№ 138
гр. С. , 0-.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., X--ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530102-5 по
описа за 2021 година
Предявена е молба за защита с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН.
Молителката Д. М. Н. твърди в молбата си, че с ответника съжителствали на семейни
начала от 2010 г. в нейно жилище в -. Когато той дошъл да живее при нея, дъщеря й отишла
при баща си в -. През 2016 г. нещата между тях се променили. Той започнал да й крещи
непрекъснато, посягал да я сграбчва за ръцете. Започнал да ограничава контактите й. Вече
никой не идвал при тях. Не можела да излиза на кафе дори със - си. Когато почивала и не
била на работа трябвало да бъде при него. Непрекъснато бил недоволен - не се интересувала
от него, не му обръщала внимание. На 26.0-.2021 г. почивала и решила да оправи вкъщи
като изнасяла саксии и подреждала. Ответникът бил отишъл в К.. Следобед дошла - й, за да
се уговорят за Великден. Решили да се съберат у тях с децата. Николай се прибрал след като
- й си тръгнала. Казала му какво говорили и започнал скандал. Била предателка и вършела и
правела каквото си искала зад гърба му. Не го уважавала. Искала била да събира роднините
си и дъщеря си, за да ги нахранели и напоели. Всички нейни роднини били -. Дъщеря й и зет
й били -. Говорейки с молителката, крещял, викал и обиждал нея и всички роднини. Не
знаела как да го успокои, отишли да вечерят. На 28.0-.2021 г. видяла, че телефонът й звънял,
но имала работа и не вдигнала. След около 5 минути той й се обадил по телефона и
започнал да й крещи: „Защо не се обаждаш? Толкова ли си затисната?“. По тона му
разбрала, че бил пил и нямало да чуе какво говорела. Била на работа и искала да излезе
навън, за да говорела спокойно. Казала му да спре да вика и затворила телефона. Отишла до
колата, за да разговаря с него без да се излага пред колегите. Проблемът бил, че не му
обръщала внимание и не му отделяла дори две минути, за да чуела какво имал да й каже във
1
връзка със световните новини. По тона му разбрала, че бил пил и затова бил в това
състояние. Умишлено останала на работа, за да можела като се прибере да бил заспал и да
нямала проблем. Като се прибрала го намерила заспал, пиян. На 30.0-.2021 г. се прибрал от
църква и решили да вечерят. Той не искал да си кажели наздраве, защото било специален
ден. Опитала да говори с него, но той отново избухнал: „-?“. Така започнал скандал, който
продължил до 2- часа и отново не бил доволен от това, че щели да се събират с нейните
роднини, които искали да ядат и пият. Искала да си легне, защото на следващият ден била
на работа от 6 часа. Той държал да стояла при него и да го слушала. Не могла да стане и да
си тръгне, за да легне да спи. Не бил доволен от нея. Казала му, че щяла да се обади на - си и
никой да не идвал на Великден. На следващият ден, докато била на работа, той й звънял по
телефона, но не му вдигнала. Говорила със - си и в следващият момент видяла, че бил зад
гърба й. Стреснала се и се уплашила много, защото била сама в отдела, където работела.
Искал да й каже, че нямало проблем да се съберели. Празникът минал някак си. На
09.05.2021 г. почивала и била вкъщи, и след като се прибрал от църква решил, че щял да
готви. Съгласила се и отишла да чете книга. Следобед чувала, че говори с някого и
установила, че бил звънял на телефон 1-, защото някой съсед му пречел. Явно не бил
доволен от това, че не го разбирали. Започнал да се нервира и постепенно тонът му се
повишил. Чувала думите му: „-“. Седяла и четяла книга в бокса, знаейки какво щяло да
последва. Дошъл при нея и започнал с обвинителен тон да я пита, тъй като не била на работа
дали щели да вечерят в нормално време днес. Гледал новините в 19 часа и го чувала да
крещи и псува. Бил пил през целия ден и не смеела да отиде при него. Чудела се дали щял да
се успокои. Той дошъл и поискал да вечерят. Станала да сипе ядене. Като видял, че нямало
салата, започнал да вади зеленчуци и ги блъска по плота пред нея, като викал, че не ставала
за нищо: „-. - Трябва да се моля за всичко ли? Какво искаш? Каква домакиня си, като трябва
да ти се моля за една салата?“. Била се свила в бокса и се чудела какво щяло да последва.
Бил се надвесил на нея. Успяла да мине покрай него и да излезе. Взела си само зарядното и
телефона. Отишла при - си и живеела при нея в този момент. Искането е да се издаде
заповед за защита, с която да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, отстрани се от съвместно обитаваното жилище и му
се забрани да приближава същото и нея, местата й за социални контакти и местоработата й в
-.
Ответникът Н. Г. -. оспорва молбата, която моли съда да отхвърли, като
неоснователна, с възражения и доводи, изложени подробно в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след подаване на молбата факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че не са сключвали граждански брак, но живеят на съпружески
начала в дарено на молителката жилище в - (л. 17). От сведенията в представената по делото
2
преписка № 82-500-8736/10.05.2021 г. на Второ РУ на МВР С., прецени съвкупно с
показанията на разпитаните по делото свидетели К. (- на молителката) и М. (- на
молителката), се установява още, че от 2016 г. в отношенията на страните цари сериозно
неразбирателство, причина за което бил властният и избухлив характер на ответника, който
се държал грубо и арогантно, вдигал скандали, крещял, обиждал и упреквал молителката,
роднините й и съседи (л. 15-27).
От представената от молителката и неоспорена от ответника нейна декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, преценена в съвкупност с показанията на свидетелите К. и М., и
подкрепящите ги данни в горепосочената полицейска преписка, включително и
представеният с нея протокол за предупреждение на ответника по чл. 65 ЗМВР, да не влиза
в конфликт и саморазправа с молителката, да не отправя закани и заплахи и освободи
жилището й, който той е подписал без всякакви възражения (л. 2-), се установява несъмнено,
че на посочените в молбата за защита места и дати ответникът извършил на 26.0-.2021 г.
посочените в същата молба викове, крясъци и обиди на молителката и роднините й, тъй
като ги поканила на Великден, на 28.0-.2021 г., след употреба на алкохол, я притеснявал по
телефона на работното й място, на 30.0-.2021 г. отново й вдигнал скандал, че поканила
роднините си на Великден и не я допускал да си легне до полунощ, а на 09.05.2021 г., след
употреба на алкохол, не само й вдигнал скандал и се надвесил над нея поради липсата на
приготвена за вечеря салата, като вадел от хладилника и зеленчуци и демонтративно ги
хвърлял на плота в кухнята, но и хванал накрая молителката за рамената и я разтърсил (св.
М.).
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и М., защото са последователни и
логични, и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства и представената от
молителката и неоспорена от ответника нейна декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (чл. 172
ГПК). Доводите за противното на ответника, че показанията на тези свидетели не следвало
да се вземат предвид, защото не били присъствали на описаните в молбата събития, са
неоснователни, защото законът не обуславя от това достоверността им, а същите свидетели
сами дават показания, че не са очевидци на тези събития, а само пресъздават пред съда това,
което молителката им е разказала за тях (чл. 172 ГПК). Други релевантни доказателства,
които да навеждат на изводи, различни от посочените, няма представени по делото. Не
представлява такова доказателство представената от ответника на хартиен носител, заверен
от него, извадка от електронен документ, озаглавен от него „от историята на компютъра“,
защото последната установява само дати и часове на влизане от същия компютър в
различни страници в интернет, поради което очевидно не опровергава нито едно от
останалите горепосочени доказателства по делото (л. 27-32).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че молбата за защита е
основателна. На посочените в нея дати и места ответникът е извършил посочените в същата
актове на психическо и емоционално, а на 09.05.2021 г. и физическо насилие над
молителката, изразяващи се обаче само в посочените му викания, крясъци, притесняване
3
след употреба на алкохол на молителката по телефона на работното й място,
неподопускането й да си легне до полунощ, вдигането на скандал на същата след употреба
на алкохол и надвесването над нея поради липсата на приготвена за вечеря салата,
изваждането от хладилника на зеленчуци и демонтративно им хвърляне на плота в кухнята,
както и хващането й за рамото и разтърсването й. Макар по делото да се установи, че на
посочените в молбата дати и места, ответникът е и обиждал молителката и роднините й,
тези му деяния не представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Последното е
аналог на принудата, а тя по дефиниция е престъпление против свободното формиране на
воля и избора на поведение (чл. 1-3, ал. 1 и чл. 152 НК). А обидата е престъпление против
честта и достойнството на обидения (чл. 1-6 НК). В този смисъл домашно насилие са само
посочените в чл. 2 ЗЗДН актове на принуда, независимо от проявните й форми, в които тя
може да се изрази според този законов текст (физическа, сексуална, психическа,
емоционална, икономическа или принудително ограничаване на личния живот, свобода или
лични права). Поради това съдът намери, че установените по делото горепосочени обиди на
молителката и роднините й, не представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Такова психическо и емоционално (защото са предизвикали според свидетелите
продължаващ и до момента страх), а на 09.05.2021 г. - и физическо (хващане и разстърсване
за рамото) насилие обаче, несъмнено представляват горепосочените му агресивни викания,
крясъци, притесняване на молителката по телефона, след употреба на алкохол, на работното
й място, неподопускането й да си легне до полунощ, вдигането на скандал след употреба на
алкохол и надвесването над нея поради липсата на приготвена за вечеря салата, изваждането
от хладилника на зеленчуци и демонтративно им хвърляне на плота в кухнята, както и
хващането й за рамото и разтърсването й. Извършването им от ответника се установи
несъмнено по делото от съвкупната преценка на показанията на свидетелите К. и М. и
представената от молителката нейна декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Последната
представлява, според чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, доказателство в настоящото производство,
което ответникът не само не е оспорил, но и по делото липсват други доказателства, които
да я опровергават. Нещо повече. Подкрепя се и се допълва от показанията на свидетелите К.
и М., и не се опровергава от представената от ответника на хартиен носител, заверен от
него, извадка от електронен документ, озаглавен „от историята на компютъра“. А други
доказателства, които да опровергават тази декларация, не са представени и липсват по
делото. При това положение, според изричната норма на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, същата
декларация на молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява в случая и достатъчно
доказателство, от което съдът, в съвкупност с подкрепящите я и допълващи показания на
свидетелите К. и М., и данните в представената полицейска преписка, намери за несъмнено
установено по делото, че на посочените в нея и молбата за защита дати и места, ответникът
е извършил посочените викания, крясъци, притесняване след употреба на алкохол на
молителката по телефона на работното й място, неподопускането й да си легне до полунощ,
вдигането на скандал на същата след употреба на алкохол и надвесването над нея поради
липсата на приготвена за вечеря салата, изваждането от хладилника на зеленчуци и
демонтративно им хвърляне на плота в кухнята, както и хващането й за рамото и
4
разтърсването й. Те несъмнено представляват актове на психическо и емоционално, а
последният – и на физическо домашно насилие над нея по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
защото са извършени от ответника спрямо молителката, негова дългогодишна съжителка
(чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 2 ЗЗДН). Тези актове на осъществено от ответника домашно насилие
са достатъчно основание съдът да намери молбата за защита на пострадалата от същите
молителка за основателна (чл. 2, ал. 1 ЗЗДН). Това налага да се определят съответни мерки
по чл. 5 ЗЗДН, при налагането на които съдът не е обвързан от искането в молбата, а се
ръководи от целта на същите мерки - да се даде пълна и ефективна защита на пострадалото
лице (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, т. 22 от ТР 6-2013-ОСГТК и ТР 2/2019 ОСГК).
В този смисъл, с оглед местата и лицето, спрямо което ответникът е извършил
процесното домашно насилие, подходящи мерки за защита на пострадалата от същото
молителка се явяват тези по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3, пр. 1-3 ЗЗДН (без местата за социални
контакти и отдих на молителката, защото такива не са посочени, а данни за същите няма и
по делото). Поради това следва с настоящото решение да се задължи ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, отстрани се от съвместно
обитаваното с нея жилище в - ул. - - № -, ет. -, ап. -, забрани му се да приближава същата,
това й жилище и местоработата й в -. Тези мерки съдът намери за подходящи, защото
налагането им ще ограничи контактите на ответника с молителката, по който начин ще се
предотврати в бъдеще и опасността от извършване на последващи негови актове на домашно
насилие над нея, което всъщност е и законовата цел на мерките (аргумент от чл. 1, ал. 2
ЗЗДН, т. 22 от ТР 6-2013-ОСГТК и ТР 2/2019 ОСГК). Доколкото обаче те не са наказание за
последния, а акт на съдебна защита на пострадалото от домашно насилие лице, то при
определяне на срока, за който се налагат, съдът следва да изхожда от обстоятелствата на
случая, с оглед на които да определи такъв срок, който е необходим и достатъчен, за да се
осъществи чрез тях защита на пострадалото лице, без да се стига до необосновано
ограничаване на извършителя (аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН, т. 22 ТР 6-2013-ОСГТК и ТР
2/2019 ОСГК). Поради това горепосочените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да се
наложат за минималния срок по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН или за 3 месеца. Този срок съдът намери за
съответен и подходящ да даде на молителката исканата защита от извършеното от ответника
процесно домашно насилие. Не само с оглед на конкретния му вид и тежест, и осигуряване
на нужната превенция за предотвратяване на бъдещи негови актове на такова насилие над
нея. Но и с оглед обстоятелството, че по делото няма данни на ответника да са налагани до
момента и други мерки по ЗЗДН, което да обуслави извод, че те не са изиграли своята роля,
след като е извършил и процесните актове на домашно насилие и да се определи поради
това по-дълъг срок на процесните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН (ТР 2/2019 ОСГК).
С оглед всичко изложено, съдът намери, че следва да уважи молбата за защита и
определи посочените мерки за посочения срок. При този изход на делото следва да бъде
издадена и заповед за защита, която да съдържа предупреждението към ответника за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН (чл. 15, ал. 2 и чл. 16 ЗЗДН).
Съгласно чл. 5, ал. - ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и глоба в размер на
5
200 лева, която съдът намери за съответна на тежестта на извършените от него процесни
актове на домашно насилие, а съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в тежест на същия следва да се
възложи и дължимата се за производството държавна такса от 25 лева (чл. 16 ТДТКССГПК).
При този изход на делото, само молителката има право да й бъдат присъдени сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от -00 лева, които поради това
следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с §1 от ЗР на
ЗЗДН).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Н. Г. -., с ЕГН -, с адрес -, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо своята съжителка Д. М. Н., с ЕГН **********, с адрес - -.
ОТСТРАНЯВА извършителя Н. Г. -., с ЕГН -, с адрес -, от съвместно обитаваното със
съжителката му Д. М. Н., с ЕГН **********, с адрес --- - жилище в -, за срок от 3 (три)
месеца, считано от постановяване на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на извършителя Н. Г. -., с ЕГН -, с адрес -, да приближава пострадалата
си съжителка Д. М. Н., с ЕГН **********, с адрес ---, и жилището й в -, както и
местоработата й в -, за срок от 3 (три) месеца, считано от постановяване на настоящото
решение.
ОСЪЖДА извършителя Н. Г. -. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Старозагорския районен съд, глоба в размер на 200 лева и държавна
такса за производство в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. -. с п.с., да заплати на Д. М. Н. с п.с., сумата от -00 лева за разноски
по делото.
ИЗДАВА заповед за защита, която да съдържа предупреждението за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на Второ РУ на МВР
С., за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен
съд в 7 - дневен срок от връчването му, като обжалването му не спира изпълнението на
заповедта.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6