№ 76207
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20251110100721 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ***, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Д. Б. А. за вземане в размер на сумата от 1 718,91 лв. –
главница по Договор за паричен заем с № ***., сключен с ***, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението –
06.01.2025 г. до окончателното й плащане; сумата от 129,79 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 02.04.2021 г. – 21.01.2022 г. и сумата от
239,89 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата,
начислено за периода 22.01.2022 г. – 17.12.2024 г.
Съдът, като взе предвид изложеното от заявителя, уточнителна молба,
както и съдържанието на представените към него документи - Договор за
паричен заем с № ***., сключен с *** и погасителен план към него, намира
следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК, като същият е сключен на 18.03.2021 г.,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. В разпоредбата на чл. 11,
ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които
ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията
за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането
му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
1
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
В настоящия случай видно от съдържанието на сключения договор за
паричен заем между *** и длъжника Д. Б. А., в чл. 2 на същия е посочено, че
размерът на заема е 3500 лв., като сумата следва да бъде върната чрез
заплащане на 22 бр. равни двуседмични вноски, всяка от които на стойност от
по 184,87 лв. или общо – 4 067,14 лв., която съгласно чл. 2, т. 7 на договора,
представлява сбор от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора.
В чл. 2, т. 6 от ДПК е посочено, че лихвеният процент е 35%, а в т. 8 се
сочи, че ГПР възлиза на 41,39%.
На следващо място в чл. 4 от ДПК е посочено, че заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да
представи едно от алтернативно посочени три вида обезпечения – две
физически лица-поръчители, отговарящи на изрично посочени условия;
банкова гаранция в размер на предоставената в заем сума или одобрено от
заемодателя дружество-поръчител. По делото не е представен договор за
предоставяне на поръчителство, но видно от приложения към заявлението
погасителен план, възнаграждение за предоставяне на поръчителство
(„гаранция“), се дължи чрез заплащане на 22 бр. двуседмични вноски, всяка на
стойност от по 123,13 лв. или общо сумата от 2 708,86 лв. От постъпилата по
делото уточнителна молба от 24.02.2025 г., се установява, че с част от
платената по договора сума от страна на длъжника сума, а именно сумата от 1
559,62 лв. е погасено задължение представляващо „възнаграждение по
гаранционната сделка“. Доказателства за възникнало акцесорно задължение
по договор за предоставяне на поръчителство, не се представят в настоящото
производство.
Съдът като съобрази изявлението на заявителя, обективирано в молба
вх. № 65335/24.02.2025 г., в която се сочи, че длъжникът е извършил
плащания по договора в общ размер на сумата от 4 245 лв., намира, че
същият е погасил изцяло задължението си към кредитора - ***, доколкото
общият дълг по Договор за паричен заем с № ***., формиран като сбор от
главница и възнаградителна лихва възлиза на сумата от 4 067,14 лв. (чл. 2, т. 7
2
ДПК).
С оглед горното, съдът намира, че заявлението следва да бъде
отхвърлено.
По разноските.
При този изход на делото, разноските следва да останат за сметка на
заявителя.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло Заявление с вх. № 2845 от 06.01.2025 г. по описа на
СРС, подадено от ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Д. Б. А., за вземане в размер на сумата от 1 718,91 лв. – главница по
Договор за паричен заем с № ***., сключен с ***, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 06.01.2025 г. до
окончателното й плащане; сумата от 129,79 лв. – договорна (възнаградителна)
лихва за периода 02.04.2021 г. – 21.01.2022 г. и сумата от 239,89 лв. –
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата, начислено за
периода 22.01.2022 г. – 17.12.2024 г.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземанията
си по горните суми, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3