№ 134
гр. Раднево, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100311 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД срещу С. Н. П., с която се предявява установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД. Ищцовото дружество твърди, че с ответника имали сключен договор за
мобилни услуги за мобилен номер +******** от 16.03.2021 г. с избрана
програма Тотал+ 34,99 лв., с промоционален абонамент от 23,99 лв., уговорен
срок на действие от 2 години до 16.03.2023 г., по който имало неплатени
задължения от ответницата. Твърди, че ответникът получил за ползване по
договор за лизинг устройство Alcatel 1SE 32GB Dual Grey, както и сключил
договор за лизинг от 16.03.2021 г. във връзка с договор за мобилни услуги за
мобилен номер +******** за ползване на промо пакет от 4 броя базови
аксесоари с 23 броя лизингови вноски по 2,17 лв. всяка. Твърди, че
ответницата сключила и договор за застраховка за мобилното устройство при
премия от 4,99 лв. месечно. Твърди, че ползваните услуги, абонаментни
такси, лизингови вноски и премии били начислявани месечно в издавани от
ищеца фактури. Твърди, че фактурирал на ответника суми съгласно
уговорките на договора и съобразно ползваните услуги на стойност 63,24 лв.,
като в периода от 20.02.2021 г. до 19.04.2021 г., подробно посочени в
исковата молба по период, сума, вид услуга. Твърди, че ответникът не
1
изпълнил задължението си да погаси сумите в размер на 63,24 лв., с оглед на
което ищецът едностранно прекратил договора на основание т.11 от договора
вр. чл. 75 и чл.19б, б. „в“ от общите условия. Твърди, че била начислена
неустойка в размер на 3 месечни абонамента в размер на 103,07 лв. съгласно
чл. 11 от договора. Твърди, че ответникът дължи такси за лизинговото
устройство в размер на 45,57 лв. За претендираните суми била издадена
заповед за изпълнение по ч.г.д. № 116/2023 г. на РС-Раднево, но ответникът
не бил открит на адресите, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
предявил иска за вземането си. Поради което иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за
изпълнение за сумата от 63,24 лв., представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси и услуги за периода от 20.02.2021 г. до 19.04.2021 г.,
сумата от 103,37 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги в размер на 3 месечни абонаментни такси,
сумата от 45,57 лв. – лизингови вноски за изкупуване на устройство и базови
аксесоари, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410
ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Н. П., чрез
особения представител адв. Х., с който оспорва исковете. Твърди, че е налице
сключен договор за ползване на услуги. Твърди, че претендираният период за
доставени услуги бил преди сключване на договора. Твърди, че няма
доказателства за заплатени суми от ответницата, тъй като е особен
представител и няма връзка с ответницата. Твърди, че оспорва иска за
неустойка, за което излага съображения.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 14.11.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
406/10.10.2023 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
наличието на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги между
страните от 16.03.2021 г. и договор за лизинг на мобилно устройство и базови
аксесоари, като е разпределил доказателствената тежест и е възложил на
ищеца да докаже предоставените услуги в процесния период и дължими суми
за тях в претендираните размери; валидно сключена клаузи за неустойки при
предсрочно прекратяване на договорите и техния размер; дадени устройство и
базови аксесоари на лизинг на разсрочено плащане за 23 месеца с вноска 2,17
2
лв. на месец.
От приетите по делото писмени доказателства /договор за мобилни
услуги № ********* от 16.03.2021 г. на л.9-11 и приложения към него на л.12-
16; договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 16.03.2021 г. л.17-
20; застрахователна полица № 10209441 за застраховка на устройство
„Смартфон протект“ от 16.03.2021 г.; фактура № **********/20.03.2021 г. на
л.23, издадена за сумата от 29,25 лв., платима до 04.04.2021 г.; фактура №
**********/20.04.2021 г. на л.24, издадена за сумата от 63,28 лв., с включен
баланс от предходен период от 29,25 лв., платима до 05.05.2021 г.; фактура №
**********/20.06.2021 г. на л.25, издадена за сумата от 411,85 лв., с включен
баланс от предходен период от 63,24 лв., платима до 05.07.2021 г., се
установява, че въз основа на сключен договор за ползване на мобилни услуги
от 16.03.2021 г., ответникът има начислени услуги за периода от 16.03.2021 г.
до 19.06.2021 г. към ищцовото дружество в размер на 63,24 лв. и неустойки за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 303,04 лв.
Ответникът не е възразил пред ищцовото дружество за начислените
услуги за абонаментни планове и за отчетени ползвани услуги. Съгласно
приетите по делото общи условия /л.43-56 от заповедното производство/,
ответникът следва да следи издадените фактури и при несъгласие да оспори
същите, което ответникът не е сторил, с което е признал пред ищеца
начислените във фактурите ползвани услуги, в това число за уговорените в
договора абонаментни планове като месечна такса и лизингови вноски.
Поради изложеното следва извод, че ответникът има падежирали
непогасени задължения по въпросните фактури в общ размер на 63,24 лв. за
ползвани мобилни услуги по договора, абонаментни такси и лизингови
вноски, които дължи.
Няма спор, че ответникът е спрял плащанията по договора и по
издадените фактури няма плащане, поради което ищцовото дружество е
прекратило договора за мобилни услуги, като е прекратило предоставяне на
услугите на ответника съобразно уговорките в договора и общите условия.
Ищецът е издал фактура № **********/20.06.2021 г., с настъпил падеж
на 05.07.2021 г., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги в размер на 103,07 лв. и неустойка в размер на
199,97 лв. за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната
цена, на обща стойност 303,04 лв.
В тази неустойка същият е начислил такава в размер на 103,07 лв.,
представляваща сбор от 3 месечни вноски по 34,99 лв. /общ сбор 104,97 лв./.
В договора за мобилни услуги с удебелен шрифт на стр. 4 е посочено,
3
че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, посочен в
него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, но не повече
от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Договорът е бил
с действие от 16.03.2021 г. до 16.03.2023 г. за срок от 24 месеца.
Следва да се разгледат по служебен почин на съда, с оглед
задължението да се следи за защита правата на потребителя, дали тази клауза
за неустойка е нищожна.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Страните да уговарят свободно вида и размера
на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от чл.
288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ТК на ВКС преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Затова преценката следва да се извърши
към разпоредбите за неустойка каквито са уговорени, а не каквито се
претендират в исковата молба. Това е така, защото те са уговорени по един
начин в разпоредбите, от които се претендират /както е посочено в
обстоятелствената част на исковата молба/, а се претендират като неустойки в
размер на 3 месечни абонамента с добавени размери на отстъпки, което се
различава от уговорения размер в основанията, на които се претендират.
На първо място неустойката може да се претендира по начина, по който
е уговорена. В договора е уговорена неустойката като остатък от всички
дължими месечни вноски до края на договора, но не повече от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, тоест е с фиксиран краен
предел. Договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение и
развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД
кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е.
4
неустойката може да обезщетява само такива вреди, т.е. само резулаторна
неустойка. В случая уговорената неустойка е именно резулаторна и поради
това не се явява нищожна клауза като противоречаща на добрите нрави, тъй
като не би излизала извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Както приема и ОС-Стара Загора в свое определение №
260112 от 08.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3240/2020 г.
Поради изложените съображения съдът намира, че исковите претенции
са доказани по основание и размер и следва да се уважат изцяло в
претендираните размери, в това число и за претендираната неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 16.03.2021 г. в
размер на 103,07 лв.
Ищецът претендира в исковата молба период на претендираните услуги
от 20.02.2021 г. до 19.04.2021 г., което се дължи на техническа грешка,
започнала още от заявлението, посочена в заповедта по чл. 410 ГПК и
съответно в исковата молба, но пък е видно от приложените фактури към
заявлението по чл. 410 ГПК и към исковата молба, че се касае за вземания в
периода от 16.03.2021 г. /датата на сключване на договора за мобилни услуги/
до 19.06.2021 г. /дата на прекратяване на договора за мобилни услуги/. В
случая не следва да се процедира формалистично с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, тъй като спорът между страните е бил напълно
ясен за какъв период на доставка е претенция с оглед представените фактури,
в които ясно и безпротиворечиво е посочен периодът. Затова съдът намира, че
следва да коригира тази техническа грешка без да полага формалистичен
подход и по този начин да се избегне допълнителен процес между страните и
евентуално натрупване на многократни разноски за ответника.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената
част от исковете. Ищецът е сторил общо разноски в размер на 1410 лв., от
които за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното
производство и в размер на 25 лв. в исковото производство, адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 480 лв. /договор за
правна защита и съдействие от 19.01.2023 г., приложен към заявлението по
чл. 410 ГПК/ и 480 лв. за исковото производство /договор за правна защита и
съдействие от 25.05.2023 г. на л.8 от делото/, както и 400 лв. внесен депозит за
особен представител на ответника, които са база за определяне на разноските
на ищеца. Същите следва да се уважат изцяло с оглед уважените искови
претенции.
5
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Н. П., ЕГН **********, с адрес
с. Любеново, община Раднево, дължи на „Йеттел България” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 63,24 лв. /шестдесет
и три лева и 24 ст./, представляваща незаплатени абонаментни такси и
далекосъобщителни услуги за периода от 16.03.2021 г. до 19.06.2021 г.,
дължими по договор за мобилни услуги за мобилен номер +******** от
16.03.2021 г., посочени във фактура № **********/20.03.2021 г. и фактура №
**********/20.04.2021 г., сумата от 45,57 лв. /четиридесет и пет лева и 57 ст./,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
16.03.2021 г., както и сумата от 103,07 лв. /сто и три лева и 07 ст./,
представляваща неустойка по договор за мобилни услуги от 16.03.2021 г.,
посочена във фактура № **********/20.06.2021 г. в размер на 3 стандартни
месечни абонаменти, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
16.02.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
51/17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 116/2023 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН **********, с адрес с. Любеново, община
Раднево, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1410
лв. /хиляда четиристотин и десет лева/, представляваща разноски за
заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6