в по-голяма степен е засегнало достойнството
и честта му. (Така в решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 319 от 17.11.2015 г. по гр. д. № 2829/2015
8
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.). В този смисъл безспорно обвинението срещу
лице с обществено значима професия има по-голям отзвук и по-силно
рефлектира върху емоционалния комфорт на наказателно преследваното
лице. От друга страна, за конкретния казус от значене е обстоятелството
(дискутирано дори в мотивите на оправдателните присъди), че ищецът е бил
възприеман като авторитарна фигура, с арогантен стил на управление,
проявяваща особен стил на комуникация с подчинените и колегите, с
употреба на речников фонд, който съдържат обръщения и фрази, с укоримо
съдържание от гледище на морал и етика (което именно е дало повод и за
дисциплинарното му уволнение). Предвид казаното следва да се приеме, че
въпреки естеството на заеманата обществено значима позиция и професия,
ищецът се е ползвал с имидж на ръководител с твърде арогантен стил на
общуване и статутът му в обществото и професионалните среди неизменно е
бил свързван с този образ.
Вярно е, като страните нямат разногласия по този въпрос, че в медиите
процесът е бил широко дискутиран и проследяван. Отговорността на
прокуратурата в тази насока не може да се изключи, тъй като, както се приема
в практиката - в случая се касае до пряка последица от действията на
ответника, от която са нанесени вреди на авторитета и имиджа на ищеца. Така
и решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, решение № 124 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О.
на ВКС.
За да се определи обемът на негативни последици за ищеца е
необходимо да се изследват всички значими фактори в неговия живот за
релевантния период, като се прецени как и доколко процесното наказателно
преследване е генерирало неимуществени вреди, респ. налични ли са други
обстоятелства, извън незаконното обвинение, които също да са повлияли на
емоционалния баланс и комфорт на наказателно преследваното лице. В
настоящият случай следва да се отчете, че един от основните стресови
фактори за ищеца е оставането му без работа и извеждането му от съдебната
система, в която той е работил продължително време (приблизително 20
години), вкл. на управленски авторитетен пост. Причина за напускането на
заеманата длъжност обаче не е процесното обвинение, а дисциплинарното
наказание, наложено на ищеца, което е било потвърдено (видно от двете
9
решения на ВАС) по съдебен ред. Уволнението е наложено поради
обективиране на поведение, съставляващо тежко накърняване на нормите на
Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Несъмнено именно
това обстоятелство е дало изключително силен негативен ефект върху
ежедневието, професионалния статут, финансовото състояние, семейния
баланс и бюджет и пр. В този смисъл не може да се счете, че наказателното
преследване (пък било и то незаконно) е единствената причина за
претърпените притеснения, неудобства, стрес и тревоги от ищеца. Поради
тази причина не може и да се възложи на прокуратурата отговорността в
цялост да репарира с парична сума вредите от всички търпени от ищеца
безпокойства, срам, опасения и ежедневни затруднения.
Страните не спорят, че спрямо ищеца са се развивали и други
наказателни производства (справка за висящи наказателни дела – л. 18).
Наличието на такива при всички случай е дало своето самостоятелно влияние
върху личния живот на ищеца, неговия емоционален комфорт, опасения,
притеснения и пр. Този факт също следва да бъде отчетен при определяна на
отговорността на прокуратурата, произтичаща обаче само от процесното
незаконно наказателно преследване.
Предвид всичко казано по-горе съдът приема, че подходящо с оглед
принципа на справедливост се явява обезщетение в общ размер от 30 000 лв.
(приблизително равен на сумата от минималните работни заплати за страната
за времето на наказателното преследване). За този размер съдът съобрази
продължителността на наказателния процес (поради причините и
особеностите посочени по-горе), тежестта на обвинението и предвиденото за
него наказание (лишаване от свобода), взетата мярка за неотклонение
„подписка“ (и липсата на доказателства, че тя е създала затруднения за
ищеца), специфичния и характерен имидж на ищеца в обществото и
професионалните среди, очертан както с авторитета на заеманата
професионална длъжност, така и от авторитарния и арогантен стил на
поведение, негативното отражение, което е дало обвинението върху личния,
семеен и професионален живот на ищеца (с отчитане на дисциплинарното му
уволнение, което е независимо от наказателното преследване), наличието на
други наказателни производства, широкото медийно тиражиране на
процесния казус. Съдът отчита тревогите около явяването по делата, стресът,
страха и емоционалния дисбаланс, провокиран от всички извършвани
10
процесуални действия в хода на наказателното производство. Не могат да
бъдат отчетени сами по себе си търпените от членовете на семейството на
ищеца притеснения и тревоги – ирелевантни са напр. паник атаките на по-
големия син на ищеца и неговите разочарования от правната сфера, тежкото
заболяване на бащата на ищеца и пр. Тези обстоятелства могат и следва да
бъдат зачетени само доколкото самият ищец е преживявал тежко
отражението, което неговото наказателно преследване дава върху членовете
на семейството му.
По отношение на имуществените вреди съдът приема, че искането е
частично основателно. По делото е представена разписка от 15.06.2015 г., за
която не е доказано, че съставлява неистински или подправен документ. Ето
защо надлежно в допълнителното решение е прието, че направеното
оспорване е недоказано. Следва да се отбележи, че разписката съставлява
доказателство за извършеното плащане по договор за предоставяне на правна
услуга, който е неформален и за неговото сключване законът не изисква
форма на действителност. Неоснователно е оплакването на Прокуратурата, че
представителството се е осъществявало само от адв. Г. и поради тази причина
адв. П. не следва да получава възнаграждение. Безспорно адв. П. е бил
упълномощен да оказва правно съдействие на ищеца, като самият ответник по
иска е признал това извън съдебно, удостоверявайки например в приложение
към обвинителен акт (л. 37), че като защитници на Д. се явяват адв. И. П. от
САК и адв. Ф. Г. от АК Стара Загора. От разпита на св. Г. се установява, че
той е в приятелски отношения с ищеца (юрист), което прави логичен извода,
че предоставената услуга може да е безплатна – чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗАдв.
В този смисъл Д. има право да получи обезщетение за направените от него
разходи за хонорар на адв. П., без значение от колко защитници е бил
представляван в наказателния процес. Ирелевантно за основателността на
искането е и кога е извършено плащането – в началото, по време или след
края на наказателния процес, от значение е само факта на плащането, тъй като
с него настъпва вредата за ищеца.
Що се касае до размера на адвокатския хонорар, приложение следва да
намери Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г.,
ОСГК на ВКС, където е прието, че изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, са имуществена вреда. При възражение за прекомерност съдът
11
следва да проследи дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на
обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните
усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на
защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия
дължимата грижа ищец, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение.
За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. В настоящият случая
следва да се посочи, че според последната редакция на чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1 от 2004 г., към приключване на наказателното производство,
дължим хонорар за защита е сумата от 1000 лв. Ако се приеме, че такъв е бил
договарян за досъдебното производство и за всяка от трите инстанции (по
аргумент от чл. 2, ал. 4 и чл. 12 от Наредбата) то размерът възлиза на 4000 лв.
За тази сума прокуратурата следва да носи отговорност, като за горницата с
оглед прилагането на посоченото по-горе правило за дължимата грижа от
страна на ищеца и липсата на причинна връзка, претенцията следва да се
отхвърли.
За напълно неоснователно обаче следва да се приеме искането за
присъждане на сумата от 2700 лв. като средства, заплащани за гориво с оглед
явяването по дела. Тази претенция не е доказана по своето естество – липсват
данни колко пъти са извършвани пътувания, с какви превозни средства, какъв
е бил техния разход, заплащан ли е той от ищеца и пр.
По отношение на оплакването на жалбоподателя досежно правилото на
погасителната давност съдът не намира основание да приеме същото за
основателно. Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че
вземането срещу Прокуратурата за обезщетение по ЗОДОВ става изискуемо
от настъпване на някое от основанията посочени в закона – влизане в сила на
оправдателна присъда, прекратяване на наказателното производство и пр.
Преди това за ищецът не е налице основание да претендира плащане за
обезщетение, тъй като липсва елемент от деликтния състав, а именно –
противоправност на поведението на Прокуратурата. Ето защо нито една от
исковите претенции не е погасена по давност, тъй като оправдателната
12
присъда е влязла в сила на 21.04.2020 г., а искът е предявен на 22.06.2021 г.
Що се касае до дължимия размер на адвокатски хонорар за защита пред
първата инстанция същият следва да бъде намален до 1550 лв., с оглед
признатия с настоящото решение размер на исковете, който формира
материалния интерес на делото, като се отмени съответно и решението
постановено по чл. 248 ГПК, в частта, в която изменя решението от
17.02.2023 г. и се постанови осъждане на прокуратурата да заплати хонорар
на адв. И. в размер на 1550 лв.
При този изход на спора (поради частичната основателност на
въззивната жалба) разноски за настоящото въззивно производство се дължат
на представителя на ответника по жалбата в размер на 1550 лв. по реда на чл.
38 ЗА.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 784 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 7916/2021 г., СГС,
І-3 с-в, в частта, в която се осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Е. А.
Д. сумата над 30 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и над сумата от 4000 лв. като
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези
суми от 21.04.2019 г. до цялостното изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
предявен от Е. А. Д., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане на обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв.
до сумата от 300 000 лв., и за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за сумата над 4000 лв. до сумата от 7700 лв., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 784 от 17.02.2023 г. в частта, в която
исковете са уважени за сумата от 30 000 лв. и за сумата от 4000 лв.
В останалата част, с която искът за обезщетяване на неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 300 000 лв. до 350 000 лв. решение № 784
от 17.02.2023 г. по гр. д. № 7916/2021 г. е влязло в сила.
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3616 от 4.07.2023 г., постановено по реда
на чл. 250 ГПК в частта, в която се допълва диспозитива на решението от
17.02.2023 г., като се признава за недоказано оспорването на разписка от
15.06.2015 г. за адвокатско възнаграждение от 5000 лв., дължимо по ДП №
242/14 г., по описа на СГП и всички съдебни инстанции, до окончателното
приключване на делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адв. И. И. възнаграждение
в размер на 1550 лв. за представителство пред въззивната инстанция.
В тази част решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок.
ОТМЕНЯ решение № 3616 от 4.07.2023 г., постановено по реда на чл.
248 ГПК в частта, в която решението № 784 от 17.02.2023 г. се изменя в
частта за разноските, като се намалява възнаграждението на адв. И. И. ХАК
на сумата 8245 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 784 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 7916/2021 г., СГС,
І-3 с-в, в частта за разноските като ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати
на адв. И. И. възнаграждение в размер на 1550 лв. по чл. 38 ЗА, вместо сумата
9530 лв.
Решението по чл. 248 ГПК в частта за разноските пред СГС е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14