Решение по дело №153/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 170
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20207130700153
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

       №…….

 

       гр. Ловеч, 13.11.2020 г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично  заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА Х.

                                                      ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                         МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков  к.а.н.д.№  153/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от П.И.В. чрез пълномощник против Решение № 143/06.07.2020 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 909/2019 г.

Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му, както и отмяна на издаденото наказателно постановление (НП). Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез пълномощник подвържа жалбата.

Ответникът по делото – Регионална здравна инспекция (РЗИ) Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил НП № 44/02.09.2019 г. на Директора на РЗИ Ловеч, с което на П.В. е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева на основание чл. 212, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл. 44 от същия закон.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 20.08.2019 г. служители на РЗИ Ловеч са съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на П.В. в качеството му на Кмет на с. Лисец, община Ловеч затова, че при извършена проверка на 26.07.2019 г. за изпълнение на предписание на РЗИ Ловеч с изх. № 114/17.10.2018 г. на обект гробищен парк в с. Лисец е установено, че В. на длъжност Кмет, отговорен за изпълнение на предписанието не е предприел необходимите действия за изпълнение на предписаните мероприятия в рамките на определения срок, което представлява нарушение на чл. 44 от ЗЗ.

За да потвърди издаденото НП, ЛРС е приел, че констатациите в АУАН и издаденото НП съответстват на действителното положение и е безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение. Съдът се е позовал на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В.В. – актосъставител, Б.С. и  М.Ф. – М.,  съставения протокол от извършена инспекция в гробищния парк в с. Лисец и даденото на жалбоподателя предписание № 114/17.10.2018 г. Решаващият съд е обсъдил възражението на жалбоподателя за липса на дата на извършване на нарушението и е приел, че преди съставяне на АУАН е извършена проверка на 12.10.2018 г., в резултат на която е издадено предписание № 114/17.10.2018 г. за отстраняване на констатираните нарушения със срок 22.11.2018 г.. Предписанието е връчено на В. на  25.10.2018 г. и няма данни да е обжалвано. На 29.10.2018 г. с писмо № 178 жалбоподателят е поискал от РЗИ Ловеч удължаване срока за изпълнение на предписанието и това искане е било уважено, като с писмо с изх. № ЗК-01-5313/02.11.2018 г. срока за изпълнение на предписанието е удължен до 31.12.2018 г. Последвало е ново искане от В. *** за удължаване срока на изпълнение на предписанието и ново удължаване на срока до 30.06.2019 г., като в писмо изх. № 07-17-1/18.01.2019 г. на РЗИ изрично е отразено, че в едномесечен срок след изтичане на срока на предписанието ще бъде извършена проверка за неговото изпълнение. Срокът на предписанието е изтекъл на 30.06.2019 г. и на 26.07.2019 г. е извършена проверка по изпълнението, при която е установено, че не са изпълнени предписаните мероприятия. При това положение, ЛРС е приел, че няма никакво съмнение кога е извършено нарушението, което е осъществено чрез бездействие, независимо от обстоятелството, че наказващият орган не е записал, че нарушението е извършено на 01.07. 2019 г. – първият ден след изтичане срока на предписанието. По тези съображения въззивният съд не е споделил възражението за нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав намира, че удължаването на даден със задължително предписание срок е възможно само, докато той не е изтекъл. Безспорно е по делото, че даденото на В. първоначално предписание  от органите на РЗИ Ловеч е било удължено по негова искане до 31.12.2018 г. С изтичането на този срок е било налице извършено от него нарушение неизпълнение на дадено задължително предписание“. Подаденото от него искане на 16.01.2019 г. до РЗИ Ловеч с молба за удължаване срока на изпълнение на предписанието до 30.06.2019 г. е постъпило в деловодството на РЗИ Ловеч на 17.01.2019 г. Следователно на тази дата органите на РЗИ Ловеч са били уведомени за извършеното нарушение, както и за нарушителя. Следва да се отбележи, че издаденото задължително предписание представлява индивидуален административен акт. Реда за неговото издаване, допълване, отстраняване на непълноти и грешки и т.н. е регламентиран в АПК. След като срока за изпълнение на предписанието е изтекъл, направеното волеизявление за удължаване на срока е  без предмет. На удължаване подлежи срок, който не е изтекъл към момента на подаване на волеизявлението за удължаването му. Няма данни по делото за проведено производство по чл. 62 или по чл. 99 от АПК, при което да бъде изменен или възстановен определения с предписанието срок.

В случая на 31.12.2018 г. е изтекъл срока за изпълнение на предписанието, а от 17.01.2019 г. е започнал да тече срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.

Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични, валутни и др. нарушения – две години.

С изтичането на три месечния срок се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение.

 Процесуално нарушение ще е налице, както когато АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, но след изтичане на 1-годишния срок от извършване на нарушението, така и когато нарушителя е открит в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението, но АУАН е съставен след изтичането на три месеца от откриването на нарушителя. Тримесечният срок започва да тече от деня, в който органът, овластен да състави акта е узнал кой е нарушителя. От данните по делото е установено, че това е 17.01.2019 г. Тримесечният срок, регламентиран в чл. 34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 17.04.2019 г. В рамките на този срок не е съставен АУАН на нарушителя. Такъв е съставен в по-късен момент - на 20.08.2019 г

Съставянето на АУАН след изтичане на тримесечния срок от установяване на нарушителя и нарушението представлява съществено процесуално нарушение. Сроковете са регламентирани в закона и задължават органите, реализиращи административно-наказателната отговорност на правните субекти да извършват необходимите действия в кратък период от време, за да се постигне целта на закона - защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

Според т. 12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС, едно от основните условия за провеждане на административно-наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. В този смисъл констатираното съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 34 от ЗАНН представлява достатъчно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.Като го е потвърдил, ЛРС е постановил неправилен съдебен акт, което налага неговата отмяна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства, следва да бъде отменено  и  издаденото НП.

При този изход на производството следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по настоящото дело.

По изложените съображения и на основание чл. чл.63, ал.1, изр. последно, чл. 63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 143/06.07.2020 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 909/2019 г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 44/02.09.2019 г. на Директора на Регионална здравна инспекция Ловеч.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция Ловеч да заплати на  П.И.В. *** сумата от 100 (сто) лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2020 г. 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: