№ /17.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Д.Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13753/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от С.Т.И., ЕГН **********,***, срещу *** ООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 300
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в заплащане на адвокатско възнаграждение по изп.д. №***
по описа на***, рег. № ***, с район на действие ***
В исковата молба са изложени твърдения, че в
полза на*** ЕАД срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д.
№***г. по описа на ****състав, въз основа на който е образувано изп.д. №*** по описа на***, рег. №***. Посочено е, че
ответникът е бил конституиран като взискател по
посоченото изпълнително дело, като за защита на своите права и интереси по
същото ищецът ангажирал услугите на адвокат, на който заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно уговореното от страните по
Договор за правна защита и консултантско съдействие от 18.01.2019 г. Заявява
се, че процесуалният представител на длъжника направил справка, цялостно и
пълно проучване на делото, в резултат на което била подадена молба от
14.01.2020 г. за прекратяване на делото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
въз основа на която*** издал Постановление за прекратяване на изпълнителното
производство, при което разноските остават за сметка на взискателя,
по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на изложените
твърдения, ищецът предявява исковата си претенция. Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 12.02.2021 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а същите се подкрепят от събраните по делото доказателства, удостоверяващи, че: ответникът е бил
носител на вземането, за което е образувано изпълнителното дело; извършването
на процесния разход от ищеца за заплатено в хода на изпълнителното
дело адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, видно от Договор за правна
защита и съдействие от 18.01.2019 г.; прекратяването на изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция,
видно от Постановление за перемпция от 21.01.2020 г.
на******. Респективно, по делото са установени всички елементи от деликтната отговорност на ответника – имуществени вреди, настъпили в патримониума
на ищеца, под формата на разход за адвокатска защита, причинени противоправно от служител, на което отговорното по чл. 49 ЗЗД дружество-ответник е възложило образуване и поддържане висящността
на изп.д. №*** по описа на***, рег. №***, прекратено ex lege поради настъпила перемпция, които вреди са
причинени при изпълнение на възложената работата, както и необорена презумпция
за вина на прекия причинител на вредите.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната
сума.
По
изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва
да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, както следва
– 50 лева за държавна такса и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“
ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.И.,
ЕГН **********,***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение по изп.д. №*** по описа на***,
рег. №***, с район на действие ***, на основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.И., ЕГН **********,***, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, от които: 50 (петдесет) лева – внесена държавна
такса и 300 (триста) лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: